мерси  за отговорите то и в защита ми се е случвало с разлика 11-12 сек  ама турчина ми се измъкна няколко пъти а когато рискувах с по късно пресрещане удара му  изпревари воините ми с 5 сек тия експерименти ми костваха хиляди  злато и провалена ера всеки път е различна разликата в сървърите  ако знаех че е константна щях да съм много добър и в нападение и в защита 

да и на мен ми бяха изчезнали а като се появиха не ми се четяха даже . появява се червен или син правоъгълник а като го натиснеш  нищо не излиза 

............    ( цензурирано)   как стана това  атакувам си виждам че оня мобилизира армия и натискам армията да се върне . В тоя момент сървъра засича и след малко  хем ми изписа че съм отстъпил и загубил едно доблест хем армията ми бе разбита  . За съжаление от яд изтрих доклада  направо не ми се гледаше , а ако това бе огромна армия трупана с месеци ужас  .

митко ако така се казваш де по добре да не казваше че си новобранец или поне да не казваше акаунта си щото тук а и по други места българи атакуват българи потърси съюз с малко нетни точки който да ти е наблизо и кандидатствай там силните съюзи едва ли ще те приемат докато не се докажеш ако приритваш още до края на ерата смятай се за ветеран на края остават само най яките ко...та (  админите имах предвид котета       да не вземете да ме накажете  )

Айде и аз да си кажа ,,тежката дума'' : империя он лайн наподобява света през средновековието- еми по време на воЙни, че и в мир (например кърджалиите) е имало нападения над беззащитни селца ,като са палели колибите избивали или продавали в робство мъжете (на жените знаем какво се случва допълнително   ). Значи атаката опожаряване трябва да я има ,но за да не се  злоупотребява с нея. Наистина е гадно някой да си прави акаунт, с който да пали бъдещи врагове, а да си играе с друг ни лук ял ни пушек от огън  мирисал. За да няма такива акаунти трябва предишната ти атака преди палежа да е била на разграбване ( за да може човека да докаже че акаунта е създаден не само за палене ). Палежите от приятели на 10% трябва да останат то си е стратегия, а и от де да знаем враг ли е или не може толкова да му е армията едва да достига 10% от населението или другата му армия да трябва за защита или за друга атака.  Мнимите палежи (1000 войника и една обсадна срещу провинция с над 10 000 население) не трябва да могат да се пускат или дори да е неуспешен мнимия пожар пак да си получат отрицателната доблест  . Друго мое предложение е да може двама или повече души да пускат опожаряване по едно и също(горе долу) време над една и съща провинция .Така тоя който закъснее се самонаказва като се разкарва напразно    .  Така ще ,,поохладим'' мераците на ,,пироманите'' , като видят че плащат на армията за атаката а не получават злато и воени точки (няма само аз да се нервя като разграбвам някоя провинция и някой друг ми отмъкне златото като я разграби минути преди атаката ми да пристигне до нея      )
.

приятелю нещастен губ и начумерен и все повтарящ защо съм аз потребен
защото болката е неотстъпна защото е печално и перестъпно
глупци да бъдем ние,когато виното от двама сладко то се пие 
б.а. (цитирам по памет )

олелее как се публикува    дано го прочетете както трябва ако може някой да го редактира няма да се разсърдя.  инак как ви се струва личи ли си че съм поет маниак на тема империя    .някои приятели ми викат защо  не се получило между принца и принцесата -според мен принца не я буди щото ако го види и го отблъсне ще му разбие сърцето ,а ако го хареса но пак го отблъсне защото по негова заповед са убили баща  ще се разбие нейното .така той предпазва двете сърца а и си оставя вратичка за по късно с тоя кичур   

                        Империя                                                                                                                          На 5000 народ поставят ме начело  и селяните ръководя ги умело.                                                                                                                                                                                     Камъни дърва,желязо,злато - трупам състояние богато ,                                                                                                                                                                                                                                                                                    което в сгради и проучвания инвестирам и армия почвам да тренирам .                                                                                                                                                                Завладявай за да не бъдеш завладян   мирът за слабия е блян.                                                                                                                                                                                      Замък на предател соча с пръст   нека изпита моята забавена мъст.                                                                                                                                                                                             Към него армията се отправя     ножа в гърба не ще го аз забравя .                                                                                                                                                                                      Пехотата строена е в настръхнали   карета                                                                                   по фланговете  галопира кавалерия напета.                                                                              Полуголи варвари яздят до рицари в доспехи                                                                             заедно постигнали множество успехи .                                                                                Редовната войска настъпва облечена в брони                                                                                и предвождана от генерали -благородници барони .                                                               Небето е потъмнено с облак от стрели  копиеносците вражи гинат като мухи                                                                                      Механик подава ми отчети  как върви обстрела със требучети.                                                                                                                                                                                                         Кула след кула срутват се с трясък  сред вопъл на ранени и ликуващ крясък.                                                                                                                                                                                     С тела окървавени покрит е крепостния ров                                                                            тогава рог надувам в тръбен зов.                                                                                        Коницата само това и чака    екзалтирано тя хвърля се в атака.                                                                                                                                                                                            В противниковите редици се врязва                                                                                              и всеки изпречил се на пътя и наказва .                                                                                Смърттта е груба не е велика                                                                                                    дошла от копито конско или закривена пика.                                                                              Навред из бойното поле битката превръща се в клане.                                                                                                                                                                                                                  Срещат се с хрущене метал със кост                                                                                              паднал на колене граф милост иска от мечоноша прост.                                                            ,,Към двореца да отнемем на изменика живеца''                                                                             С този вик на уста ордата нахлува през царската врата .                                                   Накълцват на парчета тлъстия шопар   на таз земя наричан цар .                                                                                                                                                                                                       ,,Към мазето там е кралската пиячка''                                                                                                и всеки се втурва към вкусната плячка.                                                                                    Oтправям се към царската градина                                                                                                   изпречват ми се двама спешени паладина.                                                                                   Два замаха и премахната е таз заплаха.                                                                                             Раздразнен се превръщам в месомелачка                                                                                              в тронната зала що всичко живо мачка .                                                                                       Тихо влизам в царските покои   оставяйки диря с кървави навои.                                                                                                                                                                                           Дърпам копринена завеса                                                                                                              и пред мен се появява спящата принцеса .                                                                                   Кинжала мой не ще и резне главата                                                                                            за спомен ще отнеме кичур от косата .                                                                                   Пощадена нека тоя замък развива                                                                                                а сганта моя към друг вече отива .