Седемнадесета вълна.

[Oton]

"Толкова млад... а толкова жесток!"
Това беше последната мисъл, която мина през главата на имперския капитан, преди Генерал Сахо да я отдели от тялото му.
Алената пелерина се вееше зад Кръволока, превръщайки го в символ на унищожителната и непоколебима сила. "Хлапето" сякаш летеше на коня си, повело номадската армия в безумно дръзка и изненадваща атака, която завари имперската армия тотално неподготвена. Напразно капитаните му се опитваха да го застигнат, по-скоро уплашени да не би някоя коварна имперска стрела да го покоси, отколкото загрижени за собствените си хора.
Сахо усещаше свободната и безгранична сила на гнева, която го изпълваше до крайност, даваше му почти нечовешка сила и го караше да се чувства безсмъртен. Бог.
 - Смъъъъъъърт - изкрещя младия предводител и се вряза мощно в безбройните защитни копия, сечайки всичко по пътя си.
 - Свирете обход и разделете конницата на две половини! Едната да удари стрелците вдясно - крещеше номадския капитан - И скъсете дистанцията с пехотата!
Варварските копиеносци изреваха като един и се затичаха напред.
Сблъсъкът беше гръмотевичен, имперските предни редици се огънаха под номадския напор, конницата ги удари от двете страни във фланг, успявайки да оформи "рогата на бика" - степното определение за обграждане.
А Сахо не спираше да сече.
Неуязвим.
Това бе неговият ден.

Резултати от седемнадесета вълна:

Успешни опожарявания: 845
Победи за защитниците: 242

Убити номади: 13964067
Убити имперски войници: 2183894

Убити или отвлечени в робство селяни: 9452164

Този ден щеше да се помни дълго в историята на степните народи.
Първият Маршал на Ордата, ненавършил още двадесет и пет години, коленичи пред своите Главатари и получи заслуженото си легендарно признание.
Тълпата ревеше: "Кръволока! Кръволока! Кръволока!"
А младото момче бавно обхождаше строените в почетен шпалир редици, яхнало коня си, с развята по същия начин алена пелерина, както бе, когато спечели безсмъртната си слава и дълбокото уважение на своите подчинени, по време на битката.
 - Четиринадесет милиона синове на степта паднаха днес, за да може хлапето да получи своята слава - гласът на Джейн едва надвикваше тълпата - Колко още трябва да паднат, за да покорим тия кучета?
Отон я погледна диво и просъска през съби:
 - Колкото е нужно!
Амазонката отвърна дръзко на погледа му и само каза:
 - Мой ред е, Касапине!
Погледна за последен път ликуващия Сахо, обърна се и се запъти към войниците си.
Дали днес щеше да е денят, в който щеше да умре в битка?
Жадуваше го.