Imperia Online България  
Септември 27, 2020, 17:33:01 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Тридесета вълна.  (Прочетена 1492 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Oton
Community Manager
*

Karma: +787/-1279
Неактивен Неактивен

Публикации: 1977



Профил
« -: Август 15, 2008, 17:57:43 »

Скъпи мои поданници!

Пиша това писмо, за да ви помоля всички за прошка, каквато зная, че няма да ми дадете.
Това, което извърших спрямо народа си, държавата си и рода си, е непростимо. Нито тук, на земята, нито там, където всички отиваме един ден. Хората казват, че само историята е единствения справедлив съдник на делата човешки. И, о, Богове, колко са прави! Постарах се да управлявам Империята си с твърда, но справедлива ръка. По милостта на Боговете всички добрувахме. Или поне се постарах това да бъде така.
Докато не дойдоха варварите.
Но дори и тогава никой от вас не се скри. Никой от вас не продума нито веднъж за отстъпление, за страх, за бягство. Всички вие останахте тук, бихте се и проливахте кръвта си за честта на родината и на своя Крал. Накарахте ме да се гордея и да влизам пръв в боя, за да умирам редом с всички вас. Като един от вас. Дори и във времена на най-голямо зло, когато надеждата угасна... вие не се огънахте. Защото ме обичахте. И накарахте и мен да обичам вас. Няма за какво да съжалявате. Нито да се срамувате. Идните поколения ще помнят всеки един от вас като герой. Песни и разкази ще ви обезсмъртят. Всички до един.
Но мен - не.
Защото ви предадох.
Всички - до един.
Влязох в съглашение със Злото и продадох душата си. Съюзих се с врага, защото ми обеща да властвам над всички и всичко. Обеща ми... само и единствено той да бъде над мен. Обеща ми народът ми да е господар на земя, която е по-голяма и от най-смелите мечти на всеки един от вас. Обеща ми богатства, слава и безсмъртие. Обеща ми... място в историята. А какво по-голямо богатство на този свят... от това... името ти да бъде запомнено от историята?
Обеща ми... и аз приех. Ще кажете - защото амбицията ми, суетността ми и жаждата ми за власт са неизмерими... и няма да сбъркате.
Но го направих и за всички вас.
Заговорът, обаче, беше разкрит.
И после дойдоха... срамът и унижението.
Повече... не бих могъл да погледна който и да е от вас в очите. Нито пък имам право да се нарека ваш Крал от тук нататък.
Може би вие самите бихте ми простили... но аз на себе си никога не бих простил.
Затова... напускам този свят позорно и в дълбока самота.
Така е... най-добре. За всички.
Простете ми... ако можете. Някой ден.

                                                                                                                                         
                                                                                                                                         Вашият Император



Суверенът върна перото обратно в мастилницата, подухна леко написаното, за да изсъхне, после сгъна внимателно хартията и я запечата с червен восък, белязвайки го с фамилния си пръстен.
Остави прощалното писмо в единия ъгъл на масата и се запъти към прозореца.
Стъпи на перваза на прозореца, който беше единствения в кулата на Цитаделата, промълви:
 - Е... това беше.
И се хвърли.
Армията на Хаос дойде шест часа след като размазаното му тяло вече бе изстинало и империята престана да съществува, заедно с всички нейни поданици.

Резултати от Тридесетата вълна:

Унищожени имперски крепости: 1985
Победи за защитниците: 198

Убити номади: 8088544
Убити имперски защитници: 5607046

Най-големи затруднения от липсата на дясната си ръка Отон изпитваше, когато се опитваше да закопчае бронята си.
Вече половин час пуфтеше над връзките на нагръдника си, а гневът му вече бе минал всякакви предишни граници. Когато пажът му предложи помощ, Касапинът едва не му отряза главата. Слугите и робите предпочетоха да се изнесат извън шатрата и благоразумно да си намерят други занимания.
 - Ще закъснееш за началото на похода, Касапине - звънливият женски глас бе изпълнен със сарказъм - После ще трябва да тичаш след армията си. И докато я настигнеш, ще си е свършила работата без теб. Всъщност... това хич не е лоша идея. Войската ти ще бъде много по-добре без теб.
Отон се извърна рязко и изгледа кръвнишки Аярката.
А противния глас, който така и не можеше да заглуши, колкото и да се стараеше... намери момента за много подходящ, за да напомни за себе си:
"Разхубавила се е."
Касапинът тръсна глава и направи поредния неуспешен опит да достигне ремъците.
Не стана.
Извади камата си и се приближи до Русокосата, като срещна предизвикателния й поглед от упор.
Доближи бавно камата до гърлото й.
Бившата Императрица не трепна.
Рязко сряза въжетата на ръцете и на краката й. Белезите не бяха кой знае колко големи. Тайно бе наредил преди няколко дни да ги разхлабят, за да не я нараняват. Но не много. Все още не можеше да й има доверие. Не и да я държи отвързана, докато спи.
 - Да видим дали са те учили на нещо друго, освен да говориш глупости по цял ден - каза той и се обърна с гръб към нея. Все още стискаше камата.
Аярката сръчно пристегна ремъците и след няколко минути Касапинът със задоволство установи, че почти не усеща, че е с броня.
Синеоката не каза нищо, а само се запъти към гредата, очаквайки отново да бъде вързана.
На изхода Отон се обърна и само каза:
 - Няма да бъдеш повече връзвана. Бъди полезна и изчисти тая кочина.
 - Върви да убиваш и не ми казвай какво да правя, кърваво псе такова - изфуча Русокосата.

Активен

ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf
ИО Световно:
httpс://worldcup.imperiaonline.org
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!