Петнадесета вълна.

[Oton]

Отон постави земята Имперска между двете остриета на ножицата и... я затвори.
Западните кралства пропищяха от зверствата, на които Касапинът ги подложи, като този път тези, които успяха да се защитят... бяха една шепа хора.
От изток на запад, от север на юг пътищата се изпълниха с бежанци, които биваха посичани от застигащите ги номадски пълчища.
Почти всички главни имперски градове бяха оплячкосани, сринати до основи и изгорени.
Имперските владетели, които изпратиха защитни армии, посрещаха със свити сърца малцината оцелели. А новините, които тези оцелели донесоха, накараха дори и най-смелите от тях да треперят. Отон смаза кралските бойци, използвайки тежко бронирани конници, каквито досега никой не беше виждал.
Паладини.
Ако досега императорите смятаха своя враг за зле организирана шайка варвари, която нападаше хаотично и безредно, Паладините ги накараха да преосмислят дълбоко убежденията си.
Под вещото ръководство на своите генерали степните народи се превръщаха в една невероятно компактна и дисциплинирана бойна сила, отлично обучена както в обсаден бой, така и в терор. А що се отнасяше до терора... Касапинът сякаш беше избрал възможно най-подходящите за това войни.
Земята Имперска кървеше. Жестоко.
И раната... скоро нямаше да се затвори.

Резултати от Петнадесетата вълна:

Успешни опожарявания: 961
Победи за защитниците: 43

Убити номади: 5143063
Убити имперски войници: 1442361

Убити или отвлечени в робство цивилни: 10285871

 - Защо всички обичат толкова много тоя... изрод - Мони стоеше до Хаос и заедно с него наблюдаваше обезумелите от радост войници, които посрещаха Касапина, поздравявайки го за съкрушителния удар, който беше нанесъл на западните народи - Той ги хвърля на сигурна смърт, без да изпитва абсолютно никакви угризения, никога не е обичал и не е бил близък с когото и да е, в душата му няма нищо друго, освен жажда за кръв, мъст, жестокост и безумие... Защо, в Името на Първата Майка, всички го обичат?
Хаос не отговори веднага.
Забеляза Флинстоун, придружаван от другите генерали, да се приближават към Отон, отдавайки почитта си по подходящия начин. Касапинът гледаше сякаш през тях, въпреки, че стисна ръцете им и ги прегърна. Направи го насила с Флинстоун, което беше донякъде забавно.
"Приличат точно на степни кучета. Готови са всеки момент да си прегризат гърлата. Избрал съм правилните хора да водят степния народ на бран."
 - Преди двадесет години... ние бяхме същите - започна бавно Главатарят. Протегна десницата си и я сви бавно в юмрук - Искахме всичко. Но не можахме да го имаме. Сега - той посочи към Лидерите си, които бяха оформили малка групичка - това е тяхното време. Те ще ни дадат всичко. Или ще умрат, правейки го. И ние - заедно с тях.
Мони мълчеше.
 - Защо го обичат ли - продължи Хаос - Именно поради всичко, което ти каза, че е. Обичат го... защото е такъв какъвто е.
Хаос обърна гръб на брат си и се запъти към генералите.
"Това наистина е тяхното време."