Чичо Митко, дай да се съсредоточим върху песнопенията тази вечер :
Blue is the colorАз откога те карам да пийнем по бира и ето дойде момента, в който започнах да имам проблем с кръвното, поради възраст и не ми дават да пия бира. Успокоително е някак, че твърдият алкохол разширява кръвоносните съдове и сваля артериалното налягане, та докато е време ... дай да пием по една (условно казано) ракия, че после може само да четеш за мен ...
Аа, ву.... пардон, г-н Павлов, аз, като документиран цесекар, не съм особен фен на blue-то като color, но в случая ще го приема.
Освен това, въпреки Вашата преклонна възраст, смятам че е все още рано да се предавате на историята. Както би казал философът-и Вашият влак си има пътници. С нас, младите, нещата стоят далеч по-добре.
Бирата си е бира и тя, естествено, има своето незаменимо място в пиенето. Същостта на нещата, обаче, е
тук. Миналата година бях направил един разкошен продукт, благодарение на едно дъбово буре и качествен първичен материал. Тази година нещата се повториха, с тази добавка, че и виното ми се получи прекрасно.
* Силно, бистро, страхотен цвят, с аромат на средно препечен чипс от американски дъб. Ноооооо... стига съм се хвалил. Този ранен час не е за такива речи. Ай наздраве!
*Споменаването и на виното да не се счита като покана за едновременна употреба!