Imperia Online България

Всеки е чувал за Северозапада или за "Резервата" ! Но не всеки знае защо е наречен така! Такова място в Европа няма! Тук се раждат три вида хора!
1. Хора естети
2. Пустиняци
3. Омрази
Наред с тези категории, Резервата е родина на огромен брой митичнии и полумитични чудовища, примати и хуманоиди, които обикновенно смучат кръв но най- много си падат по рикията!
В Резервата нема авторитети! Който се големее веднагически бива помитан от всенародната съвест! Бай Пешо Дамаджаната има повече авторитет от гръцкия бизнесмен Йоргос, а сръбина Бата, дето пие по кило мастика е по актуален от предприемача Драго, дето му мандръсаме жената! У Резервата има един певец - Миле Китич и ако некой каже лоша дума за него, обикновенно на другия ден посещава сервиза за коли, фирмите за дограма, той самия - ортопед а жена му - родилната клиника!

Очаквам допълнения от свите братя от Монтана,Враца, Мездра, Ботевград, Видин, Белоградчик, Чипровци, Лом и прилежащите им територии!

П.П. Допускат се разбира се и перничане, щото и они са наши ора!

Вярно е - хората от онзи край са друга порода, с друга психика, друг поглед върху живота..
Там всичко се прави със "сЪрце и дУша". Думите от книжовния български език за тамошния човек, не съдържат достатъчно емоционален заряд и биват разкрасявани и заменяни с подходящите. Има и една специална мерка за простотии - дивомер.
Интересни са митичните същества от Резервата - караконджули, филикощерници, ялови вещици, скопени дяволи, седмокрили петохуйници, муртузуци и всякакви подобни зверове, изчезващи видове, вписани в Червената книга.

Ето една презентация на Резервата!

Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние естествено сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория (да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!).

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата.

В Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ въпросът „Какво правиш?“ звучи „Кво праиш, бе, а ти еба майкята?“ (с ударение на е-то). Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля „Айде бе, ти не умре ли?“, на което той отговаря „Да ти изсъънат устенцата“, тя продължава „Да та намерът у гробищата, жив да та закопаат“ и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе.

Както всичко у обитателите на Резервата, така и езикът им е особен. Учените от БАН трябва да вземат сериозни мерки по опазването на това словно богатство, което в условията на глобализация е застрашено от изчезване. На първо време МВР може да постави заграждения от бодлива тел по границите на Резервата.

Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише.


https://www.youtube.com/watch?v=vmPko5y0EMk

Северозападът-това е една паралелна вселена която се подчинява на собствени закони.Па нека учените да се чудят има ли паралелни светове и извънземни.Гледат към Космоса ,а те са сред нас. :D

А ето едно описание на част от митичните същества в Северозапада, написано от един от главните презентьори на Резервата!

МИТИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА НА СЕВЕРОЗАПАДА

Николай Фенерски

web

Смея да твърдя, че многоуважаваният от всички нас представител на българската класическа литература, родом от село Калиманица, Монтанско, Йордан Радичков, в своите несъразмерни и неравноделни творби само се е докоснал до многообразието от митични същества в онзи вълшебен край, като, разбира се, отчетем, че всички негови тенци и верблюди са неповторимо и окончателно нарисувани и предават едни от най-характерните и скрити същности на космическия Северозапад. Също така смея да твърдя, че много от долуспоменатите митични същества са били забелязани от него, защото те не убягват на никое чувствително око, но по една или друга причина писателят е предпочел да не ни разказва за тях. Много предположения можем да хрумнем тука, като например това, че въпросните същества не са му се сторили достатъчно достойни или поетични, че техните грозни или резки черти не са давали на перото му онази свобода, от която има нужда и т.н., но така или иначе това ще си останат все предположения в областта на хипотетиката. Затова нека нашият скромен принос в митологията и сравнително-химическото изследване на Северозапада бъде просто като един ненатраплив и забавен щрих към цялата тази незавършваща картина, един допълнителен орнамент, хвърлящ повече светлина върху тази неизследвана област и прочие, и прочие. Така или иначе, когато биологията е безсилна, трябва да се намесим ние, самите представители на онази здрачна зона, защото истината е некъде там... Все пак ще сме от полза и на туристите, осмелили се да поемат нататък по пътя неравен, за да не изпадат те в шок и други нервно-паралитични състояния. И така - време е:

Червеноглав драпалец - Червеноглавият драпалец е бозайник с шест крака с различна дължина. Трите му перести уши са разположени едно зад друго в областта над врата. Мъжкият достига на дължина 40 сантиметра в четирите посоки на света, има остри, различно дълги нокти и обича да пие бира. Драпалецът е най-активен нощем, когато излиза на лов, на разходка или да пие бира; обикновено се разхожда по керемидите, прескачайки от покрив на покрив, и вика „жунгръц, жунгръц“, като издава и други странни звуци. Малкото на Червеноглавия драпалец се нарича Маждрамуняк. Понякога може да се чуе, най-често в размножителния период, как Драпалецът, ходейки по покривите, вместо да прави „жунгръц“, вие в октава си-бемол, като едновременно с това псува кмета на майка. Предполага се, че името му идва от неговия навик да драпа с острите си нокти по циглите, тоест керемидите.

Муртузук - Муртузукът е потайно същество, което се среща изключително рядко в най-ранните часове на деня. Муртузукът обича да краде кокошки и да троши бутилки в главата си, когато срещне човек, тръгнал сутрин на работа. Зъбите на Муртузука са криви и като отвори уста, от нея се носи дъх на гнило. Има ясно изразена психосоматична сексуалност, която обича да демонстрира най-вече като крещи различни междуметия: „оооооу, беее“, „яааааааааааауууууууууу“ и подобни. Муртузукът има дълга муцуна, двете му очи са разположени близко едно до друго и най-често пие ракия. Удивителна е способността му да изпива по повече от литър, без това да се отразява на кондицията му. Когато пие, Муртузукът мига много често с лявото си око и се плези. След втория литър ракия започва да повтаря, че никога не е бил, това, което не е, и винаги ще бъде това, което е. Популацията на муртузуците е силно намаляла и е застрашена от изчезване, което може да се обясни с трудните условия на двайсет и първи век, в които сексуалните щения на съществата са съвсем закърнели, въпреки че споменатите междуметия все още може да се дочуят рано сутрин. Муртузукът не псува кмета на майка, когато се ядоса, а псува всичко живо, което му се изпречи на пътя, затова е смятан за особено опасен. Привидната агресивност на Муртузука обаче е предпазна реакция и не бива да ни плаши.

Мадагаплюцер - Мадагаплюцерът разполага с четири космати ръце и осем лилави на цвят крака. Освен две очи на муцуната, има и едно око на тила си. Мадагаплюцерът е известен с това, че винаги, когато може, решава кръстословици или чете „Критика на чистия разум“ от немския философ Имануел Кант. Също така той има твърди комунистически убеждения, които от време на време преминават в либералнокапиталистически и, в зависимост от периода, в който се намира, той гласува различно на изборите. Широката скроеност на Мадагаплюцера го прави неразбран за мнозина и поради това той си остава самотен. Мадагаплюцерът пие ракия и червено вино, като често пърди и се уригва. Живее в покрайнините на градовете и селата на Северозапада и псува Америка. Малкото на Мадагаплюцера се нарича Мадагагуга. Излюпва се от яйце, но веднага става бозайник, като първото, което му се дава да бозае, е кисело вино от стара бъчва или газиран цвик (суроватка), за да разбере още тогава, че Америка е виновна за всичко. Мадагагугата се излюпва направо със силно окосмените си ръце и се научава да ходи бос, защото старият Мадагаплюцер няма пари за четири чифта обувки. Лилавите му крака са особено красиви и блестят в теменужен оттенък на слънцето. Окото на тила на Мадагаплюцера спи през деня и бди отворено през нощта, озъртайки се във всички посоки, готово да подаде сигнал към централния мозък всеки миг и да предизвика рязко събуждане. То е твърде чувствително и затова Мадагаплюцерът често се стряска насън и скача да погледне през прозореца дали не настъпва Второ пришествие, а сърцето му бие да пръсване.

Сурсупудула - Сурсупудулата може да лети, има ципести криле като муха и достига 68 килограма. По подобие на Червеноглавия драпалец, Сурсупудулата е най-активна през нощта. Може да се види през лятото и есента при ясно небе да прелита с висока скорост над улиците и поляните, издавайки с пипалата на муцуната си свистящи звуци. Сурсупудулата прилича на членестоного, но е бозайник. Яде шума, сирене и орехи и пие вино, ракия и бира. Сурсупудулата мрази хората, но най-много мрази левскарите, което ясно показва пристрастията й към ЦСКА. Тя е изключително сприхава и завистлива и може да псува повече от три минути, без да повтори псувня. Когато се напие, Сурсупудулата има навика да пука гумите на колите, като отчаяно търси колите на кмета и председателя на кооперацията, за да спука и техните гуми. Ако не ги открие, преобръща контейнерите пред домовете им и се изхожда на тротоара. Много обитатели на Северозапада твърдят, че това същество е плод на болно въображение, но и много от тях могат да се закълнат, че са го виждали лично, ей с тия очи, и дори че са обръщали с него по няколко ракии. Малкото на Сурсупудулата се нарича Цинцибайче и първото нещо, на което се научава, още преди да се научи да лети, е да псува.

Пелентолоп - Пелентолопът е влечуго, което ходи изправено на задни лапи, а предните му са тънки, без кости и се гънат във всички посоки. Езикът му като на повечето влечуги е раздвоен и когато говори, изговаря думите по два пъти един след друг, когато е спокоен, или едновременнодвойно, което звучи като стереоефект, когато бърза. Повечето от познавачите на това същество от Северозапада са на мнение, че то е тъпо, с твърде нисък коефициент на интелигентност. Това обаче не е доказано. Пелентолопът обича да се препича на слънце и да разпитва минувачите за личния им живот. Понякога го мързи и само им подхвърля хапливи забележки, но северозападните минувачи са свикнали, а и толерантността им е вродена. Пелентолопът пие само шейсетградусова северозападна гроздовица, за да стопли студената си кръв. Когато след три „малки“ чашки Пелентолопът заспи следобед, хърка толкова силно, че заглушава дараците в памучената фабрика и бръмченето на торния самолет ЕЛЗЕТ.

Плашипутарник или изклесък - така всъщност се нарича някое мутирало митично същество от горепосочените. Когато мутира митичното същество, то преминава от едно агрегатно състояние в друго, тоест от една форма на живот в съвсем разнопосочна, като достига пределите на биогенетическата фантазия. Мутирайки, Червеноглавият драпалец може да се превърне в Муртузук или Сурсупудула, но най-често остава в някакво междинно състояние, в което придобива чертите на няколко от митичните същества, както и нови най-неподозирани характеристики. Тези факти ни навеждат на извода, че изследването и класифицирането на митичните същества винаги ще бъде трудно и дори невъзможно за по-траен период и че за тях можем да отнесем с най-голям успех теорията за променливостта на нещата. В тази връзка държа да подчертая, че ако някой на този свят разполага с по-различни сведения за упоменатите митични същества, то това не е никакво противоречие, а просто временно състояние, в което привидността на нещата е била привидно друга. Благодарим за вниманието!

 

 

Тук разбира се са пропуснати определен брой същества и ще добавя няколко!

1. Киликантер! Същество, приличащо у главата на катър, с големи джуки и 7 реда зъби през един! Има едно око, което свети в ултравиолетовия сектор червено и второ, което е закърняло от намигане!Излиза вечер към 23.00ч и патрулира по главното джаде! Види ли самотно девойче, тръгва по него и издава съскащо фучащи звуци от рода на - ухааааа, мааалииии, чшшшшшш, ооооууу, яяяяяяя, ихааааааа, сссссссс момеее! Пие мастика с мента и в редки случай - рикия! Ареала му е из целио Северозапад! Малкото на Киликантера се казва Финфиримче и се ражда напълно окосмено!

2.Шестокрил Петохуйник!Щестокрилия Петохуйник е добрия злодей сред митичните същества! Главната му функция е да опрашва де що добара от женския ареал. Естет е! У главата прилича на Гойко Митич само дето косата му е изкосена от страни и отзад а дългия му бритон е като на Шикългрубер в младежките му години! У снагата е като серафим, само че с 6 чифта перести криле с окраска на паун, като под секо крило има скрита туба бензин, открадната от граждани без женско дете! Има широки като на камила хълбоци, които са доста мускулести поради простата причина че са принудени да носят 5 броя полов член с размери - f10 на 350мм. Любимец е на всички жени. Може да фръчи но неще за да си не размести перата а и го мързи. Притежава превозно средство наречено - четиритактов триклесор, който е нещо средно между СУ-27, ИЖ Планета, БТР и ядрена подводница. Задната част на седалката е оребрена! Там качва девойките, искащи да се повозят и завършващи возенето само след три минути в някоя отбивка на пътя! Самото возене започва с думите - рипай на дзверо и са дръж яко! Момата рипа и се почва газзз-спирачка, гаааз-спирачка, гаааз-спирачка! Момата почва да се пързаля по оребрената седалка, дразнеща онова сюблимно място, което след около три минути я кара да извика с пеня на уста - ръгай ма че изгорех, после ша са целиваме!
Шестокрилия Птохуйник пие уиски и като се напие на мотика отива да се бие с караконяци, вепри, тенци и всичката зла гад, която срешне из пъто. А като чуе Миле Китич и си кине дрехите!

Че нази от Монтана ко ни е та се ни упущате и нигде ни не пишете  :( :( :( :(

Е къ! Михайловград е столицата на Резервато и я съм от там!

Като чуем Миле Китич и ние майните късаме дрехите :D

Язе съм от Монтана туй Михайловград не го ли отнесе язовиро *GIRL_CRY*

Късаньето на дрейте Ариус става спонтанно! Резват се оскоре 5 рикий от крак и се гасат с 5 бири Алмус и баш те тогива ти пущат Миле Китич и ти в Мъжки порив се ловиш за реверите на доковата дреха или ватенката и я кинеш със сакралния боен вик - я ли съм див или члена ми е голем! Този вик е вик на себеизтъкване, демек он е силен, лют, бесен като Кулски нерез и див като освирепело говедо а в същото време изтъква и половото си превъзходство като размер и калибър.

Язе съм съгласен с тебе Галахаде,че е спонтанно късане то да дрейте след 5 върли рикии и гасене с бира...стаам като Конан Варварина :D

Не го отнесе и щи каем що! Като бе по млад и бех мноо лют рибар! Та отваам един мрачен ден за риба на язовиро и глеам че он се пълни, ама яко! Реко си - бааси ветъро, баси дъждо, не моа се лови у такава прогноза! Обаче я съм си настоятелен и фрълих въдицата! Е да ама язовиро се напълни и зе да излаза вода из преливниците. Загледа къде кулата а оно само връхо и се види. Малиий, реко си - таа вода ша земе да откине баиро и ша ни издави! Тамън зе да се депресирам с тия мрачни мисли и....
... удар! Кълве! Ама удар ти казвам та въдицата подфръкна като балистична ракета у въздухо и удари комшийката Радостина у врато та и размести 3 шиен прешлен и она изпадна в кома!Бе я зимал да я обучавам в тънкостите а и що е угледна булка а не е некой вепър дека ша ми плаши рибата с визия! Засекох с болонезето и мъка - 22 часа борба! Пот ми тръгна чак из гъзарете! Ем се борим с блатопода ем обдишвам уста в уста Радостина да не колабира! И накрая като извадих рибата от водата, нивото и спадна с 17 метра та Михайловград се спаси от отнасяне! Отправих благодарствена тирада на Нептун и се обръщам вече да товарим Радостина москвичо а она се дигнала и се чеша по главата па ми вика, гледайки ме искрометно и любовно - баце Галахаде, ти ми спаси живото и те, съга моа да прайш с мене кво си сакаш. Реко и - ооо, бегай далече от мене да ти не кихнем три шамара с крак и да те прекина! Та я ако и тебе та резнем оно бащати само ша остане неопрашен от родата ти и ша ми се разсръди. Бег... бегай пали москвичо и да си одиме че треа да идем до гражданска отбрана да наемем един влекач да си докарам рибата! И те така те!

Сега, я ми е ясно че ние сме си монтанци ма реко да изпишем комунистическото му име та да видим къ ша ми изглежда у поста след толкова години!
Не можа да го отнесе язовиро, отнесе го демокрацията дека я жадувааме сите а се оказа олигархия.

Съгласен съм с тебе, и я след 5-6 рикий ставам безсмъртен, ма сабалем усещам смъртноста си, примесена с женско четене!

Мани бегай баце...съскат и плюят кат кобри докат я си търсем главата и викам кой ми сипа върлата рикия

големи сте пустиняци евала ви давам

Само Миле Китич!!!
https://www.youtube.com/watch?v=zUz9OBIuFrs

Поздрав от Светите земи!  *rose*

Мълиии, те таа презентация кине джадето!!!

Батъле, ти като връл перничанин и фен на МИНЬОР, ако оня говньо, знаеш кой, го срещнеш на мач и вика долу МИНЬОР - кво би му причинил?

Некой че посмее да го вика тва у мое присъствие?  :o
Като рипнем през оградата и отидем у гостенските трибуни, па като го заритам с кубинките че го пратим на подскоци на баща му у футболните гащета...
Малее как се нервирах...  *HUNTER* *HUNTER* *HUNTER*

Тоа баце ако ми падне ша го бием с лиляков колец се у цацарката дорде се не окопа у раменете му и не мине през хранопроводо нанавътре та да му улезне у тумбако спарен та да види кво е ял!

Само некой да го каже тва и че го млатим като маче у дирек!
Че стане ебати гайлето, само се доберем до него че преди тва целата агитка че му е скочила и требе се бутам да моа го опервазим с Винкело

Ти Батъле си го виждал на фотогравия! Би ли го определил с тия раздалечени очи че мяза на тасманийски гявол у тикварата?

Да ти кажем немам спомен да съм го виждал... сигурно съм се напил като индийско говедо след това за да заличим спомено или па си го показвал на некой друг

Тоа баш че цел живот е кюцал конощипи из бунищата! Па я тоа омраз ако го връжем на фходо на парламенто, нема а смее жив човек да припари там и България ша стане Рай! А па ако го запишем у националния по футбол оно и диреците на вражата врата ша клюмнат от безисходен ужаст! Замислил съм даже ако екипо продължава с непредупредени промени, да им го отведем у офисо та свите да се поболеят от остър менингит, бубонна чума и малария!

Еб@ го и у дзверо... Са нема да моем да мигнем цела нощ ...

Па ората у пловдивско си плашат децата с него!

 :o Тия па... тва много лоши ора бре ...

Да ама тва не е сичко!!! Има и още, ма ща стресирам утре вечер да не е на куп сичко че си млад и нема ти устискат нервните възли!

Е па убаво тогава ма те и без тва съм тръгнал да ги ма'ам тия нервните та да останат само спокойните!

 :D

Аре щом си рекъл утре, утре тогава че са ще се махам преди да съм се изкушил да влезна у играта

Щеш ли а ти дам пас :D

Мани че после ще се пробват да ме бият...

Е тинема са предаваш! Ша указваш съпротива!

Е нали тва окам, само че се пробват... :D

А така! Знам те че си як и се кълнем у тебе!

Решил съм баце да кандидатствам по Евро програма като опрашител във безветревите зони на Холивуд, Мадивите, Филипините и островите на Големия Рог! Щеш ли да та запиша и тебе! :D

Е па щом е за опрашване иска ли питане..... Ама тия места са ми много далече така че им кажи да идват у Градо че нема да обикалям по цел свет...

Шшшшт, трай си, ша ги прикараме на насам да не арчиме мангизи

После, куту станеме богати ща запознаем с неко едрогърда монтанка да ти арчи доларете!

Убаво, ма сакам да е висока, прилична у фасадата, с багажник кат детско барабанче и най много сакам да готви като мама а не да кръка като бащата...

Па оно у Монтана са сички те такива! Убави, скромни, умеят да готвят, не говорат много, слушат и са прилежни! Скромни са! А, това го казах вече! А куто ти фрълат оня митичен влажно сластен поглед и у тебе се загнездват резко и на момента сто диви шипри!

Е па убаво, убаво след такава реклама кво  повече да искам...

Направо викам да пропущим онова със забогатяването :D

Не моа! Треа си богат и да си надарен куту магарок! Я, понеже от миничък съм възпитан в скромност щи кажем само че второто изискване съм го покрил още у 6 клас и препокрил на 18, ма още са борим да покрия и пръвото :-[ У 7 клас вече ми викаха Беца! Съкратено от Жребеца! :-[ И от скромност нема да разправа за други мой превъзходни качества че моа се възгурдеем и да си посегнем!


Но да продължим за Сверозапада - там никога не се задават два въпроса:
-Кво да яда?
-Къде да седна? Щот отговора е светкавичен! В първия случай човека бива нахранен и заситен за векове напред а във втория директно става пасивен гей!

Алкохола и Северозапада!
Северозападния индивид живее в симбиоза с рикията! Ако тая рикия е по тънка от 52 градуса, то индивида получава ставни болежки, вестибуларния апарат престава да функционира, лови гъбички и херпес и започва да псува кмет и правителство на майка! Ако някой, независимо кой и по какъв повод се опита да наруши тази симбиоза или да премахне нейния течен ингредиент, трябва да знае че ще бъде проклет с бащина клетва до 12-то колено, очите ще му изпръснат, бели червей ще го ядат жив...
... но дане продължавам че натам и мен ме побиват тръпки!
Все пак северозападния индивид е умерен в пиенето!Пример:

Отива некакъв пустиняк на сбор у негов колега и три дена се не вдигнал от масата! Накрая хората взели да прибират всичко и  всячески се мъчили да му покажат че е крайно време да си ходи и той в своята умереност продумал:
-Пием те и тая чаша...
...и още колкото мога и си отвадам, нема ви пречим!

https://www.youtube.com/watch?v=oZpU9Xohtoo аре кинайти си главите и нема се плашите майните са навсекъде.Даже и СевероЗапада ще превземем :D

И по повод майните https://www.youtube.com/watch?v=S9eAr11XRTc :D :D :D :D

А па у светите земи освен тия 2въпроса никога не требе и да се пита:
-За кво да се хвана? Оти отговоро е като на предишните два въпроса! :D

Тва майните сте много лоши ора... Мани бегай... :D

Фелдмаршала моа да доде да завладее Северозападо ма не мое да го задръжи щот неговата армия не носи на пиенье и яденье и ша ги фане диария :P

Па и като види Стоманената Гвардия прехвърляща балкано ще се избият от беганье към Дунава  :D :D :D

Ни бой са...дигнал съм им проучванията на армиите ми и си носят на пиенье,яденье и .... :D тъй че стегай се  идем :D
Я па тоа не стига,че ми е падуан и ще ми знае много :D

Ученика надминава учителя  :D :D :D

Не лъжи човека, ще го оскубят като пиле, кат се скубе когато е попарено с вряла вода :D :D :D :D :D :D

Е он ша тръпи що свите сте убавици!

Такива да си ги немаме че като отключим гена и ще хвърчат глави  :D :D :D

уууууууууу най на края една убава тема у тоа форум  :D наздраве пустиняци

 *beer* *beer* *beer*

яяяяя блудният син се завърна :D

тия дена ше се появя и у блица  :) ма Стефи е сменила паса  :'( явно ма неще вече  :'( :'( :'(

Натр'кала си е коленцата у копривако и за това не мой се говори с нйея сиги...  :D

тя знае ,че я не прикаам ми напрао съм с рогите напреде  :D

Опааа, само да я найдем, ша и убелим коняка! Таа Стефка и мене ма дразни та чак са изприщих по гъзарете! Оня ден вика по телефоньо - идем у вазе! Реко и - па идвай, ша турам джезвето, а но ми ока- не бре, идем с мъжо си и сино, големио! Изтръпнах! Реко си, ча сега даде фира Галахаде! Маке, она една свита, скромна, не смее и дума да каже! Мъжо и като тропне с крак она козирува! Та пиаме по 6 ракий и он и вика - рипай да караш!

Разбрах, че тайно е идвала у вазе...па ти си я познал и не си я подминал тоз път..  :D :D :D

Мани баце, изтръпнах куто ми рече че и мъжо и и големио и син идат! Реко си, сино и иде да крадне щерката, мъжо и да ме трепе що нали знаеш че я вече 6-та годин я тормозим за да си доставям духовен комфорт, и си реко - таа само го е насъскала връз мене а она иде да ми глеа сеиро! Размина ми се! :-X А я бе приготвил пушки, пищаци, РПГта, Взрив и други и бе почнал да дигам фортификация

Яяя баце нема се плашиш.Ке дойдем те спасяваме от Стефи :D :D

Она не е опасна, само на такваа са праи.  :D

Се пак е жена и требе да се има едно на ум! А иначе верно е убав човек и я съм във възторг от нейната визита, само дека риташе сино си и мъжо си из поди масата, да не пият! Ма мож ли спреш северен ветър и гората да се разлиства!

Съга, понеже я съм силно предвидлив и гледам у бъдещето с ясен взор, знам че она след тия ми слова ша ме дири да ме овика и затова перманентно ша се покрием!

Да ви поздрава с те тва парче на Парни Валяк

https://www.youtube.com/watch?v=5zcyf2eRm-Q

Ауу Влад направо прегази моето срце с тоз Валяк ..ке издирим с Стефи и Марто и ти додем на гост *rose* *rose*и

Те един разказ, посветен на митичното северозападно дао-дзен монашество и великио манастир!

Дзен коан - част 1-ва

Категория: Владимир
Посещения: 493
Наближаваше средата на ноември. Планинските усои тънеха в гъсти мъгли. Листата вече бяха окапали и доскоро шарената гора изглеждаше проскубана и сива. От надвисналото небе ръмеше ситен дъжд. Влагата му попиваше в земята и разкалваше пътищата. Резките повеи на студения вятър свиреха в голите клони и гонеха найлоновите торбички по поляните. Оловният цвят на облаците предвещаваше скорошното идване на люти студове.


Комините на Кулския Дао и Дзен манастир пушеха и, освен мирис на дим, през тях се измъкваше навън една магическа смес от неподражаеми аромати – на пилешки супи, печени зайци и варени кокошки. В нея обаче доминираше миризмата, която никой ловец не би сгрешил – на задушено глиганско. След широко известната сред местното население среща на стражаря Дай Би Лет със сенсей Ямато, завършила със съчиняването на класическо хайку, споменаващо незнаен гроб, първият не смееше да припари до околностите на манастира и монасите на воля практикуваха ловните си умения целогодишно.
Предстоеше най-големият манастирски празник – първата дегустация на младото вино. Днес се навършваха точно четиридесет дена откакто гроздето беше омачкано и, съгласно вековните традиции в манастирското винопроизводство, сокът му заедно със зърната и чепките бе налят в буретата. Монахът Вин Це Пий – майсторът на направата на вино – внимателно беше проследил този процес. Той лично беше определил колко от чепките да бъдат изхвърлени, водейки се от записаните в тайните манастирски книги напътствия, до които имаха достъп само избрани послушници. По три пъти дневно той минаваше през мазето да слуша шумовете на ферментационните процеси и по време на вечерните медитации беше разсеян и не можеше да се съсредоточи. Макар и да беше следвал указанията на своите предшественици, макар и буретата да бяха запарвани с орехова шума и след това многократно и старателно измити до потичането на бистра вода, Вин Це Пий беше нащрек. Той не можеше да отговори на въпроса  кое е определящото: виното – дзена, или дзена – виното, затова и все още бе монах, а не прозрял сенсей. Но на него твърдо му беше известно, че вино може без дзен, но дзен без вино не може. Ако трудът му беше отишъл нахалост, братята му щяха да бъдат обречени да изкарат зимата без сгряващата мислите и тялото напитка, водеща до просветление и дзен-откровения. Умът на Вин Це Пий не притежаваше свръхестествени възможности и не можеше да си представи вселенските измерения на подобна катастрофа. Впрочем, това никой не би и могъл.
Подготовката на празничната маса вече бе завършена. Навън се заздрачаваше. Дъждовните капки галеха червените керемиди и силата им, обединена в малки ручейчета, ромолеше в улуците на манастирските сгради. Под този успокояващ шум в трапезарията бяха насядали сенсей Ямато, монасите и няколко отбрани гости. Обикновено външни хора не се допускаха на дегустацията. Това се дължеше не толкова на ритуални забрани, колкото на извечния страх да не пострада старателно изгражданото реноме на манастира. Никой сенсей не би понесъл новината, че виното от новата е реколта е кисело, да напусне манастирските стени. А тайнственото изчезване на присъствалите на ритуала светски лица неминуемо би породило множество въпроси и би довело до нежеланото присъствие в манастира на градския стражар Ми-Ли-Цяо, който и без това страдаше, че не получава покана за обилната трапеза.
Тази година бе направено изключение за двама гостенина. Първият от тях беше Валери-сан, шогун на източните области. Семейството му от шестдесет и едно поколения се занимаваше с внос и усъвършенстване на технически средства, използвани в бойните техники. Нямаше нововъведение, което да е непознато на мъдрия шогун. Сенсей Ямато се надяваше с негова помощ и техническа подкрепа и през следващата година да спечелят традиционния турнир по бойни изкуства на доджотата от околията. Но решаващ аргумент за присъствието на Валери-сан на тази закрита сбирка беше фактът, че той не близваше капка алкохол.
Вторият гостенин беше странставашият мъдрец Каго Кумико. Много добрини беше направил той за манастира и разнасянето на славата му надлъж и шир из Резервата и съседните територии. Мъдрецът беше проверен човек, който въпреки тесните си връзки с представители на неблагонадеждни медии, не би обелил и дума, накърняваща доброто име на братята си по дзен. Освен това уменията му в готварското изкуство бяха ненадминати и нямаше кой друг да се справи с приготвянето на отбраните ястия за тържествената вечеря. Дори митичният майстор-готвач О-джак, забягнал от Перлата на Северозапада в столицата на Шопското поле, се прекланяше пред изкуството на Каго Кумико и го смяташе за жив светец.

Дзен коан - част 2-ра

Категория: Владимир
Посещения: 441
Ямато-сан кимна на гейшата Повехнал лотос:
- Бегай да наточиш една кофа вино от пръвия бадънь!
Гейшата грабна бялата емайлирана кофа, поочукана през годините, и припна към мазето. Дръжката поскърцваше, докато жената слизаше по каменните стъпала надолу. В огнището тихо припукваха цепениците от бук, насечен от Чуката.

Светлината от огъня хвърляше отблясъци върху тавана на трапезарията и придаваше още по-голяма тържественост на сюблимния момент.
Повехнал Лотос се върна с пълната кофа. Съгласно ритуала, всеки от монасите си гребна от виното със стъклен буркан. Само сенсей Ямато си напълни една пръстена паница, гледжосана отвътре със зелен глеч. Този съд, събиращ цяла ока, беше една най-важните реликви, съхранявани в манастира. Той е бил купен от легендарния Рео Тан сенсей, основателя на манастира, и оттогава се ползваше само при особено важни случаи. Ямато се изправи и кратко каза:
- А наздраве!
И надигна паницата.
Бурканите се наклониха и тъмночервената течност забълбука в гърлата на монасите. Последва мълчание. Лицето на сенсей Ямато беше непроницаемо. Той мълчаливо оглеждаше насядалите около масата братя. Накрая Вин Це Пий се осмели да пророни:
- Тава вино май понакиселява.
Монасите закимаха в съгласие. Чревоугодникът Кво Ша Ям обаче се обади:
- Става за пиенье, дако не е баш догодено. Давайте да мезиме, че има още три бадънья да пробваме.
Братята зашумяха одобрително и започнаха да пълнят чиниите си с вкусотиите, наготвени от Каго Кумико. Прочутият готвач обикаляше около масата, лично добавяше мръвки в поизпразнените подноси, но все пак намираше време да надига кратунката, която си беше донесъл специално за дегустацията. Сенсей Ямато му беше разрешил това нарушение на традициите, понеже бурканът е неудобен за носене и хлъзгав. Смяташе се, че счупен по време на церемонията съд с вино носи нещастие и цялата продукция ще се вкисели.
Когато кофата беше изпита, градусът на настроението на масата се приповдигна. Монасите се поотпуснаха, а лицата им поруменяха. Ямато махна с ръка към гейшата:
- Дай от втория!
Повехнал лотос се завтече към мазето. Процедурата се повтори. Бурканите и паницата се напълниха и сенсеят отново произнесе:
- А наздраве!
Този път Суджуки първи наруши кратката пауза:
- Абе, по-добро е, ма има тънка кисела жилка!
Думите му бяха посрещнати със съгласие. Напрежението обаче беше понамаляло. Комбинацията между алкохол и месо с планински подправки си казваше думата. Навън съвсем се беше стъмнило и топлината на огъня и пламъците на свещите създаваше уютна атмосфера, в която незримо витаеше усещането за трупана векове мъдрост.
Супата и кокошките бяха вече изядени. Сестрите-гейши Окачиме сама и Нагъзисе сама раздигаха подносите и донесоха печените зайци. Ямато заповяда на Повехнал лотос:
- Точи от другия бадънь!
Кофата отново мина по познатия маршрут. За трети път сенсеят стана на крака и изрече:
- А наздраве!
Свалянето на бурканите беше придружено от примлясквания и Дойно виме се провикна:
- А те така, тава вино е екстра!
Сърцата на монасите се отвориха и постепенно трапезарията се огласи от задълбочени спорове по въпроса за бойните изкуства. Вин Це Пий разпалено доказваше, че Стилът на разлютения рибар е най-доброто, достигнато в Северозапада от основаването на манастира. Яж Ми Куру обаче му опонираше:
- Бегай маани са, кунфуто на ШаоЛинската пиана тояга, дека я ашладиса на месна почва дзен-шидоши Са-мо-ток, е къде-къде по-велико. Без него сме живи загинали!
- Ей, я съм привръженик на месната традиция, - провикна се Дойно виме. – Досеги не е имало чръна нинджа, дека да е устояла на Настъпената мотика!
- Бе да ви ебем у гъзарете пепейиви, - добродушно се обади сенсей Мичикуро. – Колко и да е наклепана мотиката, она не може да се опре на епонска техника, нал’тъй, Валери-сан?
- Верно е тава, сенсей! – мъдро изрече шогунът, надигна купата с жасминов чай, погали брадата си и любовно потупа лежащата до него на пейката полуоска от Тойота, с която никога не се разделяше при пътуванията си извън границите на източните провинции.
Постепенно и третата кофа вино се опразни. Кокалите от зайците се търкаляха из всички краища на трапезарията. Гейшите щяха да ги изметат на сутринта. Сега те отново разчистиха масата и донесоха задушеното глиганско, киснато в марината по тайна дражинска рецепта и приготвено със зеленчуци от градината на тъщата на Каго Кумико в Покрайна.

Дзен коан - част 3-та

Категория: Владимир
Посещения: 474
Повехнал лотос нямаше нужда от подканяне. Тя донесе от мазето кофата още веднъж. Ямато пак се изправи и отново прозвуча ритуалното:
- А наздраве!
След като с огромна глътка преполови буркана, Суджуки щастливо ревна:
- Малиииийййййй, къф е тоя еликсир?!!!!! Я такова вино не бех пил откъ съм са родил!!!!


Със следващата глътка монахът опразни буркана и скочи на крака:
- Ей, чекайте я да ви кажем! Те тука те са расправяте вие за разни нефели и недоклатени школи. Нема по-велика школа от тая на кулския манастир. Само она измежду сички е успела да овладее силата на отела! Ни една друга не е могла да са справи с тава. Мигар има некой от вазе, дека да са го били било послушниците от Грамадското доджо, еле па кьопавите нинджи от Киреево?! Никой джедай от Видинския край не ни е побеждавал, а каратисти от Старопатица не смеат от пет годин да дойдат на турнира, що после се са прибират дом кой с потрошен крак, кой със сцепена глава. Не видите ли, че и сръбските самураи само идат на госкье и нещат да участват у двубоите?! Па у селията у равнината ептен за заебали бойното искуство и са го ударили само на пиенье. Оно затава са ги и превзели индо-българите, дека не моат една дъска с глава да строшът!
Суджуки се поизкашля, за да прикрие издайническото притрепеване на гласа си. В ъгъла на лявото му око проблясна влага. Той надигна отново буркана, бързо напълнен от чевръстата Повехнал лотос и продължи малко по-спокойно, но с горчивина:
- У отела е най-гулемата сила, дека познава човечеството. Откък е култивиран он у Северозапада, цел свет е сакал да я овладее. Нали затава онова племе, дека е направило тава велико уткритие през фтората половина на петото хилядолетие преди Христа из околностите на Криводол, са разраства и от целия полуостров са стичат ората тука да получат просветление. Еле па ония, изродените у источните провинции. Заебали са си и злато, и сичко и са са изнесли накъде Врачанско със се покъщина. Ми после, през бронзовата епоха? Мигар без отел щеха ората туканка те да достигнат сатори и да изрисуват Магурата, а? Що комшиите си немат тикива стенописи? Оно тая работа без отел не става! Па лазда некой без отела може да направи онея, златните съдове, къде беа скутани у земята до Вълчитрън? Ебем ги у гъза тея учени, дека че ми обесневат, че тава не е у Северозапад! Такива убавиньи мое само тука да са направени, лазда некой прародител на оня шмекер Мен-Так ги е гепил негде из Ломско и ги е завлекъл нататика. Па ако не беше отела, що щеа да дират тука разни келти?! Па после Ситалк и оня, етнически заблуден омраз Филип, еле па бесниа му син Александър?! Ми нали затава тоя изклесък беше ръгнал накъде назе – що сакаше да тури ръка на отела и да завоюва цел свет. Епа те, завоюва го, ама на трибалите отела не можа да превземе. Он да имаше отел, мигар щеше да умре насред циганьора? Лазда са а бил натровил с некое менте, връъ му го!
Бурканът отново бе напълнен и краткият курс по история продължи:
- Що, мислите, от цела България, само тука те има толко републикански денари?! Не се или бе, Вин Це Пий, много знаиш, кво а тава. Само за динари си чувал ти, па лазда и за ньих немаше да чуеш, ако не бееме та пратили на събора у Салаш миналата годинь! Та с тия те денари римляните са купували отел. Без него не от Апенините, от Лациум да не са мръднали! Не видите ли, че ако не беа завладели отела, да са имали световна империя друг път! Лазда тия пущини са развалили убавото грозгье и са го кръстосали с некой италянски киселоч, оти оттигива на нашия край се не му връви. Ми що славяните пръвом тука са минали Дунава? Що не са тръгнале през Добруджата, ами са преджапали на ебем ти страна от ньихната прародина? Що са си сътривали опинците да бият толко път, ако не беше отела? Епа те, они напреде са превзеле селата с лозята, па отпослем, коги са сбрали сили от виното, са бастисали де що градове и кастели са виделе. Деебем ньихната семка я, на тия клесове само им дай да рушат камънье! И они ич не са разбирали дзеня. Оно само такива ботуре моат да измислат кривата малтарка и изчепения отвес!
Суджуки, явно забравил родствената си връзка с обижданото от него племе, за пореден път отпи от буркана.
- Ей, тава отела е гулема работа! Ча диваците у Монголия са го знаяли! Оно сите тия пустиняци, къде са се влачили навам, само за ньего са идвали! Тава сармати, алани, готи, авари, хуни – гулем бой за отела е било! Оти Кубер е заебал токайското вино и е ръгнал къде нази? Па он без отела щеше ли да бие тука аварите, дека са го гониле?! Ма те, византийците, деебем пичка им майчина, не са го оставиле тука, ча доле при ония диваци, дека си мислат, че са на изклесъка Александър рода, са му дали место да са шири. Е, я си мислим, че само он, Кубер де, е писал на брат си за отела. Иначе оня да си е гнил из блатата на Онгъла, додека ревматизма и комарьете не изморат неговите ора. Оно затава и краката са им биле криви на тия пущини, много са знаяли ромеите, та са писале, че тава е от ездене на коньете. Па има ли некой, кой че сака да пие на кобилите прокисналото млеко, ако знаи за отела? Те затава а дошъл Аспарух тука, те затава са а бил с Византия, те за тава ги е и бил куту маче у дирек – що отела е бил у ньего, а у византийците – уй!
Езикът на подпийналия монах вече съвсем се заплиташе и речта му все повече и повече изобилстваше с остри попръжни. За сетен път той надигна буркана и рухна без сили на стола си.

Дзен коан - част 4-та

Категория: Владимир
Посещения: 445
- Верно дума Суджуки! – изправи се Мичикуро. Той отпи от виното си и продължи:
- Те и я си мислим – оти отпослем от четиримата комитопули баш Самуил е станал цар? Епъ кък – нали он е управлявал Видин! Мигар може некой да е цар без отел?! Оттигива и сръбите са задрапали къде отела, ма и досеги не моат го помириса и дзеня им е нефелен. И от мене да знаете, он, таа жена Самуил, само а минал на некви изкелиферчени вина доле къде Преспа. Да бе пил отел, и Солун да а превзел, и до Цариград да а стигнал.


След поредната глътка Мичикуро задълба в историческите си хипотези:
- Те вижте куманите, да ги еба. Плъзнали из цела България, ама се покрай Северозапада са са уврътали. Лазда коги оня кияк Манастър е утрепал Калояна и отпослем ни са а чул, ни видел, тоа плякор и он а разбрал, че без отела цар са не става. Оно затава и бунта срещу Борила е бил у Видин. Тава си е било чист бой за отела. Ма тоя сбироток най-много от гъмзата да а опитал. Не че я я не уважавам, ма отела си е отел!
За да подчертае тежестта на този аргумент сенсеят пак надигна буркана.
-  Те, коги Шишмановци владеят Видинско, тоя край е най-добре от сичките български земи. Верно, че бая зор е било и ту унгарци, ту сръби, ту татаре са ни дръпале къде ньих си. Лазда кьосове са клюцали грозгьето, ели градушка го е била, та виното не е стигало. Ма па не сме са давали де! Да знаете, само отела е направил Михаил Шишман цар на България! И я съм сигурен, че ние немаше да се дадеме на турците, ако не е станало нещо с лозята! Тая трезвена паплач ще да ги е изсекла, деебем ги у фанатиците да ги ебем!
Отдавна беше превалило след полунощ. Младото вино беше ударило в главите ситите монаси. Почти никой не слушаше излиянията на Мичикуро. Кво Ша Ям похъркваше, разкопчал последното си копче на панталона и огромният му корем подпираше масата. Яш Ми Куро бе заспал с глава в празната чиния и от ъгълчето на устата му се проточваше лига. Вин Це Пий и Дойно Виме издаваха нечленоразделни звуци, а празният поглед на Суджуки бе закован в една точка върху тавана на трапезарията. В този момент сенсей Ямато, който от началото на вечерта не бе проронил и дума, освен четирикратното ритуално: „А наздраве!” и подканянето на гейшата, удари с юмрук по масата и ревна:
- Сичкото вино беше от един бадънь, да ви ебем у разбирачите!
Стреснатите монаси ококориха очи и отвориха уста. В настъпилата мъртвешка тишина се чу, как примига гущерът, скрил се под долапа. Сенсеят рипна и на излизане така затръшна вратата, че чак керемидите на манастирския параклис се разместиха. И само шогунът Валери-сан отпи глътка от чая, криейки хитрата си усмивка зад дъното на купата.

Дивио запад среща българскио северозапад

Категория: Радославъ Тодоровъ
Посещения: 736
                                              Дивио запад среща българскио северозапад
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис "Хоремаг". Коньо приближаваше.

 Сеянете си тръкаа прашните очи , за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
- Кво си се разпювал, да ти ебем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз.
Бум, бум...
Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
- Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо....
Женскио рев оглуши площадо.
- Гино не викай му да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка- даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си "Смит и уесъно" у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
- Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
- Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио ама успе да фане едно шише "Карнобатска"
- Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
- Славчо излазай, утрепаа Манерката...
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
- Кой са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некакъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе...
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
- Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно "Хитачи" модел 83 - та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо забатаченьо се сепна от силната музика.
- Дай му жегаа, ебанйеее, майкоооо...
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна.
Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
- Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро ипълниа желанието на шерифо.
- Начи ти си гръмнал Манерката?
- Я, кво ша напрайш изклесяк?
- Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелоста на тоа застарел шериф.
- Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като оня отвънка!
- Отвънка, те чекат поне десет чвека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно накйоцано от кокошки.
- Шерифе, знааш че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че "гънслингеро" е прав.
-Кажи кво сакаш?
Дирим Камен Говедаро. Нае ме един чвек от Комарево. Окраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
- А оти гръмна манерката?
- Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след манко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пшиа сам. Кажи къдеа говедаро , гръмим го, гръмим и тебеи си заминвам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
- Преврътай, лайнар дебел!
-Оно такова, не работи кОпчето... - избоботи кръчмаро.
- Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
- Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? - пита заядливо Славчо Шерифо.
- Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш съм ти ебал макята. Ако я те гръмнем немаа закачам жена ти, ша намерим оня мрътвец и си бегам?
Славчо млого обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
- Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
-Баш тогава, пий още некоа , оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро.
Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо.
У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
-" Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът"! Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, из зади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шериво и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. От секъде се чуваше едно победно: Ебаннйеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн.
Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Радослав Д. Тодоров
28. 04. 2015

Чакаме още  *gamer* *gamer* *bravo* *bravo* *bravo*

Пъта до дзен-я

Категория: Владимир
Посещения: 422
Пъта до дзен-я е сложен и непредсказуем. Мильони и не пудузират за неговота съществуване. Иляди послушници у манастирете за десетки години не са мръднале и грам къде него. Но у Северозападна България властват невидими сили. Още от ранно детство е подготвена почвата за духовно пречистване и индивидете тука бърже узреват за вселенската мъдрост. От поколение на поколение учението намира у Резервата благодатна почва и последователете му разнасят свещените му слова с неугасим плам. Така е било от векове, така и че бъде.


Пе-пи немаше още шест годин, но ушите му беа отворени за знания, а ръцете му - за пакости. Он чъсто са заслушваше у неразбираемите думи на комшията - дрътия Ме-Тон-Чо. Кък Ме-Тон-Чо беше постигнал дълбините на дзен-я не помнеше никой. Дали е бил роден просветен, дали куту миничък е бил обучаван от странстващи монаси, ели па е бил незаконен син на некой знаменит сенсей - тава са не знаеше, па и немаше кой да са замисли за него. Оти при сека среща с мъдреца селяните биваха поразени от силата на неговото слово, сложния му изказ и длибокото му садаржание. Подир такива срещи човек две недии нощем се врътеше у кревата без да склопи очи, овците му мучаха у кошарата и не ближеха сол, кокошките спираа да носат, а подкваса ставаше ньиел и киселото млеко са не квасеше.
Един ден Пе-пи си играеше на двора. Он са чеплезеше по дуда и целеше оттам пловките с камънье. Слънцето беше понапекло, ма още беше рано за обедните жеги. Деда му Ме-Тон-Чо беше седнал на припек пред мутвака. Куту виде с кво са занимава комшийското чедо, еднъта му вежда са подигна нагоре, а другата са присви надоле. Он привика мунчето:
- Ей, Пе-пи, я яла вам, дедов!
Пе-пи бръже скочи на земята и мина през вратничката у комшиите.
- Добар ден, деди Ме-Тон-Чо! Че дадеш ли едно лукче?
- Че ти дадем. Ма та гледам, кък са пустосваш, па си мислим, дека ти е време да почнеш да учиш дзен-я. Сакаш ли?
Детето ич и не разбра, за кво му говори стария, ма любознателната му душа притрепери. Чевръстите му пръсти вече беа развили ратишката на бамбоня и го беа скрили зади бузата, та можа само да кивне и да измучи с примляскване. Тоя знак беше достатъчен и стареца почна обучението на младия послушник. Накара го десет пъти да повтори основната мантра. Он слушаше внимателно и поправяше секи път схватливия ученик докъде не остана доволен. Потупа го по главицата, бутна му у шъката още едно лукче и ухилен до уши го испрати до вратнята.
Пе-пи припна дом. Още не беше дошло обедно време, та макя му - стрина Ве-Ца - беше решила да испере чръгите у циментовото корито. Тамън ги беше накиснала и беше зела бухалкята у ръка, коги сина й са прибра. Очите му сияеха, плъни с ново знание. Отвътре му напираше да са пофали, ма макя му беше строга жена и он не посме веднъга да са обади. Повръте са наоколо, повръте са, па накрая каза:
- Майко, знааш ли кво?
- Кво бе, шашкънин ньеден? - рече жената, замислена що напоследък пловките бегат от ората и не сакат да легнат да мътат.
- Да ти еба макята! - гордо сподели с нея основната мантра новопосветения дзен-послушник.
Бухалката в ръката на Ве-Ца описа крива с крайна точка в центъра на седалищните части на бъдещия сенсей. Гласа на жената са повиши с около две октави и около сто децибела. Дръвото извършваше ритмични движения, в такт с които от устните й се лееше речетатив, ясно доловим в съседния двор от слуха на иначе недочуващия Ме-Тон-Чо. Пригласянията на немощния детски гласец беха напълно заглушени от яростния рев на побеснелия родител.
Странен е пъта до дзен-я. За тия десетина минути телесното страдание на Пе-Пи го извиси духовно с некулко десетки години. Както бухалката се блъскаше по кокаляците му, така прозрението го блъсна у главата и он постигна плъно и окончателно просветление. Чакрите му са отвориа и гласове от длибока древност почнаа да шъпнат у ушите му непонятни дотигива за ньего хайку и коани. Секи звук от ньих са запечати завинаги у мозъчните му гънки и не остана скрита мъдрос за вече недетското му съзнание.
Подир един час насинения дзен-последовател са довлече до мутвака на деда си Ме-Тон-Чо. Бършейки с ръкава цивки и слъзи, он отвори уста и, започвайки от основната мантра, му изрецитира наизус и петте свещени книги, без даже да е чувал за ньихното съществуване. Накрая добави един току-що съчинен коан, врътна се, качи са на таваня над обора и заспа там у лицерината пречистен. А Ме-Тон-Чо доволно са подхилкваше, припомняйки си ньеговото си аналогично експресно обучение. Което, по странно стечение на обстоятелствата също беше извършено с бухалкя, само че не дом, ами доле у ниското, до барата.

 *hahaha* *hahaha* *hahaha*

Уникално :D :D :D

Оброци, отроци и подскоци (от Радославъ Тодоровъ)
Оценка: / 20
Най-слабНай-дОбар Дай оценка
30-01-2015
Родното село на баща ми се намира по пътя между Берковица и Монтана. В най–добрите години в него са живяли около 550 души. Сега са около 100. Когато тръгнеш на разходка покрай селото, на няколко места се натъкваш на обвити в мъх каменни кръстове.

Оброци.

Преди много, много години хората са измолвали от Бог милост. Милост за дъжд или милост за слънце. Въпреки тежките времена и големото тегло, хората са вярвали и са издигали тези безмълвни паметници на вярата, стоящи и днес, обхванати в бурна трева и тръняци. Ама стоят и ще стоят и ще ни показват, че надежда винаги има. Вярвали са, че ще дойдат по-добри времена, ама тежка е орисията на това красиво место. Сега е и по-тежко, вече и надеждата се губи, както слънцето се губи зад планината всяка вечер.

Дано да изгрее отново и да озари тучните поляни, плодородните ниви!

Та тия селяни бяха използвани по най-долен и грозен начин от изродите водачи на Септемврийското въстание. Нищо неподозиращи! И не само те, целият край. По-лесно се дава жертва, когато е чужда и Васил Коларов и Георги Димитров я дадоха. А те (обикновенните хора) си мислеха, че е за добре, лесно се лъже беден и добър човек. И започнали кланетата от шпиц – командите на Царя. Двадесет години по–късно, когато хората отново започнали да надигат глава, дошло още по тежкото тегло. Болшевишкият ботуш стъпил здраво на иначе яките вратове на селяните. И те забравили оброците. Или по-точно, не ги били забравили, били забранени. Атеистичната червена чума не позволявала на хората да извършват ритуалите си, правени от незапомнено време. Но тепърва предстоял най- силният шамар – взели им земите.

Отроци!

Те станали отроци. Както в средновековната българска държава, те били зависими феодални селяни. Да ти вземат земята, най–тежкото престъпление. На по-непокорните им взимали и живота. На пра–пра дядо ми му взели козите, с които ходел всеки ден по ливадите и горите, а бил на 97 години. Взели му ги, за да не правят бели по гората, така му казали от лесничейството. И той седнал на един стар дънер и плакал. Седял и плакал една седмица. Прибирал се вечер, лягал си, а на сутринта излизал и пак сядал на дънера да плаче. След седем много дълги за него дни сърцето не му издържало и умрял пак на тоя дънер. Отроци, отроци... А феодалите се гощавали и плюскали, докато не започнат да повръщат и си отворят място като продължавали да плюскат . Селянин без земя е като учител без книга, учител без училище.

И хората започнали да бягат по градовете. Така селото започнало да замира. Урбанизация! Много мръсна дума! Селото намалявало и намалявало. След още 45 години тегло дошла демокрацията и тук някъде хората си помислили, че теглото им свършило. Но не би! Работата ставало все по-малко, останалите хора от селата бягали в областните градове, хората от областните градове бягали към София. След червената чума дойде и черната чума. Кражби, убийства, най-низшото племе започнало да унищожава и малкото останало, та така и до днес. И хората пак са отроци, под прикритието, че не са. Те са зависими от разните му феодалчета, които им се подиграват със смешни заплати. Ама надигнеш ли глава, ще ти вземат и това, а децата требва да ядат. Неизбежно е. Отроци в модерна форма. Свобода няма. Или има до някаква степен – избираш да ти се подиграват някъде за 300 лв или да седнеш и да се пропиеш. Да живее свободата! А края на теглото не се вижда.

И подскоци!

Подскоци на разни псевдо интелектуалци, които винаги си мислят, че са последна инстанция и те обвиняват в най–долни човешки грехове!

- „Вие сте си виновни, вие не сте солидарни към света, не очаквайте солидарност от него”!
Така ни казват, някакси отгоре! Вие не сте европейци, затова ви крадат циганите.

Помните оня известен рефрен: „ Кой не скача е червен”! Сега рефренът звучи така: „Кой не е Шарли е боклук!” Така ни го казват.
Днес да си „Шарли” според някои е най–голямата ценност! Един край бе оплют по най-долен и отвратителен начин. Тия, които си затваряха очите за престъпните преватизации, тия, които си мълчаха и си мълчат пред настъплението на черната чума, сега ни обвиняват. Тия, които не казаха и едно „гък”, когато и бедствията удавиха и последното останало на борещите се. Сега остана само достойнството на хората, достойнство, което пак тия подскачащите се опитват да ни вземат. Но няма да го вземат, колкото и да се опитват. И болката. Болката по онова обхванато от бурени место! Солидарни? Да! Надупени, като някои други? Не! Със сигурност хората са цъкали с език и са съжалявали убитите...но...на другия ден пак са събирали стотинките за хляба, та и чуждата мъка, ако се взема на сърце, не се знае докога ще издържи то... Достатъчна е нашата! Трагедията е голяма, наистина, но вие се правите на прекалено загрижени! Лицемери сте, защото се правите на по – големи французи от французите! Лицемери сте, защото когато стане трагедия с вашия народ, не обръщате кой знае какво внимание! Оставете ни на мира, не ви щем солидарността, подли измекяри, наричащи себе си интелектуалци, не бъркайте във вече дълбоката рана! Je suis ( Я съм)Северозападо! Je suis (Я съм) Мизия! Je suis (Я съм) Горни Лом! Je suis ( Я съм) обикновения трудещ се човек! А вие, безродници, сте просто едно Шарли...

 

Кранисто и правата на "човеко"

Категория: Радославъ Тодоровъ
Посещения: 525
           Кранисто и правата на „човеко”
Митко Кранисто влезна бавно у кръчмата под зоркио поглед на Трифон кръчмаро. Отвори дрътио хладилник и извади един „Алмус”, седна на масата на Цецо Гардеробо.
-Сеги ли си идеш от градо?
- Те сеги, ли съм млого работен уили се Митко. – Па се поспрех и да видим, некви надоле по пъто нги беше изфръчало точилото, спрех за малко, ма не можах да нги помогнем и си бегах.


 

От село ли беа?
- Не.
- Заеби ги, що не пиаш нещо твръдо?
- От кък умре Иван Бонкин у снего, не смеем да пиам от тиа отрови. Кой знаа кво пак е забръкал поди тезгахо.
- Абе я си мислим, че не е нйело пиенйето, а Бонкин млого си пиеше...
- Я да не рискувам...кажи са кък беше у затворо?
На другата маса се водеше разгорещен спор, който още манко щеше да мине у тръкаянье...
- Водородната бомба е по силна от атомната, тва съм го чел и ич не ми обяснявай...бучеше Цеци Боторо!
- Ти чул ли си за Нагасаки, да те не еба у неграмотнико! - изкрека Папанката..
- Абе Ангеле, извади си ую от ушите и ме чуй , Цар Бомба, така са думали на водородната бомба, млого по силна от атомната, пущили саа по времето на другаро Хрушчов!
Папанката ич не обичаше комунисте и изрева на умрело:
- Къв другар , да ебем и комунистите, зеа на баща ми земите, другар ти бил! Ей Трифоне, я да маанеш тоа портрет дека си закачил отзаде...45 годин глеаме насегде Жоро Тарабата па и тука ли требва...
Темата на разговоро се измести на 180 градуса, ама беше се толко разгорещена...
- Ей, а мълчете малко да чуам кво е правил Гардеробо у затворо!
- Е, три месеца затвор ли са да го еба- измънка Боторо, ама леко със стра, оти Кранисто беше бая як..
- Не ме ебаа, ако сакаш тва да ти каам, леко се подхилна Гардеробо..
След още 2 -3 бири и една бръза сватка между Боторо, Папанката и Трифон, хоремаго поопусте и Кранисто фана по Баиро нагоре. У таа тиха нощ се чуваа само щурци и радио „Христо Ботев”, уталандзено от бай Добри, старец глуар на 95 годин, а тва се чуеше из полвината село и бабичките на 2 -3 пъти подаваа жалби... На кривио такова влъната му пречи. Тоа вечерен концерт беше прекинат от зверски рев:
- Окраднааме, сичко ми зеа боже, сичко...
Митко се затича до оградата на бако Найден. Старецо се гръчеше като чръв пред умирачка из градината и пищеше.
- Дедо Найдене, кво е станало?
Ама старецо ни видеше, ни чуеше а само продължаваше да реве, целио олигавен.
- Верицата нги мръсна, до стотинка божее...
Още минута две и бай Найден щеше да довръши и последнио останал здрав пипер от тиа кръгчета из градината... Освести се чък коги Митко влезна и го разтръси.
- Кво са ти окраднали, кой го е окраднал?
- Олеле Митко, сине, сичко ми зеа.
Старецо се цифкавеше и ревеше докато обясняваше.
- Вчера продавах кожи на едни циганйе и они чекаа за ресто и сигурно са видели къде бръкам. Днеска пак минаа и ми рекоа, че пак обикаят за кожи и капачки, ама нги се е допило вода. Я отидо до задната чешма оти там водата е убава, а от таа тука манко мирише на тиняк...нали и они са ора и они душа носат. Като се врънах них ги немаше, влезнах у летната кухня и парите ги нема!
-Божее земи ме, молим ти се! А Другата годин унукинята има бал, са кво ша и дадем, па и за погребение отдеях..олеле нихната верица.
- Колко беа, трима ли?
- Трима, с червен москвич.
- Чекай тука.
Миналата годин на клоно на една круша си беше зел за последно въздух един друг старец, па окраднат от циганйе. Не сакал повече мъка и турил въжето. Митко изтръпна като си помисли, че тва можеше да стане с бако Найден, ако не беше минал оттам.
Изтича до Гардеробо и му обясни кво е станало.
- Що ми не каза още одеве, че са циганйе, па си слазал и да нги помагаш...идем те са. Тръгнаа надоле с дрътио Опел на Кранисто.
- Ей Митко, ама я после ша бегам, че ми се не връща пау затворо , тоа път гъзо моа и да не оцелее... и двамата се изхилиа силно.
Братята роми още се врътеа покрай колата, един говореше по телефон, другите двама се примръдваа нервно. Кранисто и Гардеробо нги не казаа нищо при слазанйето. Нема добър вечер, нема уя ми. И въпроси немаше. Баталните сцени нема да ги описвам, само ше ви каам, че толко кръв и цифки не е имало и през втората световна... Митко намери парите и тъкмо щеше да си пожда кога дойде полиция, бако Найден беше свръшил таа работа уж за добре...
И от там почна оденйето по мъките на Кранисто (Гардеробо беше избегал вече), ияди организации защитаваа циганете, и сакаа съд и сериозна присъда за Кранисто. Ни една не стана зад нйего, а циганете обрънаа у жертви...
След неколко месеца Кранисто пак влезна у кръчмата и отупа снего от нйего.
Гардеробо му се ухили:
- Кък е аспухо?
- Само мой си е, увардих го.
От другата маса се чуеше поредната караница. Кой бил написал „Септември”
- Гео Милев е! Или беше Мио Гелев?
- Ристо Смирненски, кажи му бе Трифоне.
Кранисто допи бирата и се прибра у них след 5 месеца у затворо...

Радослав Д. Тодоров

АНГЕЛ ВЕЛКОВ

Категория: Пламен Валентинов
Посещения: 1187
Българин съм и до ден днешен като чуя името на родината си настръхвам. Казвам се Ангел Велков, роден съм през лето 1859-то. През тази тежка година съм загубил майчицата си, Бог да се смили над душата и, и нека този Бог благослови златните ръце на татко, които отгледаха мен и двамината ми братя.

Мама погинала на една чешма край селото, отишла да донесе водица и повече не се върнала. Поругана и посечена от две заптиета. Тежко се бил прегърбил татко, когато я донесъл вкъщи. Така казаха братята ми. На тях се паднала участта да изкопаят гроба и да я положат във влажната земя. Не смогваше тогава земята да попие сълзите на българите.

Мисля че бяхме добри синове и братя, но само Господ има право да отсъжда това. Не търсехме отмъщение, нямахме злоба в сърцата си. Сами носехме мъката. Аз и двамата ми братя - Страхил и Петър. Искахме да създадем семейства и да отглеждаме овчици, така както векове наред са го правили дедите ни. Но съдбата бе решила друго.

Когато посякоха Страхил на мегдана за назидание, аз поисках да отвърна очи, но татко обърна главата ми и до ден днешен виждам това зверство. Обвиниха братчето ми в кражба и го убиха за удоволствие на един пиян турчин. Стана 18 години след кончината на майка ни. Беше започнала Освободителната война и братушките оставяха кръвта и костите си по земите български.

Когато напуснахме мегдана татко дълго не продума, след няколко дни продаде стадото си и ни купи пушки. Закле ни да паднем или да дочакаме изгрева. Чак по-късно разбрах какво означава това. Вечерта се обеси под стряхата, искаше да ни прогони от родния ни дом. И нищо повече да не ни свързва с него. Така го намерихме сутринта. За последен път видях бащината си къща, вече ми беше чужда и страшна.

Така се присъединихме към Българското опълчение и всички смятахме, че сме обикновени овчари, но съдбата избра да ни превърне в герои. Нека бъде волята и.

Всички сте чували за Шипка, тонове хартия са изписани за героизма на българи и руси.

Хартията е вечен пазител на чутовни подвизи, тя пази светли спомени и хората изпитват гордост, когато четат за тези дни на безкрайно величие и вечна слава.

Но малцина са останалите живи, тези които могат да ви разкажат какво се случи на 17 септември 1877 година. Тогава се отвори ада, не зная как съхраних разсъдъка си. Но след този ден знаех, че българите заслужаваме свободата си, а лично за себе си че нищо вече не е в състояние да пречупи вярата и душата ми.

“Орлово гнездо” ... там където кръжат тези горди и смели птици. Там беше писано да възкръсне българската надежда. Там загубих брат си и там преградих с тялото му пътя на пълчищата. Тогава ние опълченците престанахме да бъдем хора ... превърнахме се в зверове и отговорихме подобава на зверствата на това черно и безбожно племе.

“Орлово гнездо” бе атакуван в 3 часа след полунощ, на първа линия ни притиснаха три табура османски доброволци, наречени "табури на обречените". Не бяха хора това и до ден днешен го вярвам. Това бяха чудовища, те на се бореха за кауза ... те просто убиваха. Като вършина на вятъра се огъваше нестройната ни редица, но аз знаех че трудно ще се прекърши. Защото за пръв път виждах нещо подобно в лицата на другарите ми. Те не се бяха изправили само за да загинат през тази адска нощ ... те се бяха изправили за да дочакат зората. И я дочакаха ... тези които останаха живи.

Брат ми Петър Велков водеше отряда, ясно се чуваха командите му в мрака. Но важен бе гласът му ... на този глас можеше да се вярва. И един връз друг падаха другарите ни, колко ли още кръв можеше да поеме поробената ни земя. На този въпрос отговор до ден днешен не намерих.

Когато свършиха мунициите се отвориха вратите на ада. Атакуваха ни на нож несметните пълчища, но и ние на нож ги посрещнахме. Още помня щика, който прониза тялото на брат ми. Чудовището го набучи като животно. Аз изтръгнах пушката от ръцете на турчина, блъснах го в гърдите, той падна на колене, после възнак и тогава направих нещо, което никога не бих направил отново през живота си. Прегризах гърлото му. Неколцина от другарите му щом видяха това паднаха на колене и молеха за милост ... но тази нощ милост нямаше за никого. Нито за победители, нито за победени.

Поробителската кръв още пареше в гърлото ми, когато коленичих до брат си и прегърнах прекършеното му тяло. Той ме целуна с пламнали устни и промълви:

- Проклети да сте навеки, ако изпуснете прохода!

Това беше. Прости и ясни думи. След това очите му изгаснаха. Сълзите ми направиха няколко вадички по измъченото му лице. Тогава се изправих. Не защото съм смел. Защото бях поел в душа две клетви : да не изпусна прохода и да дочакам зората на победата.

Другарите ми видяха падението на капитана си, в този момент и най-смелото сърце потрепва, но не бе им писано дълго да стоят без водач. Кръвта и този път не се превърна във вода.

“Задръъъж, задръъъж!!!” извиках аз и щиковете се вдигнаха отново. Отново тази крехка българска преграда спря ордите и вече виждах съмнение в очите на душманите.

“Урааааааа!!!” за кой ли път подех този боен вик, той се блъсна в околните хълмове и във вражеските редици, които се огънаха - “На смъъъъърт!!!”

Тогава по душманите полетя всичко, което човешката ръка е способна да отлепи от земята. А в този момент силни бяха ръцете ни. В този момент се изправиха и другари, които смятах за мъртви. Тежко ранени, те изцедиха и последните си сили в неравната борба. И скъпо продадоха живота си. Турците ги приемаха за живи мъртъвци и ужасени бягаха от тях, защото с адски огън светеха очите им в мрака.

Тежка и кървава беше тази битка. Хора бяхме, но нищо човешко не беше останало в нас. Не чакахме помощ от никого и на помощ не разчитахме. Така дойде кървавата зора. Зората на победата.

Победихме защото братята руси смогнаха да ни изпратят подкрепление. 56-и Житомирски пехотен полк се вля живително в редиците ни и тогава се случи нещо невиждано. Преминахме в контранастъпление, без да имаме нито един патрон. Не е лесно да се уплашат чудовища. Уплашиха се, впрочем водача им по-късно щеше да изпрати телеграма до своето командване, в която казва че несъкрушими са българските редици.

Битките при този проход промениха хода на войната. Доказаха, че ние българите заслужаваме свободата си и не сме я получили даром. Още дълги дни и нощи пазехме Шипка, но в този момент разбрахме, че няма да предадем прохода на враговете. Никога няма да го предадем. На връщане руските войници ни отдаваха чест, преживели какво ли не по света, те не бяха виждали такова сражение. Русите ни прегръщаха, прегръщахме ги и ние и плачехме заедно. В краката ни лежаха другарите ни, коленичехме до тях, но не за да затворим очите им, макар да бе изгаснала светлината в очите им. В тях се отразяваше една друга светлина - тази от зората на победата. Прегръщахме и труповете, за нас та всички братя бяха. Независимо дали на този или на онзи свят.

Когато битката свърши паднах на колене, тежката пушка падна от ръцете ми и щика издрънча върху скалите. После повърнах, не остана нито капка течност в стомаха ми. Така свършват тежките битки, не е точно както го описват в книгите, битките са просто едно нечовешко клане.

В този момента до мен се приближи млад руснак и ме изправи. Прегърна ме, после наметна раменете ми с плащ и ме поведе да се стопля край един огън.

До неговият гроб стоя сега, той не напусна този проход. Измръзна при Великото стоене, така го нарекохме тогава. Хиляди животи изгаси студения вятър в снега, но ние продължавахме да стоим и да мръзнем в мрака. Стояхме и отстояхме свободата си. Сега аз стоя до гроба му и ще стоя тук на тази дата до края на живота си.

20.09.2011 година

град Монтана

Ти

Категория: Черногледец Храбър
Посещения: 919
  Абее, ти къф си бе? Да не си на светъ цветъ деаба, та сЕ покрай тебе се врътим? И си по-дрът от мене, и ми не обращаш кой знаа кво фнимание, та се чудим, кво па толко съм се заувъртал покрай Тебе? Верно е, че от кво се знам, сме почти сЕ заедно, ама па кво толко - и с други съм бил заедно, па се разделиме, па се намериме с неко други и така си връви живота. А па Ти? Кво па толко си ме фпечатлил, та сЕ покрай тебе се усуквам?

Имало е време коги сме се раздеяли за повечко или по-манко време, ама кара-вара, пА се сбереме. И да си не кривим душата, я подвиам опашка, та се върнем при Тебе. А тебе пука ли ти дали съм тука или ме нема - кой знаа? Ама те - барем никогиш не си ми обърнал гръб. Само не моа разберем, кво а тава, къде ме кара да се чуствам добре, коги сме заедно. Ей, да не си ми напраил неко магия, бе деаба? Не а чесно така. Яле, що приятеле имАхме и преди гОдини беаме заадно сичките, па сума ти народ зеа та се разбегаа, а съга почти никой не пита за Тебе. Оно и за мене сигур не питат, ама... Верно, минува време, нещата се мЕнат, ората се мЕнат, традициите се мЕнат, ама таа нашта дружба... еба ли го, баш че си е неква константа деаба. По неко път ми е писвАло от Тебе, да знааш! ИдЕло ми е да побегнем и да се не върнем. И съм пробал, не а да не съм. Ама таа жна животец така извръти нещата, та пА се сбереме. Бах таа орис нашта. Да ти каам, не а ми зле с Тебе, ама като се сетим, че има къде по-добри варианти, се чудим на акъла си. Абе, като земеш да се съобразяваш с некой, земеш да поприличваш на ньего. А и свикнението си е жив навик. Като Те глеам такъв един спокоен, табиатлия, дружеюбен, гостоприемен, с мъдра осанка и като се погледнем у огледалото, де че ли да видим тиа черти и у мене. Всъшнос, Ти си голем гявол! Сигурен съм, че знааш повече от мене, на ква и тема да отвориме, ама си трааш. Кво ли си викаш: "Де да видим, кво знааш ти и колко си научил, па послем че разбереме къде а истината." Минааме през кви ли не строеве, кви ли не икономики, кви ли не управници, ама и двамата оцелеаме. Ако оцелеаме и при тиа, сигур че сме вечни - хааа. Море, като глеам, тиа последните, май че се опитат да ни затръкат до све. Нека се опитват! Ньийня си работа. Баш че ти не пука много-много. Ама колко и да се праиш на непукист и на Тебе ти личи. Посърнал си нещо, олисел си отсекаде, нема ти го онава настроение и май вече не моа се зарадваш така, кво се радваше на секи госкянин преди гОдин. Поизжлембил си се нещо, поизгърбил си се. Деаба и животеца му. Кво ще да е в краа на краищата. Да става кво ще, ама вече съм разбрал, че Ти ако без мене си можеш, я без Тебе немом. И моа да си дрът, неУгледен, занемарен, мушкурив, опърпан, ама си ЕДИСТВЕН за мене. И ако имаш нужда от помош, и ако съм в състояние да ти а дадем, нема и да се замисям. Барем догде можем, че те подкрепям, па даже и "благодарим" да ми не кажеш, що съм сигурен, че по некоа време, че си ме прибереш завинаги, щото Ти си, щеш-нещеш, моя РОДЕН КРАЙ!
  Откъде таа връзка, откъде таа юбоф - еба ли го...

У тоа живот по ниело от смотана жена и мокър пепелник нема, що се ша намерат кък да ти огасат огъня!

Изморен си? Пий рикия!
Спи ти са? Пий рикия!
Трудно ти е диганьето заран? Пий рикия!
Ама та боли главата баце. Пий рикия!
Шефо та нервира? Удари го с шишето у главата!
Пущи си Миле Китич и си сипи една рикия, що като я пиеш ставаш дете и си любим на Бог. а като си утрепеш шефо и земля и небо песни ти пеят, дека намаляш злата гад по земята!
Пример: Я глей Спартак като си изтрепа шефовете кък целио свет го знае, има кръстени отборе на ньего, а кой знае шефовете му!!! Они са само за сводката и украса на ньеговата история! Те виж царя Ивайло! И ньего секи го знае, ма от как  си прекина шефо от бой и му резна кратуната. Те погледни генерал Максимус! Он утрепа на арената шефо си, римскио император Комод и стана суперстар! Сеги целио свет го знае! :D
Тия сите са станали известни що са пили рикия и са прекинали шефовете си! Пийте рикия и вино, що у рикията е силата, у виното мъдроста а у водата - микробите!


Наздраве! :D

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13315631_971417619644630_2964917995678029551_n.jpg?oh=bcc599f2caa1bc9efcc8f5f05d37712a&oe=58077074)

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13238983_240122403020165_6126861219818869262_n.jpg?oh=9235116253b46bb3cd7abcc2f502839b&oe=580047EB)

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13237790_235155093516896_5498311196356069530_n.jpg?oh=ef160c60c30f4a671bd10e59da47bb48&oe=57D08101)

Точка 2 и 3 от снимка 3 са най-добрите за оправяне на настроението :D :D :D :D

Точка 3 :D

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13435557_1108466679175908_7581171250917890820_n.jpg?oh=31422f400fb64b3635deb06a8add7a11&oe=57D1A557)

туй дека е аз не съм ходила  :(

А пъ ти! Мое да си одила ма още да не знааш :D

Чек да те поздравим с едно парче дека е убаво та да се не косиш млого!

Can't Let You Go (https://www.youtube.com/watch?v=IqUx84-ljPE)

Язе не си спомням да съм одила , ама нали съм дърта от егенето моа съм заборавила  *xxx*

п.п. песента е добра благодаря :)

Я съм дрът и не стаам за варене! Ма  пъ съм обичен и чаровен! Вече навръших 27 лазарника! Убав съм като Аполон ма за сметка на тва съм не много богат! Иам неква яхта у Бургаз, пристанището на Монтана! Друга на Дюни! Лизгам се със сръф из барите около Канарите! Бръзим два катамарана из Огоста! Як съм като Долф Лунгрен! Рипам с делтапланере и парашуте! Не съм срешнал още любофта ма се пазим дествен за нея, оти съм жилезен! *heart*

Охо ти си млад я съм ти кака  :D :D :D :D

...и млого лъжем :P

е що лъжеш  :(

Що съм ала

тъй нема те земе никоя мома дето туй правиш

Ша я краднем тогава! Или ша дирим некоя по неугледна ма да е по сметка да я връжем, да и земем кинтите и да се разведа и после да се ожена по любоф и да си направа мъжки деца

Аааа щом тъй казваш само женски деца да имаш  :D

Е женски имам, ша дирим да прайм мъжко или шавикам комшо що он се е доказал :D

па нема викаш комшу карай докато пъкне мъжко  ;)

http://prntscr.com/bht8rq

 :D :D :D

Па ти нали не пиеше бре!!! :D

Вода от пералнята само,ама като не слуша учителят си да му разкрие и тази велика тайна сега ще страда :D

Така си е! През живота си не съм близвал................ вода  :D

Страдам само кога липсва некое от 4-те основни неща  ;) :D

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13417546_10157052646850711_6421846597608350767_n.jpg?oh=bf55678120d12eb55ae489d6e7bc12a3&oe=57C4B01D)

Те тава рекох на жената та да и обясним дека господ я е присъдил на мене

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13346687_10157024934855711_7625893901531215022_n.jpg?oh=62e2cd556ffcb3ebe059dbd758cf6a06&oe=57C1577F)

http://prntscr.com/bhzf67 :o
мале много от рано пиете ,туй ако ви е закуската  :o :o :o :o

2 бири, шкембе и половин хлеб  :-[ 8)

Па и они са от запад! Само дето оръжието им е друго и не е колец или манарче а иначе и рикията и виното са нги убави! С них се различаваме само по оръжията за фул контакт! :D

Мани виното, ама ракията огин  :D

У цело българско глейте къ си говорат :o

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13435398_1338489146169230_4602675077319674335_n.jpg?oh=4bfe4fc568e4dabab4c022ad722a844e&oe=57C3DFE1)

Само у северозападо сме културни и сме ора естете и са не псуаме! :-X

язе съм чула че они пиват 45 градусова ракия  :D

Ша ги научиме да жулат 60 градусова, ems_! Трай си! :-X :D

Батъле, отдумай се! Кажи че варите яка рикия!

Па я съм чувал че таки'а де разнасят грешни слухове после им сипват една малка да се убедат че грешат :D
П.П. ама тва е редкост в повечето случай псуване и после бой, бой...  :D

Батъле, я разкажи нещо за Перник! За историята му и за Кракра, кога е пил връла рикия и е муал руйно вино къ е трепал римлянете на Васко българоубиеца!

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/13342861_1328797043805107_5358118285484868026_n.jpg?oh=89c49cb09265712f1a21f78edc8845a6&oe=57E37343)

Ябааа елате у ПловдивЪ да видете кЪ се пие хмелната течност...не би требе рикия и вино....ке си чупете крако да бегате и царско место :D

Данко, требе си купиш къща у Монтана или околията и ша ти намериме лозе а после и те такава убава монтанка!

(https://scontent.fsof1-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/12645262_1235409583143854_7872285243648840360_n.jpg?oh=f35eabc1f78f4c6b515ac459d2c2b9c6&oe=57C5CA96)

яя Влад язе ако додем булката ке ме изгони от назе бре,иначе с кеф ке споделя лозето с тебе и направиме кърваво вино и го пиеме с дебели мезета  *beer* *beer*

 :-X

 :-X :-X :-X да не ни чуят другите ке сакат и те  :-X :-X :-X

Галахад ще те бият булките на останалите че ги уреждаш с чужди  :D :D :D

п.п. У Пловдив и там малко пиете като назе няма никъде , ние за туй сме пустиняци  :D :D :D :D :D

Скверни слова..сакън...елате с Влад при майните и ке видиме целото свършенсто на едно место...еденье,пиенье и жени на куп  :P :-[ :-[ :-[

абе то след едене , пиене и друго идва ама няма да кажа че ще ме заблокират , а и като жена не  е хубаво да пиша такива неща  :D :D :D

яяя те тея неща са ни вродени таланти поне 60 ниво...доказано и с статистика,а за другото ще замълча,че може и ме разстрелят :D

Галахад каза че  ергенин него няма го разстрелят ако ги каже тези неща  :D :D :D :D :D :D

Из ''Пернишки митове и легенди''

 Негде около преди иляда годене настанали едни трудни времена у българско. От една страна Киевска Рус от друга Византия нападнале източната част на страната и видиш ли завзели столицата... Почнале се едни драми и кви ли ми ти не там сериали ''ма нас тва не ни бърка засега'' рекъл си Кракра и си сипал едно малко /неколко пъти/ изпънал се едно убаво и си гледал отсреща баирите на Голо бръдо. На заранта прилично наквасен дошъл некъв от вестоносците и рекъл че Византийците прииждат все повече и повече на запад, ма он си рекъл ''те ония у София че ги запрат'' и така минале са неколко месеца ядене, пиене, е.... и тия 4неща кога па му казали че оня калъф иде ма тоа път окъде юг и си влезнале у българско вече. Кракра дека тамън се събудил и още му тръни главата си рекъл '' Е са си е*а мак*та''. Натепал набръже бронята и тръгнал да мисли стратегия как да се опази срещу ония п..... Рекъл си край нема време да ги събирам от останалете ми владения войските, че ги тепаме с кво имаме. И те така се почнало ромеите били на 3дена път от Пернишката твърдина, а Кракра пък се подготвял за тежката битката която предстои. Наблегнал масово на стрелци тъй като стоманената гвардия предната вечер така се отрезали, че нема смисъл да ги пуска в боя оти ония че избегат само кат ги видат, а него много му се сакало да измаа некой със позлатения Винкел.
 Ето че дошел и моменто га ония най-накрао се домъкнале по Струма или е*еш ли ги от де са се пръкнали. Кракра гордо решил от най-високата си кула в крепостта да види прииждащите армии и дали императоро е решил и той да участва у битката или си е ..... ........ некъде... Та качил се нали и го видел оня на бел кон със златна броня дека от самолет да си па че я видиш и им се срещнале погледите. Погледале се около 10/15минути и Кракра му окнал ''Кво зяпаш бе аре идвай те .... и да си одиш''. И видиш ли оня се нервирал па и си и повервал та наредил на армията да побега до стените на крепостта и онеа тръгнали. Кракра с усмивка си рекъл '' е са че стане ебаси гайлето'' и слезнал надоле да събира стоманената гвардия, а през това време Пернишките стрелци изсипвали стрела след стрела по враго. Видиш ли обаче бая ромеи стигнале до крепостта и почнали и с машини да я рутат и нещата на отивали на добре. Кракра обаче отворил южната порта и оттам излезнале сите кръвясали пияндурняци с Винкели и брадви у ръце, па по яките и с по два Винкела и като почнали да колят направо им разказале играта.
Убаво си рекъл Кракра ''ма ние сме малко'', а ония много като китайците... И прииждат все повече и повече... Винкелоносците препотили се пет пъти почнале да изтрезневат и да им минава яростта и като осъзнале кво става им паднал морало. Кракра могъщ и неудържим както винаги с качил на високо стъпил здраво на коньо и с пълен глас рекъл на ''стоманената армия'': ''Момчета, помнете и ада: България пада, но Перник остава''. И ония видиш ли като се фанали за тея думи и като извадили и жулнали по едно патронче от броните и айде наново псуване, тепане, абе пълна програма... Като видел кво става Василий зел та хукнал да бега, убаво ма като го видели тва войниците м и те хукнале подир него и ония Винкели тамън загрели като тръгнали подир тех и ги настигнали и пак всичко що сварат тепане, клане та за малко и Императора да го отнесе, ама се покрил негде та само наследника му бил тежко ранен. Гонили ги още десетина километра па квото изклали изклали и се върнале да празнуват победата!
 И те така те свършила първата обсада на Пернишката крепост! Кракра се завърнал в укреплението си посрещнат от сите моми у градо, а майките на храбрите му войници се изпотепали за да видат прибиращите им се синове! Един от тях обаче седял вън крепостта и гледал стръмната урва от която се опитвали да нападнат ромеите и и дал наименование ''Кръвавото'', а подробностите за битката описал у дневника си за Най-великио владетел по пернишките земи!  8)

Галахаде те една история за великио болярин  :)

Мълиййййй!!! Мълиййййййййй! Те така се пише история! Я нигде не съм чел по достоверен разказ за Кракра и ВинкелРохиримите от Железната Гвардия! Таа история кръти мивки и ма напрай горд!

 :-[
Кога мога ще пускам още истории от ''митовете и легендите''

След яденье и пиенье иде бой и мандръсанье :-[

ems_, ние добре ша идеме у Филипопол, ма они немат толко пиенье и мое им причиним незгода и обедняване дека ша се принудат да ни копуват огнена вода! Барем имат убав разредител, дека му викат - бира!
Куто казах бира...

Вие къ си представяте западо да ни командва! Дръжави, дека се напиват с бира къ си представяте да ръководат дръжава,  дека изтрезнева с бира! Мене тава ми се види като сюреализъм!

Ама първо боя или първо манд.....то ? :D

Сичко обеднък

Манете го тоа Филипопол елате у Перник... Директно ви поиме набърже с 2/3 за отскок. Как има една песен на агитката на Миньоро ''Ракия с бира се пие, а не безалкохолни'' Та като изпиете по 5/6 ''миньорски чука'' и падате под масата  ;) :D

"миньорски чук" ихаа! Тука му викаме "полета на мотиката"

е така му викаме оти като удариш неколко на екс и се праиш на Винкел и сите са ти равни  *ok*

http://prntscr.com/bi181c

Глей кво нещо... И тия големите опаковки чипсове обикновено са па още по-празни съм забелязъл...  :(

Батъле, сакам философски да огледаме от сегде въпросо за неравенството и ньеговите корене! Има неравенство! Факт! Оно е измислено от богатите та да ръководат бедните! Дедевете ни са знаеле че сите са равни и само Исус е нади них! Жените им са били равни с мъжете! Даже коги са излизале да празнуват вакханалиите, сите мъже са се крили по къщите и са се заключали та да не дадат фира! Жените им са се биели наравно с  них и не еднаж или два пъти са ги карале да побеждават! Те тва е еманципирана жена! Тия сегишните само реват за еманципация ама не проумеват същноста на това слово! Еманципацията наще баби са я получавале върху връо на мечо и с кръвищата на враго! С тва сакам да каам че по нашите земи е царело равенство! Кой тогива измисли неравенството! Да не би богатио, дека се прай на голем да не оди у кенеф! Да не би да не урига! Да не би да му не изфръкват зъркелите като клекне в клозето и да дефекира квадратни крафушляци и да пика парафюм! И они са машини за говна! Тогива!!!???
От дека иде неравенството!

Е па убава тема че докато не съм забравил да го напишем... Неравенството идва от ония цветни хартийки с числа на тех и кръгли плоски железца пак с цифри на тех. Та целия проблем не е точно в хартийките и в железцата ами е у цифрите по тех и броят им... Оти секи има такива, ама оня дека има повече е по-равен оти така е устроено обществото и тва е насекъде. Та тва се сещам по така философски на пръв поглед.

И това е така ма е несправедливо неравенство! Я си мислим дека неравенството требе да се основава на умения и акъл а не на финикийски знаци! Иначе мистър Колт, колецо и винкело па ша ни напраат равни!

И тва е така как се вика у ''светите земи'' ''Пред Винкело сите са равни!''

Докат се заплесинях у фейсо с гаджета вие сте нацвъкали камара неща  :D :D :D :D

Лелее яко съм се заплеснал и аз то станало време за сън вече и се чудим що не мога си отворим очите за малко да си помислим че е от друго...  :D

Ти пъ!!! За кво са ти тия гаджета, да ти арчат парите и да ти плънат кенефо! ;D Яла си тука да черпиш мъдрост от мъдрите! :P *BEACH*

Малий house83! Ти си баш от центъро на Резервато! Яла си тука да си лафиме за млого работи и риба!

Я съм стисната не мо ми арчат нищо  8) :D :D :D

Маке, не моат! Ща излъжат! Я ги дай тука да ги обследваме до десето колено! От дека са, кви са, краконяци ли са, богати ли са, имат ли убава визия и интерфейс, рамта им бачка ли, харда им голем ли е, вобще се работи дека убегват на неко флюбена женица!

Тца не мой ги издавам оти че се разсърдят  ;), ама не са богати ,я богат нечем,  ако е богат  всички кучки у града ке са негови  :D :D :D :D

Ти си зими богат та да ти е убаво, а ако шава млого само кажи да го бомбариме леко та да го не загрозиме млого! И му кажи да си купи лозе и да оди на ньего! *hahaha*

"Изкуството да пробудиш дракона"

Категория: Владимир
Посещения: 436
Мъдрецът от Източните провинции Soni, пътешествайки из Резервата, минал през Кулския Дао и Дзен манастир. Впечатлен от постигнатите от монасите духовни висоти, той подарил на сенсей Ямато изключително рядък и ценен препис на класическото произведение по Фън Шуй "Изкуството да пробудиш дракона". След една седмица, на връщане от Видин той отново се отбил до манастира. Разбрал от притеснените монаси, че сенсеят пети ден се е отдал на медитация, не излиза от килията си, не е кусвал троха и дори е намалил дневната си дажба отел до една каничка. Завтекъл се към сенсейските покои и още от прага заразпитвал:
- За какво мислиш, сенсей? Към коя посока на света да бъдат ориентирани буретата с отел, за да бъде просветлението на монасите по-силно? Или на коя стена да бъдат подпирани тоягите, казмите и мотиките, за да бъде кунг фу-то им по-непобедимо? Или на кой таван да се окачват подправките, за да стават суджуците по-вкусни? Или...
Ямато го прекъснал:
- Чудим са на кой да го турим - на афтура, на преписвача, ели на тебе. И къде баш...

Коги го нема я че одим да плета нищо , че не мога  :D :D :D :D :D

Ти си високо ентелегентна жена и я съм горд с тебе! *bgflag*
Се сме убави от северозападо! Те, и таа игра е северозападно дело! Къ си мислите вие?!

Я отвам да легам , оти утре съм на бач , че требат пари за морето дупето да си изпеча  ;)

И една песничка за лека нощ  ;)

https://youtu.be/g0VOnTrRkh0

https://www.facebook.com/Pustinqkk/videos/574046372720586/

Сръбското е голема работа!  :D

Тамън се хилихме в групата на фирмата на това.  :D :D

мълиййй,тая тема кине джаджето  :D :D :D :D

Има ли пръжки и вино ?  :D :D

има и пръжки и вино,а и арни моми се намират  :D

Значи да идвам, чакам адресОТ  :D

ама земи и Винкелот,да го треснем с един задвратник че спре ИО да цъка  :D :D :D :D

Мене винаги са ме занимавале екзистенциалнете въпросе от сорто на  - като кък при идентични конструкция, при арабете и друга подобна гад са а получило наргиле, а при назе казань за рикия!???

Малко трудно че ми треснеш задвратняк оти съм 2 метра  :D :D :D
П.П. мое намериш нещо друго да тресне ........  :-[  :D :D

че дирим някоя сгодна мома та да я треснем нея,ма малко по другоядче  :D :D :D

не се и съмнявам, ако сакаш кажи да ти уредим нещо?  8) :D :D

да не си станал P.I.M.P  :D :D :D

 *hahaha* *hahaha* *hahaha*
можеше да го напишеш на БГ а не да се ровя у гугъл да търся кво значи тва са  *hahaha*

 :D :D :D :D

..несериозни работи :)

Винкелска му работа  :D :D :D :D

Нема ли джуки за джваканье и голи трътки?

нема баце,они се прават на ужилени,затва си пюцаме ракиа че е по полезно за здравето  :D :D :D

Не съм те забравил бре...  :D

Е па напраи се и ти на ужилен  ;) :D :D

па правим се вече на конь с капаци  :D

Стига с тва жмуранье, на свето рикията нема да изпиеш! Беги да осеменяваш, опрашваш и натеменужваш!

заел съм се сериозно по темата Влад  :D :D :D

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/22519047_1339711152818853_7882350617578570607_n.jpg?oh=5b27309717eda92b9c5d8fb59ae89a28&oe=5A7B2FF4)

Виното като стане да кажеш. Да направим едно събиране. :)
Чудо ще е ако играя на Световното тази година, нещо се губи интереса в мен вече, та за пиене ще има време.  *beer*

ние с Винкело да се чустваме ли поканени  :D :D :D *beer* *beer* *beer*

Kaто прекипи ще съобщя! Отвъртях леко два пъти канелата да дегустирам как върви фермента! Според мен е отлично! :D

Ако сме поканени, става ли въпрос за пиенье пръв отивам  :D Фичката кат вдигне 200 и за нула време съм стигнал!  :-[ :D :D

леле утре град с размер на топка за голф ще пада ,винкелот е побликувал това в 00:06 часа *xxx*
явно е сменил часът за лягане сигурно и нестито е оставил вече :D :D :D

Ааа нестито ще го запра га Джони Уокър седне да си почине  :D
А за лягането снощи беше изключение  :-[ :D

пачему? да не ти е свършило млякото бре  :D :P :P

За теб добре, но за несериозници място няма...  ::)

 :o :o KK НП!  *UNDECIDED*

Подкрепя язе тук с 2ве ръце....Влад за се обадиш га стане виното да го дегустираме естетите  :-[

Винкел ще те ползвам за шофьор баце,така ще си пиеш Нестито а язе и компания ще жулим до смърт от винцето  :D :D :D

Аз  и зрънчо ще му взема, да има какво да гризе (освен нокти), да му не е скучно.  :D

 :D :D :D :D
тука некой скришом ми помпа минуса на кармата  :D Винкел,да ти умекне винкела дано ако си ти  :D :D :D

Юри е. Това го знаем всички. :)

Наздраве, пустиняци!

 *beer* *beer* *beer*

Аз само +чета ви помпам когато влизам бе!!! Не стига че ме изкараха несериозен ми сега и гад...
Повече няма да си играя с вас и ще си пия сам!!!  ::)  :'(

само предположих бе  :D :D :D
айде една ера в Б1 оня ден влизах и гледам некви умрелници мърдат тама :D :D
и наще приятели мамалигарите са там ,ма нещо дълбаят в нищото  :D :D :D
явно сме им подринале авторитето след гаВрата ссъс замъкот :D :D :D :D

Абе стига се опитва да ме върнеш към тва ИО бе, изчистих се от този ужас(засега)  :D :D :D

Поне за толкова време и тъпи новости да бяха вкарали шибана емотиконка да си кажеш Наздраве в трибуната  *HUNTER* *HUNTER* *HUNTER*

верно бе,а бяха обещали по едно време че ще пуснат емотиконката за Наздравицата  :D :D :D

Първи закон на термодинамиката в Северозапада- "Пустинящината в едно затворено пространство с времето нараства." Ако имаме 5 пустиняка и 5 грамотни люде, след време ще имаме 10 пустиняка. Поговорката "с какъвто се събереш, такъв ще станеш" важи само за умните ора. - цитат от Великия сенсей Плъо Треп

Малко изгледи от северозападо!

(http://picbg.net/u/70379/53368/784000.jpg)

Тва са "Трите кукли" нади Чипровци! По билото минава границата със Сърбия!

(http://picbg.net/u/70379/53368/698334.jpg)

Пак близо до границата!

(http://picbg.net/u/70379/53368/673000.jpg)

Балканьо възкрай Чипровци!

Снимките са на Гогата!

Много е красиво. :)

Оказа се че Баш-Коджа-Арнаут, северус дженералус е изкопал сини каманье из под кулилото на късмето и съга следва нова кинопродукция!

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/22815090_1895565970759778_1273918093330231516_n.jpg?oh=9e42439679c8370d720392b9dd1bdd22&oe=5A7B5C20)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/22788794_252963671894481_6864400324156558240_n.jpg?oh=e73d7e1b825afe367cef9bd565877f21&oe=5A77157E)

 :D :D :D *hahaha*

http://prntscr.com/h1s958


аре пияници,мятайте се у съюзот  :D :D :D :D :D

Из тоо форум да неа минала чума, холера, плевмония и катафалка?

мина , но така и не се разбра какво. Докато изследвали заразата се заразили и няма налични резултати  :D :D :D

Почиват хората,кой на море,кой на планина ,кой на село с мотиката :D

спаси ли пипера?  *UNDECIDED*

пиперо изгоре,а доматот го пасе кучето да му ....... таковам.......  :D :D :D