Двадесет и третата вълна.

[Oton]

Сто и четиридесет хиляди тъмнокожи войни пристъпиха към главния имперски град, водени от Робуст, наричан вече от съюзници и врагове Черния Маршал.
Посрещна ги по-малка, но не по-слаба тежка имперска армия.
"Ще загинат мнозина. И от двете страни", помисли си Маршалът и челото му се набразди. Не бе дошъл в това забравено от всички духове място, за да жъне пирови победи. Но нямаше друг изход.
"Използват ме за пушечно месо. И най-лошото е, че го знам и въпреки това не правя нищо."
Погледна отново изпънатите и блестящи линии на имперската тежка пехота.
Напред излезе конник.
Грамаден, но без доспехи. В бяла ленена туника и тъмни панталони. Препасал късо острие и държащ бял флаг.
"Ще се предадат?"
Робуст вдигна ръка и заповяда:
 - Всички да останат по местата си!
Подкара коня и пресрещна идващия по средата на бойното поле.
"Наистина е грамаден. Господарят на тези земи?"
 - Аз съм Император Ахиликс. Тук не сте добре дошли, Маршале - започна бавно грамадата - Войската ми е достатъчно голяма и силна, за да прати всичките Ви черни изчадия в ада. Но... - тук той направи пауза и вдигна ръка, за да спре овреме разгневения Робуст - Предлагам да решим днешната битка по стария обичай. Аз ще се бия с Вас, в двубой до смърт. Един срещу един. Ако победите - градът е Ваш. Ако аз победя - вдигате си чернокожата армия и се връщате в номадския лагер мирно и тихо. Това е предложението ми. Нямате много време за размисъл. Решавайте.
Черният Маршал замълча. Отдавна никой не бе дръзвал да му отправя предизвикателство за двубой. Последното бе... когато си спечели короната над Децата на дърветата. Гордост изпълни цялото му същество. Достоен и доблестен противник стоеше срещу него.
"Най-сетне!"
А и по този начин щеше да спаси много от хората си, които иначе щяха да загинат в безмисленото клане.
 - Приемам, Императоре - каза той и леко се поклони - Бъдете тук след половин час. Нека по-добрият и по-достойният победи!
Командирите на отряди и от двете страни бяха образували кръг, с вдигнати нагоре копия, точно както бе според правилата. В пълна тишина.
Двамата противници, голи до кръста, стиснали късите си мечове, заеха класически позиции един срещу друг, с дясното рамо напред.
 - Не ме жалете, Маршале, защото аз няма да го направя - заяви Ахиликс.
 - Не съм дошъл тук, за да бъда победен, Императоре - отвърна Робуст и тръгна напред с мощен замах.
Имперският Суверен посрещна атаката и от двете остриета изхвърчаха искри, които се видяха въпреки яркото слънце.
Общо над двеста хиляди войници, смъртни врагове, наблюдаваха титаничния двубой на двамата си предводители.
За пръв път от началото на тая ужасна война... те видяха в лицата на своите господари... мъже на достойнството.
Два часа по-късно... двамата се оттеглиха всеки към своя лагер... обляни в кръв и едва държейки се на краката си.
Победител нямаше.
Маршал Робуст не докосна имперския град. Но запази живота на мнозина от войниците си. И бе посрещнат от хората си така както са били посрещани героите от Древността.
А новината за двубоя на Император Ахиликс обиколи мълниеносно земята Имперска. И се превърна в легенда.

Резултати от Двадесет и третата вълна

Успешни опожарявания: 2104
Победи за защитниците: 504

Убити номади: 37174175
Убити имперски войници: 3016769

Убити или отвлечени в робство цивилни: 27398813

Целият номадски лагер бръмчеше като пчелен кошер, обсъждайки как Черният Маршал се е сразил в смъртен двубой с могъщия Император Ахиликс. Синовете на Степта, макар и считани за ужасни и безмилостни нашественици, уважаваха и почитаха честта и доблестта. И имаха нужда от своите герои.
Дори и Главатарите на Ордата бяха любопитни да чуят разказа - къде преувеличен, къде украсен и митологизиран.
Гигантски огън бе запален в средата на лагера, двамата Първи пиеха вино заедно със своите Генерали, заслушани в историята, която им разказваше тъмнокожият предводител. А около тях, седнали направо на земята, хиляди номади разговаряха по между си, коментирайки подвизите на Робуст и всеки желаейки да преживее нещо подобно, което да го обезсмърти. За да може... след години... когато косите му вече побелеят... да разказва на своите внуци... как се е бил и е проливал кръвта си редом с Черния Маршал, Касапинът, Дивия Флинстоун, Страшната Амазонка, Кръволока... и всички останали герои.