Моето предложение касае синтез на уменията на генералите и губернаторите, като групи от умения, които биват достигнати съвместно било като генерал или губернатор биват обединявани под едно общо умение, с цел увеличаване способностите на губернаторите и генералите по отношение придобиване на повече полезни умения.За всеки е пределно ясно, че не от всяко дърво става свирка, като същото важи и за хората в частност персонажите в играта.Предлагам според талантите и заложбите на личността да се предлагат два избора пред играча.Ако персонажа има добри губернаторски заложби да избере дърво на уменията за губернатор, или за военачалник ако има дарба за битки като само едно от двете "дървета" може да бъде приложено за конкретен персонаж.Да речем, че персонажа има дарба за командир и не му се отдават сметките и ръководството на територии.Сегашните умения по 5 нива на умение да се запазят.Но 3 умения, които достигнат 5-то ниво да бъдат обединявани в едно общо "гранд умение", като се позволи на персонажа да придобие 3-4 "гранд умения".Какво имам в предвид под "гранд умение".Да вземем сегашните умения на генерали за командване на пехота, стрелци и кавалерия.Когато 3-те под умения стигнат своя апогей на развитие, автоматично се обединяват в едно "гранд умение" наречено "Армейски командир", където влизат всички бонуси на 3-те под умения плюс допълнителен бонус + 3 морал (примерно) за единиците в битка, тъй като въпросния генерал е "професионален" командир, който си знае работата и има добро понятие от единиците намиращи се негово разположение и как най - добре всички те се ползват за постигане на победа.Уменията "защитник на население", "ресурси" и "крепости" достигнали крайно ниво да се обединят в "гранд умение" "Защитник на територии" като се прилагат всички бонуси от трите умения плюс бонус за гранд умение + 3 морал за армията при отбранителни сражения или плюс 10 % подобрени показатели за единиците под командването на генерал с такова гранд умение.Уменията "Превозвач", "Грабител" и "Подпалвач" да се обединят в гранд умение "Умел логистик" със съответния бонус за гранд умението."Щурмови стратег", "Експерт по обсадите" и "Полеви стратег" в гранд умение "Агресивен командир" със съответния бонус.Умения "Беглец", "Убиец на генерали" и "Водач" в "Умел предводител" със съответния бонус за морал.За губернаторите добива на трите вида ресурс без злато да влезе в гранд умение "Ресурсен магнат" или "Ресурсен експлоататор".... Уменията "Бюрократ", "Бирник" и "Търговец" в "Умел Администратор" със съответния бонус."Любимец на боговете", "Любимец на народа" и "Духовен водач" във "Духовен глава на населението" с бонус за всички провинции + 1 щастие + 1 % добив на злато - примерно... и т.н.Идеята е губернаторите и генералите, да имат достъп до 3 - 4 гранд умения, които да ги профилират в строго обособени типажи, което увеличава способностите им драстично по едното или другото направление, без да има примеси от двете.Все пак незнам идеята може да не се приеме добре поради наличието на много отделни качества, които играчите може и да намират за достатъчни, но като цяло това преследва отдаването на още по голямо значение на персонажите от имперския род и двор.Малко RPG елемент за героите, но прави по интересна играта.Поне по моя преценка      

Красива теория, а сега си представи същото това"сакато" мулти, което е вкарало 100 камикадзета на основния акаунт и армията му е безсмъртна. Голямата армия изисква голяма издръжка, малка армия изисква малка издръжка. Има един момент, че колкото и кинти да вкавваш в таверната - не можеш да си храниш армията, ако си се улял.
Твойте 30 000 срещу моите 30 000 ако имам само 2 поддържащи акаунта ше ядат хурката постоянно.
Видно е, че отскоро цъкаш по-сериозно и не мислиш, или не си вижда чудо на чудесата в тая игра.
ПП. Никой не те е ял, просто се вижда, че искаш да играеш някаква друга игра или имаш очаквания много над това, което може да ти се осигури

Свалянето на безбожно многото войска дето мултаците мъкнат може да се случи само чрез въвеждане на лимитираната армия, а армиите да са фиксирани на брой също, както посочих по - горе... точно щото съм виждал на какво са способни тоя тип хора за това го и предложих, освен че играта ще е далеч по достоверна исторически...Опита и плячкосването са интересни нововъведения, чиято цел преследва същия ефект.Абсолютна угодия нема... да говорим за тоталното премахване на мултизма и неговите безброй форми дори при тези ограничителни "мерки", най - условно казано е утопично.Но факта, че ефекта е с ограничителен характер при подобни промени си е обнадеждаващ старт... - по - добре е от нищо в крайна сметка.Разбирам, че издръжката е провопропорционална на броя войска, но ако имаш по - големи шансове то това са с ограничената и лимитирана такава, а не с недействително огромната армия

Да, за съжаление така стоят нещата. Идеята ти е добра, но изисква честна игра. ИО не отговаря на условията

Tочно по тази причина подадох и идеята за опит на армията и лимитираните по размер армии... нали се сещаш, че мултаците с милиони елитна войска дето един Бог знае как я издържат разчитат точно на това... играта да НЯМА ПАРАМЕТРИ.Направи армията да трупа опит... въведи и лимит... и да видиш как мултаците ше им изсъхнат куците идеи.Няма милиони войници.Прасни да има лимит и да имаш максимум десет армии от по 30 000 души на армия.Прасни трупането на опит...тогава мултаците няма какво да правят... ще трябва да се оправят с лимитирана армия.И тогава тия като нас имат равен шанс... щото мултака дори да направи каси няма да има файда... имаш лимит на армията... той иде с неговите 30 000 срещу твоите 30 000.... тогава да видим кой кого... ако имаш опитна войска и генерал... мултака с неговата набързо набрана, но неопитна армия няма шанс... е това наричам аз баланс на силите... и е начин да се свали значително ефекта от това, че имаш мултиакаунтинг.Щото представи си следната картинка.Ти имаш 30 000 армия опитна с опитен генерал.Мултака вади примерно две свежи армии от новобранци щото е пробит мултак и може да си го позволи.Но какво от това.Иде с едната армия... бам и се самоубива в твоите ветерани... естествено претърпяваш известни загуби, но живите ти войници са още по - яки от преди.Да речем че вкара и втората армия... бам повторно самоубийство... ти пак имаш известни загуби, ама той е две армии назад, а твоите живи бойци са вече титани и предават опита на свежите ти попълнения.Ако това се въведе повярвай ми, че мултаците ше им пресъхне извора поне откъм войска... ще трябва да разчитат на опит а не на числа.Вкарай и свалянето на екипировка... защото примерно динамиката на бой вече изцяло се върти около опит на армията, опит на генерала и лимит на армията.Втора хипотеза: - мултака вади по - бързо тежки войници... нали е изклатен мултак и помпа като луд от касите ресурс... - да ама не.. (Петко Бучаров е рекъл).Твоите леки ветерани се бият с относително добро предимство срещу неговите тежки новобранци... става кютека... ти си претърпяваш твоите загуби, ама не малко ветерани са ти останали живи.В това число вече и превъоръжени с неговата тежка екипировка... иде с още една вълна нови тежки войници... бам нова греда... твоите ветерани не стига че са живи, ама и вече не са леки а тежки ветерани... айде ново самоубийство... и още оръжия за тебе.... всичко зависи от въвеждане на опит на армията и лимит на армията.... мисля, че ще си адски доволен ако това е формулата... кошмара "мултак" дори и действащ към момента ще е загубил силата си спрямо теб.Всичко ще ти е един далечен лош спомен.Нищо повече. И не на последно място... войската трябва да се тренира по - бавно и да е по - скъпа... така, че наистина да си правиш сметката(1000 войника трябва да струват майка си и баща си само за начално обучение)Загубата им наистина да те наранява...Тия бавни и скъпо тренирани войници ще имат наистина огромна за теб стойност ако оцелеят достатъчно дълго за да се сдобият със статус на ветерани и елитни части... Ако тези промени бъдат въведени повярвай ми, че мултиакаунтинга ще се обезсмисли значително...

Аз много добре те разбирам, също играя с един акаунт, но всеки ден откривам каси за ресурс. Така ще почна да откривам и за обурудване. Мултиакаунтинга го има! Не можем го подмина, защото имаш някаква идея...навсичкото отгоре борбата с него е меко казано неефективна. Помисли как ще играеш срещу човек с 5 акаунта? Пусни се в някой свят с един месец закъснение и ще намериш сума ти акаунти без анексирани провинции, но с крепост 7 на около 100-150к нето и с милиони ресурси.

Много ясно те разбирам... риска от една читава и сносна идея предлагана и давана от хора с моите и твоите разбирания за играчи с нашия стил на игра (с по 1 акаунт) е винаги изчекната в последствие на края от смазаните мултаци дето заради пустото мулти и най - готиното ще извозят та тия като нас да се тюхкат за тоя дето клати гората.Въпреки всичко идеята е за подобряване и разнообразяване геймплея на тия като нас... а не за пробитите мултаци, негри с големи паламарки да ги оправят дано... съжалявам за израза, но много ме нервят и мене, чак от обущата ме изкарват от нерви.... >

Пичове с извинение ама малко така ме налетяхте кат бръмбар на трънка като че ли ви казвам да скачате от 10я етаж на некой блок... аз съм човек дето играе само с един акаунт (случвало ми се много рядко да отварям втори и до там)... и предложенията ги давам аз от позицията на такъв дето не е фен на мултито.Аз по принцип не ги долюбвам мултаците хич и дори не заслужават да бъдат наречени средностатистически геймъри.Предложението ми стои погледнато от позицията на човек дето играе само с един акаунт без никакъв мултизъм и форма на ресурсен чийт.В момента имам проучванията за тежка армия направени и съм все още с лека понеже не мога да насмогна на ресурс за централизирана власт.Скъпо си е проучването и неможеш насмогна на спестяване.Винаги нещо се отваря да дооправяш по провинциите или да вложиш за друг ъпгрейд, некой друг войник... най скъпите проучвания са най - трудни за правене... все пара не стига.Всичко което съм казал, написал и предложил, е от позицията на човек дето има един акаунт.Разбирам обезпокоението ви, че от подобни предложения мулти читърите ще се възползват, но това не съм го предложил заради тях.Така че да си имаме уважението и малко толеранс.Идеята не е лоша ако не се злоупотребява с нея.Това имам в предвид

и за кво да харчим кинти за воени проучвания тогава.ми да вземем направо да пуснем пазар за армия,за кво да ги чакам 4-5 часа да се обучат.направо си ги пазаруваме готови.стига сарказъм,пич не знам от кога си губиш времето с продуктите на ИО но навремето имаха една много хубава игрица при която войничетата трупаха опит с всяка атака и наистина можеше да си купиш елитна армия от пазара само дето не ти вършеше никаква работа без нужните проучвания.за мен това е по реалистичен вариант,обучение и трупане на опит с всяка атака.класовете са си добре ама ще е по добре да изправиш тежки новобранци срещу леки ветерани например.

Знам я играта и аз подкачих малко от нея... ти си обучавай пак войничетата по 4 - 5 часа и си ги разучвай и проучвай по академиите за да ги имаш открити за лично производство и употреба... ама опита си е опит, кой кво ще му да разправя, а пък това за плячкосването на оръжията и бронята е повече от логично... не ти дава възможност за цялата войска... това, че имаш достъп примерно само до леки войничета понеже проучванията са ти назад не пречи на това да обереш малко мъртви "приятели" че да заимаш евентуално 100 тежки човечета без проучванията... ти така ако ги събираш по 100-тина на ден за месец може да заимаш 2000 - 3000 тежки заделени докато си готов сам да си ги правиш... не стига че си ъпгрейднал по ранко пък ги имаш готови и може и да са опитни малко... стават си гвардия един вид... идеята е сносна... до колко ще е приложима е тема на друг разговор.А иначе по отношения на опита има много опции за добиването му.Единия вариант е с пукотевица... а другия пасивни тренировки около замъка стига да не те закачат... с тая разлика, че при пасивните тренировки лимита на придобития опит ще е далеч по малко от реалния боен опит... въпрос на интерпретация е....

Извън идеята за завземане на вражеския обоз под формата на злато след всяка битка, било то крепостна обсада или полево сражение, мисля че няма да е никак лошо да бъде въведена опция за превъоръжаване на армията в движение - това е доста често срещана практика не само в античния начин за водене на бой, но и в средновековния.Какво имам в предвид.Често в началните стадии на играта играчите налитат на по - силни "независими градове" с идея за по - бързо събиране на плячка под форма на ресурс и отделно качване опита на генерала.Често ми се случва, предполагам не само на мен, но и на други играчи да нападат развити градове, чиито гарнизони не са големи, но са с качествено по - добра армия.В случая аз нападам с лек клас войници, град чиито гарнизон се състои от тежък клас войници.При евентуална победа на играещия, когато победената страна без значение дали това е независим град или друг играч, победителя трябва да разполага с възможността да плячкосва част от екипировката на победения.Както казах отнемането на оръжия и брони от мъртви врагове е била честа практика, особено ако "мъртвия" враг има по - добро снаряжение.Ако може да се въведе определяне на процент, който да е в пряка зависимост от загубения брой "по - добри" войници на отсрещната страна, който процент да бъде прехвърлен като плячкосана екипировка в полза на качествено по - слабия, но въпреки всички излезнал победител накрая опонент не би било лошо.Така играчите ще имат реална възможност да превъоръжават част от армията си "в движение".Пример: нападам с 1000 леки мечоносеца 300 тежки мечоносци.Избивам ги, като накрая на битката от моите са оцелели например 600 леки мечоносци.Изваждам 50 % например от екипировката на победения враг като безвъзвратно повредена, загубена и негодна за употреба, което значи, че от моите оцелели 600 леки мечоносци, ще мога да превъоръжа с екипировката на победения враг точно 150 мечоносци от моите в тежки мечоносци.Като тази опция следва да се въведе за всеки клас.Леки към тежки и тежки към елитни.Превъоръжаването "в движение" на армията следва да е качество, което например е пряко обвързано с умението на генерала да плячкосва.Колкото по - добър грабител е генерала, толкова повече по - качествено оръжие за превъоръжаване ще може да смъкне от победени врагове с по - добра екипировка в края на битката.Идеята е играчите да се сдобиват с определено количество по - горен клас войска, която може да се обособи в група от войници "ветерани" на база превъоръжаване от победа срещу по - силен качествено враг, като по този начин частично се избегне безкрайното чакане от бавното развитие на проучванията до придобиване на реална възможност да обучаваш по силни и качествени войници.

Така е, написаното от теб! Но...
 Най - далечното документирано разстояние при стрелба с лък е осъществено от турски бей с турски лък, който е композитен! Изстрела е наречен - Престрелването на Босфора! Като качества, дългобойност, пробивна мощ, начална скорост и удобство  композитния лък е несравнимо по- напред от дългия такъв! Времето оказва влияние на всеки лък, или по точно няма лък, който да не се влияе от влагата! Древните българи като конен народ са ползвали композитния рефлексен лък с тежки накладки в двата края за  за стрелба с тежки стрели! Скорострелноста с композитния рефлексен е доста по-голяма от тази на дългия! Условията в степите на Евразия, където се ражда композитния лък не са се различавали много от тези в гориста Германия! Сибирските племеена, живеещи в тайгата при голяма влажност също ползват композитен лък! Траки, римляни, елини, египтяните след хиксоското нашествие, българи, унгарци, кумани, узи, печенеги, хуни, сармати и много др!!  Преекспонира се силата на дългия лък! При Креси, Поатие и Азенкур Стрелците с Лонг Боу изиграват решаваща роля но предимно избивайки конете на френското рицарство, а спешените рицари в разкаляното поле са били лесна плячка за повратливата и лека английска армия. Дългият лък спокойно пробива халчестата ризница, но е далеч по неефективен при ламелара а при цяла броня почти не нанася урон, докато българите в "овчата битка" размазват елитната армия на Чингиз точно с композитни лъкове, ползвайки изцяло железни стрели, като при това е упоменато че буквално са пронизвали целия конник, заковавайки го за коня!

Ако не беше така композитния лък щеше да се ползва от западното рицараство, но не е така.В действителност "Лонг боу" не могъл да пробие перфектните брони на рицарите от Франция, но за уцеления кон няма спасение.Повлича и ездача на него.По тази причина е въведен арбалета, който все повече измествал лъка.През късното средновековие лъка все повече отсъствал за сметка на арбалета.Абсолютно е вярно, че рицари в кал са неефективни и като заковани в тресавище, където са лесна плячка за леко екипирана пехота.И да в Германските гори са познати само копия, секири, по някой друг кован меч, боздугана, прашката, бойния чук и късия ловджийски лък.За композитен лък племената отвъд Рейн не са и сънували.Дори през времето на Рим композитните лъкове са се ползвали от онези легиони, които са били настанени на границите на империята само в южна и източна посока.Къде е логиката тогава това да е така, ако композитния лък се е ползвал на всякъде, което не е вярно.Да не би дивите британци в измръзналата Англия да са познавали композитния лък когато са били подчинявани от хората на Гай Агрипа?Нищо подобно... - имали са лъкове но късички.Стрелците с лъкове по северните легиони са набирани от местни варварски племена.Които са ползвали или къс лък или първи модификации на английския дълъг лък, но нищо подобно на композитен такъв.Сирийските стрелци и Критските които ползват композитни лъкове, не случайно са ползвали оръжията си в източните и южни части на империята, когато са влизали в нейния състав като спомагателни сили на легионерите.Композитния лък се е ползвал в райони където климата е топъл до умерен.Сиреч последна спирка Балканския район, на изток от балканите и южно от Италия и Испания.Централна и Северна Европа (дн. Франция, Германия, Полша, Чехия, Англия, Белгия до Скандинавието) си нямат на идея какво е това композитен лък.Къс лък и дълъг лък и след това направо на арбалети.Не отричам качествата на композитния лък спрямо дългия, но единственото по което той отстъпва е надеждност при лоши климатични условия, с което дългия лък го превъзхожда.Не случайно конните стрелци с композитни лъкове са имали кожени калъфи в които са държали лъковете си прикрепени за седлото.

Ave Caesar! Добро изложение но с някой неточности и една откровенна заблуда! Композитния лък е известен в цяла Европа и се използва масово! Българската, ромейската, маджарската и куп други средновековни армии го ползват неотклонно! Има обаче едно нещо, което ти бяга! Не климата на Европа а големата цена на композитния лък и трудната му изработка определят и приложението му. Английските крале създават милиция или опълчение от стрелци с "long bow" ! Long bow или дългият лък е лесен за изработка, евтин а като пробивност се доближава до тази на композитния лък, с една разлика - голямата сила, нужна за опъването му!! Точно тази му евтиност го прави масов в англиската армия и го прославя! Има и друго - просто в западна Европа лъка не е толкова широко застъпен като в средна и източна!
Фалангата е вид строй, постройка на пешата армия! Фаланга са копиеносците на Филип и Александър, но фаланга е и англосаксонския фирд на Харолд, въоръжен с дълги секири! Фаланга е шумерската армия на Еанатум но фаланга са и испанските пикиньори, групирани в каре, наречено "терца" при Рокроа! Фалангата е просто вид построение на войската най-общо!
Относно гвардията - тя почти никога не се е набирала по имуществен ценз а по качества като вярност и лоялност! За справка виж - швеицарската гвардия на Папата! Тази гвардия е съставена от заможните селтици на швейцарските кантони! По назад във времето е варяжката гвардия на римските императори в Константинопол! Грузинската гвардия на иранските шахове! Всеки един военен корпус, без оглед на оръжието, може да бъде издигнат в гвардейска стража - охрана на суверена, благодарение на вярност и лоялност

Със сигурност има неточности, но като цяло се движа по отношение на термините чисто като историческо - времево приложение."Личните" или по - точно "Елитните" части на служба в която и да е европейска армия придобиват общо название "гвардия" или "гвардейци" едва в началото на 17в., когато вече нямаме средновековие.В античността за Рим, а и по късно през вековете в ранното средновековие всички лични имперски стражи са се подбирали както каза на умения и лоялност, но са имали общо название "палатини", а не "гвардия".Ние го наричаме гвардия за наше удобство с цел елементарно разнаграничение на рода войска.В това число императорите в Константинопол също са са давали статус на варягите като "палатини" - демек дворцова стража.Идеята ми е, че гвардейците са сравнително ново за средновековна Европа понятие, дори и да е било ползвано за наименование на специфичен род войска, то само определени видове войници са го носели и то в много малка част от кралските дворове.Елитните части са били под общо название, "лична охрана", и "имперска стража", "кралска стража", "почетна стража", "дворцова стража" или "царска стража", но не и гвардия."Гвардеец" навлиза по - късно във времето на широка основа.По отношение на примерите ти за фалангата двата са от античността, което е различно от средновековието като епоха, а другите два са частни случаи, а не широко разпространение на определение за тежка пехота с предназначение да противостои на кавалерия.Защото фалангата се е ползвала и за противодействие на пехота както и Алебардистите.Но в крайна сметка Алебардистите също са имали фалангов строй, но това не ги прави "фаланги" като название.По отношение набора на личната стража в средновековието се наблюдава прехвърлянето на набора от чиста лоялност и качества към вече по елитен социален статус.Всичко произтича от естеството на обществения строй.Личната стража се е подбирала вече от елита, тъй като елита е имал финансовите възможности да си набивя отлична екипировка и да си заплати за разширено обучение от майстори по фехтовално изкуство.Като си "селяк" свикан на служба в редовете за два сребърника на седмица, няма кой да те вземе в стражата и да те "оцени" като способен боец, при положение, че си целия навлечен в дрипи. Но дори и да си способен, пак си далеч от всички определения за "елитна стража".И както каза дългият английски лък е далеч по - популярен и лесен за изработка.За това се е и ползвал от "тежките стрелци" в Европейските армии.Композитния лък е бил познат на Балканите както и в централна и западна Европа.Но именно в централна и западна Европа не се ползва въобще.Освен цената за направата му климатичните условия също не са позволявали практическа употреба.Английския дълъг лък е еднопластов, поради което се е налагало прилагането на по - голяма сила за ползването му.Но е бил лесен за поддръжка и не се влияел от студа и влагата.Композитния лък е многопластов лък, от минимум три различни слоя положени един върху друг с цел подобряване неговата гъвкавост, а от там и лесна употреба, но в лошите климатични условия на западна и централна Европа след известно време употреба започва да се "разшива", сиреч разпада, като буквално слоевете на корпуса почват да се отделят един от друг.Което налага заместването му от еднопластовия дълъг лък.По труден за употреба, но по - надежден, а и по - далекобоен в интерес на истината заради по - голямата си височина.
Иначе по повод определението за лека и тежка конница много просто може да се обособи... и двата варианта лежат върху два водещи показателя.Лекостта следователно тежестта на конницата се определя от фактора "бронираност".Ако коня има предпазна ризница и ездача на него също е екипиран в метална броня, било кована в цели плочи, плетена или люспеста този критерии го обособява като тежък конник.Сиреч факта че коня е облечен в предпазни средства и ездача на него също обособява необходимостта от тази конница да влезе в пряко сражение (меле) с друга подобна на нея конница или пехота.Демек тежко бронирани коне и ездачи, чиято цел и предназначение са да влязат в пряк контакт или при първо съприкосновение да разкъсат вражеския строй се класифицират като тежка кавалерия.Целта и е да отвори пролука във вражеските редове за да може напредващата пехота да се възползва.Но за целта трябва до осигуриш достатъчно време на коня и ездача му да оцелеят в това първоначално меле затова ги екипираш тежко с цел да повишиш оцелеваемостта им.Катафрактите които спомена са класически пример за тежка шокова кавалерия.Ако им се провали първоначалния устрем и ги превърнеш в статична цел, което добре организирана пехота е правила, лесно ги разгромяваш.Още по тежка кавалерия са типичните рицари... при тях елемента "шок" е подменен изцяло след първото съприкосновение като идеята е да водят при необходимост пасивен бой от седлото без възможност коня да се движи, а само да се върти на място с цел разбъркване строя и организацията на пехотата.Леката кавалерия разчита на скорост, като елемента "бронираност" при нея е значително занижен.Коня трябва да е максимално бърз, следователно липсва броня която да му пречи, забавя и изморява бързо, а ездача трябва да е гъвкав, което също значи липса на броня.Функцията е идентична с тази на тежката кавалерия.Леката конница също трябва да влезе в меле, но от нея не се е очаквало да "купува" време за напредващата пехота да заеме своите позиции.Под меле за лека кавалерия следва да се разбира следните функции... - нападения над леко бронирани цели или такива без броня, които са или статични или в походна колона, но с елемента на изненада и в двата случая в ползва на леката конница.Концепцията е както бързо се влезе в сражение толкова бързо да се излезе и от такова.Леките кавалеристи не са пригодени да оцеляват срещу добре организаран или брониран опонент.Направиш ли ги статични загиват.За това са и леки за да излезат бързо от боя при необходимост.Нещо с което тежката кавалерия не разполага като опция.Друг типичен пример за лека кавалерия са конните стрелци на хуните и много други, ако и ние се числим към тях.Леки коне без брони и небронирани ездачи, чието основно оръжие е лъка.Имат и оръжие за близък бой, но не се разчита на него.Прабългарската кавалерия е имала конница с мултифункционално значение.Неброниран кон с относително добре екипиран ездач, който има на разположение, дълъг меч за бой от седлото при статичен бой, копие за шоков ефект при първо съприкосновение и лък с кочан стрели ползвани преди влизане в пряко сражение.Всичкото това на коня и ездача му.Но въпреки небронироността на коня, бронята на ездача и всичкото му въоръжение предопределят функцията му на тежка кавалерия, която завършва боя си в меле.Поне в първите етапи на българското царство, когато концепцията за "пешия" бой не е добре усвоена.След като се установяваме на Балканите трайно и след дългогодишни вземания - давания с Византия и най - вече след приемане на Християнството, военната концепция на България преминава изцяло по Византийски образ и подобие.Пехотата започва да има водеща роля и в армиите на Българското царство.Като мултифункционалността на кавалерията е изоставена и същата е организирана изцяло като организация и предназначение по подобие на Византийската.Преминава се на тежки и леки конници без стрелба в движение с лък, а лъка като оръжие преминава изцяло на въоръжение в пешите стрелци.То си е цяла еволюция на начините за водене на бой, но горе - долу това е което се случва и с българската армия.Силно сме повлияни от Византия и западно - европейските сили по отношение на военните концепции.Но като цяло гореизброеното е това което ти обособява тежката и леката кавалерия.Броня или отсъствие на такава и начина на водене на бой на едните и другите според бойните задачи поставени пред едните и другите конници.

По повод на това се замислям, че няма да е лошо да се въведат нови единици, които да отговарят на изискванията за средновековен свят, не само като реално съществуващи единици в европейските армии през този времеви период, но и адекватно отговарящи като наименование родове войници.Нека да започнем с това, което имаме на лице."Леки копиеносци" и "Леки мечоносци" наистина е имало, но те не са били известни под това име... - за средновековието те са известни като "Милиция" - вид народна армия, която е могла да се снаражи до толкова, че да осъществява някакви военни функции въобще... повечето войници от "милицията" са получавали оръжието си наследствено... от бащи и дядовци, понеже народните маси са били достатъчно бедни, за да си закупят каквато и да е било форма на тежка екипировка."Милицията" се е свиквала по искане на местен благородник или васал и е била за негова сметка влизайки в състава на армията на по - голям в йерархията благородник или на самия крал."Милицията" е имала основна функция на "пушечно месо" за вражеската армия.Никой благородник не хвърлял в боя по тежко екипираните си и опитни войници."Тежките мечоносци" следва да бъдат преименувани в "Тежка пехота" защото те точно това са били.Въоръжени с щит покриващ от рамо до коляно в триъгълна форма, меч, шлем и плетена ризница с налакътници и наколенници.По - заможни хорица без ранг на благородници, но имащи достатъчно пари да бъдат екипирани като такива благодарение на занаята си или спонсорство от васала или благородника, при който са били на служба са влизали в състава на тежката пехота."Тежките копиеносци", тоест такива е нямало в действителност, защото копието е излязло от употреба и е заменено от далеч по - ефективно оръжие наречно "ПИКА".Пиката има две функции... - да събаря ездачите от седлата било чрез просто закачване за бронята или друга част от екипировката заради заострения край от едната страна на оръжието или дай боже чрез директно пронизване, както и да наранява конете.Следователно "Тежките копиеносци" следва да се нарекат "Пиконосци" - въоръжени с пика и висок щит с правоъгълна или триъгълна форма, който е покривал почти цялото тяло...Абсурдно е да се наричат "елитните копиеносци" - "фаланги"... - фаланга е било наименованието на формация през античността до залеза на Западната Римска империя.След това фалангата е разпусната като боен строй и е заместена от по - модернизирания вариант за противодействие на пехота и кавалерия - "Шилтронът"."Фалангите следва да се преименуват в най - ефективните за средновековието противоконни войници, а именно "Алебардисти".Алебардата е специфично за средното и късно средновековие оръжие и използвано чак до 18 век.Леките стрелци са обикновено "Стрелци с къс лък"... удобен за европейските армии и ефективен... поради климатичните условия на "Стара Европа" (влага и студ) композитния дълъг лък изграден от няколко слоя, типичен за изтока и източните армии (сасиниди, селджуки и всякаква форма на персийци в Мала азия и близкия изток), не е бил познат по тукашните земи, в това число и в Западна Европа."Тежките стрелци" - такива в действителност е имало са използвали дълъг лък.... - типични примери са прословутите английски стрелци с дълъг лък, по чийто образ и подобие се превъоръжават тежките стрелци във Франция и Немските кралства."Елитни стрелци" е имало, но те са под друго название и въоръжени с друго оръжие "арбалет".Елитността произхожда от високата им способност да пробиват и най - добре изкованите брони.Тъй като арбалета има форма на статична "балиста" тези елитни в средновековните армии стрелци са известни като "Балистари" като по - често са срещани в литературата като "Арбалетисти".Така че елитните стрелци следва да се нарекат "Арбалетисти" или "Балистари".Елитните "гвардейци" са съвсем друга бира.В епохата на "барута" през най - късния етап на средновековието, на границата с епохата на просвещението и първите наченки на ренесанс, когато хладните оръжия на средновековна Европа отстъпват място на леко екипираните пехотинци въоръжени с мускети, се оформят в кралските дворове и първите "гвардейски" части, чиято функция е била на дворцова стража, но на полесражението са се ползвали и със статут на елитни части.В периода, който обхваща играта не може да се говори за гвардейци, а по - скоро за "дворцова" или "кралска стража".В дворцовата и кралска стража са влизали най - заможните синове на аристокрацията, много добре обучени във фехтовално майсторство и най - добре снаражените с тежка кована броня благородници, като същите са се обособявали в елитна пехота и кавалерия.По тази причина "гвардейците" които се появяват 17 - 18 век в епохата на барута следва да се преименоват на "кралска" или дворцова стража.Въоръжени от глава до пети в кована броня, като личното оръжие е било двурък меч или меч и щит в зависимост стила на бой предпочитан от тези наистина елитни в ръкопашния бой войници.По повод на кавалерията също следва да се въведат кореции главно в наименованията.Още през 13-14 век "Леката конница" е известна като "Хусари".Леко екипирани идеята на тоя род войски и да изниква в гръб на противника и да посича стрелците му от последна линия или да догонва и посича отстъпващи без ред и в паника противници.Тежката конница си я имало под същото название и тя не е била съставена от благородници.Принципа на организация при нея е идентичен с този на тежката пехота.По - заможни хора без благороднически титул на служба при благородник.Елитните конници обаче не са се наричали "Паладини" в никой случай."Паладините" са рицари на особена почит от най - висшата част на аристократичната върхушка в средновековието.Но тази бройка от "паладини" е имала ръководни за армията функции, а не са били масовите елитни тежки рицари на коне (също благородници, но от по низшите рангове на съсловието).Под "Паладини" също са известни и част от войнстващите рицари на кръстоносните ордени, които освен че са били отлични бойци, но бидейки и вид монаси са имали и качеството да лекуват.От където произтича и схващането за повечето магически способности за лечение на "паладините" като персонажи в голям брой игри.Паладини са били рицарите от ордена на "Хоспиталиерите".Извън всичко това "Паладините" следва да се преименуват "В тежки конни рицари" или само "рицари" с цел разграничаването им от рицарите които са били пеши и са сформирали гръбнака на "кралската (пеша) стража".Като нова единица за времевия период може да се обособи първообраза на мускетарите от по - късните векове, а именно "аркебузера".Първите "аркебузи" са навлезли в употреба около 1400 г. и са се ползвали, но не са повлиявали достатъчно с пробивност на бронята при дистанция повече от 50 м.От разстояние 20 - 30 м аркебузите са пробивали броните като хартия, като при по - късните варианти на оръжието прераснали в мускети и пистолети, се стига до премахването на броните окончателно след 1650 г."Аркебузерите" могат да се въведат като изцяло нов род войска и няма да е грешно от историческа гледна точка.Надявам се да съм бил полезен информативно и това да спомогне за евентуални по - нататъшни нововъведения в играта.Главната цел отново е повишаване достоверността на играта, следователно интереса и удовлетворението на играчите на база исторически реализъм  

Незнам дали тази тема или по - точно въпрос са били повдигани преди, но ще си направя труда да задам това предложение, за което никъде не намерих информация до момента.Възможно ли е да се въведе режим за "опитност" на армията?Самите родове войски да придобиват няколко нива на опит в зависимост от броя войници които оцеляват по време на битка спрямо новите попълнения в редиците, като смесването на нови и "стари" войници да повлиява на общата опитност на цялата войска... както е например във Heroes 3 - WOG.Като в зависимост опитността на войската ще има качествени подобрения на показателите и в бой... - например войска от ветерани ще се бие далеч по - добре от такава от новобранци.Мечоносци "ветерани" ще се ползват с по - добри показатели на атака, защита и живот спрямо мечоносци "новобранци".
Като например спрямо опита рода войска може да се обособи в няколко категории - новобранци за свежо обучени войници, "редовни" войници, които са преживели едно - две сражения, "ветерани" които са преживели 5 - 6 битки и "елитни", които са видели 10 и повече сражения и стигнали максимума на придобити разширени показатели на база опитността им от толкова много сражения в които са участвали и оживяли.Не звучи просто за въвеждане като концепция, но би направило играта далеч по - интересна, така че да те е грижа за войската ти... - никой няма да иска да загуби ветераните си в някое нелепо сражение.Не просто да пращаш армия, която да бъде избивана и понеже имаш ресурс да я пренаправиш на ново просто да поръчваш нови войски.Опитността на войниците е от ключово значение.Не става дума за опитността на генералите... те отделно допринасят за покачване ефективността на армията като цяло.Силен генерал и опитна войска би следвало да са наистина нещо, с което всеки би следвало да се съобразява.
Което ме навежда на мисълта, че трябва да бъде въведено и създаването на армии като отделни единици.В смисъл за периода, който играта обхваща единицата "армия" съдържала в себе си от 25000 до 50000 души от всички родове войски.Човек не може просто да създаде 300 000 гвардейци и паладини и да си ги мъкне всичките накъдето му скимне.Армията е добра рамка, в която би следвало всеки играч да се установи.Можеш да имаш 10 на брой армии (1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и т.н. армии) с различен опит на войниците и командирите им, но в рамките на разумна численост.През средновековието 20000 - 30000 войници в армия са се водели за истинска сила.Надявам се предложението ми да звучи смислено.Цялостния замисъл е преследване на реализъм нищо повече.Но мисля, че ще се хареса на играещите.