Седмата вълна.

[Oton]

Командирът на Крепостта влетя в съвещателната зала, за да намери Императора сам, зачетен в някакви документи. Направи още две крачки и нетърпеливо се поклони. Без бронята си и парадната си униформа Суверенът изглеждаше... нормален.
 - Говори - каза той, без да вдига поглед от книжата.
 - Западните Гранични постове са забелязали грамадна номадска армия, насочваща се към главните ни градове, Сир! Предвожда я самият Касапин! Разрешете да...
 - Удвои броя на стрелците по бойниците, евакуирай селата в околността и се пригответе за обсада - прекъсна го Императорът, продължавайки да не го гледа.
Командирът сякаш не чу заповедта.
 - До пладне можем да разположим войската в засада и да ги посрещнем, Ваше Величество! Ще ги обходим по фланговете и ще ги приклещим...
 - Никъде няма да ходим - този път владетелят повиши глас и вдигна поглед към своя офицер. Очите му бяха празни.
Командирът замръзна. Не беше за вярване.
 - Но Сир...
 - Изпълни заповедта и се върни на поста - гласът на господаря му беше чужд.
"Аз не познавам този човек."
Оставаше само едно.
Командирът разпаса меча си и свали офицерската си инсигния. Постави ги бавно, с трепереща ръка, на дългата маса.
 - Разрешете ми... да отида при семейството си, Ваше Величество. Или ме екзекутирайте. Така или иначе - моята служба при Вас свърши.
Владетелят не трепна. Поне не външно.
 - Върви.

Резултати от Седмата вълна:

Успешни Опожарявания: 671
Спечелени битки от защитниците: 333

Убити номади: 2560076
Убити имперски войници: 98329

Убити и отвлечени в робство цивилни: 2810578

Отон се завърна в номадския лагер със смесени чувства.
Бе успял да оплячкоса и опожари близо две трети от земите Имперски. Останалите кралства отново оказаха жесток отпор, което му струваше повече от два милиона и половина войници.
Трябваше да засилят натиска. Империите нямаше да издържат още няколко обсади, а снабдителните им пътища трябва на всяка цена да се прекъснат. Но Господарят си знаеше работата, а Касапинът знаеше да изпълнява заповеди.
"Само ако можеше..."
Не довърши, защото гледката в лагера го накара едновременно да се усмихне студено и да стисне юздите си.
Дивият Флинтстоун бе пристигнал отвъд морето, довел тежките си мечоносци, както бе обещал.
А в южния край на лагера... беше разположил... обсадните си машини, които трескаво се подготвяха за предстоящата атака.
Ударът щеше да се усети в цялата земя Имперска.