Осмата вълна.

[Oton]

Скъпи мой братко!

Пиша ти това писмо в този тъй тъмен за всички нас момент, като се надявам да те заваря в добро здраве и пощаден от номадската ярост. Пиша ти, докато чувам отвън стенанията на хилядите ранени мои поданници и войници. Пиша ти, докато сърцето ми е свито, желаейки... аз да не бях пощаден и да бях паднал в битката, рамо до рамо с верните ми хора.
Варварите дойдоха и удариха твърдината с нова, невиждана мощ.
Тежко въоръжени мечоносци придружаваха грамадни обсадни машини, увенчани с рогати черепи на някакви гигантски зверове, каквито не съм виждал никога през живота си. Гледката смрази кръвта на моите люде. Мнозина от тях паднаха на колене и започнаха да говорят за милост, за пощада, за... предаване.
Сганта номадска... се бе превърнала в отлично организирана обсадна армия, командвана от брилянтен генерал.
Пометоха полевата ми армия за минути и въпреки дъжда от стрели, с който ги засипвахме, успяха да стигнат с тараните си до крепостните порти.
Пробиха на четири места и нахлуха в Цитаделата. Не знаеха пощада.
Спряхме ги пред двореца ми.
Но е и преди... да загинат мнозина.
Тях ще оплаквам сега. И ще съжалявам за това, че не загинах в смърт геройска.

Резултати от осмата вълна:

Унищожени имперски крепости: 496
Победи за защитниците: 508

Убити номади: 5390570
Убити имперски войници: 622016

Обрачът около земите Имперски се затваряше.
Бавно, с цената на много жертви... но се затваряше.
Този път паднаха повече Крепости. Малко повече, но свободните владетели започваха да показват признаци на изнемога.
"Още малко. Съвсем малко."
Хаос седеше замислен на трона си, в главната шатра и приемаше разсеяно почестите на генералите си.
Готвеше поредната изненада за Имперските крале.
Генерал Петсмарт - Конникът - щеше да поведе Ордата при следващата атака.
Заповедта беше: "Никакви пленници. Никаква милост. Избий ги до крак."