Двадесет и четвъртата вълна.

[Oton]

Два часа преди пладне.
Слънцето вече печеше жестоко. Щеше да е много... много горещ ден.
"И последният в живота ми."
Император Деций се усмихна и закри с длан челото си, поглеждайки хилядите си поданици, които бяха излязли, за да го изпратят за последен път.
Вдигна високо главата си и бавно тръгна по широката централна улица.
Тежък стон се надигна от към насъбралото се множество. Корави и калени в битки мъжки лица бяха обляни в сълзи. Жените започнаха да пищят, притиснали малките си деца към полите си. Цветя полетяха към Императора.
 - Недей, Кралю!
 - Спрете, Ваше величество!
 - Нека умрем с Вас, Господарю!
 - Не ни оставяйте!
Суверенът вдигна ръка, за да смълчи хората. Усмихна се. Беше спокоен.
 - Не плачете за мен - започна той, а дълбокия му глас беше ясен и силен - Преглътнете сълзите си, защото тежки и трудни времена чакат всички ви. Плачете за тия, които ще останат след мен. И ме помнете с добро. Помнете... днешния ден.
Тълпата изригна като лава, а стражата вече едва я удържаше.
"Хайде да се свършва!"
Император Деций, Господар на Романската Империя, Пазител на Меча и Пламъка, един от най-могъщите, горди и доблестни войни, които се бяха раждали в земята Имперска... предаде Крепостта си на Джейн Амазонката предния ден. И поиска милост за народа си. Номадската Маршалка бе поставила само едно условие - неговия живот. Публична екзекуция. Два часа преди пладне.
Главната крепостна порта се отвори бавно, разкривайки почетния номадски шпалир, който водеше към ешафода.
Палачът стоеше, изправен като струна, държейки с дясната си ръка двуметровия меч, опрян в пода.
Амазонката го чакаше отпред.
Императорът пое дълбоко въздух и тръгна с твърда крачка към номадката, стремейки се да не слуша рева, който идваше от крепостта.
Спря на една крачка от дишащия тежко жребец, хвана юздите му, поклони се... и подаде на Джейн ключа от Крепостта.
 - Вярвам, че ще спазите обещанието си, Маршале - каза той твърдо и я погледна в очите.
Номадката беше непроницаема.
 - Имате думата ми, Императоре.
Деций кимна и се качи на подиума.
Обърна се и за последен път погледна твърдината си, която бе бранил през целия си съзнателен живот. Кулите и бойниците бяха пълни с хора, които махаха бели с кърпи.
 - Живейте и помнете - извика той.
Палачът тръгна към него, за да върже ръцете му.
 - Не ме докосвай, куче - Деций стисна юмруците си. Палачът погледна към Амазонката, която бавно поклати отрицателно глава.
Императорът съблече ризата си, падна на колене и прегърна трупата с двете си ръце.
А слънцето продължаваше да излива горещината си върху тоя кървав и безмилостен свят.

Резултати от Двадесет и четвъртата вълна

Разрушени имперски крепости: 1168
Победи за защитниците: 445

Убити номади: 15628572
Убити имперски войници: 4837274

Отон седеше и пиеше вино, гледайки внимателно пленничката си.
Русокосата - бивша вече - кралица седеше вързана за гредата в средата на шатрата, дишаше тежко и очите й горяха.
Вече трети ден отказваше да се храни. При първия опит да й поднесе храна Касапинът бе развързал ръцете й и едва не загуби очите си.
Един от личните му телохранители, обаче, загуби парче от ухото си.
Маршалът губеше търпение.
"Ако не сложи залък в устата си и днес, утре сигурно ще припадне."
Жената отказваше и да бъде почистена. Раните й бяха започнали да гноясват и да се подуват.
Отон остави бокала на масата, вдигна чинията, в която имаше прясно козе сирене и маслини и погледна отново пленничката.
 - Яж.
Ледените очи срещу него присветнаха. Аярката плю презрително встрани.
 - Върви в ада, номадско куче!
Касапинът стисна зъбите си и щракна с пръсти.
В шатрата веднага влезе паж и отдаде чест. Погледна многозначително купчината дрипи, вързана за гредата. "Маршалът си е намерил разтуха? Точно нея? На нищо не прилича! Има толкова по-... сочни и добре гледани робини..."
Отон прекъсна мислите му:
 - Колко пленници дойдоха от Аярската земя?
 - Около хиляда, Маршале. Не съм сигурен за точната цифра, ще трябва да попитам, все още ги прехвърлят при нас...
 - Обезглавете ги. Всички.
 - Не - изкрещя жената и се хвърли напред. Или поне се опита. Въжетата бяха вързани здраво.
Ако очите й можеха да убиват, досега Отон да се е превърнал в кървави димящи късове месо.
 - Яж - повтори спокойно кървавият номадски предводител и бавно сложи чинията в краката й. Отвърза едната й ръка.
Русокосата сложи една маслина в устата си, продължавайки да го гледа диво.