ДА съм казала, че не ми върви в играта? И в нетните точки?  Просто ми е странно какъв метод използват някои играчи и защо ми беше заключена темата за мистериознитие касички , без да получа отговор...За сведение съм в топ 20

Само да не проявим прословутата си българска черта и да почнем да се бием помежду си, както вече май започна

Напротив. Тоя мога да го зануля, но ще си разваля стратегията за играта. Първо как ще си вземе доходите за последните 48 часа? Ако е с кредити - не може. Ненаетите работици не произвеждат злато, а във всички провки беше обран, без централната. Да ми се и не видеше на добрата съседка, на която се правех...
И въпреки това всички наказани скочиха с толкова точки, колкото аз, играещата, не мога да направя посмъртно....Аз ли съм некадърна, те ли са гении, не зная  

Милите! Толкова малко? :DА аз реших да не обирам съседа си, защото е чесетно. До мен е. Изтече му банът и изведнъж ме изпревари с 1000 точки

Аз също се чудя как става тази работа. Играя по всички правила, направила съм си добра икономика, по цял ден блъскам касички, защото е рано за битки, ползвам крадити и пак съм до кривата круша, а баннатите летят ли летят...За което ще пусна нова тема и ще поискам проверка...

Империатрицата вече душа береше. Двейсет и осем атаки време не беше ни яла ни спала. Бродеше нощем по кулите на замъка и чуваше свирепия вой на дивите орди.
Още на десетата атака започна да нарича рожбата си Паладинчо, а подчинените къпи копия. По телефона квичеше не ми трябват пари, не ме интересува бизнеса, само Отон искам. Кой е този Отон, попита ревниво имераторът, вседствие на което бе наречен спънат лек кон и изхвърлен в рова пред замъка, дето му е мястото.
И Паладинчо си замина по реда при баба си в другия замък, щото беше написал с флумастер на тапета в трапезарията НИКОГА ПОВЕЧЕ ПИЦА! Ще се бунтува - ам хаааааааааааааа! Когато мама се бори на живот и смърт с враговете
Империатрицата сбърка и домоуправителката на замъка. Нарече я Джейн, а жената се казваше баба Пенка и идваше за таксата за чистачката. Същата участ сполетя и техника на замъчната цифрова телевизия, който имаше неблагоразумието да дойде за таксата точно по време на атаката. Той биде отпретен с думите "Номад, смотан, сега ли намери. Като ти пратя 1000 фаланги и на цифрички ще ми станеш!"
Ура, златооооооооооооооо! - извика империатрицата след неуспешно опожаряване. Из целия замък се разчу. В това време нахлуха крадци в замъка, опряха пищов в челото на империатрицата и изръмжаха - давай златото. "Честта си давам, злато не давам" - изплака тя и посочи екрана на компа. "Госпожо, пиете ли си редовно хапчетата?" - запита плахо единият крадец и всички изчезнаха вкупом и заднишком, щото тя ги гледаше страшно. И не само...
28-ма атака.
Да бъда или да не бъда - припомняше си Шекспир империатрицата.

Едит, Отон: Малко цензурирах някои неща, които бяха извън рамките на добрия тон.

Колко дена ни биха
ни дума, ни вопъл, ни стон
но устата сгрешила
сама промълвила
ОТОН
Сънувам го вечееееееееееееееееееееее!!

-Една? Две? Три?
-Три атаки ще пратим - отсече Отон Страшний и си поръча третата водка.
-Сто, двеста, триста? - попита моралната Джейн и завъртя сламката на джийнфиса си. - Триста морал ще сложа! - реши тя и халтаво си взе фъстъче.
-20000? 40000? 80000? - мърмореше си СаХо, набождайки фино кръгче краставичка във финландки сос. - 100000 копия ще им пратим! Да се гърчат!
-Ама тежки - добави с мила усмивка Джейн и се пресегна към салатата от морски дарове.
- И коне, и коне! - изломоти Флинстоун, който гризеше бон филе от мамут.
Атаката беше решена.
--------
В същото време имперците - гладни, жадни, изпосталели - стояха пред компютрите и изчисляваха - проучвания, тактики, отбрана. Тръпнеха от страх и ужас. Цялата рода пращаше СМС-и, баби палеха свещи в църквата за победа , лели връзваха тигрови очета против уроки, лееха куршуми срещу стрес, колеха овце за курбан за здраве на армиите имперски.
Дядовци и прабаби наблюдаваха зорко врага, вързани пред компютрите, докато имперците свършат някоя лична работа, като да си платят интернета, например. Във всяка детска градина имаше надписи "Мойта мама - победител,  моят татко пръв! Моят батко император, ще се бие той до кръв!"
Разпалени от играта шефове даваха щедро на подчинените си платен отпуск, за да победят. Всъщност, подчинените им и без това не ставаха за нищо, освен да строят крепости и да залягат в отбрана.
Появиха се и първите букмейкърски имперски пунктове.
Залозите скочиха до небесата.
Имперците се пообнадеждиха от подкрепата и лапнаха по един сандвич за пръв път от две седмици насам.

------
-Четири атаки! - отсече Отон и поръча бутилка шардоне.
-Ех, ако можеше и пет! - въздъхна мечтателно Джейн над чаша шампанско.

------
Имперците изтърваха сандвичите на пода и пак се вторачиха в калкулаторите.
 

В момента императорът простира прането, а аз изчислявам поредната атака  и се чудя откъде да спестя кинти за прокретите брони*freak*. Хлапето отиде да си купи баничка, без да пита какво ще закусваме. Другото мълчаливо си прави леглото. Ако изрева - атаааааакааааа, кат нищо ще направи и моето. Тия номади въведоха желязна дисциплина в цялата къща  .
Само да не рекат дружно да ме заведат на лекар
Щото току що си мърморех - две разграбвания ще пратят тия хуни днес или ще правим тройка  

Страшната империатрица стоеше втренчена в компа. Далечен тътен долиташе към крепостта й и орда пичове с наточени мечове искаха да вземат най-ценното й. Честта й.
-Няма да се дам! Няма да се дам! - мърмореше си под нос тя и отмяташе бретон да не й пречи на погледа върху тежката военна ситуация. Една едничка чест имаше имериатрицата. И не искаше да я даде на кого да е. Ни на Отон, ни на Флийнгстоун .
Гадните номади, подло й бяха изпратили шпиони вътре в крепостта
Едното шпионче подсмърча и вика - Мамо, какво ще ядем?
-Не можеш ли да си купиш пица бе!-ревна свирепо тя и шпиончето подви опашка, мърморейки - дванайсти ден пица - е га ти. Ама тихичко си мрънкаше , щото да не отнесе гнева й.
Другото шпионче мазничко шепне - изпра ли си розовата блузка, че да отида на среща с нея? И онова панталонче...
-Каква блузка, какви пет лева? - изръмжа през рамо империатрицата.- Ще пера на 18 август! Дотогава нямам време!
Шпиончето въздъхна и за пръв път самичко си изпра гащичките, че даже и сутиенчето
Третият шпионин - маскиран като самия имрератор, зададе силно провокативен въпрос:
- Ще купиш ли хляб, ще направиш ли салата, ще си прибереш ли дрехите от земята, къщата заприлича на бойно поле?
-Как няма да заприлича? - ревна империатрицата- Не виждаш ли Отон? Вече паладини има! И Джейн! Катапулти! Пък оня гаден Флийнгстоун тежки мечове. А аз нямам и един куц мечоносец. Атакуваааааааааат мееееееееееееееее.  И иди да ми купиш кока-кола, че свърши.
-Ама ще ни идват гости, забрави ли?- опита нов подход императорът.
-Кажи им да дойдат след 18 август! Ясно? И изчезвай от погледа ми, че изчислявам на калкулатора!- отсече свирепо благоверната му.
Императорът също подви опашка и замина в кухнята да мие чиниите.
Останала най-после сама, империатрицата се вторачи отново в компютъра, говорейки си на глас - 80000 леки копия, 4000 тежки коня..., ако вдигна атака мелле, ако ...боже, с какъв ли морал идва, готвят ми номер. Ааааааааааааааааааааа!
-Каза ли нещо? На мен ли викаш? - подаде безстрашно глава през вратата императорът.
Летящ чехъл го уцели право по носа и главата изчезна.
-80000 леки копия, 4000 тежки меча- продължи да си говори империатрицата. Погледат й се зарея и случайно попадна в огледалото.
- Коя е пък тази - запита се тя, но видя новата атака и тутакси си забрави въпроса  
   

 

При мен се намъкнаха на морал 34 :

Майстори сте, момчета, признавам ви го
И целувки на абсолютната рекордьорка по нетни точки
Хубаво е човек дори да ви е враг. Учи се от вас.
Браво!

Мале! :oЧак мене ме има!

Не, бе...Те спят сутрин. Нощем играят.Изпари се в 9 часа и 5 минути. Ама си прав. Още не беше напекло яко. Че къде ли е тогава?