Интерлюдия - 300-те на Мони.

[Oton]

Вместо завръщащата се от обичайната си погранична обиколка армия, крепостните стрелци видяха... един-единствен конник.
Фигурата бе клюмнала на една страна, личеше си даже от миля разстояние, че ездачът едва се държаше на седлото.
Лицата на защитниците потъмняха. Нещо не беше както трябва.
Офицерът прекъсна мълчанието:
 - Отворете главната порта и го приберете! Бързо!
Половин час по-късно десетникът бе в състояние да говори.
Беше целият окървавен, лицето му беше прорязано от дълбока рана, давеше се в собствената си кръв, но можеше да говори.
 - Появиха се от нищото, Сир - започна той, а неговият Суверен се бе надвесил над лицето му, за да може да го чува по-добре. Императорът бе блед като платно, но всячески се стараеше да го прикрие от придворните си. - Тъкмо навлязохме с пешаците и конницата в оная гора, нали я знаете, дето опасва северната граница. Капитанът ни разгърна в широк строй, за да я обходим цялата и след това, при сечището, да свърнем обратно...
Десетникът се задави и кървави слюнки опръскаха лицето на господаря му. Императорът не трепна. Но усещаше как ужасът го завладява.
 - Не ги видяхме, Ваше Величество - гласът на единствения оцелял звучеше виновно. В очите му се появиха сълзи - Никой не ги видя. Бяха като... демони. Изскачаха направо от земята или от дърветата. Покосяваха и след това изчезваха отново. Стреляха с лъкове толкова точно, че стрелите им уцелваха войниците винаги в очите. Хвърляха ками. Владеят меча до съвършенство и са бързи като мълнии. Не пропуснаха. Нито веднъж. Не можахме да се прегрупираме навреме. Избиха всички... и пощадиха само мен.
След последната дума десетникът изхъхри. Умираше.
Господарят му го хвана за главата и прошепна обезумяло:
 - Колко бяха?
Десетникът се напъна, пое си въздух за последен път, успя да промълви:
 - 300!
И умря.
Императорът се изправи поразен.
Вече знаеше всичко.
Петнадесет хилядната му армия, най-доброто, което имаше, единственият му шанс да се защити от пълчищата номадски... бяха избити до крак от страшните Саранци.
Нищо не се знаеше за тях, освен че... Не са достатъчно, за да обсадят Крепост. Но са достатъчно да унищожат всяка армия.
И винаги... винаги са 300.

Резултати от Четиринадесетата вълна:

Унищожени Крепости: 671
Победи за защитниците: 333

Убити номади: 48867
Убити имперски войници: 637298

Главатарите на Ордата отпиваха тежкото тъмно вино от пищно украсените си бокали, загледани в примамливите извивки на танцьорките.
"Няма по-хубава гледка от степната жена", помисли си Хаос, но Мони го прекъсна:
 - Ще оставим Саранците разположени по цялата земя имперска и дебнещи в засади. Не виждам смисъл да ги връщаме, свършиха относително добра работа.
Хаос сбърчи вежди.
 - С изключение на тия, които ги прати срещу Имперски твърдини...
 - Но пък сега знаем точно срещу какво се изправяме. Свободните владетели - Мони изрече тия думи през зъби - разполагат с тежки стрелци. Заякнали са крепостите си. Ще е трудно да ги сломим, ще загубим много хора. Ужасно много.
 - Значи трябва да продължим да пием кръвта им, докато ги изтощим до край. Те имат своите Крепости. Но всичко около тях... вече е наше - Хаос усещаше, че тежкото вино започва да замайва главата му.
Мони махна с ръка и пажът мигом се приближи, отдавайки чест.
 - Повикайте Касапина. Време е да си заслужи Маршалското звание в бой.