Книги и Поезия 2

[lyubo_78]

      Eдна история за смели рицари, приказни красавици, любов и още нещо



           Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и влажна тъмница. След време обаче на царя му дожаляло за младия крал Артур и му казал, че ще го освободи, ако му отговори на един мнооого сложен въпрос. Отпуснал му една година време да намери отговора, в противен случай го заплашвала страшна и мъчителна смърт. Въпросът бил: "Какво всъщност искат жените?".
Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гуейн и го заклел да намери отговора. Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор ;-) Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гуейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата.
Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види къв по дяволите е тоя конски тропот отвън вещица. Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб. Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот. Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гуейн за проявения от него подвиг. Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гуейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, пърдяла на масата (без да се извини при това!) лочела бира, вино и квото там й попадне...
Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ. Отлагал колкото могъл Гуейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!
Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гуейн изпаднал в дълбок размисъл... Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем...
Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде. Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.

И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, страшна, умна, красива или глупава. Тя си е просто една вещица... :-))))))

[izvesten]

Чшш, писател...как се чете толкова дълго писание бре

[lyubo_78]

Е па да си се учил да четеш... Е..м те у .... 

[izvesten]

Бря, твойта кожица...га ш'са напийм с тебе бре

[Tanya_1972]

Един,мъж,една жена,една приказка

Започна,като красива майска приказка.Искри в очите,радостни усмивки,срещнати погледи…Мъжът беше хубав,снажен,много обаятелен.Жената тръпнеше пред него,свеждаше поглед,усещаше мъжката му сила,беше готова да се покори,де се отдаде.Две души се сляха напълно.Само един миг красив и пламенен.После…мъжът стана звяр.Обяви жената за своя собственот,наклевети я.обиди я,последваха удари и заплахи за живота и,поруга честта и.Превърна живота и в кошмар.Започна да я следи,да подслушва телефона и,да я контролира изцяло.Аз съм деспот,ще те държа за юздата,никъде не ще ходиш сама,няма да танцуваш,няма да се срещаш с никой.Безкрайни разпити,литри алкохол,обиди.Жената му прости.Направи компромис,мислеше,че разговаря с мъж.Мъжът започна да наказва освен с думи и със сексуално насилие,извратени игри…Жената умря,вцепени се,стана на пепел.И видя през себе си една красива птица-Жар птица.И си каза:Аз обичам себе си,аз уважавам себе си,аз имам себе си.И стана и тръгна напред и мислите и бяха нагоре към Жар птица.Събра смелост и сили и каза не на страха.Превъзмогна срама,разбра,че има птиятели.Излезе от капана,в който беше паднала сама,разкъса омагиосания кръг и видя слънцето,гълъбите усети,че е жива и цяла.Пак е май.Жената няма да забрави.тя ще помнии ще се радва.че е успяла.Чуйте ме всички жени със сгърчени от болка души и тела.Свалете оковите на страха,гнева и срама.Говорете,борете се.Мъже,като този са слаби и безволеви.Колкото сте по уплашени и покорни,толкова повече ще ви унижават.Променете живота си.Радвайте се,мечтайте и живейте.Мъжът-ума ви и жената-душата ви ще се слеят в едно и ще сте щастливи.Вярвайте на себе си и в доброто в хората

[Tanya_1972]

Хайде и нещо от класиката  :



Живели си един мъж и една жена. И веднъж жената рекла на мъжа:

— Иди и налови мишки. Нашите съседи са наловили вече много.

Отишъл мъжът и намерил много миши дупки. Клекнал до една от тях и рекъл:

— Мишко, улови се! Трябва да наловя много мишки за жена си.

После се приближил до друга дупка и пак клекнал с думите:

— Мишко, улови се! Трябват ми мишки за жената!

Като обиколил така всички дупки, отишъл си в къщи, без да убие нито една мишка, защото само говорел, а не разравял дупките. Но когато се върнал в село, рекъл на жена си:

— Улових!

Жената се зарадвала, защото мислела, че мъжът й наистина е уловил много мишки, и рекла:

— Донеси тук мишките, които си уловил.

Но той не й дал нищо, а просто отговорил:

— Улових.

Тя пак повторила:

— Донеси ми онова, което си уловил!

Той мълчал. Тогава жената го попитала:

— Но какво си правил тогава?

И мъжът отговорил:

— Кляках до мишите дупки и им казвах…

Огорчила се жена му и рекла:

— Нямаш капка ум в главата!

На другия ден казала на мъжа си:

— Да идем заедно, ще ти покажа как трябва да се ловят мишки.

Отишли те при мишите дупки и, когато стигнали там, жена му взела една мотика и почнала да разкопава дупките и да трепе мишките. И като направила така, рекла:

— Виждаш ли как трябва да се лови! Не стига само да казваш, че си ги уловил! Трябва да копаеш дупките с мотика и да трепеш мишките. А ти само казваш: „Улових!“ — така нищо няма да уловиш!

След това мълчаливо се върнали в къщи. Когато вече наближавали селото, мъжът се спрял и рекъл:

— Сега знам как да ги ловя. Трябва ти да дохождаш с мене!
Край


Каквито и да сме с метла или без... е без нас не можете и нещо елементарно да направите! За сложните неща амиииииии  айде премълчавам си. 

[straho]

Спомням си преди години
Някой ми каза,че трябва да внимавам
Когато става дума за любов
Направих го

И ти беше силна,а аз не
Моя илюзия,моя грешка
Бях невнимателен,забравих
Направих го

И сега,когато всичко е свършило
Няма нищо,което да кажа
Ти си тръгна и толкова усилено
Ти спечели
Можеш да отидеш да им кажеш

Кажи им всичко,което знам сега
Извикай го от покрива
Напиши го на небето
Всичко,което имахме вече го няма

Кажи им,че бях щастлив
И,че моето сърце е разбито
Всичките ми рани са отворени
Кажи им,че това,на което се надявах бе
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно

Да страдаш от любов е трудно
Да страдаш от предателство е най-лошото
Загубено доверие и разбити сърца
Аз знам,аз знам

Мислейки си,че всичко,от което се нуждаеш е там
Изграждайки вяра върху любов и думи
Празни обещания ще нося
Аз знам,аз знам

И сега,когато всичко е свършило
Няма нищо,което да кажа
На собствен риск отиди и им кажи

Кажи им всичко,което знам сега
Извикай го от покрива
Напиши го на небето
Всичко,което имахме вече го няма

Кажи им,че бях щастлив
И,че моето сърце е разбито
Всичките ми рани са отворени
Кажи им,че това,на което се надявах бе
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно
О,невъзможно

Спомням си преди години
Някой ми каза,че трябва да внимавам
Когато става дума за любов
Направих го

Кажи им всичко,което знам сега
Извикай го от покрива
Напиши го на небето
Всичко,което имахме вече го няма

Кажи им,че бях щастлив
И,че моето сърце е разбито
Всичките ми рани са отворени
Кажи им,че това,на което се надявах бе
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно
Невъзможно,невъзможно

Спомням си преди години
Някой ми каза,че трябва да внимавам
Когато става дума за любов
Направих го

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Mhj15W23IjA