Imperia Online България

Правилата са прости:

Убивате този, който е постнал преди вас, т.е. описвате смъртта му.

Пр.: В разгара на поредното намаление в един от столичните хипермаркети фатално я блъсна количка за пазаруване.  *sos*

      Или

      Докато подменяше компонент на сървъра, пръстът на администратора бе захапан от перката на супер мощния вентилатор на   процесора. В опита му да измъкне остатъците от показалеца си, поредният токов удар го свари неподготвен. Намериха го след 48 часа, когато сървъра отново заби.

Нейанта смърт беше много брутално.жани се беше напила до неузнаваемост.За жалост наблизо имаше влакова линия...намериха остатъците и след 3 километра.

Живееше до нафтопровода и бизнеса с тръбата вървеше добре. Цените високи, контрола е нула. Докато не забрави фенера една нощ при прегледа крана. Запалката бе единственото цяло нещо останало след огненият ад.
В пресата писаха че останките от него се събирали в бирена капачка.

Както си крачеше бодро, подпирайки се на тоягата внезапно от мрака се чу звън на стомана и луната се отрази в хвърчащото острие на ... сърпа с който баба ми е жънела преди 100 лета. ...
Така и не намериха главата му и сложиха тиква под качулката, колкото да не преправят дължината на чамовия ковчег...

Това което се случи,беше нечовешко жестоко...под каската... бе....сложена граната....немога да го коментирам...прекалено извратено е....

Боже, Стивън Кинг на малкото пръстче не може да ви стъпи....Малко отклонение от правилата. Моля да ми простите...но бях сериозно впечатлена от написаното до тук *rose* *rose* *rose*

Аз не бях убита...Пощадена бях от красивата LadyBlack ...
Но се пита в задачата....Ще ли я пощадя и аз....?
Вдигам тост с красивата Лейди ,за благородните и слова.... *beer*
Тя повдига заедно с мен чашата си в знак на отговор ,докосва я  с чувствените си устни и отпива глътка от пенливото шампанско..След което бавно се свлича на пода...
-Приятни сънища красива ми Лейди...
Странно сигурно си обичала бадеми...иначе лекият мирис излъчващ се от питието ти,щеше да ти направи впечатление...


Размислих..Лейди няма да умре от моята ръка.....просто си беше пийнала повечко и и прилоша.... :D :P

някой в далечината викна името й, тя се обърна, но не видя нищо... прибра се у тях и влезе да вземе един студен душ... след душа, не само той беше студен... самата обстановка беше "смразяващо спокойна"... докато не погледна през прозореца - там, от стария орех висеше обесен домашния и любимец... чу как някой се опитва да отвори вратата, но запази самообладание. Взе нож от кухнята и тръгна към входната врата. звуците от опитите за отваряне изчезнаха, тя излезе навън да види какво става... повече никой не я видя, единственото нещо намерено около къщата и е ножа, с който излезе навън, но по него имаше само нейни следи, поредно мистериозно убийство за тази седмица!

..след поредната си публикация във форума на любимата си игра, избърса големите горещи сълзи, обляли лицето й ..пое дълбоко въздух и се изправи бавно, плахо се обърна към стола, върху който до преди минута седеше и треперейки се покачи върху него.. дори не погледна нескопосаната примки приготвена предварително и чакаща я търпеливо точно там.. просто я погали и тя сяма намери пътят до нежното вратле.. затвори очи с надеждата да събере сили да изпълни последното си желание и да сложи край на този фарс, наречен "нейн живот"..затаи дъх.. бе готова! ..е баш тогава с трясък влезе малкото й братче-гей в стаята, търсейки си порно списанията и от стреса получи инсулт и моментално се отпусна в здравата прегръдка на примката.. никой не разбра причината за нейната смърт.. но поводите си бе описала в 3 тома ..и до днес събират прах, неразлистени, самотни и пожълтели..

Ветеран от Разузнаването и с дългогодишен опит в следенето, агентът от МИ6 усети "опашката", преди да бе изминал няколко преки с колата под наем, която беше резервирал преди да отлети за предназначението си. Протегна се и небрежно намести огледалото за обратно виждане. Сивият седан се намираше през 3 коли, в дясната лента, леко изнесен настрани.
"Аматьори."
Щеше да отбие в следващата улица, да набере скорост и да излезе на другия булевард. След това да тръгне в обратна посока и на следващата улица да завие отново... и с това да приключи с "опашката".
За всеки случай откопча кобура си и намести по-удобно пистолета - "Валтер" ППК - стандартното оръжие за всеки агент.
Включи на първа, изви волана надясно и натисна педала за газта докрай.
Тежката лимузина, макар и непригодена за каскади от подобен вид, реагира като часовник и подскочи като ужилена, без да поднесе. Размина се на една боя разстояние от предния автомобил и навлезе остро в насрещното платно.
Светофарът още светеше червено, насрещно движение нямаше. Агентът изправи волана, моментално качи на по-висока предавка и успя да изпревари спрелите коли, като се шмугна между напречно минаващите.
Устните му се разтегнаха в усмивка.
"Господи, колко е лесно понякога!"
И в този момент мобилният му телефон звънна.
Сепна се.
Не очакваше в близките 24 часа някой да го потърси. Мисията трябваше да се изпълни в абсолютна дискретност, инструкциите в това отношение бяха изрични.
Донякъде подсъзнателно вдигна.
Отсреща се чу леко припукване, което веднага разпозна като автоматична система за модулиране на гласа. Нямаше как да разбере чий е гласа:
 - Играта свърши.
И прекъсна.
Всъщност... не беше нужно повече да се казва.
Бяха го хванали.
"Аматьорите" вероятно бяха поставили пластичен експлозив в колата му, преди да я вземе, a позвъняването щеше да активира детонатора. Бяха го оставили да мисли, че им се е изплъзнал, а всъщност... просто го пуснаха да увеличи дистанцията, за да са вън от всякакво подозрение.
Класика.
Неведнъж беше планирал абсолютно по същия начин... убийствата на мишените си.
Явно и неговият ред беше настъпил.
Чу се приглушено пиукане... и играта наистина свърши.
Лимузината буквално се изпари от мощния взрив, който изпочупи стъклата на всички коли и сгради в околността, макар и да беше добре фокусиран, с цел - допълнителните жертви и пораженията да са минимални.
***
Няколко часа по-късно, пристигналият на оглед лейтенант от отдел "Убийства" коментира пред журналистите, че... дори не са успели да намерят и един зъб от жертвата. Всичко, което е останало от него... е парченце от ревер. Марков ревер.
Каква ирония.

Той бе император, но поданниците му не го одобряваха. Скърбяха за този, когото бяха загубили наскоро. И въпреки обещанията си да бъде справедлив, той чувстваше заплахата във въздуха. Отдавна се бе научил да не се страхува. Кален в битки, смъртта не бе страшна за него. Рано или късно и това щеше да се случи, важното бе да остане верен на себе си. ...С годините положението се промени. Всеки следващ успех му носеше все повече уважение и признателност. И да! хората го обичаха...
Единствената му слабост беше да вярва на гадатели и пророци, а в този ден те бяха отчайващи. Поредната битка се оказа не и поредният успех. Нещата се бяха променили, дали от възрастта, или от тщестлавие, той се бе самозабравил в намеренията си да разшири империята. Бе подценил врага за първи път! И както често се случва първият път се оказва и последен...
Войските на Отон бяха поставени в неизгона позиция, биха се отчаяно, но бяха принудени да отстъпят. Макар и останал жив, той бе дълбоко сломен, дотолкова че животът бе по-спрашен съдник за него от смъртта. Оттегли се за почивка, но не остана сам, тежките му мисли го придружиха и не му оставиха покой дълги часове. Едва призори заспа дълбоко за няколко часа. И сънува странен сън ... тя беше там... Боже,  как я беше забравил през всичките тези години, а сега тя беше там ... чакаше го ... викаше го... Протегна ръце, не можа да я достигне ... проплака....Тя се приближи, поседна до главата му, погали го нежно, прошепна му мили думи ... Да, тя беше ... Отпусна се и черните мисли изчезнаха ...
На сутринта бе открит със сабя в сърцето. Същата, която бе скрил, под възглавницата си вечерта. Голяма част от войниците му последваха примера му и се самоубиха още същия ден.
На гробницата написаха само „Тук почива Отон”!

Някои хора с начално образование го считаха за част от ХУНИТЕ, но други предполагат, че той е само едно сладко същество, нуждаещо само от любов... близане И тотална наслада завършваща с преглъщане...
 За съжаление Мечо Пух не беше нито от първата група за да има все пак някакъв респект, нито от втората за да започне както си трябва... та когато се срещнаха, Мечо с добре тренирано, умерено, та чак небрежно движение замахна с лявата лапа (защото му се вижда по-цивилизовано, демек по-хуманно.. нее, по-мечопухизовано) и... изплющя здраво сладкото същество... Тази картина не е за малки деца, но в общи линии "ОТ МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО - ГОРСКИ КъT" биха вметнали едно кратко: ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ СТРАСТ.
 :P

Той беше лейтенант от военновъздушните сили. Имаше опит с всякакви самолети, бе летял повече и от Супермем. Но вече на преклонна възраст решиха да го пенсионират с почести. На него не му се понрави, но церемонията му хареса. Прииска му се да опита за последен път своята страст - летенето. Качи се на своя малко поувехтял самолет, но добре поддържан и полетя. Рееше се в небето като птичка, но изведнъж проблем - мотора спря. Опитният летец не се паникьоса, помисли си че пак е забравил да свърже нещо. Той бе готов да катапуслтира. Проброи до три съвсем спокойно - 1.. 2.. 3..   и дръпна ръчката. Сега вече беше наистина като птица в полет и това му достави неистово удоволствие. Гледаше как любимата му машина се разбива и изведнъж осъзна че е забравил да си сложи парашута ...  *freak*

 *bravo* *bravo* *bravo* на всички *rose*

Дамата в черно - това беше нейния псевдоним. Тя беше една тъмна магьосница свикнала да прави обикновенните хора нещастни. Опожаряваше реколтата, пресъхваше кладенците и какво ли още не - само и само да има някой да страда. Хората разбраха кой е виновен за тяхното отчаяние и нищета и решиха да я прогонят. Събраха се на селския път водещ към нейната тъмна кула нагоре по хълма. Беше вече тъмно и те носеха факли. Бавно пристъпваха към извисяващата се като че ли до небесата каменна кула. Чу се писък, такъв че всички замръзнаха на място,  дори огънят от факлите не се движеше. Настъпи гробна тишина, но всички чуваха още в главите си онзи ужасяващ писък. Едно малко момченце се промуши из тълпата и отиде най отпред. Там седяха трима мъже и една жена. Мъжете бяха навели глави и гледаха някак виновно в пръстта под краката им, а жената.. жената държеше в ръце своето момиченце. /// ..но какво е станало.. се чудеше момчето. Това тя ли е. Мари ли е това? /// Малкото момиченце бе приятелка на изплашеното дете. То обърна поглед към кулата и видя Дамата в черно да се кикоти лицемерно и да раздава смръзяващи погледи. Момчето се закле да отмъсти за смъртта на своята приятелка докато е живо.

Мина се време. Момчето вече беше поотраснало, но беше недохранено затова се разболя. Не след дълго то почина с една горчивина в сърцето,която нему даде да отиде одвъд, неизпълнената му клетва да отмъсти за Мари. Това не му даваше мира и то бродеше из гората около кулата всяка нощ. Времето течеше, а неговата мъка не стихваше. Дамата в черно продължаваше да всява ужас и да тероризира хората в селото. Те вече се бяха примирили с това, пък и не искаха да загубят още някое дете при опит да и отмъстят. Но те не знаехе че имат лъч надежда криещ се в гората. Момчето. Това беше тяхното спасение. Само то можеше да убие вещицата. Но за да стане това трябваше да има сили, силите на ослепителната светлина скрита в сърцето му, изразяваща неговата искрена любов към Мари. За да се отключи обаче тази сила трябваше селото да бъде обединено и обедено че могат да се справят с Дамата в черно. Вече неможещо да чака момчето се помоли на глас като вярваше че все някой ще го чуе в нощта. Селото обаче спеше непробудно.
Но в замъка Крал Дъар Небесний се събути от силно главоболие. Той стана и седна в леглото. Държайки се за главата си той чу някой да говори. Но в стаята няма никой.. Кой е това? .. помисли си краля. ..Да не би господ да ми говори ?.. Силно набожен той се вслуша в гласа. Събра армията и тръгна, тръгна без да се сбогува дори с кралицата. След 3 дни краля пристигна в селото. Видя с очите си как живеят поданиците му и се вбеси. Попита един старец кой им е причинил това. Белокосият посочи кулата без да я погледне и да издаде и звук. Беше ням. Вещицата го беше проклела, защото този човецец се мъчеше да обедини селото срещу нея.
Вече се свечеряваше и крал Дъар Небесний реши първо да си починат от дългия път и на сутринта да се справят с Дамата в черно. Тъмнината покри всичко наоколо за броени минути. Армията това и чакаше. Всички се отдадоха на заслужена почивка. Палатката на краля беше близо до гората. В нея беше момчето, което тъкмо се беше пробудило. Ослушвайки се то дочу как пръхтят коне, върваят хора и се дега лека врява. Това не беше обичайно за селото по това време. Любопитно какво става момчето изтича към светлините, които едва се виждаха от гъстите дървета. Докато стигне обаче всички бяха заспали, а конете хрупаха доволни сеното си. То успя да познае палатката на краля и се запъти към нея с един въпрос витаеш в мислите му .. Нима някой е чул милитвите ми?.. Краля спеше както и неговата охрана явно изморена от пътя. Момчето се вмъкна вътре и се огледа. Нямаше нищо по специално както си мислеше, че изглежда кралската палатка - Едно легло, един сандък до него и нещо наподобяващо масичка. ..Явно са бързали и затова не са взели много неща.. опита се да си обясни бедната кралска палатка развълнуваното дете.
Без да губи повече време то се всели в краля. Ярка розова светлина излизаше от очите му. Това вече не беше краля. Това беше детето, но не беше само. С него бяха всички обединени и решени да се бият, макар и заспали, то усещаше че е така. Момчето- крал се изправи и взе меча облегнат до съндъка. Той засия със същата светлина, с която светеха очите му. Това беше силата скрита в сърцето му, силата способна да победи Дамата в черно. Той излезе и навън видя как всички спят все още въпреки ослепителната светлина. Продължи направо към кулата без да поглежда назад. Там беше немият старец, който го гледаше и не можеше да повярва. Всичко сякаш стана за миг. На върха на кулата броблесна за секунда. Чу се страшно пукане. Всички се стреснаха и скочиха от леглата. Но навън беше вече светло. и какво да видят - навсякъде зелено и пълно с живот. Само кралят спеше. Охраната нахлу в палатката му и видя как той стиска меча си в лявата си ръка. Това ги очуди повече отколкото,че изобщо го стиска, защото той беше десничар. Краля се събуди и ги попита какво е станало. Излезе навън и първоначално не разбра къде се намира. Всичко беше променено - имаше трева, реката ромолеше, а вятъра поклащаше огромните корони на дърветата. Той се огледа и още веднъж попита какво се е случило. Една жена се приближи до него, целуна муръка и му каза : ..моето момче ми каза да ви благодаря.. Вие спасихте нашето село.. ... Но как е възможно това, та аз спях .. помисли си краля.. Искам да се видя с твоето момче, жено.. Каза той...Тя му обяснила, че няма как да се случи това, тъй като то е починало отдавна и й се явил на сън облян в бледорозова светлина. Като чу това кралят изведнъж се сети какво бе сънувал - същата ярка светлина, която жената му описва, но само нея и нищо повече. Тогава дойде стареца, но този път ухилен и ведър. Той посочи отново кулата и продума - Вие бяхте там кралю, аз видях..видях как убивате _LadyBlack и тя вече няма ДУМАТА за нашето бъдеще, а само вие. Бог да ви поживи крал Дъар Небесний..

 :-X :-[

За втори път ме убиват в течение на една тема и още съм жива :-[
Май ще се окажа с девет живота като котките ;) :P :P :P
 *bravo* Дар Небесен :)

чесно казано много искам да видя как някой се "кикоти лицемерно със смразяващ поглед"

 *WRITE* *WRITE* *WRITE*

Е да де именно не мреш, а това е идеята хахахахах А smehh, ако има нещо, което не ти е харесало не мога да ти помогна, защото това е мислено за 10на минути пък и не сме писатели така че.. това можеше да си го спестиш. Има още странни работи в писанията, но пак ти казвам това е амтьорска работа..  *tired* :-[

Не се стягай просто завиждам че немога да измисля такова нещо.  *pardon* И все пак трудно мисля и като чета се старая и да си представя и ... ... ... така се получи 

Такаа, настана време круши да береме... Смехът е здраве, смехът удължавал живота... да ама не... сега стана точно обратното... То си е очевидно, човека е болен от ултра-извънземна едра шарка, ама се смее... завиждам му, но не искам да съм на негово място...
 За повече инфо, симптоми, скрит период на болестта и начини да се справите с краткия предсмъртен период от 6 часа след първите големи черни петна по лицето може да прочтете в Енциклопедия галактиkа >
                                 http://enciklopediagalacica/bigblackspotontheface/daed
Проблемът обаче е следният - основен начин за предаване на болестта е четенето на спам във форума на ИО. Пазате се!

P.S. Ако имате проблеми при отварянето на страницата, то е от слабите предаватели и голямото разстояние до сървъра на една от планетите около Алфа Кентавър.  *hahaha*

Гледайки доволно монитора и чакайки отговор на темата _LadyBlack бе изпратила безкрупулен убиец , познат под секретното име "ИО - Интернет Отмъстител" . Той бе човек без душа и сърце по студено от ледник в Антрактида . Идеята бе следната :

_LadyBlack звъни по телефона : Ало търся ИО ?
ИО след секунда мълчание : Колко и къде ?
_LadyBlack : Само един е - smehh  .. колкото по бързо толкова по добре .
ИО : Искам адрес и дата!!
_LadyBlack Казала ДНЕС ! Изапочнала да диктува адреса блока входа .. докато не я прекъсва ИО с въпроса ..
ИО : Колко ще платиш за това удоволствие ?
_LadyBlack : 200 хиляди
ИО се усмихнал доволно и казал : Тогава входа можеш да не го казваш ... Мухахаха

 И след няколко часа в " Календар " по Нова Телевизия бе съобщено за зривена коуперация и за съжаление живи не останали :)

Браво. Брутално и грубо  :D :D :D

 Мерси :)

 Поредния инцидент поради некомпетентна първа помощ - Вчера след пътен инцидент, hArd издъхна в следствие на опита за първа помощ оказан от лицето карало превозното средство. Едно от счупените ребра пробило белите дробове, след неправилно приложен сърдечен масаж. *hmm*

Seifer беше бракониер. Вече бе натръшкал няколко тона риба с ток от близкия силов далекопровод, когато усети определено неудобство в областта на пикочния мехур.
Реши да се облекчи в язовира...

 kassap се връщаше от близкия магазин най спокоино, когато от сенките се появи фигура. Той се вгледа по-внимателно и видя че това е Seifer. Стреснат и объркан от появата му(все пак той трябваше вече отдавна да е мъртав) kassap се отдръпна назад, и това действие предизвика лека усмивка на лицето на Seifer. Но тази кратка усмивка беше достатъчна, за да може kassap да види нечовешки дългите кучешки зъби в устата му. Осъзнал срещу какво е изправен той побягна, но естествено това не можа да го спаси. Ужасен писък огласи ноща, но бързо секна и последва гробовна тишина. >:D >:D >:D

ловецът на вампири се огледа, разбра че той е някъде наблизо, усещаше миризмата на кръв. придвижваше се бавно и безшумно. В ръцете си държеше дървен нож, който смяташе да забие в сърцето на вапмира. Така щеше да го обездвижи. Видя го. Приближи се. Вампира се обърна. С едно бързо движение заби ножа в сърцето на вампира, който падна на земята. Ловецът извади ултравиолетовия прожектор и започна бавно да изгаря вампира. Реши, че това става много бавно и го застреля с пистолета пълен със сребърни патрони, подготвен за вампира. Той започна да се гърчи и бавно започна да изгасва огънят в очите му. За да е напълно сигурен, че вампира е мъртъв извади сребърния си нож и му одряза главата.
п.п. вече си на 100% мъртъв :D

 *hmm* Ти четеш ли предишните постове? *SCRATCH* Мен вече ми убиха човешката форма. Измисли някакъв начин за убийство на вампири, щот те не се нуждаят от въздух. ::)

kassap пушеше дългата си лула на верандата на луксозната си вила, когато забеляза тъмна сянка да се промъква в градината. Огромната, пълна луна, освети за миг голото теме на Seifer, промъкващо се между редовете с домати.
Нашественика, очевидно бе свършил доматения си сок за "Блъди Мери".
kassap побесня! Замери наглеца със сребърната лъжичка от чашата с горещ индийски чай. Seifer изпищтя и тътри да бяга, но сбърка посоката и попадна на чесновите лехи...
Домакина, с ловко движение, прескочи парапета на верандата, изтъга в движение един кол от доматените насаждения и прободе черното вампирско сърце.

Някъде там обвита в нощен воал,присвяткаше с очи кръвожадно неговата любима...
Застанала неподвижно ,обсебена от единствена мисъл за отмъщение съсредоточено изучаваше "къщурката" на Касап .Прекрасните и черти на на нежен и невинен ангел за части от секундата придобиха нечовешки облик.След което се възвърна обичайното и изражение на зашеметяваща красавица.Тя бавно се обърна и безшумно се стопи в ноща..
-"Ще се върна за теб Касап ,въпрос на време е...За мен то не е проблем ,но твоето време изтича."  *WASSUP*-отекнаха мислите в съзнанието и поболяно от мъка и жажда за мъст.....

А в мрака се прокрадваше сянка. Видя силуета на жената, притаена в храстите и я позна ...Тя беше. Онази, за която касап бе платил щедро, за да бъде разчистена от пътя му..докато все още беше жив. Но парите си бяха пари и сделката трябваше да се изпълни.
Сянката безшумно приготви маската с райски газ и връхлетя върху унесената в мисли жена.
Преди в.валънтайн да осъзнае каакво й се случва, газът бе подействал и  тялото й се свлече. От тук насетне бе лесно примката и ...това беше...една последна конвулсия и ...небитието ...
Вече можеше да бъде спокойна, че е изпълнила своята част от сделката и на професионалната й чест нямаше да има и петънце.

Райският газ предизвиква пристъпи на неконтролируем смях. *hahaha* *hahaha*
Вампирката с мъка сдържаше  смехът граничещ с истерия , който напираше да изригне ,като развилнял се вулкан от нея.
Но тя знаеше ,че трябва да се престори на умряла на всяка цена ...и просто  отпусна   без това не живото и тяло,имитирайки последен стон...
Изчака известно време , и с досада се освободи от примката около вратлето и . :D
-" Дано не ми остане белег" -помисли си ехидно и  след ,като се увери ,че нейната нападателка се е отдалечила достатъчно,остави истеричния смях да изригне на воля.Дълго се въргаля из шубраците превивайки се на две .
-" Хахах..не съм се смяла така от края на 17 век"...

 през това време душата на Сеифер в отвъдното се чудеше каде се беше изгубила тази негова любима. Все пак през последните 25 години нямаше и помен от нея. *SCRATCH*

-" 25 години..." -мислеше си натъжено тя ,люлеейки се на старата люлка на верандата на Касаповата къща...Откакто онази мадама му видя сметката и на него, тя се беше самонастанила в неговият прекрасен дом изпитвайки  бесен гняв,че не успя събственоръчно да го ликвидира.С такава горест си представяше как причинява бавна и жестока смърт,на човека убил нейният любим .Мъжът,който беше прелъстила и превърнала ,като себе се във вампир....И който взе ,че се покри някъде през последните 25 години. От тогава безутешно го търсеше ,докато един ден ,той не се появи в ИО ...Безкрайно развълнувана и щастлива тя търсеше начин да му се обади ...
Но те взеха ,че го убиха...Каква тъжна любовна история.Хич не и вървеше с тези мъже.... *UNDECIDED*

ааа, чакай! това беше в предишния сезон...  :D коя мадама ми видя сметката, че нещо май изпуснах.  *freak*
И как си позволяваш да се разполагаш на верандата ми? Я марш оттам!

Унесена в спомени, тя се люлееше все по- силно и силно...
"Наистина ли минаха 25 години...? Но пък какво са те в живота на един вампир..."
По лицето й пробяга усмивка при мисълта за Сеифер. "къде ли витае сега неспокойния му дух..."
Чу се рязко изскърцване, последвано от трясък. Старата Касапова люлка се разпадна на трески.
Валентинка политна напред... Сърцето й спря в небрежно подпрения на парапета кол за домати.
По ирония на съдбата, това беше кола, пронизал любимото й сърце, точно преди една луна....

 Веднъж разбрал, че любимата му се е завърнала духът на Сеифер на намерил покой даже и в отвъдното. С големи усимия се свързал с едим практикуващ некромант, който му дължал услуга и един ден по-късно вече бил отново в играта. Разбрал че kassap е успял да убие и любимата сериозно се замислил, какво е нъжно за да го загроби този тип.
 - Дай ми един капан за бесмърътни и заклинание за дълбоко замръзяване. Крайно време е да обърна по-обстойно внимание на този тип. А за да не скучаеш докато ме няма, Вурни моята любима Валентинка към живот. А като се върна ше се разплатя. - казал Сеифер на некроманта и след като взел необходимите му вещи излязъл на вън в безлунната нощ.
 Няколко часа по-късно kassap се събудил от странен шум в градинката. Излязал на вън да види какво става и заварил - тъмна фигура методично да вади колците за долати и да ги изхвърля на далеч.
 - Не се ли научихте да не ми пипате градинката, Кръвопийци гадни?!? - Изревал той и подгонил сянката.
 Знаейки че с голи ръце няма да се справи с посетителя си, kassap се насочил към най близкия колец до който още не се бил добрал вампира и .... Буквално замръзнал на място.
 Бессилен да направи каквото и да било, kassap следял как Сеифер го обгражда с някакви подозрително изглеждащи предмети. Когато целия процес свършил, Сеифер се обърнал към него и казал:
 - А сега нека разберем какво всъщност си ти... - и се усмихнал лукаво *SPITEFUL*.

...Кассап подскочи и седна в леглото, плувнал в пот. Беше му трудно да диша. Явно не беше достатъчно да унищожи Сеифер физически... Гадината щеше да го тормози и от отвъдното.
Излезе да подиша малко чист въздух на верандата, запали една лула. Хвърли небрежен поглед на доматитите /като че ли пък можеше да не са си на място/ :)
Когато пулса му се усопкои, той се върна обратно в леглото. На устните му грееше лукава усмивка, а зелените му очи проблясваха весело.

На другия ден спа до късно, следобеда прекара в градината и библиотеката, а вечерта се разходи до близката кръчма, където удари няколко пинти шотландкси ел.
Видимо развеселен, драскаше някаква рисунка в джобното си ножче върху дървената маса.
Последните посетители се разотиваха, кръчмаря се канеше вече да затваря, когато нещо се раздвижи върху токущо издрасканата пентаграма. Кассап отиде до тезгяха, плати си сметката и пътьом грабна една празна бутилка от купчината в ъгъла. Върна се до масата, напъха Саифер (или това което беше останало от него) в шишето.
След като се убеди, че е добре затворено, пусна го в джоба на палтото си и излезе в хладната есенна нощ...

Пътят до къщи не беше кратък, но пък нощта бе прекрасна. Въздуха бе свеж, а звездите огромни и многобройни.
По тревата като диаманти проблясваха капчици роса.

"май попрекалих с бирата" помисли си Кассап и бръкна в джоба на палтото си... извади бутилката, изпика се в нея, затапи я добре и я запокити с всичка сила в близкото блато. Подсвирквайки си фалшиво продължи по тясната, криволичеща пътека. "въпреки нощните кошмари, денят всъшност беше доста приятен... " Ухилен от ухо до ухо, той отвори малко крачка. Нямаше търпение, да изпуши една лула на обширната си веранда, където сега се кипреше прекрасна нова люлка от инкрустиран палисандър.

 Когато хвана кассап Сеифер вобще не си въобразяваше, че капана ще го задържи затворен за дълго, ако е в пълно съзнание. За това мъ внуши, че цялото му залавяне е било просто сън. Сега когато както изглежда най големият му противник, беше временно извун играта, можеше спокойно да дисектира тялото му и най после да установи от каде идва свръх естествената му издържливост. *SPITEFUL*

В тъмницата заобиколен от разкривените призрачни сенки на  гората,безшумно се промъкваше внушителната и горда фигура на Лестат. Могъщият и стар вампир /познат на масовата аудиторя от "Интрервю с вампир" / :D
Спря се за миг ,подуши из въздуха и мимоходом индентифицира мястото ,където в плитък гроб бе заровено от Касап , този път наистина  безжизненото тяло на Вал....
...
След като  бе успял да прободе вампирката право в сърцето ,Касап я хвана  за косите и затегли трупът и към близката гора граничеща с имотът му. Изкопа набързо някакво подобие на гроб ,ритна тялото вътре и хвърли няколко буци пръст отгоре му.
-" Да се пържиш вечно в ада гадино "- изрече с презрение ,изплю се , нарами лопата   и се отправи към дома...
Знаеше,че никой няма да я открие ,защото няма кой  да я потърси.....
" Този вампир -мислеше си той .Кой знае кога се е пръкнал на този свят"-Хехе . И безгрижно подсвирквайки си се прибра във къщи, където веднага се отправи  към банята  за  да си вземе  един продължителен душ .......
................................................. ...............................................
Не след дълго Лестат откри мястото.Наведе се и  разрови нежно с ръка ,няколко буци пръст  от плиткият гроб...
" О, Вал ,какво те е сполетяло мила....много съжалявам. Но аз дочух в съзнанието си последните ти мисли и зовът ти за помощ."
-Сега съм тук при теб и ще ти помогна....това не е краят...-промълви той...-Ще те отнеса при нашите братя и сестри и ще те върнем отново към живот.

с извинение, ама така не съм се смял от доста време  :D ;) *freak* остава сега и мене да убиете... *gamer*

- О ,даа....сега имам повече от нужда да се наквася със свежа кръв....
трябва да ускоря процесът ми на възстановяване....Какъв късмет ,жертвите сами започнаха да наминават... :D :D
....и без това съм още толкова изтощена за да ловувам .Но така като гледам-няма да е задълго... *WASSUP* *SPITEFUL* *hahaha*

 :o

Мокри поръчки изпълняваме всякакви! (http://s8.rimg.info/640c4b16eb5431eabceaa4817fac13ff.gif)
Само се представи по служба, и сподели... ако имаш някакви предпочитания...  *freak*

скоро ще има завръщена на моят герой - ИО :)

 *SPITEFUL* Hard бил луд геймър !!! Нямало игра,която да не я е превъртял поне по 10 пари на хард(най-високата трудност). Бил  Номер едно във всичко.Това не се харесало на kassap,v.valentine и seifar !!!Решили да го елиминират от бранша. Каssap наел най-скъпите наемни убиици да го убият !!! И така ...както се прибирал от Мол-а с колата си изведнъж hArd чул тиктакане ...Оуу но той знаел какво е това,защото в игрите това го е минавал и скочил веднага от колата! Две секунди след това колата гръмнала.Размина се ! Тръгнал си пеша, в една тъмна уличка го срещат 10 мангала да го спукат от бой и от кръвозагоба да умре!НО това не било пречка за него,защото знаем от игрите,че да си носиш Калашник на гърба е послезно. И ги избил всичките ....надупчил ги та заприличали на аерошоколада LZ.Най-накрая у дома си !!! Отключва.Бил целия в кръв от мангалите и решил да си вземе душ пуска си бойлера и той гърми !! Но понеже копчето за пускане на бил в другата стая и той се разминал само с леки ухлузвания от тухлите на падналата стена.Бил вече уморен от всичко това и легнал да поспи.И от прозореца някак си (на 13-тия етаж живеел) влезли нинджи(поръчани от seifar заради неуспеха на kassap)  в гръб на hArd с нинджагота и саби и тъкмо да му прережат  врата останали изненадани (той знаел,че след тежък ден се спи със отворени очи) скокнал и бързо ги натупал и ги хвърлил от терасата(от старите японски игри той знаел,че нинджа лесно не мре) и докато падали извадил джобната си базука и изтрелял 1-2 ракети за по-сигурно.Разбрал,че няма да се спи тази нощ и отишал на дискотека.Кефил се той там,куфеел,пиел си сам на бара и до него дошли 2 страшно яки мадами.Решил,че една тройка ще му дойде добре(но незнаел че те били наети от V.valentine,за да му сипат отрова в шампанското,докато си пият спокойно в джакузито).Та сипали му те отрова,от която умираш за 10 мин в адски мъки.И му дали чашата.Но за нещастие докато му правили френска любов в джакузито той бутнал чашата и тя се счупила.Момичетата няма как да избягат,плана се провалил и спали с него.Той доволен си отишъл в тях.Изпил някое друго уиски от кеф и легнал.Той спял по гръп.Не бил голям пияч,повърнал докато спи и се удавил в повърнята си !  :o :D

Четете го цялото лудница е   *hahaha* *hahaha* *hahaha*

 *ok*

 :o

-"А тъкмо се бях наканила да му смукна кръвчицата "-нацупи се Вал. Закъсня .  Решила бе, при провал на план "А " с наетите момичета /никога не се доверяваше на женките , макар и да бе представителка на същият пол/ ,собственоръчно да изпълни план "Б". И без това Сейфър и Касап оплетоха конците със този шашав геймър.
Но уви и тя се провали. Не можеше да предвиди нелепата преждевременна смърт на Геймъра .  Надвеси се над безжизненото тяло ,обърна го на една страна да се увери ,че в действителност е мъртъв ,едвам  сдържайки отвръщението си от повръщнята и вонята която се носеше наоколо.- "Ужас,какъв край"-си каза на ум. Но всъщност единственото съжаление ,което изпитваше беше свързано с това ,че не можа да му изпие кръвта......
Обърна се и изчезна незабелязано в мрака ,както и бе дошла.

аз тъкмо почнах тук ама няма смисъл, няма ми поста  :D

Помисли си LCFDIVINE, точно в мига преди да бъде уцелен от случайна стрела. Залитна като на забавен каданс, препъна се в тялото на елитен стрелец и политна надолу, към крепостния ров.
Вика му бе заглушен от звъна на битката и крясъците на прииждащите орди....

залитнал обаче щото бил пиян и падайки вклинил на kassap в лявата ноздра един пробит рапан, касапа с нос като абразура разпран се гушел до елитния стрелец , наденал се по средата на стрелата и очните му ябълки увиснали на нервите от мазна пот прокиснали  :D

това последното трябва да е било уникална мъка  :D :o *bravo*

Една едничка дума
и сетивата ти
ще я приемат,
по хода на нервните влакна
ще се придвижи
до мозъка,
със сложна биохимия
по йонните пътечки
ще го осъзнаеш,
може би кръвния поток
ще се увеличи
а съдовете ща са тесни,
в малкия кръг
ще се задъхват клапите,
нататък нещо ще се спука,
ще се сгърчиш
за минута
после няма да те има…

една едничка дума…

Така той продължаваше да пише и да пише, в тази мрачна дъждовна нощ. А дъждът валеше все едно река Амазонка бе преляла. Беше се унесъл и забравил газовия котлон пуснат. За негово нещастие огънят беше изгаснал, А газта не спираше. Старата къща започна да се наводнява и за лош късмет намокри един оголен кабел, а той продължаваше да пише, все едно света около него не съществуваше. От оголения кабел стана късо съединение и възпламени газта и БУМ. Мощна експлозия взриви старата къща. Когато го намериха, той беше овъглен и беще в поза, все едно продължаваше да пише.

Мъртвило тука. Много се кротнахте...  *freak*

Всички измреха.  *freak*

Да, но  един Гошко  възкръсна  :D .

те дори и двама възкръснаха... :D

Много интересно, но защо спряхте да пишете? Очаквам с нетърпение продължението.

P.S. Защо Milko е жив още?

Ами убий го де.  :D

 :o работеше в  транжорна  и докато слагаше месото да се мели на каима машината ти захвана раката  и...ти след нея....поне не се чуваха виковете много от брамченето на  машината.... *pardon*

толкова се вживяваше в ролята на император че започна да си мислеше че е на последната и голяма крепостна обсада.Тогава тя губи 3м фаланга 2м ел.стрелеца 2.5м гвардия  2м паладина и 60к требучета и подобно на Цар Самуил умира от мъка 

nikitorres невиждаше брат си. Реши да го убие.  И го направи! Дребна подробност бе, че бяха близнаци... И не дотам дребна, че бяха сиамски.

-" Мммм пак ще убивам ".....

*freak* жалко,че те сгази кола и няма да успееш да си изпълниш мисията  :D :D .

Нямаше представа колко време беше лежала в това състояние. Когато отвори очи насреща пълната луна и се усмихваше с цялото си великолепие..Ноща беше приятна и прохладна ,Вал внимателно се надигна и с рязко и премерено движение извади забученият кол от гърдите си и ядно го захвърли настрани....
-"Хаха.....много филми гледат ,кога ли ще престанат да експериментират прилагайки глупавите методи за убиване на вампири които са гледали  ...Хихи чесън ,кръстове ,колове и тем подобни щуротии....Незнаят ли ,че ние самите- вампирите сме ги писали с цел пълна дезинформация...Ще се пръсна от смях .Важното е да си вярват ,че могат да ни унищожат...Защото само ако знаеше и един процент от абсолютната истина за света....човечеството нямаше да има куража да просъществува и за един миг и нямаше да стигне до сегашното си развитие....
Някъде из Библията пишеше.... "Блаженни са незнаещите" ..или нещо такова...Много отдавна съм я чела и съм позабравила старателно изучаваните някога библейски цитати. Беше по времето когато бях още девойка и посещавах католическо училище .Много преди и да подозирам,че някой ден ще се превърна в мощен и безсмъртен вампир....Ех ,сладки времена бяха..."
................................................. .................................
Вал стана ,поизтупа се с елегантен жест и потъна в топлите и сигурни обятия на ноща......

Скрита в мрака, стоях и я гледах. Тя се изправи, извади кола от сърцето си и изчезна в мрака. Тръгнах към къщи. Мъглата пронизваше през дрехите ми. Беше ми студено, но вечерта едва започваше. Трябваше да лея сребърни куршуми. И да я намеря.

БУМ. Но един куршум я изпревари. Един неин враг бе наел снайперист, да не може да го бие тази вечер в империята.

 Затаила дъх, стоях прилепена до оградата.Тъмнината и облеклото напълно ме скриваха от поглед.Черната Лейди беше влязла в тази сграда и със сигурност щеше да вземе нова жертва.Някой трябваше да я спре.С бавни движения заредих арбалета ,повдигнах го и се прицелих към задната част на двора, от където бях сигурна ,че се е промъкнала.Бледа сянка се плъзна от прозореца и с тихи стъпки прекоси двора приближавайки стената.Сега беше момента да спра убийствата й .Поех дълбоко въздух,прицелих се и дръпнах спусъка.Стрелата изсвистя в тъмнината,чу се глух удар  и стон на болка излезе от гърдите на Лейди. Извадих ловджийският нож от канията му и бавно се приближих към нея.Тя ме гледаше стиснала стрелата в гърдите си.В очите й се четеше болка , ужас и омраза.Вдигнах ножа и с едно движение прерязах гърлото й.Кръвта плисна по стената и ръцете ми и бавно започна да се събира около нея ,докато зелените й студени очи бавно започнаха да угасват.Избърсах ножа и го прибрах.Време беше да се прибера в къщи и да погледна империята.Все пак бяхме във война....

Не разбрах коя е убитата от двете ,защото Вампирката Вал с грациозно движение улови заблуден куршум,точно в мига преди да се вреже в челото и....За момент го помисли за досадно насекомо устремило се кръвожадно в ноща.Разгледа куршума с открит интерес за да установи в последствие ,че същият вече беше пронизал и разпарчолявил нечия плът.....
"Хм.Смъртни"-помисли си с насмешка...-Никога няма да се научат ,че просто трябва да се откажат....А аз трябва да си наглеждам империите за да не ме отнесат ....защото тогава ще настъпи един вампирски кански рев..
За разлика от мен , две трети от моята войската  е все още смъртна.. *UNDECIDED*
Из "Вампирски имперски тегоби"....

 *freak*  За Катето се отнася. За тебе още се чудиме как да те убиеме.  :P

срамота с куршум ме убихте, тц исках някаква по-специялна смърт, като премазана от метеорит или нещо такова :D

аз и за това ще възскръсна, гледали ли сте видове не се сещам коя част, пича като си пръсна главата и после му порастна нова :D

Кате ,ако искаш можем да сключиме сделка.....
Има един начин по който бих могла да те възкреся.....а той е ....
Гледали ли сте класиката в жанра "Интервю с Вампир " ?... :D :D :D

ми върни се и ме ухапи, че стига съм  лежала на земята, вампир е по добре от извънземно :D

Ноща  беше приятна и прохладна.Луната все така осветяваше с пълното си великолепие всичко наоколо.Вал въздъхна отегчено и  съсредоточи вниманието си в куршума премятайки го нервно с пръсти. Беше окървавен и миризмата на кръв и напомни ,че всъщност беше много гладна. Напоследък бе доста сложно да се домогне до някоя жертва.Времената бяха други. С тези модерни технологии и свръхначетеност на хората , намирането на лесно достъпна плячка и лек улов се бе превърнала почти в мисия невъзможна.Като се замисли си спомни,че бе дочула шумолене докато се бореше да извади кола от гърдите си,но бе така погълната от това си занимание ,а може би и вятърът да подухваше от грешната посока и затова да не можа да усети веднага,че всъщност е имало и друго присъствие..."Остарявам"-помисли си....но всъщност това пониятие при Вампирите е доста размито..Любопитството наделя и тя реши да подуши наоколо.Внимателно и безшумно се върна назад.В тъмнината съзря тъмна купчина ,но  вече знаеше какво е ,защото миризмата на прясна кръв я беше ориентирала безпогрешно и  за кратко време откри това за което се беше върнала.Приведе се бавно над купчината и внимателно я разбута.На земята лежеше  в предсмъртна агония видимо млада жена. Тъмна дълга коса беше разпиляна като мрачен ореол около бледото и лице. Вал се доближи още малко и разгледа с интерес чертите на лицето .Беше красавица. Какво ли е търсила на това място и по това време ?-запита се. И кой ли е бил мистериозният стрелец натиснал спусъка в ноща?"Ловци.Ловци на Вампири...-Ето докъде я докарват,трепят се помежду си,хе хе"...
Вал хвана отпуснатата ръка на девойката и напипа едва доловим пулс. "Ще има вечеря "....
След като утоли вампирският си глад за кръв ,Вал  забърса мърляво с ръкав уста ,погледна още един път към жената и изведнъж се почувства много самотна.Откакто Касап уби нейният любим преди време ,а Джоя се запиля на някъде,из империята и се струваше,като че само тя да беше останала единствен Вампир.Гледайки проснатото на земята момиче реши ,че ще бъде голяма загуба такава хубост да отиде зян, а и беше още много млада. В пристъп на вампирски алтруизъм ,Вал реши да и даде шанс и се зае да изпълни ритуала за създаването на нов Вампир.............
Лицето на момичето леко порозовя и то се размърда. Вал стана и побърза да се отдалечи.Не искаше да бъде там,когато тя се съживи напълно.Не искаше да бъде видяна от нея,макар и да знаеше,че малката ще почне да я търси и в зависимост от това дали ще я проклина или благославя ,тяхната среща някой ден щеше да се окаже съдбоносна. Не и за Вал естествено,защото беше стар и мощен Вампир.
"Дано на малката ,не и дойдат разни щекотливи идеи,защото доста ще си изпати .Два пъти няма да и се размине "......
Но всъщност нямаше какво толкова да се притеснява-" Вампир на Вампира око не вади".Усмихвайки се изчезна в ноща...Нейна закрилница и не само нейна вече.

Много вампИрчета станаха. Няма ли да се появи някой върколак.  :D

Силната болка ме събуди. Все още лежах на твърдата земя. Какво беше това странно усещане? Глад ли беше? Но не храна исках. Исках кръв. Бавно се изправих, последното което си спомнях беше, че я наблюдавах. И изведнъж всичко изчезна, като в сън. Жаждата обаче ми пречеше да мисля. Скрих се в гората. И тогава го видях /Gag/ Стоеше на улицата и чакаше очевидно някого. Оглеждаше се неспокойно. Долових пулса му, миризмата на кръв беше толкова силна. Може би беше ранен. Приближих се.  Сама не разбрах как стигнах до него. Започнах бавно да пия кръвта му. Усещах как силите ми се възвръщат. Разбрах, че вече съм една от тях. Беше ми трудно да гледам от другата страна на барикадата, но нямаше връщане назад. Вече бях взела първата си жертва. А и трябваше да я намеря.

Слуховете за зверствата, които Катя - Сукуба устройваше на невинните хора от околността отдавна бяха достигнали до ушите на имперската власт.
Избираше си млади момчета и момичета и, след като ги измъчваше по цели нощи, режейки малки парчета от плътта им и топейки ги в олио и сол, изпиваше кръвта им. Отнемаше, също така, и непорочността им, невинността им. Поробваше пищящите им души и това я правеше все по-силна и дръзка.
Трагичното бе, че не страдаха само хора...
Крави, магарета, коне, овце - Катя бе толкова гладна, колкото бе и красива.
Малцина оцеляваха.
И същите тези малцина несвързано мълвяха за голата, дългокоса Сукуба, която може да те съблазни само с един поглед и да те накара да се изгубиш в огромните й дълбоки очи, на чието дъно те чака... скверна страст със звук на сребърни камбанки.
Беше могъща.
Зла.
Еротично въплащение на злото.
Затова се наложи да променя драстично външния си вид.
За да й се харесам.
Да ме забележи.
Катя бе придирчива Сукуба по отношение на човешките си жертви. Чудех се защо не е толкова придирчива към животните, с които се хранеше.
Едва ли щеше да ме избере за основно ястие, ако й се покажех в сегашния си вид - грозен, възпълен, със сочни пъпки, нашарили лицето ми, все едно че съм сипаничав.
Такъв бях... преди година.
Сега бях... изкусителен.
И знаех, че ненаситната Сукуба няма да ме подмине.

Видях я в страни от пътя, в една знойна лятна нощ, когато въздухът тежеше от жужене на цикада.
Надвесена над някакво животно, издаваща мучащи, адски, отвратителни и мляскащи звуци...
 - Ела и ме вземи, Сукубо - провикнах се, държейки дървения кол зад гърба си.
Катя не се помръдна.
Просто...
В един момент бе надвесена над животното, а в следващия бледите й, дълги пръсти вече се протягаха към гърлото ми.
 - Гори в ада, изчадие - изкрещях и мощно забих колеца в напращялата й гръд.
Катя така изкрещя, че помислих, че Луната ще падне с трясък от небето.
Гъст черен облак се изви около тялото й, напускайки го с грозен съсък.
Когато всичко отново дойде на фокус, в ръцете ми лежеше млада, невероятно красива жена, с леко остри черти на лицето и с големи и топли очи, които се затваряха бавно.
 - Най-сетне си свободна, Катя - промълвих аз и погалих челото й.
По-късно, когато вече бях изгорил тялото й и се бях отправил обратно към селото... пред очите ми все още стоеше лицето на Катя - дали някога е имала щастливи дни на този свят?

 *bravo* От мен да мине - нека некой друг те утрепа.  :D

Който смее нека трепе, после-БАН.  :D

Вал наблюдаваше  с нескрито злорадство разигралата се сцена.Видя  как Отон успя да примами сукубата и я уби.Само дето той не можеше да знае,че всъщност жената която унищожи не бе тази за която я мислеше . Хитрата сукуба бе приела прекрасния облик на Катя и  благодарение на него успяваше да привлича мъжете- невинните жертви .Сукубата бе зъл демон -изчадие адово , една от многобройните слугини на Лилит-жена на Сатанаил. Опасно създание  което и вампирите  старателно  избягваха. Всъщност Отон  беше направил голяма услуга на двете с Катя  без да го осъзнава. На Катя ,че най сетне нахалната Сукуба няма да вилнее повече превъплатена в нейният лик. А на Вал ;- той просто я отърва от една досадна  и нагла съперница........
Преди време Сукубата успя да прелъсти нейният любим и Вал много тежко го прие,защото бе болезнено ревнива и посесивна спрямо мъжете си. Дълго време кроеше планове за отмъщение,но не беше толкова лесно  Демоните ,бяха по могъщи от Вампирите. Олицетворяваха чистото зло.Техният произход не бе човешки,докато вампирите макар и деца на тъмнината,някога са били хора.... И дори някои от тях да служеха на тъмната страна ,нямаха тази сила и власт,която притежаваха демоните.
Вал щасливо се усмихна ,колко странно че съдбата и подари този миг- да види със собствените си очи края на една непобедима съперница. А дали найстина е мъртва  ?-Това бе въпрос ,който  щеше да  остави  по късно да я мъчи. За сега важното е ,че известно време сукубата няма да се подвизава ,  и Катя ще бъде в безопасност докато Отон
си мисли ,че именно нея е убил. Катя бе вампир създаден от самата Вал, и както повеляваха вампирските закони трябваше да се грижи за нея макар и невидимо.
"Добре се наредиха нещата ....временно  , за после -ще му мислиме "..........

За сега-" Оревоар " !  *rose*

п.п. И за Отон ще помислиме... :) ;)

Прекалено много вампири станаха, а единственият им противник бяха хората, които само си мислеха, че могат да ги победят. Време беше срещу тях да застане техен кръвен враг и да сложи началото на ерата на Върколаците. И какво по-добро начало от това първа да бъде убита тяхната лидерка-Вал. През една спокойна вечер, в която Луната беше в пълнолуние и осветяваше всичко, тя бе решила отново да пирува с кръвта на някой обикновен човечец. Погледът и съзря един човек, който се прибираше сам самичък през нощта.
-Това ще бъде днешната ми жертва-каза си Вал и директно се насочи към него.
Но в живота винаги се случват и обрати. За неин лош късмет това бе един от малкото останали върколаци, бродещи по Земята и жадуващи да отмъщение-аз.  8) Тя се спусна към сянката на едно дърво, където се бях прикрил. И точно, когато вече усещаше поредната порция кръв, една голяма вълча лапа я сграбчи и я понесе към гората. Тя не беше виждала такова същество от векове, изненадата и беше огромна. Докато си спомни, че това е смъртният и враг, тя вече бе без едната си ръка. Ужасът и бе голям, а аз продължих да я разкъсвам, докато не стана достатъчно трудно дори цял полк хирурзи да я зашият. Гордостта им бе изтрила спомените за страха и смъртта, но вече кланът на Вамрипите ще се разхождат със страх от неизбежната смърт.

Разхождаики се из гората забелязах нещо странно кървави стрелки ми посочиха път.Път към неизвесно зло.Усетих го по мечата си козина един след друг космите й се повдигаха и спускаха вещаейки нещо Зло.Като пазач на древната гора аз нямаше да позволя ужаси в родното ми място.
Надуших миризмата на животното-странна миризма смесица от вълк и......непрани чорапи.Веднага ми стана ясно с кой си имам работа, Това беше аматьорът върколак.Доближих се .Вятъра можеше да скрие моята миризма Но шума който предизвикваха големите ми лапи ,стъпвайки по клонките ме издаде......Стреснат върколака се обърна ,и с всичка сила тръгна към мен.Непреценил добре , ситуацията попадна в моя капан...............Сутринта бях ял медец от сребърно гърне.........Дори не можа да ме докосне,среброто го отвращаваше.Реши да избяга поради нисък морал но аз не му позволих.Лапата ми притискаше гръкляна му.За момен я отпуснах .......пак я стиснах......пак и пак изках да измъча копелето убило предишния форумец.Но в очите му видях блясъкът(напомня ми на една песен-поздрав с нея) на нещо човешко ......и се смилих.....оставих го да лежи ВСЕ ОЩЕ ЖИВ но  само  докогато Следващия Форумец го довърши............след това изчезнах по таини пътеки .......николй не можеше да ме намери.

Докато Мецан бродеше из форума, взе че се гътна от скука.

Луда работа... *hmm*

Разумът му казваше да не яде конфитюр от сини сливи, но той яде...неможа да изяде всичкия и се случи . . . Най лошото:)

Докато Gag новоизлюпеният Върколак ,разкъсваше проснатото тялото на парчета издавайки животинско сумтене и примлясване в злокобната нощ, сред звуци на раздирана плът и чупене на кости ,които по някаква случайност бяха нейните собствени ,Вал успя с едно единствено и последно усилие на волята , да приложи един от многобройните си вампирски данове -метаморфозата.....
Преди развилнялият се върколак да успееше да стигне до безсмъртната и същност, Вал се трансформира в прилеп и отлетя  в ноща с крясък ,който напомняше  истерично кикотене.....
Погълнатият  от пъкленото си занимание върколак ,така и не успя да забележи тази подробност, не видя отлитащият прилеп ,а истеричното кикотене въобще не достигна до върколашкото му съзнание.....
Вал летеше ли летеше към Свещените пещери, които никой не знаеше къде се намират,освен  отбран кръг прастари вампири  и където щеше да остане достатъчно дълго, докато не завърши пълната си регенерация...
Този път беше пострадала достатъчно сериозно ,дори и за един вампир......Но мисълта ,че щеше да се завърне многократно по мощна от всякога ,защото бе ухапана и от върколак и това,че успя да отнесе със себе си част от неговата ДНК я утешаваше и топлеше в студената нощ....
"До нови срещи, Хубавецо- няма да те забравя... Следващият път ще се бия ,аз се бия рядко,но ядосат ли ме .... гоня  до смърт "..........
" Това не е заплаха ,това е обещание".......
Прилепът се превърна в незрима точка и изчезна от хоризонта......

 *xxx*

Lassiter яздеше през каньона под изгарящите лъчи на августовското слънце. Яздеше бавно. Беше на щрек, защото бе разбрал, че тук някъде се крие 6ark - закоравял бандит за чиято глава бе обявена награда от $100 000. На края на каньона от нищото пред Lassiter изникна град - City of death.
Тук се бяха събрали всички закоравели престъпници и убийци, които бяха издирвани от закона, но никой не смееше да припари до тази бърлога на кръвожадни хиени. Lassiter се огледа плахо, но продължи към кръчмата бавно, като се оглеждаше много внимателно. Спря коня си пред входа на кръчмата слезе, завърза го и влезе вътре. Беше пълно с мръсни брадясали физиономии по чийто бради се стичаха какпки от уиски или бира. Настъпи тишина. Всички обърнаха глави към новодошлия и го следяха с поглед. Lassiter се приближи до бара и си поръча уиски. Още не отпил и глътка, врата на кръчмата се отвори с трясък и там се появи Той. 6арк - убиецът за когото правителството обяви награда от $100 000. Настъпи гробна тишина. 6ark се приближи до бара като не сваляше поглед от Lassiter.
 - Дошъл си за мен, нали? - попита 6ark с усмивка на лицето.
Lassiter се поколеба с отговора, тъй като не очакваше този въпрос, но запази самообладание и каза:
 - Да 6ark. За теб съм дошъл и смятам да изпълня мисията си до край!
В заведението все още цареше гробна тишина. Всички погледи бяха вперени към бара, където стояха двата мъже. Lassiter вдигна чашата си и я пресуши, докато 6ark стоеше до него и го гледаше право в очите. Тогава Lassiter каза:
 - Предизвиквам те на дуел тази вечер на площада.
 - Мислиш, че можеш да дойдеш просто така тук и да ме предизвикаш на дуел?! - 6ark беше почервенял от яд. Искаше му се още сега да извади колта си и да напълни гърдите на Lassiter с олово, но се овладя и каза със снишен глас:
 - Не си по-добър от мен, за това се приготви да умреш. Тази вечер в 8:00 ще те чакам на площада. След това обърна гръб на Lassiter и излезе от бара. Lassiter се огледа наоколо. Все още всички гледаха към него. Тогава той се обърна към бармана, поръча си стая и вана, след което се качи да се изкъпе и да си почине от дългия път.
 Слънцето преваляше зад хоризонта, когато отвън се чуха викове. Беше 8 без 10 и тълпата се бе събрала на площада. Вече се приемаха залози, кой ще спечели. Lassiter стана от леглото, взе своя ремингтън погали го и го пъхна в кобура си. Когато излезе от кръчмата 6ark  вече чакаше отвън и нетърпеливо потриваше ръце.
 - Хайде Lassiter  да приключваме веднъж за винаги. Предлагам разстояние от 100 крачки и нека по-добрия спечели.
6ark  се обърна и тръгна към средата на площада.  Lassiter тръгна след него.
Като стигнаха средата на площада двамата се обърнаха с гръб един към друг и започнаха да отброяват по 50 крачки всеки. Въпрос на време беше кой ще ги направи пръв и ще стреля. На 49-тата крачка двамата се обърнаха и стреляха едновременно. Секунда по-късно 6ark лежеше мъртъв по очи в прахта, а Lassiter държеше лявото си рамо...

даваи втора серия

Раната в рамото на Ласитър се оказа фатална и той издъхна, после беше игризан от червеи и забравен тотално от света. Шарк поотупа прахоляка от себе си, пъкна колта си обратно в кобура и се отправи към вкъщи.

Вратата зееше зловещо. Тъмнината вътре поглъщаше всеки звук. Нямаше никой. А трябваше да има!!
Мъртвите са били тук. Провисналите им меса се въргаляха, случайно откъснати в гърчещите се движения. Дъщерята на Шарк беше изчезнала. Отведена. Отвлечена! Похитена!! Така беше омаяла предводителя на мъртвите с красотата си, че той най-накрая беше дошъл да си я вземе.

Нищо. Нищо не можеше да се направи.

Шарк пусна една сълза, но само една, защото беше корав пичага! Колтът още излъчваше топлина в ръката му. Той бавно насочи цевта, после натисна спусъка и пръсна черепа си на хиляди миниатюрни парченца...

Нощ, виелици, буря, ноща на призраците и скелетите. Скелетан бе излязъл да си намери нова жертва. Но това беше идеална нощ за лов. Въпреки, че да убиеш Скелетан беше почти невъзможно, аз бях длъжен да се пробвам. Причаках го и го залях с варел с Кока-Кола. Костите му се разядоха. Това поне бе някакъв опит да се заличи Скелета, но въпроса беше докога...

П.П.: След 3-тото изречение фантазията ми отиде на кино и това бе 1-вото, което ми хрумна. И единственото.  :D

Chasseur сменяше самоличностите си твърде често. Но това беше съдбата на професионалния спамер - нежелан, гонен и банван пернаментно. За това трябваше да взима мерки и да внимава. Да внимава как и кога се промъква във форума, да си върши работата чисто и бързо. И го правеше. Все пак беше професионалист. Но днес беше кофти ден за него - на модераторите им беше останало малко време за забавление. Организацията беше перфектна - всичко щеше да иглежда като нещестастен случай. Времето беше поджодящо, събираха се облаци, зараждаше се буря. 50 000 волта по лан кабела и край на този безкраен спам. Chasseur си отвори бира, отвори форума и цъкна в секция докладване за проблеми. Това беше и последното нещо което видя - ако имаше wireless мишка можеше и да оцелее, но днес просто нямаше късмет.  James се усмихна, имаше нещо символично в тази смърт - и човека и оръжието му бяха унищожени едновременно. Посланието беше ясно - ВНИМАВАЙТЕ, СПАМА ВЕЧЕ НЕ СЕ ТОЛЕРИРА!!! Идваше ред на следващия в списъка. Usser offlain

Chasseur размахваше пипалата си, всяко от които държеше по един варел кола. Хилядите разпечатани кутийки се въргаляха из краката му, не се беше сетил да използва двулитровите. Chasseur се смееше гръмогласно, извисявайки се върху купчината кости. Вдигна грамадното си крачище да смаже купчинката остатък. Някаква дребна, мъничка, незначителна, но неразядена костичка се заби в хубавото му краче, а оттам потече още по-хубава, топличка и свежа кръвчица. Една капка кръв, това беше достатъчно. Костите сякаш оживякха, пробиха нежното му ходило, разходиха се из чарвалаците, скупчиха се върху двете му сърца, формираха длани и стиснаха. Пльос, сърцата му бяха смазани. От Chasseur остана само една грамадна пихтия.

Хахаха, убиме го два пъти, какво съвпадение.

 :D Не ще да мре гадината

*freak*

Друго трябва да се мисли така няма да стане -жилава гадинка :D

Заблуденият прилеп прелята над злокобно бушуващият нощен океан за да види потресаващата гледка ,как гиганска мутирала Чернобилска акула стигнала до тези морски ширини поглъна Шарк все едно да бе  гупичка от аквариума в холът му.... *freak*

 :o *SCRATCH*

............................и го изплю невредим... :P *friends*

 >:D

Шарки се напи. А навън имаше машина за рязане на боклуци и той реши да си полегне в нея. След това нито Гил Грисъм, нито Хорейшио Кейн можеха да кажат какво е било това нещо, което е влязло в машината и е излязло ситно накълцано като от кухненски пасатор...  *hahaha*

Rado84 бе отнесен от ято прилепи в неизвестна посока....

Няколко минути по късно ,върху капака на пикапа на нищо неподозиращ тексастки селянин,който караше по пустият  път към дома си подсвирвайки си популярна кънтри мелодия....се изтърси с гръм и трясък обезкървен труп,който счупи предното стъкло на колата и се вкопчи  в почти любовна прегръдка в онемелия от изненада шофьор, гледайки го с изцъклени в безумен ужас мъртвешки очи....
-"По Дяволите "-хлъцна тексасеца и изгубил контрола върху возилото се заби в крайпътно дърво прелетявайки над мантинелата....здраво вкопчен в прегръдката на вдървения Rado84...

Вал се озова на самотен остров....и като нямаше от кой да пие кръв умря.  :D

Срещу Goshosi_ бяха извършвани множество атентати, но той все оцеляваше. Той е като Соц-културата - роди се и не иска да умре  :D. Но днес той издъхна облян в кръв от множеството порезни рани, които получи тази нощ след запой и свада в дупнишка кръчма.

на връх нова година ласситер е бил убит в къщата си в маями  при4ината за смърта е дупка в главата направена от бормашина :D :D
преди да умре 3 4аса ласитер е бил измъ4ван  неговия 4лен бил рязан малко по малко след това е бил изнасилен 13 пъти :D :D  обиецът е написал на 4елото на ласситер Павел1 полицията предполага 4е убиецът е имитирал небезизвестният регулатор павел1 :D :D

ама това е много грубо  :o

знам :D :D на това му викам убииство *freak*

-"Това е ужасяващо ,дори за кръвожаден вампир...като мен " :o :o
Помисли си Вал и яростно сграбчи в гръб ,изви светкавично с едно единствено премерено движение главата на нищо неподозиращият Павел 1 на 360 градуса и впи острите си зъби във  усукалият се му врат .....
-"Май не разбра какво му се случи"....всичко приключи за секунди.... Павел1 лежеше  удървен и обезкървен с гротесно обърната глава на гърба и изцъклени очи впити невиждащи в паважа...
-Е и той май не е един от най естетичните трупове ,но какво да се прави...кой казва ,че убийството е красота-каза си Вал.
"Винаги съм мразила изнасилвачите......имам нешо за довършване..Каква грешка,трябваше първо да го кастрирам и после да му извия врата..."

Еееее убивате ги един по един, все не мога да ги опозная  :D Сега ще си търся нова дружка за свят 1 :D

ами търси такива дет не мрат толкоз лесно:)

да убивам ли сега чингиз или не :D :D

докато Павел се колебаеше дали да приключи жизнения път на Чингиз,Шуши се приближи към него с мила усмивка,наклони главица да му прошепне нещо и заби тънък шиш за лед в ухото му...

 :'( :'( :'(

 *hihi* *hihi* *hihi*

Докато Абсо се наслаждаваше на убийството на Павел, Ласитър се приближи незабелязано и му смени водката с чаша 85 градусова ракия. Още щом доближи чашата до устата си, абсо усети остра миризма, от която се строполи безжизнен на земята...

Лупчо-78, потриваше доволно ръчики... Незнайно откъде, в мрака се появи същество, напомнящо му смътно за някого...
Той се почеса по голото си теме, но така и не успя да го го свърже с нещо определено... Плясък на крила и свистене на меч /остър, като бръснач/ секнаха мислите му. "Мамка му! КАССАП!" - помръднаха усните, без да издадат звук, докато плешивата като пъпеш глава се търкаляше по моравата.
Призрака изчезна. Изчезна там, откъдето се бе и появил - в ноща и в нищото. Изчезна завинаги.
Остави след себе си единствено мрак и тишина...

Е ти ма умря...  :D

КАССАП само си мислише, че е изчезнал завинаги .... Не знаеше, че мрака и тишината си имат и друг повелител - Tripi.... Разбрал за смъртта на Любо и безчинствата на КАССАП-а той се зае да го издири и накаже.... Призова всички валкирии и им заповяда да намерят самозванеца и да го доведат ... Не беше и много трудно, след около 2 часа го доведоха - омърлушен, одърпан, целия окован във вериги ..
- Затворето го с тъмницата - заповяда Tripi
След което се прибра в покоите си, облече си празничните доспехи и се запъти към къмницата.
КАССАП-а не знаеше какво го чака а и по-добре беше за него ....
Слизайки по тъмните и влажни стълби, Tripi доволно потриваше ръце, отдавна не се беше гаврил със самозванци като този.Влезе в килията и извади от джобното ножче, което бе закупил от екскурзия в Костенец, посегна и  наръга точно в дясното око на жертвата си, после бавно и със въртеливи движения го извади. Последва пробождане в дясното ухо и по същя този начин бавно и въртеливо изваждане.
В останалото непокътнато ляво око Tripi съзря сълзи .... мъжки сълзи .... това го зарадва много, отдавна не беше виждал отчания, страх и сълзи на едно място и то в мъжко лице ...
- Дали да те оставя жив? - попита той Кассапа
- Моля ти пощади ме, никога повече няма да убиам, кълна се ..... - шептеше жертвата едвам, едвам

- Да никога повече няма да убиваш, защото няма да имаш тази възможност - каза му Tripi,след което сне от снетана на килиятаедна дълга и почти пронила сабя с която отряза ръцете му.След което съсечете и краката му .....
Излезе победоностно ... качи се в замъка си и повика готвача .....
- Заповядвам ти да отидеш долу в тъмниците, да намериш Кассап и останалите части от него и да ми го сготвиш
Така и стана .... Цяла вечер се пи червено вино и се яде от месото на нещастника дръзнал да прави конкуренция на Господаря си.
 :)

като възкрисна  :D

Аз чакам Ласитер да възкръсне ... на никого не давам да ми пипа чашата ... *hihi* *hihi* :D :D

Е не мога да те убивам 2 пъти за 1 ден  :D :D :D

Абе нали и теб те утрепаха ... та чакам да се появиш ...  :D

Пренебрегнал ... миналата атака , която почти доведе Абсолут до майката земя ... тъмни сенки се забелязваха около крепостта на Генерал Ласитер ...

Явно не и за охраната ... твърде заети да възхваляват генерала си и ракията му ... пропуснаха три тъмни фигури ...

Тишина ...

 Генерал Ласитер спокойно се беше отдал на удоволствия ...

Три тъмни фигури се спуснаха изневиделица .... последва кратка битка с нестандартно разположени часови ...

..........................

следва ...

След дългата вечеря с трупа на Кассап, Tripi се отдаде на заслужена почивка в покоите си, но каква беше изненадата му, когато отваряйки вратата видя пред себе си императрица Afrodita, тя беше вдовицата на един негов много близък приятел, който преди 7 години беше загинал от номадските нашественици, сражавайки се рамо до рамо с Tripi.
- Какво правиш тук, как влезе? - попита той.
- Влизането беше най-малкия ми проблем, нали знаеш че съм покровителка на гарваните ... те ме донесоха на крилете си точно до прозореца ти, така че не се налагаше да минавам през мизерната и гнусна сган, която ти наричаш охрана.
- Добре си се справила, признавам си! А сега кажи каво искаш от мен, мисля, че всичко приключи, когато те помолих да станеш моя съпруга след смъртта на съпруга ти? Да не си размислила - каза Tripi с ехидна усмивка, която никак не се понрави на Afrodita ....
- Може и това де, но трябва да те изпитам - каза тя, като в главата и все още се подреждаше плана за отмъщението и. Тя беше сигурна, че Tripi е поднесал мъжа и на номадите, за да се спаси и да стане идинствения непобеден войн за сезона.
Тя го покани да седне на леглото до нея и го прегърна... Tripi за първи път от 7 години се почуства отново слаб, не можеше да и устои, той също я прегърна. Afrodita не вярваше, че всичко ще е толкова лесно .... утровата с която мислеше да го убие, беше скрила под езика си, трябваше само да се целунат и тя да прехвърли малкото хапченце в устата му. И този момент не закъсня .... той посегна, за да я целуне и това беше последния момент в неговия живот. Нежната целувка всъщност се оказа последната в живота му ... Afrodita прехвърли малкото хапче толкова неусетно и умело .... Нямаше и 3 мин. и Tripi се строполи на земята на колене прободен от адска болка в сърцето .... Тя се изправи и застана пред него
- Имаш още 1 мин, за да поднесеш извинението си пред мен, за това че прзеаде най-добрия си приятел и мой съпруг.
Той я гледаше толкова изненадан ...
- Мръсница .... знаех си, че не мога да ти имам доверие, ти си най-подлата жена, която съм познавал, но те обичах .... Признавам си, хитро ме изигра.
След което той заби глава в каменния под и издъхна .....
За да е още по жестока Afrodita ритна бездиханното тяло на мъртвия Имперец, видя отворените му празни вече очи и извика своите гарвани да ги изкълват ....
- Нека дори и да намерят лек за теб и да те съживят, да си останеш сляп и безпомощен - изсъска през зъби тя ...
След като гарваните приключиха, разпериха криле и нежната осанка на Afrodita  се качи, заметна червения си плащ и отлетя .....

 *bravo* *bravo* *bravo* *bravo* *bravo* *bravo* само неразбрах защо ме ритна така и така съм умрял  :D

За да ти изчокат очите гарванчетата ми  *WASSUP*

Вътрешна охрана - почти доближили покоите на Генерал Ласитер :

Трима войни споделят :

-Лесно , ще влезем ... Генерал Абсо нека изчакаме подкрепленията ?!?!?

Абсолуте погледна двамата си оцелели бойци ...

- Как да го разбирам това .... ?!

-Първи лейтенант от елитна дивизия " Shadow Warriors " , разрешете ...

С лека досада Абсо разреши на най-добрият си боец да говори ..

-Тук сме ... простете господарю ,за лично отмъщение ... ако изчакаме ден ... ще можем да се насладим на пълно ваше удовлетворение ... / отдава чест /

Абсо погледна към кулата на вътрешният замък ... отблясъци на огън , викове на пияни стражи , музика ....
Сведе поглед към острието ,толкова старателно наточено ... погледна двамата си бойци ... и взе решение ...

-Пригответе ударен отряд от "Shadow Warriors "

'Lassiter ...не трябваше да ми докосваш чашата ........'

 :D *BOSS*

 - Готов ли си за едно хубаво среднощно плуване в бурното море - ехидно попита своя матрос капитан Отон, докато дъвчеше отвратително смърдящата си евтина пура. Парченца полусдъвкан тютюн и кафява слюнка опръскаха младото и пребледняло лице на матроса.
 - Сър, моля ви, недейте - проплака момчето, но вече бе твърде късно.
Старият морски вълк бутна своя моряк през десния борд на "Империалната Матрона", а дивият рев на вятъра заглуши писъците на матроса, който потъна в разбеснялата се и пенеста вода със здраво завързани с въже крака.
Въжето моментално се опъна и макарата, на която бе намотано, започна бясно да се върти.
 - Размърдайте се, жалки червеи такива - изрева капитанът и се насочи към носа Матроната, за да застане на харпуна. - Имаме само няколко минути на разположение, преди "примамката" да се удави!
Отон зареди двуметровата стоманена стрела в оръдието и присви очи.
"Къде си, мамка ти!..."
Скоро тъмният грамаден силует на акулата (6ark) се показа иззад една от вълните.
 - Дясно на борд, Кормчия - извика капитанът, изплю пурата си и завъртя харпуна.
Шарк, неговият немезис, нямаше да се даде без бой, а ако успееше и този път да изяде поредния матрос, Отон трябваше да се признае за победен.
"Империалната Матрона" тежко завъртя дебелия си задник и капитанът й вече имаше възможност да стреля.
Грамадната, пет-метрова акула се насочи към потъналия матрос с нечовешка бързина.
"Ах, ще я изпусна, по дяволите!"
Ето я, тъкмо се извива, за да отхапе горната част на тялото на давещия се младеж.
 - Пуснете тока - изрева отново Отон и натисна спусъка.
Харпунът се заби в тялото на Шарк точно под перката, а останалото свърши токът, който течеше по него.
Последва глух тътен и дори и, колкото и тъмно да беше, Отон се ухили, показвайки вонящите си и пожълтели зъби, при вида на кървавата пихтия, която изплува на повърхността на морето.
"Кой сега е номер едно? Кой? А?

       Докато Отон и екипажът му се радваха на победата си над големия хищник 6арк, пресушавайки буре след буре от скъпоценния ром, не забелязаха как една пиратска шхуна се приближаваше бързо и тихо към тяхната Матрона. Тъмнината на беззвездното небе и шума на вълните умело прикриваха малкия бързоходен кораб, докато той се промъкваше и заемаше позиция за абордаж. Капитан Lassiter стоеше на палубата спокоен и уверен. Знаеше, че това е шансът на живота му - да се разправи веднъж за винаги с най-големия си враг, а именно капитан Отон. Всички на шхуната стояха в готовност и чакаха заповедите на своя капитан, който пушейки любимата си лула се усмихваше злобно като гледаше залитащите фигури по палубата на Матроната. Lassiter извади сабята си вдигна я високо и с плътния си глас изрева:
 - Абордаааааж!!!
С мощни викове 200-те пирати от шхуната се втурнаха начело със своя капитан да превземат вражеския кораб. За миг десетки въжета и стълби бяха прехвърлени в/у отстрещната палуба. Екипажът на матроната неподготвен да посрещне неканените си гости панически се разбяга по палубата, всеки се чудеше къде да се скрие. Пиратите умело се прехвърлиха и започнаха да посичат наред изплашените до смърт моряци. Капитан Lassiter си проправяше път през палубата и гневно се оглеждаше за Отон.  Най-накрая го откри в капитанската каюта пиян до козирката. Приближи се до него и с върха на сабята си повдигна шапката му, за да може да види безпомощното му лице и заповеднически рече:
 - Стани говедо! Стани да видиш за последно екипажа и кораба си!  Настъпи време за разплата.
Отон бавно вдигна глава и погледна към Lassiter:
 - Е, успя да ме хванеш неподготвен. По-добре ме убий сега или се кълна, че ще те преследвам докато не те хвана.
Без да каже нищо Lassiter хвана Отон за врата и го повлече  след себе си. Изкара го на палубата, събори го на земята пред себе си и се провикна:
 - Момчета, ето го нашия най-голям враг. Кажете какво да го правим?!
От тълпата се чуваха възгласи:
 - Смърт за Отон!
 - Да го обесим на собствената му палуба!
 - Да го нарежем и хвърлим на акулите!
Тогава Lassiter  рече:
 - Ще му дам последен шанс. Нека се дуелираме. Не искам да убивам беззащитен човек.
След тези думи Lassiter хвърли една сабя пред лежащия Oтон и му заповяда:
 - Вземи сабята, стани и се бий като мъж!
Отон не дочака да го подканят втори път, взе сабята и бавно се изправи. Залитайки той се опита да нанесе първия удар срещу Lassiter, но не успя, защото Lass ловко се дръпна в страни и зачака следващата атака на пияния си противник. Отон десетки пъти атакуваше безпомощно, но без успех. Lassiter  спокойно отбягваше атаките му. При последвала атака на Отон, Lass ловко изби сабята от ръцете му, опирайки  острие в гърлото на Отон каза:
 - Дадох ти шанс, но ти не го използва по най-добрия начин. Време е да приключа с теб. След тези думи Lass замахна и отряза едното ухо на Отон. Пищейки от болка той се строполи и извика:
 - Копеле, дано гориш в Ада!
 - Това беше за Жена ми! - гръмна гласа на Lass, след което замахна втори път и отряза другото му ухо.
 - Аааааааааааааааа, дано жив те заровят! - изпищя Отон.
 - А това беше за 2 годишния ми син, който ти уби! - гневно рече Lassiter.
Тогава Lass замахна трети път, след който главата на Отон се търколи по палубата, а тялото му се строполи безжизнено на окървавения под:
 - А това е за всички злини, които си сторил! - рече Lassiter и с  гордо вдигната глава се обърна към своите пирати:
 - Момчета, кораба е наш, да пируваме!!!
С радостни викове, пиратите се втурнаха да грабят кой каквото намери. Вдигаха се наздравици, хвърчаха празни бурета и се пееше стария рефрен:
  - Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
    Йо-хо-хо и бутилка ром!
    Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
    Йо-хо-хо и бутилка ром!

От облаците пяна изплува Афродита,сбърчи презрително носле...заобиколи внимателно карантиите носещи се из водата и се загледа в пиратската шхуна.Ласитър трябваше да си плати!

Унесли се в пиянски разговори под ТриумФално окачената глава на Отон ... Lassiter и неговите верни моряци не усетиха как Afrodita се приближи зад него, затвори му очите като в детска игра и каза:
- Познай кой е? - като в същото време направи знак на мръсната пияна сган да мълчи ....
Lassiter знаеше, че може да е само тя, защото тя бе единствената жена в живота му, която той не можеше да има и точно за това познаваше тембъра и , допира и, мирисът и ...
Обърна се и я придърпа да седне в скута му ....
- Виж, убихме го най-накрая, след повече от 10 години, го намерих и си отмъстих....
Тя се усмихна и кимна задоволително...
- Знаеш ли, трябва да поговорим .... насаме ..., моля те да се оттеглим в каютата .... - каза тя и стана, приканвайки го да я последва ....
Преди да се запътят на там обаче, тя го хвана през кръста и затанцува с него в ритъма на дивашките изпълнение на подчинените му .... Целта беше да забави времето, а още не знаеше какво да си говори с него .... Нужно и беше време, за да дочака Absolute и Шуши, който пътуваха насам със своите кораби....
След края на песента тръгнаха бавно към каютата, тя вече не издържаше да е близо до този изрод, напоен с кръв и чакаше с нетърпение ....
- Е какво искаше да говориш с мен? - попита я той с ехида усмивка издаваща насладата, за това че тя го е помолила за разговор.....
- Просто исках да ти кажа .... че може би ... това което направи с Отон не беше много правилно .... Всички са настръхнали и те търсят ...
- Това ли било? Ха ха ха .... нека дойдат, ще ги чакам ....
В този момент вратата на каютата се отвори ..... Влязаха два силуета, женски и мъжки ..... Кой ли беше това ....?

Отвори се, е леко казано :

Плюеки водорасли и солена вода , Абсо влезе нервно в стаята ... с тихи стъпки , далеч по-елегантно заяви присъствие и другият командир на 'SpamCrew'  ... Шуши
Абсо...

- Прекрасно е , че уби Отона ... сам !!... славата е за теб .

Изтръсква си досаден рак изпод бронята ...

-Кораба е твой и цялата плячка ... но ще бъдеш изправен пред трибунала ...

Тези Отонци и тем подобни имат отвратителният навик да възкръстват... не координира атака със Съвета ... оставям те в ръцете на командир Шуши ...

Щурман ... посока SpamCrew realm ...

Абсо просто нямаше кво да каже по въпроса и горкия той си инцектира желатин и се наръга с царевица...горкия той ۣ,ۣ†ۣ,ۣۣ ۣۣ,ۣ†ۣ,ۣۣ ۣۣ,ۣ†ۣ,ۣۣ ۣ

Шуши определено не беше в настроение...изскачаха разни странни субекти,погледна бегло встрани и php_sessid  мигом се сви ...последва моментна метаморфоза...малкото жълто пати се оглеждаше объркано
Шуши отегчено въздъхна,на тези морски ширини еманципираната магия трудно се контролираше,оставаше и да реши и Ласитър или не  *SCRATCH* сега искаше само да се измъкне от тази воняща локва.Разпери криле и се сля с вятъра.

Небеса ... !!!
Сам ли да върша всичко ... !!
Алфа ... репорт
Зета : репорт
останалите искам точно разположение ..
Ласситер е отново на свобода ...
repeat : allert ..allert ... code red !!!
new target ...
!!!
Kомандир Шуши !!!
report to all stations !!!
Allert !!!

Шуши пропиляваше безценни мигове из вятъра ...
Мечтаейки за по-добър свят ...
Бронираната десница на Абсо я докосна ...
- И на мен не ми е лесно ... каза той ...

Само когато стрелям ... !! водещо око ми е лявото ... ина4е съм обикновен

Ти вземи напиши нещо , бре !!!

Аз малко ли съм ти ?!?!?

Шттт аз до сега да съм го убила бе, той ви избяга  *WASSUP* Амаааахааа .... Отивам да се осмъртя и ще го намеря  :D

След като Bluebeard отвори последната врата настана мъртвило,никой не очакваше точно това...

Шуши.....вкусна крьв ..хлъц...

Вампир,какво се задави,а  :D

Едно листо пречеше ... видимостта е на 100 процента вече... днес Blue няма да докопа шуши .. / станах снайперист да знаете  :D /

  *SCRATCH* ей не изчака да видим продължението

Шуши май стана вампир....трябваше да го/я довърша  :D :D
но други ще се погрижат....само да знаят как  :D :D

Докато се наслаждаваше на падналият мрак беше прободена в сърцето от "случайно" прелитащ кол *freak*

нападна го същество тяло на човек,глава на бик и горкия изкрещя ,това му беше последния вик....

Минотаврите ги ям за закуска.. :PВсе пак съм къде къде пред Тезей *pardon* От тъмнината изкочи v.valentine..Явно не бяха я уцелили в сърцето..php_sessid въздъхна тежко.После стон и настана тишина.

ах мноо сте долни бре само за убииства мислите накрая ша ва запраска подред вси4ки и ще рахатясате  *crazy* *crazy*

Ти видя ли в коя тема пишеш 8)

видях тази тема е за заклю4ване!!! после зако лапетата се трепели и колили приятелите си и ги рязали на пар4ета и незнам си кво те от еи такиа глупости им идват идеи

кола прободе близко стоящото дръвче... :D  :D *freak*

много правилно- Бум...

И ти си за заключване..После що спамели всички..Ама те търпим. *pardon*  Бум!!! *freak*

Бре стига си стрелял и мятъл колове по мен ,не разбра ли...Вампир генномодифициран съм и не мож умра... :D *freak*


Ще те схрускам теб.. :D *freak*

БУМ *suicide* :D

Спрете се бре, стига сте мятали пиратки! Кое време е, баба спи!  >:D

Бум..! *HUNTER* *HUNTER* *HUNTER*

>:D >:D >:D *WASSUP* >:D >:D >:D

 :o леле чиче изтървах си бомбата точно когато прелитах над вас

Коя точно бомба си изтърва? И що не свирна, можеше да я хвана нежно.  *SCRATCH*

и двете

 *freak* добре,че не си бил у вас ... още е рано да те убивам,Чиче  *hihi*

Дузина патета , една  котка нервак и едно Шуши..Трябва си картечница.. *SPITEFUL*

 :D a това е единия ми двойник

Така е, макар и на преклонна възраст, на чичА ти Румен му е още рано да мре. Този дърт мръсник...  :D

Най добрият ми стрелец уцели в лявото око Bluebeard със огнена стрела,стадото се уплаши разбягаха се всички негови паладини и го сгазиха ,сега стържат тялото му от копитата на кончетата  :P :P

бате Румен,леко прихвана чичко Джеймз и кротко го положи в канавката...погледна към Сенките и се подхилна самодоволно.
 *KING*

извънземните които ще са тук през 2012 ще я заловят,отвлекат,изтезават,ще и инжектират желатин,който ще и окаже влияние ,когато я върнат на земята и тогава следва най-страшното,тя ще се вкара в филма на ИО ,но ще направи фаталната грешка и вместо да победи ще се разбие ,но след ден-два ще има късмет и ще повърне желатина който щеше да я унищожи в филма и ,но и за нея няма щастлив край понеже и безсмъртните умират все някога,направи си застраховка живот или поне бягай от извънземните ,защото ТЕ СА НЯКЪДЕ ТАМ И ТЕ ДЕБНАТ :D

Забрави да напишеш , че ще я изтезава Веско Маринов :o  :D :D :D

Вампирите не умират  :P

Тъй Вярно ! *cocktail*

Веско Маринов като запее, слънце изгрява през нощта :o :o :o *freak* *freak* *freak* :D :D :D :D

Стига с тоя спам - дайте да убием някой.

...Каза Дели и усети как нещо я прониза в гърба. Не можеше да направи нищо друго, освен да се свлече без дъх на земята...

  lyubo_78 се обърна спокоен и закрачи към дома. След толкова смърт вече нищо не можеше да го разтърси...освен неговата собствена.
   Тишината пролазваше във всеки край и най-затънтено кътче на квартала.Дори уличните лампи по-скоро мъждукаха.Крачките на мъжът глухо отекваха,докато в един момент дори този звук спря да се долавя. Последва грохот на тяло. Бързо пробягващ силует и след това отново тишина,която дори сподавения вик на възрастната жена,наблюдаваща зад завесата,не успя да развали. Тялото на lyubo_78 безжизнено бе проснато в края на улицата,близо до уличната лампа и канавката,в която кръвта от множеството прободни рани,директно се стичаше.В този момент вятърът довя обявление ...

Абе ти нали умря? :D

Дели не мре  :D

Явно всички сме кръвожадни.  :D  Може заради Номадите да е.

Lady_black беше готова с поредния си шедьовър. Загледа се в белият лист пред себе си и посегна към писалката. Писалката всъщност беше истинско произведение на изкуството, стилен черен дървен корпус и сребърен писец. Хващайки средството с което даваше живот на своята душа, тя усети леко убождане в показалеца си. Инстиктивно засмука пръст, без да знае че рицина вече тече във вените и. Смъртта настъпи бързо, а нейният любовник се почуства най-сетне свободен. Малко съжаляваше, че не е успял да прочете поредните стихове, но това бе скъпата цена на сладкото отмъщение.

Живи и здрави  :D

гаргаран бе вражески шпионин, внедрен от доста време и вече се чустваше изцяло в свой води, имаше връзки и в най-високите постове на империята.. от него се плашеха доста хора, беше доста мрачен човек който обичаше да запива в шумните кръчми спотайващ се в ъглите, стремейки се да остане незабелязан от копойте на властта, и успяваше вече доста дълго време да живее на ръба,парите си струваха, но в един слънчев ден някой потропа на стаята му в странноприемницата в която бе отседнал, за момент се зачуди кой може да бъде по това време, не очакваше никой.. след малко пак се потропа и той реши да отвори, може би единствената му грешка в живота.. имперската гвардия се нахвърли върху него и за секунди го завързаха, той заплашваше с свойте познати, но не знаеше че съдбата му е предрешена.
Войниците го водеха към централният площад кадето той бе обесен без да му бъде даден шанс да каже нещо в негова защита..
в последните си секунди живот когато и последната капчица надежда се изпари и въздухът не му достигаше той си даде сметка че си е поживял добре но кратко..
В империята нямаха милост към вражеските шпиони...

е а де, интересно защо с теб започнаха  :D

И мен така, щото много се обаждам  :D

Всички

Пфф не можах да доживея началото на номадите..  :'(

както сте го подкарали надали ще има кой да им се опре :)

Today is a good day to die... какво да го чакаме Отона...и без това всички ни ще изколи  :(

"-помисли си Гаргаран. Преди да успее да продължи мисълта си в същият дух се свлече от кобилата и изцъкли невиждащ поглед към просторното синьо небе. Посечен бе от коварната ръка на неизвестен извършител, слуга навярно изпратен от Отон...... Всички познаваха силата и властта Отонова ,която се разпростираше из цялата  Имперска вселена  във всички светове и всяка ера.... И малцина можеха да избегнат дългата и всепростираща се на всякъде Отонова ръка.... :'(  :D :D

- R.I.P., v.valentine - изсъска Д-р Хаус
- Сменям сериала, някой друг да те лекува! - и сряза с нокторезачка тръбичката на апарата за командно дишане  :D
Куцук... куцук...

:D

Младата домакиня подскочи в леглото от острия звук нарушил съня. Остана ококорена в тъмното няколко минути, ослушвайки се с надеждата това да било просто сън.. но уви! Този път чу ясно новият й тефлонов тиган да издрънчава върху теракота в кухнята, но мъжът й все така спеше непробудно до нея в семейното ложе с леко отворена уста и капка лига върху възглавницата. Жената придоби смелост и реши да защити спокойствието на съня в къщата и се измъкна леко изпод завивките. Пристъпваше бавно, смело и на пръсти.. превърна се в ловуваща котка доскоро домашния и рошав котак. Съзря отразяващата се луна в тигана на пода в кухнята и ловко се изтреля и сграбчи.. споменът за следващият шум беше изместен от инстикта й и бързия рефлекс, с които замахна със същия този тиган и запрати главата на TEFAL право в ръба на масата.. съдбата винаги е била иронична. Взирайки се безмълвното тяло на земята до масата, тя осъзна какво се е случило и изгледа уплашено тигана в ръката си. След което по цялото и същество нахлу някакво спокойствие, отпусна рамене приклекна леко и покри лицето му със смъртоносния тиган. Изправи се, прозя се и клатушкайки се запъти отново към биреното чудовище в леговището на котката-убиец

- Хмм ,ако не беше прекалил за пореден път с обезболяващите ,които  в неговият случай по скоро са си направо чисти опиати,скъпият ми Д-р Хаус щеше да забележи една малка и незначителна подробност в моя клиничен случай. А тя е ,че аз нямам пулс. За незапознатите пояснявам-   от векове наред...Причината поради ,която се намирах в неговото отделение ,бе повече от прозаична...Просто бях гладна. Дни наред не успях да се докопам до невинна жертвичка от която смукна така питателната за мен кръвчица.Наложи се се да приложа малка хитринка ,престорих се на припаднала в центъра на града .Съвестни граждани повикаха бърза помощ. Пристигналите на место парамедици установиха,че нямам пулс, но въпреки всичко давах леки признаци на живот движейки очните си ябълки под затворените ми клепачи...Стар и изстъркан вампирски трик. Момчетата се шашардисаха , нямаха логично обяснение за това което виждаха и ето ме хоп...Къде ? При Д-Р Хаус естествено да разнищва случая... Така се озовах  окачена не само с няколко банки 0 (-)отрицателна -направо деликатес ,но и прикрепена към апарата за командно дишане за мое най голямо неудоволствие....Но какво да се прави задоволяването на вампирския глад ,понякога изисква жертви....
Куцук...Куцук....Познайте в кой сериал ще гледате Д-Р Хаус занапред ,Мниамммм.....
П.П.- Абе какви са тези буклуци ,които пие този Доктор ??? Развалиха ми вкуса.....

Тя не знаеше, че тези "боклуци", всъщтност е чесън.  :D Арна вампирка беше, но чесъна не прощава на никой, още повече на кръвоядните.  :D

Бум ...  :D :D

Sheremetev си крачеше безгрижно към любимата му баничарница, от която обичаше да си купува закуска, когато се връщаше сам от дискотека. Ако пък се прибираше недотам сам, то тогава правеше изключение, тъй като баничката с айран не се вписваха в романтичната обстановка...
И, докато се чудеше каква ли дяволска сила ще му помогне да стане и да иде на упражнения след 6 часа, забеляза две фигури на улицата. На пръв поглед бяха просяци - опърпани, дрипави и вонящи на долнопробен пелин. Но после забеляза нещо, което не се вписваше на средностатистическия софийски бродяга. Доколкото можеше да си спомни, бездомниците, ако имаха някакви забележими недъзи, те определено не отговаряха на преобладаващата закръгленост у тези "господа". Честно казано, Sheremetev беше виждал хипопотами вече. Е, не в зоопарка, където са заключени зад дебелите решетки и не могат да сторят зло никому. Всъщност се беше сблъсквал с тези късогледи и отмъстителни същества в тяхната предпочитана среда на обитание- градския транспорт, особено около спирката до Манджа стрийт.
Но просяци, които приличат на хипопотами, не беше виждал... до днес. По тази причина умът явно му изигра шега и реши вместо това да ги асоциира с носорози. Да, на носорози като че ли повече приличаха. Проклятие! Пак нещо не беше наред. Що за носорог няма да има нос?!
След като и този опит за оприличаване на странната двойка се провали, студентът прецени, че му се спи прекалено много, за да разсъждава повече по този въпрос и ги прие за случайни просяци. Криза беше, навсякъде се чудеха как да се оттърват от некомпетентните кадри, явно и тези двамата наскоро са попаднали в категорията на хората, чиито късмет е станал по-посредствен и от тях.
И, докато разсъждаваше над новата икономическа реалност, Sheremetev тръгна да пресича, без да се огледа. За зла беда по улицата бясно се носеше Evo, чиито Голф 3 вече беше нарушил всички закони за движение по пътищата и сега се беше заел със законите на физиката. Забелязвайки неочаквания пешеходец, тренираният ум Evo мигом прецени ситуацията- качеството на настилката в района, разстоянието до човека, а по рева на мотора - скоростта и оборотите. Стоманените рефлекси се включиха мигновено - само едно леко изкривяване на волана и деликатно побутване на спирачката щяха да са достатъчни за едно ефектно занасяне около двуногото насреща, плюс една малка ария от гумите, малко аромат на изгоряло и събраните погледи на всички случайни свидетели, впити в отдалечаващите се стопове. Пък и наскоро Evo си беше играл с окачването - едва ли щеше да изгуби повече от 10 км/ч в маневрата, а после лесно щеше да ги навакса, само да нацели точния момент... Което с 16000 оборота си беше малко трудно. А зад волана не беше кой да е...
Едва когато Evo улови с периферното си зрение картината в огледалото на колата, той осъзна фаталната си грешка. Толкова пъти беше правил тази маневра. Само дето досега се беше случвало само в нелегалните състезания (в легалните вече нямаше предизвикателства пред Evo, а и отбора на Ферари го бяха натопили за ползване на нелегална газова бутилка, заради което му отнеха лиценза за участие). А сега беше в Студентски... и на задната седалка имаше две красавици, с които кошмарът на Шумахер си беше тръгнал от Плазза. Двете дами, колкото и да бяха ваяли телата си в салоните, все пак оказваха известно натоварване над амортисьорите, което Evo не беше взел предвид. А маневрата, която бе предприел, изискваше хирургическа точност в изпълнението.
Така, макар и неволно, Sheremetev уби Evo. А двамата просяци останаха крайно доволни, убедени че всички останали хора са прекалено глупави, за да могат дори да дишат.

 :D :D :D *bravo*
Не се разбра обаче и дамите на задната седалка дали са убити от г-н Шереметев, неволно разбира се, чрез маневрата на Ево или напротив - г-н Шереметев пак не е закусвал банички с айрян за да не разваля двойната романтика *SCRATCH*

Браво бре ... :) :)

Добре , че драснах в тази готина тема :)))

Нелегалната газова бутилка беше маскирана като такава ...всъщност е авангардна NOS система , а Голфа беше отнет насилствено от Галахад предната вечер . Не се реши да бъде убит собственика поради причината , че нема ко да го правим тоя голф после  :D :D... както и да е ...колата беше управлявана дистанционно и от резултатите се наложиха промени върху Evolution- a на Evo ...:P

 :D
Шат,шат,пляс -неспираше пороят от шамари, които Галахад вкарваше в главата на провинилия се майстр на коли.                              
- Нали знаеше че гоуфо беше подарък за Саша Грей, мискинино, барабар с монтираното в седалката огромно подвижно дилдо...                                    
- Защо позволи на Ево да ти го отнеме... :P

Беше вечер. Тъмно, пропито с приятен романтизъм. Галахад лъскаше... доспехите. Треперещата му ръка се пресегна към вътрешния джоб на бронята, кокалестите пръсти стиснаха пакета с дивата страст на хищна котка. Облекчение се разля по тялото на рицаря... и извън него. Извади цигара, запали, запуши. Тумурът свърши останалото.

Съдбата тази вечер определено си правеше шеги в Sheremetev. Първо го превърна от жертва в неволен убиец. След това обаче направи изключение за него- не изпрати никого да го убие. Древното правило  беше нарушено и затова сега същата тази госпожа Фортуна искаше от него да възстанови баланса, като приложи правилото в невъзможна ситуация. Трябваше да убие Скелета.
Но как да отнемеш живота на нещо, което вече го е изгубило.
Скелетът беше зает от мъдрите си мисли, а пратеникът седеше и се чудеше как да се оттърве от цялата тази история. Бавно излезе от замъка и се върна в Студентски град. Там налови една глутница плъхове и се отправи отново към владенията на бай Скелетан.

Торбата с плъховете, чесъна, сребърния кръст, манерката светена вода, драконовата люспа, русия косъм от белогърда девица и половинметровия винкел висеше в дясната му ръка.
 - Feci quod potui, faciant meliora potentes! - шептеше Шереметев, докато крачеше. Това, което пълзеше по гърба му, страх ли беше или съмнение?
 - Non mortem timemus, sed cogitationem mortis. - прошепна Скелетан, докато крачеше до него.
Крачките секнаха, тихото стана по-тихо. Двамата се погледнаха спокойно, после продължиха заедно напред докато стигнаха входната арка. С релефни каменни букви беше изписано: Hic mortui vivunt, hic muti loquuntur.
 - Любимата ми част от деня - забеляза Шереметев.
 - Scientia est potentia. - насърчи го Скелетан.
Повървяха.
 - Знаеш защо съм тук. - обобщи Шереметев.
 - Знам. - съгласи се Скелетан.
Повървяха. Камените плочи привършиха и пред тях зейна пропаст.
 - Какво е това? - със студентска любопитност се поинтересува Шереметев.
 - Това е познанието. - излъга Скелетан.
 - Магия?
 - Познание!
 - Но как?
 - Има ли значение?!
 - Какво трябва да направя?
 - Трябва да скочиш!
От всички спомени, които можеше да минат през главата на Шереметев в този момент, дойде този за звука на умиращия тебешир по черната дъска на вечната жажда за знание. Саможертвата на този малък обект вдъхна неподозирана смелост, наля сила в мускули и сухожилия. После си спомни за романтичните вечери с неромантичните материалистични колежки, утринните разходки на четири крака по Манджа Стрийт, полъха на запушен канал в общежитието и надупченото перденце върху прозорчето на стаята на Мара домакинката, която все намираше най-неподходящия момент да проверява какво е складирано в носа й, пък и не само там. Писъците посред нощ, охкането от съседната стая, хлебарките по стените и радиатора във фоайето, който беше по-възрастен от дядо му.
 - Deus conservat omnia! - изкрещя Шереметев и полетя в бездната.
Скелетан чу звукът, който очакваше. Помълча, поне това му дължеше. Беше му някак симпатичен. Наведе се над ръба и видя петното.
 - Deus mortuus est!

 *ok*

Беше добро *beer* *bravo*

Галахад определено изпитваше никотинов глад, с трепереща ръка напипа Карелията огледа се внимателно за вражи съгледвачи и затърси място в градинката пред него където да приседне и да всмукне желания дим.
Каменна пейка, дело на изкусен каменоделец. Над нея разперил клони вековен чинар. Благодатна сянка. Пред каменната пейка малко, изящно фонтанче явно дело на същия умел каменоделец разпръскваше прохлада в знойния ден. Галахад  се запъти натам, не запъти а просто затича окрилен от мисълта за желаната цигара и прохладата. Приседна, звън на доспехи, чаткане на огниво, тежко благодатно и дълбоко вдишване изпълни дробовете му с така желания дим. Отпусна се.
Като от нищото просто до него изникна блюстителя, сянката на смърта, самият той - скелетан.
Приседна бързо и отвисоко до Галахад. От сътресението мъртвешката му глава подскочи гротескно и от мястото дето някога е бил носът му покапаха няколко ларви на мухи лайнарки. С рязко и хищно движение той ги събра и с още по голяма бързина ги сложи в устата си. Изплю кожичките на изсмуканите червейчета като люспи от семки и промълви:
- Галахаде, пестъпнико на закони, залове.... Не можа да продължи защото едно улично куче с радостен лай го захапа под пейката за пищяла и започна да дърпа силно, изисквайки  си кокала.
- Чиба гнъсна твар, дано тумур да те изяде. Кучето само разбра че това същество отпред му отказва заветната радост - кокала, и започна с още по голямо настървение и ръмжене да отстоява своето. Врявата привлече вниманието и на останалите кучета които с оголени зъби започнаха да заобикалят обяда си от добре избелени кости.
Животните надделяха.
Скелетан се отдалечаваше придърпвайки торса си с ръце, оставяйки като плячка на стръвните псета лявата си подбедрица и десния си пищтял.
-Проклети животни, проклети престъпни животни. Не усети в гнева си кога беше допълзял до пътя.
Колело на циганската каруца се вряза с хруштящ звук в черепа му и прекъсна гневната тирада.
Галахад поклати глава и се замисли за житейските съдби на съществата.
Огарката му описа дълга парабола и хвърляйки искри падна точно в разхлупения череп от който изпълзяваха малки бели ларви.

 въх и тва ми било килъри  *tired*

в една мрачна нощ шуши го хвана муши но шушито мушито не беше добро и шуши взе че гръмна муши НО приятел на муши на име гуши хванал шуши под една стряха напрайл всичко добре и накрая убил шуши заради убийството на муши и така последен оцелял гуши само където след години го убила жена му чучи ХД

само, че натопила фихер и го екзекутирали чрез електрическия стол...

Това се въртеше в главата на ВЕС, крачейки отмаляла и придържана под мишниците от двама сержанти с брони. Насреща площад застлан с грубо одялани камъни и покрит с мърсотия. Отмаляла, чувстваше се отмаляла след кърваво бруталните интервенций на доминиканеца Торквемада. Но тя издържа, издържа и нагорещените клещи, издържа и "желязната девица", издържа и огненото кръшение и...
...и никой не издаде.
Затова сега бе водена от тези груби сержанти по този мръсен площад. Но къде? Къде?
...и видя. Видя насреща, в дъното на площада как няколко дребни човечета струпваха дърва около каменен стълб на когото висяха вериги.
Разбра!
Отговора като мълния проблясна в притъпеното и съзнание.
-Аутодафе.
- Нима ще горя?
Адреналин забошува в изтощената плът на вещицата. Започна да се мята в ръцете на сержантите. Хартиената тиара се килна и падна от главата и.
Табелата с надпис - Hereje,  се откъсна от врата на клетницата. Неистови писъци огласиха "улицата на стенанията"
Епископът изповедник, придружаващ процесията даде знак с ръка и от задните редици бързо дотърча грозен и уродлив великан с изцапана от кървави петна кожена престилка. Свещенникът промълви само една дума:
-Деиствай!!!
Вес усещаше гнилия дъх на урода върху лицето си докато той бавно и методично, със сатанинско удоволствие, разтвори устата и с някъкъв предмет и подхващайки езика и с клещи, рутинно го изтегли навън след което прокара с вещина ножа си по него.
Кръв изпълни устата на клетницата. Кръв и огромна болка.
Не можеше да вика, не можеше вече да призове демони и стихий на помощ.
Беше обречена!
Събралата се тълпа изпадна във възторг когато палачът им подхвърли отрязания език.
Довлякоха я почти в безсъзнание до кладата и я покачиха.

Епископът тържествено вдигна ръка и произнесе:
-In nomine Patris et Filii et ...
-Предавам духът и на теб господи, за съд, а тялото и на огъня.
ПАЛЕТЕ!!!

Гъст дим обгърна ВЕС. Започна да кашля и да се задушава.
Изведнъж пламъците лумнаха и я обгърнаха.
Прегракнал нечовешки рев се понесе над площада.
Пелерината и изгоря заедно с косата. По кожата и се появиха мехури, които се гънеха и пукаха. Плътта почерня. Вес бе мъртва.
Свещенникът произнесе:
Земя при земята. Прах при прахта.

И аз летописецът бях там и аз дърва слагах за да се изтреби демонското племе.

ВЕЕС минава  покраи  строеж и от там  падат 15  тукли четворки 
Грозна  картинка   *freak*

Да. Защото разпънала вискотехологичния си чадър и се предпазила от тях. Не може да кажем същото и за но–мърси–бг обаче - тухлите рикоширали и ударили него  :(

Я да изтупаме прахта малко..Кой ще убиваме тази вечер :D

Просто сянка се промъкна покрай велвет .. а дали беше тя, царицата , която я докосна нежно ...не ..груба сила отне дъха на велвет ...и се сега е в тъмното ...наслаждавайки се ...на плячката си

Ееее появих се и веднага ще ме убиваш :'(

Спокойно , ще ме утрепеш с перфектна история , не ми се прави ами дай да че
тем
:)

В тъмната дъждовна нощ се прокрадна силует..Острието на ножа му проблесна на бледата лунна светлина.Ръката, в която държеше ножа, бе подгизнала от лепкава пот.Убиеца дълго бе чакал удобния момент да нанесе своя удар и сега му се наслаждаваше.Той пристъпи напред. Правеше го бавно, но сигурно. Знаеше,че няма да избяга.И да искаше, нямаше да може.Всичко бе преценено и всеки детайл бе изпипан професионално.
Удар..
Почувства как мускулите на жертвата се напрегнаха до скъсване..Замахна отново и отново..Той усети как изпукаха ребрата му, как излетя въздухът от дробовете му и не спря докато тялото бавно не се свлече в краката му.Въздуха тежеше. Мириса на кръв нахлу в острото обоняние на убиеца и той се ухили доволен от себе си
MRaven бе мъртав :D

Кофти нощ ...Гарвана ( MRaven)  ... какво да ви кажа за него ... почти се отказа от ... беше получил урок , вярно кофти , още не се възстановил , но искам да кажа едно и ...идва..по-силен от всякога .. Beware from me ...накъсаната реч , е част от сценария ... обичам вииии :)))

Унасяте се, нарушихте ми спокойствието и се депресирах, и така депресиран взех прашката с жилки от високоволтови ръкавици и ви изтрепах всичките бавно, методично и рутинно. Продължих да си люпя семки и да осмислям загубата на националите ни от Армения и отпадането ни от надпреварата. :D

...бавно се сипе дъжд ...бързо се отмиват думите ...тишина.. в далечината има нещо , но не ми пука ... не
 , ще се наложи да се екипирам ... Галахад наближава ... макар и сразен ... тревогааа!!

Хлъц...