Двадесет и петата вълна.

[Oton]

 - Десният фланг се огъва, Маршале - извика задъхания капитан. Челото му кървеше от дълбока рана - Няма да издържи още една атака!
 - Половината конница да им помогне - разсеяно заповяда Отон, гледайки към небето.
"Лешоядите вече кръжат. Единствените, които ще пируват днес."
 - Но така всичките ще се набодат на пиките, Господарю! Противниковата фаланга се прегрупира много бързо...
 - Не спирайте да ги обстрелвате. Нужно ни е още малко време - отвърна Касапинът.
 - С какво да ги обстрелваме, Маршале - капитанът се постара да овладее гласа си - Имперската конница помете центъра ни! Половината ни армия вече я няма! Конницата и части от двата фланга са единственото, което ни остана! След десет минути няма да ги има и тях! Тежката им пехота ще ни разпилее!
 - Другата половина от конницата ще ги обходи и ще ги притисне. Изпълнявайте, Капитане.
Номадският офицер стисна зъби, пое дълбоко въздух и твърдо отговори:
 - При цялото ми уважение... отказвам да пратя хората си срещу елитна имперска гвардия, Маршале! Предлагам да отстъпим...
Капитанът не довърши, защото главата му отлетя на няколко метра и глухо се изтъркаля по спечената земя.
Касапинът насочи острието си към останалите офицери и ги изгледа един по един в очите.
 - Някой друг ще има ли, който ще ми предложи отстъпление?
Командирите мълчаха.
 - Така си и мислех - заяви Отон и смуши бойния си жребец - Конницата - с мен! Напред!
А в отсрещния лагер Императрица Изолде, лично повела имперската защитна армия, се ухили зловещо, виждайки препускащите варварски войници, водени от най-гнусната номадска твар, която се е раждала на този свят.
"Колко си предвидим, Касапине!"
Вдигна ръка и заповяда:
 - Стрелците напред! Заковете тая номадска паплач за земята! Фалангата в резерв да ги затвори! Искам главата на тоя изрод на тепсия!

Резултати от Двадесет и петата вълна:

Успешни опожарявания: 2104
Победи за защитниците: 504

Убити номади: 28596098
Убити имперски войници: 5617326

Убити или отвлечени в робство цивилни: 27398813

Отон успя да се добере до номадския лагер, след като сарански патрули го бяха намерили сам в една гора, да се храни с треви и да пие дъждовна вода, оскотял, подивял и обезумял.
Цялата му армия бе погинала, не за да срази противника си, а за да го запази жив.
Никой не оцеля.
Бе получил стрела в дясното рамо и в корема.
Раните, разбира се, се инфектираха и му докараха тежка треска, а дясната му ръка се парализира.
Лежеше в леглото си, завит плътно и продължаваше да трепери. Устните му се бяха напукали брутално и кървяха.
Обърна се към пленничката си и я изгледа продължително.
Беше се измила, синините и раните зарастваха. Лицето й добиваше нормален цвят. Блясъкът в очите й се беше сменил от омраза в презрителност.
Русокосата оголи зъбите си:
 - Боли ли те, Касапине? Как се чувстваш, като победен и поруган? Къде ти е наглата и дива усмивка сега?
"Не знам защо, но исках единствено да се върна тук, при теб!"
Мисълта изплува толкова внезапно в съзнанието му, че го уплаши. Явно треската вземаше връх.
Докопа я и я стъпка, преди да я е казал на глас.
 - Ако не млъкнеш, ще те извлека за косата навън и ще те заколя като прасе - каза той и се обърна на другата страна.
А навън... неговият най-голям съперник - Флинстоун - се готвеше за нов поход.
Касапинът бе извън играта за известно време и той щеше да е най-големия глупак на този свят, ако не се възползваше от този факт.