Двадесет и първата вълна.

[Oton]

Имперският офицер не можеше да повярва на очите си.
Пет карета от по шест хиляди номадски леки копиеносци стъпиха на долината и напреднаха към кралската армия.
Кървавият номадски Маршал Сахо ги водеше.
Тридесет хиляди леки копиеносци срещу тежката му армия.
"Подиграва ли се с мен това недоносче?!?!"
Младият Кръволок спъваше сегиз-тогиз разбеснелия се жребец, държейки високо над главата си късото острие. Изглеждаше предизвикателно, а надменната му усмивка накара офицера да побеснее.
 - Какво ще заповядате, Командире - помощникът му изглеждаше сякаш току що го бяха ударили - Да им дадем един залп? Ще паднат половината, преди да са изминали и 10 ярда.
 - Ще отстъпят - отвърна офицерът и сбърчи челото си - А аз искам Кръволока жив! Тежката пехота - напред! Пазете конницата от пиките и я пратете да ги обходи! Не искам никой да избяга! Никой! Искам пленници! И най-вече - Маршалчето им!
Тежките мечоносци бавно тръгнаха напред. Усещаха клането. Тридесет хиляди леки копиеносци не представляваха проблем за тях. Никой нямаше да се измъкне. Бавно се разгърнаха в отряди, образувайки клинове.
Варварите сякаш не забелязваха какво ги очаква. Наклониха копията си напред и спокойно продължиха хода си.
Запяха. Отново.
Имперската пехота се вряза безмилостно в каретата и номадите започнаха да падат със стотици.
Конницата вече беше направила обхода и затваряше отстъплението.
"Ще ги изколим! О, Богове, ще ги унищожим!"
Капитанът беше екзалтиран. 
И тогава чу конския тропот.
И осъзна грешката си.
"Голобрадото Маршалче" бе пратило тежката си конница да направи много широк, почти невъзможен обход. Вероятно бяха яздили няколко часа, без да спират, за да не бъдат забелязани. Две хиляди и петстотин. Смърт.
"Хвана ме..."
Показаха се от северните хълмове и препуснаха мощно към строените стрелци. Във фланг.
 - Залп - изкрещя капитанът.
 - Но Комадире, така ще покосим и пехотата... твърде напред са...
 - Залп или кълна се, ще ти отрежа главата тук и сега!
Стрелите полетяха, пронизвайки варвари и имперски войници едновременно. Стана неописуемо.
За втори залп нямаше време. Тежката номадска конница прегази елитните имперски стрели, без изобщо да се спира и се насочи към бойното поле, за да приклещи прекалено миналата напред имперска пехота.
Битката свърши след половин час.

Резултати от Двадесет и първата вълна

Успешни опожарявания: 1190
Победи за защитниците: 390

Убити номади: 14858816
Убити имперски войници: 2805590

Убити или отвлечени в робство цивилни: 13150021

"Върви по моите стъпки!", помисли си Отон с гордост, която всячески се стремеше да прикрие, плесвайки Сахо по бузата. Не много леко.
 - Отърва кожата и този път, Малкия.
Кръволокът се ухили, докато умиваше лицето си.
 - Може и да те задмина... Старче.
 - Не прекалявай, момчето ми - Отон се съблече гол до кръста и стисна късия си меч - Този път ще опитам да ти отрежа ухото. Имаш ли нещо против?
Сахо се ухили още повече и застана в позиция, според правилата.
 - Ще се опиташ, Отоне. Ще се опиташ.
Тръгна с лъжливо движение, но Касапинът го усети и блокира с лекота. Леко замахна и го резна по рамото.
Сахо изохка и изпусна меча си.
 - Отново - изкомандва Отон.
А в другия край на лагер Генерал Флинстоун се готвеше да унищожава имперски крепости.
Време беше да стане Маршал.