Шестнадесета вълна.

[Oton]

Приемът, макар и пищен, навяваше усещане за унилост.
Усмивките и разговорите бяха протоколни и принудителни. Придворните бяха напрегнати до крайност.
"Страхуват се."
Императрицата отпиваше бавно от виното и наблюдаваше смълчаните си поданици със студения си, непроницаем синеок поглед.
И тя, както и всички други... чакаха.
Вратата на залата се отвори широко и изтощеният от целодневната езда вестоносец се насочи право към своята господарка.
 - Новини от Границата, Ваше величество - подгъна крак той и й подаде свитъка.
Според закона владетелката бе длъжна да прочете всичко на глас.
 - Обсадна армия, водена от номадския Генерал Флинстоун е забелязана да навлиза в териториите ни. Целта й е Главната Имперска Крепост - поде кралицата, а сърцето й сякаш спря. Но гласът й не се промени. Остана си същия. Нямаше как да е кралица, ако беше различен. - Числеността и силата й са достатъчни, за да разруши твърдината, ако не бъде посрещната с полева армия.
Тълпата зашумя. Ужасът и паниката взеха връх.
Императрицата се изправи. Беше едра, но по тялото й нямаше и грам тлъстина. Постави десницата на фамилния си меч, изгледа остро всички и извика:
 - Аярската империя никога досега не е била побеждавана, нито покорявана! Това няма да се случи, докато короната е на главата ми! Кой измежду всички вас ще изпълни волята на своя Суверен и ще поведе полевата армия?
Настъпи тежко мълчание. Въпросът, всъщност, означаваше: "Кой ще умре, заедно с войската, за да осигури поне някакво равенство на силите, когато номадските катапулти започнат да рушат?"
 - Кой - повтори високо русокосата владетелка и стисна по-силно меча си.
 - Аз ще бъда, Ваше величество - чу тя мъжки глас. Херцогът, управител на източните провинции, главният й съветник, приятелят... единственият мъж, когото бе обичала истински през целия си живот, пристъпи напред, гледайки я с кафявия си топъл поглед. Нямаше нищо друго в тоя поглед, освен... безпределна любов.
"Не и ти!", изкрещя сърцето й. Затвори ледените си езера и наведе леко главата си. Но на глас изрече:
 - Вървете и се пригответе, Милорд - външно бе самата надменност и недостижимост. Нямаше право да обича нищо друго, освен Държавата и народа си. Нямаше право да обича него. Но го обичаше. Безумно.
Херцогът се поклони, погледна я още веднъж... дълго... в очите... обърна се и излезе.
Кралицата се отпусна на трона си, забравила за всички, неспособна да прави нищо друго, освен да гледа затворената врата, зад която нейният любим изчезна.
Изпращаше любовта си на смърт.

Резултати от Шестнадесетата вълна

Разрушени имперски крепости: 529
Победи за защитниците: 360

Убити номади: 10635061
Убити имперски войници: 1238197

"Загубих повече от десет милиона войници. Много хора от степта загинаха днес. Би трябвало да се чувствам по някакъв начин. А не е така. Превръщам се в студенокръвно влечуго. Точно като Отон."
Флинстоун стоеше на коня си на един отдалечен хълм, сам с мислите си.
"Изколихме милиони цивилни... подпалихме цялата им земя. Унищожихме добитъка им и посевите им. Запрещихме реките им. Оставихме ги гладни и жадни. Но те продължават да се бият. Продължават да оказват жесток отпор, макар и да знаят, че надежда за спасения вече нямат никаква. Защо? Защо?"
 - Ние тук сме нашественици - Джейн, както винаги бе изкачила хълма пешком, с безшумни като на пантера движения. Протегна гъвкавото си тяло и затвори очи, подлагайки лицето си на суровото зимно слънце - А те бранят земята, която е техен дом. Въпросът е... колко струва безсмъртната слава. За нас тя е свързана с това да ги покорим, да ги убием и да ги изтрием от лицето на земята. А за тях... е въпрос на живот и смърт. Ние имаме къде да се завърнем. Степта ни чака. Те... няма къде да отидат.
Номадката направи пауза, гледайки Дивия в очите.
 - Никога няма да се предадат - каза тя, сякаш на себе си - Независимо колко крепости ще разрушим аз, ти или някой друг. Независимо колко старци, жени и деца ще изколи Касапинът или жадното за кръв Хлапе. Тук ще бъдем... Още много време.
Флинстоун не отговори.
Нищо не го интересуваше.
Той бе дошъл тук, за да стане Император.