...мрак,студ и светлина
озарен от последната мъгла,
изправяйки се пред стена
гледам втренчено в ноща...
Беше епохата на безвремието,тогава от незапомнени времена цареше хаос.Случайността да срещнеш нормално същество беше нулева.Светът се намираше в разцвета на на своето хаотично съществуване.Мистика и задушевна атмосфера се долавяше от всички страни."Всиччки страни"-се питате вие,какво е това-всъщост това никой не знаеше и не ще узнае никой никога...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Черната обител се охраняваше строго и от безброй неописуеми демонични създания.А Повелителя на мрака и господар на всички демонични и зли същества беше един от най мощните,а може би и най мощния магьосник по всички земи,имаше такава огромн подкрепа от зли сили и безчет пъклени същества,че всичките добри владетели и силните Бели Магове се страхуваха от него.Той замисляше покоряването и поробването на света и заличаването на всичко добро,което съществува.Той обмисляше своите адски планове и събираше армии от зли твари...
.... някъде много много много далеч от всичко това имаше закътано в една огромна долина пищно владение.Всички жители там бяха щастливи и безгрижни и се трудеха радостно с любов и желание за своя господар и синът му-всички ги обичаха и почитаха.А бащата и синът му бяха като две капки вода-бяха смели и добри хора,а със своята храброст,с доблестта си и честното си поведение,даваха пример за хора на честта-двама истински рицари.Това беше една голяма рядкост в онзи свят и точно в онази епоха ...
Хората в това пищно владение продължаваха своите занимания от години не подозирайки,че синът на техния Владетел беше изчезнал тайно,а неговите намесници покриваха следите от изчезването му перфектно.Но дори и баща му незнаеше къде се намира и какво прави неговия син-само можехше да гадае.Намесниците и баща му-Владетеля на Долината,знаеха само че се заминава спешно по важна мисия.И така изминаха няколко години....
А истината беше мрачна и страховита,пропита с неподправено благородство,вдъхващо респект и уважение...Младият владетел беше повикан спешно от Ордена на Белите Магове и изпратен на тайна мисия с цел да разузнае и да разбере какви са плановете на Повелителя на мрака.Те знаеха и предполагаха какво се готви да направи Повелителя на мрака,но кога,как,по какъв начин и какви и колко на брой съюзницици е събрал-това никой от маговете от Ордена не знеше.Опасенията им бяха най лошите...След заминаването на младия владетел на тайната и опасна мисия,на всички магове не им оставаше нищо друго освен да чакат и да се надяват на успешното завръщане на младия и доблестен момък.Така изминаваха няколко мъчителни години...
Няколко години,след заминаването на доблестния момък,от извесно време Повелителя на мрака беше започнал своята инвазия и бе пуснал своите планове в действие за покоряването и поробването на света и заличаването на всичко добро,което съществува.Повелителя на мрака започна открито своята агресия.Като започна първо от най отдалечените места на света с тоталното опустошаване и избиване на всики живи същества които се съпротивляват или не искат да минат на страната на Повелителя на мрака.Гледките бяха ужасяващи,а нападенията на Повелителя на мрака бяха варварско жестоки и безмилостни!А магавете от Ордена стояха безпомощни и в невидение.Чакаха новини и резултати от младия Владетел на Долината.Всички магове вече бяха изпаднали в отчаяние и се бяха предали на съдбата...Но точно когато им донесоха новини,че Повелителя на мрака напредва с неговите армии от черни зли сили със светкавична бързина и безмилостно избива всички по добри останали магьосници и магове по света и техните армии,точно в този момент им съобщиха че пред двореца им чака странник,приличащ съвсем бегло на благородник-рицар,но в овехтели и изпокъсани дрехи.Белите магове от Ордена веднага се досетиха че това е младия владетел на Долината и казаха веднага да влезе.Още с влизането си маговете оглеждайки момъка по вида на дрехите и изражението му притръпнаха конвулсивно и разбраха че положението е меко казаано много зле.Още от вратата момъка направи знак на всички Бели Магове да влязат в Тайната стая за съвещания заедно с него.Тази Тайна стая имаше магически щит направен от незапомнени времена от незнайни сили.Този щит не можеше да пробие дори и Повелителя на мрака,но докато стояха вътре всички бяха изолирани напълно от света без никакви новини,без да знаят за събитията които се случват постоянно.И така Белите Магове от Ордена,заедно с младия Владетел на Долината стояха в Тайната стая един ден.През цялото това време момъка беше обяснил какво е намислил Повелителя на мрака и какви ще са неговите действие,и как евентуално могат да противодействат на ужасяващата инвазия на този зъл Маг и неговите армии от черни и зли демонични сили.Момъка им разказа накратко за целия си опасен поход изпълнен с геройства и неприсъщи за човек непоколебимост,решителност и интелигентност.Но по какъв начин и как беше успял да събере тази тъй ценна информация никой не знаеше,а и никога никой няма да научи-това ще е най голямата тайна и най голямата загадка пазена от времето...
И така след този един ден момъка и маговете от Ордена излязаха от Тайната стая.Маговете се осведомиха за всички новини случили се през тяхното отсъствие за новите завзети и поробени територии от Повелителя на мрака и неговите армии от черни зли сили.Вече знаейки какво да правят дадоха няколко инструкции на няколко елфически мага и след това се обърнаха към младия Владетел на Долината.Те си размениха по няколко думи и благодарности за направеното,и преди да си тръгне Белите магове го заобиколиха в кръг,като един от тях му подаде в ръката невиждан по красота,но малко овехтял старинен пръстен-инкрустриран с магически орнаменти,в средата му имаше странни магически символи,а срадата на тези символи блестеше със синкаво-червеникава омайваща светлина!Те му казаха че му дават този пръстен в знак на благодарност и признателност за стореното.Един от Белите Магове му обясни че това е пръстена на Последния Велик Бял Маг,побеждавал някога в древна страховита битка Повелителя на мрака.С този пръстен младия Владетел на Долината може когато му се наложи,изричайки няколко странни магически думи(които трябва да запомни),ще се пренесе направо в Тайната стая,където ще бъде закрилян от нейната мистична сила!С тези думи Белите магове и Владетеля на Долината се разделиха като всички направиха мълчалив знак на благодарност и всеки тръгна по своите задължения,а момъка яхнал своя кон се запъти обратно към своя дом,изморен от трудните премеждия по време на мисията му...
...И ето че след няколко дни в бясно препускане,Владетеля на Долината най сетне съзря в далечината познатите му предградия на своето владение.Но изведнъж нещо помрачи лицето му.Той почна да препуска още по бясно и с всяка секунда той се доближаваше до своя замък ... или по точно руините на някогашния замък...
Момъка беше потресен,сърцето му беше рзкъсано от ярост и недоумение.Той оглеждаше околността-всичко беше изравнено със земята и нямаше жива душа.Изведнъж нещо изпод руините на замъка се поразмърда и момъка разпозна в това овехтяло същество един от най верните си намесници.Намесникът-стар,но снажен мъж с прави и благородни черти,щом разпозна младия си господар се доближи бавно,накуцвайки и коленичи пред него,с думите:
-Господарю,Вие се завърнахте,о небеса най после сте тук жив и здрав.Ние толк....
-Стига,стига.Стани приятелю-му каза момъка като го прекъсна,неизчаквайки го да довърши думите си.-Кажи какво се е случило тук,каде са всички,какво е станало?А какво се е случило с ръкатата ти?...
И наистина едната ръка на намесника я нямаше-мястото беше завито с някакви дрипи.
-А ръката ли,дребна работа господарю-каза намесника.-Аз съм стар и без това вече,пък и имам още една нали-каза той с лека усмивка и се помъчи да се усмихне,но раната от отрязаната ръка беше вече почнала да го изтощава и продължи.-Повелителя на мрака и неговите армии от демонични същества мина от тук и изби всичко и всеки,който му се съпротивляваше.
-Баща ми?-запита момъка въпросително.
-Аз съм единствения оцел...- каза наместника,но не довърши.Той падна като подкосен,като конвулсираше-явно раната на отрязаната ръка беше изцедила всичките жизнени сили на намесника.
Момъка скочи от коня потресен от новината,повдигна главата на намесника си и го погледна в очите.Наместникът с сетни усилия извади от пазвата си сребърен окървавен старинен ключ,подаде го на Владетеля на Долината и му промълви последните си думи:"Тайната врата"-и сочейки едно възвишение с руини и се отпусна безжизнен в ръцете на момъка.
Владетеля на Долината погледна за секунда стария си приятел,остави го на земята,скочи върху коня си и препусна към възвишението с руините,което му показа мъртвия му намесник.когато пристигна до руините вече се свечеряваше,а около цялата месност имаше мистична мъгла.В мъглата младежа освен руините видя някаква странно червеникаво-синкава порутена врата.Владетеля на Долината се спря пред вратата и се загледа в нея като търсеше някакъв знак,мислейки си за случилите се събития и връзката с злото което ги беше сътворило...
...мрак,студ и светлина
озарен от последната мъгла,
изправяйки се пред стена
гледам втренчено в ноща...
Из хрониките на Оцелелия: Завръщането на Наследника-Владетеля на Долината
...
дата: 16.11.2007г
час: 00:35 - 05:08ч.
SOZOOOOOOOOO!!!
Излизизай на чист въздух бре!!!
Той ALIENS не ти се отразява добре!!!
Изтрештял циклатор такъввввв!!!!!!
Спри се бре, докато ит изчета романите и брада ми порасна вече...
Между другото не е лошо ама, плс следващия път в по-сакратен вариант
Покажи публикации
)))
Ама като какво се явяваш там 
