Тринадесета вълна.

[Oton]

"Победата е с вкус на кръв и с мирис на горяща плът. Победата е с наведен противников поглед, унизен и поруган баща, отвлечена във вечно робство майка. Победата е смърт."
Хаос бе казал тези думи за първи път преди 20 години, по време на първите набези на запад, когато Отон току що бе постъпил на служба в армията на Ордата като обикновен войник. Тези думи се бяха вкоренили дълбоко в душата му и бяха оформили оная буца лед, в която се бе превърнало сърцето му.
Главният имперски град гореше.
Гъстите вълма дим закриваха горещото слънце, а мирисът на горящи човешки тела изпълваше цялата околност и караше дори и коравите номади да кашлят и да извръщат глави от бруталното клане, което Касапинът беше устроил.
Страшният номадски Генерал oпустоши земята Имперска.
Тежката му степна конница свърши своята работа и прегази милиони имперски войни, които дръзнаха да се противопоставят.
Най-лошите кошмари на свободните владетели се сбъднаха.
Знаеха, че номадите тръгват на жестока и кървава бран, но това, което Касапинът направи, надмина и най-смелите (или най-ужасяващите) им очаквания.
Очакваха Отон да атакува твърдините им, но Генералът отмъсти по зверски начин за ослепените номади и жестокостта му се стовари върху цивилното имперско население. Тези, които дръзнаха да се защитят... бяха премазани. Безусловно.

Резултати от Тринадесета вълна:

Успешни опожарявания: 865
Победи за защитниците: 139

Убити номади: 7770246
Убити имперски войници: 2435697

Убити и отвлечени в робство цивилни: 6747436

Касапинът нямаше време да празнува. А и да имаше - едва ли щеше да го направи. Забеляза нови вдигнати палатки в далечния край на лагера, но ги взе за обикновени подкрепления. Не бяха много. Можеха да поберат най-много триста хиляди. Беше нормално, цялата Орда се пренасяше на запад, за да съкруши имперци веднъж и завинаги и номадите пристигаха с хиляди всеки ден.
Повикаха го да се яви веднага в шатрата на Хаос.
Генералът влезе и... застина.
До Хаос седеше Мони - вторият Владетел на степните народи, легендарния и обожествен Баща, както го наричаха всички.
Отон мигом падна на колене, свел очи към земята.
 - По всичко личи, че Ордата вече има първия си Маршал - гласът на Мони бе бодър и усмихнат.
Касапинът бе поразен но не посмя да вдигне очи.
 - Не съм достоен... - поде той, но Мони го прекъсна - Изправи се, Маршале и погледни Господарите си в очите!
Отон застана на крака.
Мони се пресегна и взе от масата церемониалния Маршалски меч, заедно с инсигниите. Подаде му ги и заповяда:
 - Сега ще пием. А утре... Аз ще поведа атаката. Довел съм Саранци.
Касапинът нямаше нужда да знае повече. Палатките, които бе забелязал на идване, приютяваха най-страшните и жестоки елитни пехотинци, които някога са се раждали на тоя свят.
Земята Имперска щеше да потъне в кръв.