Единадесета вълна.

[Oton]

Обградената номадска армия се предаде.
Варварите наведоха глави и се оставиха на имперските войници да ги обезоръжат. Представляваха жалка гледка. Защитниците струпаха оръжието на една огромна камара, вързаха им ръцете и се отдръпнаха, наблюдавайки всеки един от тях много внимателно.
Настана тежка тишина. Толкова тежка, че можеше да се реже с нож.
Конски тропот извести пристигането на Императора. Придружаваха го десет гвардейци от елитната му стража. Беше облечен в блестяща парадна униформа, лицето му изглеждаше надменно, студено и сурово.
Суверенът слезе от коня си и, придружен от капитана си, хванал в едната си ръка имперския щандарт, бавно тръгна към номадския командир. Спря на два метра от него и насочи флага, увенчан с орел, напред.
 - На колене - извика имперският капитан.
Варваринът бавно се свлече на земята. Императорът приближи щандарта до лицето му, сякаш готов да го забие дълбоко в черепа.
 - Целувай - отново нареди капитанът.
Очите на номадския командир се изпълниха с ненавист. Имперските войници мигом настръхнаха и се хванаха за мечовете. Владетелят им гледаше замислено гордия дивак пред себе си и чакаше.
 - Целувай или кълна се, ще изколя всичките ти хора, а ти ще гледаш - изкрещя капитанът.
Бавно... много бавно... номадът докосна с устни острия връх.
Имперци изригнаха в одобрителни възгласи и прославиха своя Суверен.
След няколко минути, когато въодушевлението стихна, Императорът издаде една единствена заповед:
 - Ослепете ги. Оставете на всеки сто един с едно око, за да ги води по обратния път. Надявам се онова краставо куче, техният Господар, да разбере посланието.

Резултати от единадесетата вълна:

Успешни опожарявания: 781
Победи за защитниците: 223

Убити номади: 5157438
Убити имперски войници: 979932

Убити и отвлечени в робство цивилни: 4659801

 - Връщат се, Господарю - гласът на пажа трепереше.
Хаос мигом разбра, че нещо не е наред.
Изправи се и последва войника.
Качи се на наблюдателната кула и пред очите му се разкри кошмарна гледка.
Голи, премръзнали и посинели номадски войници се завръщаха в лагера. На мястото на очите им зееха кървави рани. Генерал Петсмарт водеше една от колоните, а от гърба му стърчаха две стрели. Цяло чудо беше, че все още се крепеше на коня си, държейки високо бойното си копие.
"Избегнал е ослепяването", объркано си помисли Хаос.
Колоните незрящи номади не спираха да прииждат.
Десетки хиляди.
Хаос стисна зъбите си, а лицето му пламна от ярост и срам. Имперските владетели му залепяха звучна плесница, която щеше да помни през целия си живот.
 - А наричат нас варвари - не бе усетил кога Отон бе застанал до него. Касапинът гледаше с празен поглед прииждащите колони.
Предводителят на Ордата го гледа дълго и най-накрая нареди:
 - Съсечете всички и ги погребете! С нужните военни почести! И ми доведете Амазонката!
Отон слезе от кулата и направи знак на стражата си да го последва.
Престана да мисли.