Imperia Online България

Това е темата, в която можете да публикувате примерните си текстове за конкурса за Вестоносци на предстоящата Шампионска лига.
Не забравяйте да напишете име на акаунт и свят под текста.

Здравейте драги членове на ИО, пиша ви за да ви уведомя за предстоящата се първа по света си Шампионска лига.Тази игра ще представи една епична битка между съюзи.Чрез този вариант на състезание, което се очаква да бъде много популярно  вие ще може да се докажете и утвърдите като наистина добри играчи и най-вече съюзници!Тези от вас които са заинтересовани може да видят пълните правила на сайта на Шампионска лига, а за въпроси могат да се свържат с администраторите чрез форума и да зададат своите запитвания!
ПП ако може понеже не ми стана как ще протече конкурса администраторите да ми пишат дали съм одобрен или не в профила ми в BG16
                                                                                                                със удоволствие: кандидат Вестоносец vartulet123 свят BG16

Много добре ,но виж това в червено.По скоро . :-[

Наближава старта на най-новия турнир в свеа на ИО. Това е турнирът на турнирите, есенцията на ИО, противопоставящ най-добрите съюзи един срещу друг . Това е ШАМПИОНСКАТА ЛИГА.
Турнирът ще противопостави един срещу друг водещи съюзи от различните светове на ИО. Той ще се проведе в 18 невероятни тура, 18 войни на живот и смърт, 18 дуела в един убийствен ритъм.
Вие записахте ли се вече ??? Искате ли да усетите тръпката от тези дуели ???
Накрая ще победят най-добрите !!!

Здравейте, именити императори.В първата по рода си Шампионска лига ще наблюдаваме епични битки между съюзи,борещи се за власт над света на Империя онлайн.Досега сме наблюдавали доста епични сблъсъци във всички светове на империята.винаги е имало обрати,предателства и верни приятели,които са допълвали атмосверата в играта.Видяхме и доста невероятни светове като света на Сетовното първенство,ШАМИОНСКАТА ЛИГА обещава да предостави невероятни преживявания, битки и епични сблъсъци между могъщи съюзи.Само най-добрият ще победи в тази епична битка.

Макар ерата да е във самото начало ядосани от поредната българска победа от предишната ера и заслепена от алчността тръгва войска към столицата на Boris където блести няколко хиляди чисто ново злато и други изкушения. леката номадска конница със друга номадска паплач на Turko се движи бързо и устремено към столицата, но във последните минути незабелязано от заслепеният от златото Turko от провинциите на Boris се спускат тихо безброй имперски копиеносци подкрепени от малко стрелци и мечоносци към столицата. И ето във последните секунди лъсват върховете на имперските копия за изненада на могъщата номадска конница и ето още преди 10-ти рунд на битката всичко приключва след тропота на бягащи коне жално скърцат колелата на товарните колички случайно оцелели от засадата. Лоша шега изигра на Turko увереността да не се шпионират всички провинции. И така отново победоносно се вее един трибагреник.

ceco ( Свят 111 BETA ) ( Свят 140 Mega Blitz )

Истина, истина ви казвам: който слуша словото ми и вярва в оногова, който ме е пратил, има живот весел и на сън не дохожда, а е минал от скука към купон! (Иоан. 5:24)
О Музо, възпей оня гибелен гняв на Берик, сина Дондариев,
който донесе безбройни беди на войските номадски,
прати в подземното царство армиите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици...
Три дни вече как разбойници на kokala oскверниха Свещения древен храм, построен от цар Берик в пустинния ориент на Ерра. В четири черни пристъпа свирепите безбожници срутиха крепостните стени, прогониха заселниците голи в пустошта и заличиха всички следи от имперска цивилизованост. Страхът и обидата се събудиха в столицата на цар Берик. Но само за да бъдат потушени от войнствената непримирост на нашия справедлив цар. Той развя знамето си с изгрева, обнажи оръжие и свика перове и знаменосци. И те се отзоваха -елитни стрелци от Планинските усои, фаланги хоплити от Крайморието и великолепните паладини от плодородните Речни земи - всички събрани от упованието в нашия благочестив и богоугоден цар. И каква беше вярата му в правотата на делото, та да ги поведе лично към Ерра Изтока, начело на своя верен Гвардейски корпус. На изток, откъдето никнат конните народи и заразите, откъдето идва и слънцето. Смелият марш ги въведе в кръговия лагер на kokala отново с изгрева на втория ден, а езичниците избягха в уплах без дори да могат да пресметнат отбрана на огнищата си. И огънят в тях се разля и погълна всичко, което номадите изоставиха.
Днес е третият ден. Силни волове теглят здрави фургони с железни инструменти, дървен материал, камък и тухли под песните и бодрите подкани на водачите. Кола след кола, безбройна върволица подвоз към великия строеж на Валхала - там, където беше древния храм, там където пируват смелите и където нашите синове ще ни славят. Да се помни делото на славните. Да се помни!..
[/i]

Битките продължават-все по-големи армии се срещат в боевете по света.Императорите набират все повече сили-съюзите вече са готови за крайната битка.Хиляди войници измират в една единствена битка-палежите вече стават спътник,боевете не спират,слабите се отказват,а силните продължават,към победата.Никой вече не гледа назад-останали са най-могъщите императори от всички.Идва краят-съюзите и играчите в тях все по-яростно се борят за победата.Везните се накланят, ту в една,ту в друга посока.Накрая остава само един съюз.Той е победител-сразил всички останали в славната битка.

От гъсталака изскочи човек. Или поне по-опитните ловци в отряда разпознаха в него човек, а не двуног див звяр. Тарканът бързо го пипна за врата и онзи вдигна небръснатата си брада към нас:
- Милост, конни господари, милост за несретния мен! - и добави - И малко хляб! Три дни бягам от пълчища в желязо, рицари с вълчи глави! С вой в гърлата и въглени в очите запалиха огнена вихрушка, дето погълна селото ми. А след тях се нижеха синджири с роби. Окъсани, мръсни и плачещи, а над тях - знамена! Синьо и бяло, с имперска корона в средата. Спасете ме, велможи!

и запя химн:

Дни настанаха на ярост
що света ни в страх обръщат
А от пророчество зная,
че Съдия тръбейки мъртви вдига
и изправя ги пред всевиждащите трон и книга!
И аз, несретникът, сред тях
бродя към своя сетен грях
Но ти, кралю велемощни
що търсех те за дни и нощи
опрости и мен греха...

Но отсъди и мъст
за тези що са вече пръст,
що няма вече да са сред овците
На техния убиец отсъди
жежки палмъци вовеки!

О, ден на сълзи ще е оня,
в който на враг да не простиме,
че греха му превелик е
Но упокой го, упокой го ти...

 *bravo* *bravo* *bravo* отлично начало и супер изложение, но краят е запомнящ се

berik_dondarion   *ok*

 Ето един подходящ човек за табелка "ИО репортер". Освен, че с идеи и явно прилична обща култура, кирилицата и българската граматика  не са му от проблемите.
 Жалко, че позакъсня за последното Световно, можеше да го направи по-интересно за сеирджиите.
 И може би не е зле да се изчистят ненужно дадените табелки на кандидати, които нито свършиха нещо, нито отговаряха на нормални изисквания за такова  положение  *hmm*

(http://forum.imperiaonline.org/bg//Themes/default/images/logo.gif)
Жители на ИмперияОнлайн!
Чуйте ме, защото ви нося велики и страшни новини! Чуйте ме и решете за себе си сами!

Задава се изпитание за вашата сила и бодрост, изпитание за вашия победителски дух. Обявен е Турнир! Шампионска лига го наричат, най-добрия да излъчи. Скоро - преди края на зимата, преди сезона на войните и докато семената спят непокълнали в земята вдигнете старото изпитано оръжие, оваляйте ризниците в каци с пясък и се сберете на утъпканата земя на Турнира!

О - не какъв да е турнир! Не просто сблъсък на най-изкусните! А
Дни Страшни на Откровение - слабите бързо отпадат, а силните не спят за 20 дни!
Дни Страшни на Изпитание - сберете десет смели приятеля и скрепете най-силната Задруга!
Дни Страшни на Устрем - в последователни военни рундове елиминирай всеки високомотивиран противник!
Дни на Ярост, в които накрая сред пепелищата ще броди Единствения и ще носи светлината!

"Imalo edno vreme ...", taka zapochvat vsichki, dobri prikazki i zavurshvtat s dumi, ot sorta na "..i zajivqli stashtlivo." Vsichki, tuk, nai-malkoto, zaradi samoto vi prisustvie, shte se suglasite s men - tazi, IO, e edna, dosta prilichna, makar izpulnena s nesuvurshenstvo, no interesna, zanimatelna i pouchitelna prikazka, tuk i sega. Mejduvremenno, izminava porednata gotina\godina, i ocelelite i ocelqvashtite, namerili vreme, i sdobili se s jelanie, neznachitelni i nistojni, no i unikalni i bezcenni, igrachi, se sbrahme, za da posreshtnem, novite shampioni. Da im otdadem, zaslujenanta slava i uvajenie, da se pouchim ot greshkite im, i da opitame da dostignem  uspehite im. Zapochva Shampionska liga. Shtom imame dobro nachalo, nai-vajnata, purvata krachka e napravena. Kak shte zavurshim, istoriqta i shte ostanem li, v neq, zavisi, samo, ot nas.
Sila i chest!

Имало едно време ..., така започват всички, добри приказки и завуршват с думи, от сорта на ..и зайивяли стащливо. Всички, тук, наи-малкото, заради самото ви присуствие, ще се сугласите с мен - тази, ИО, е една, доста прилична, макар изпулнена с несувуршенство, но интересна, занимателна и поучителна приказка, тук и сега. Мейдувременно, изминава поредната готина\\година, и оцелелите и оцеляващите, намерили време, и сдобили се с йелание, незначителни и нистойни, но и уникални и безценни, играчи, се сбрахме, за да посрещнем, новите шампиони. Да им отдадем, заслуйенанта слава и увайение, да се поучим от грешките им, и да опитаме да достигнем  успехите им. Започва Шампионска лига. Щом имаме добро начало, наи-вайната, пурвата крачка е направена. Как ще завуршим, историята и ще останем ли, в нея, зависи, само, от нас.
Сила и чест!

От няколко години империя онлайн се променя,битките са все по-ожесточени,враговете все по-силни.Преди известно време дойде Световното първенство,което внесе сензация,сега се появи ново състезание-Шампионската лига,все повече съюзи се готвят да влязат в славната битка за доминация в света на империята.Най-добрите играчи се събират,битките са огромни-хиляди войници умират и падат на черната земя,дори и победителите оплакват своите другари-толкова големи са битките.Дори и най-добрите войни не минават без рана.Идва краят-останали са най-могъщите съюзи в света,те се подготвят за последната велика битка,накрая остава само един.

Статия в стил Wikipedia за една Битка на деня (realm 5(Blitz), 11.01.2012), Нетна Стойност на битката 968,626:
http://www79.imperiaonline.org/imperia/game_v5/game/bitki.php?lang=bg&report=5/137682/&bitkaKey=6c80a880f3cdcb8a01ebc3a981652acb

---

Битката за Анадолското дере е полева битка между армии на сръбския Орден на Банана и турския Анатолийски султанат, състояла се на 11 януари 2013 в подножието на планините на Западна Анатолия. Запомнена е като един от най-големите сблъсъци на въоръжени сили в ранната история на Осмата ера. Информация за нея черпим от хрониката Gesta sklavorum de disgratia Dei нa Galus Anonymus.

Предистория и предпоставки
По време на кръвопролитната война за разширяване на обсегът на влияние между ___U___ и CROTEAM сръбския орден се бие в редиците на ___U___ и осигурява ранно предимство, което застрашава досегашната хегемония на хърватските крале. Последните са принудени да търсят дипломатически средства за преодоляване на затруднението и призовават за помощ анатолийския султан. Бързите тюркски конници нападат изненадващо беззащитните провинции на сърбите, като палят и грабят градовете дълбоко в териториите на ___U___ без да срещнат сериозен отпор. Сръбските армии са заети да избягват решаваща битка с отрядите на CROTEAM за да запазят предимството си и не успяват да защитят достатъчно добре домовете си. Въпреки неочакваното затруднение ___U___ все пак успяват да прегрупират една значителна армия и под командването на капитан Нeavy27 да нападнат турския подполковник Кomancero - един от най-високопоставените военни командири на Анатолия и най-активен в предшестващите атаки противник.

Логистика и Бойни действия
Целта на атаката на номада Нeavy27 е да прекъсне снабдяването и изпращането на батальони срещу земите на ___U___, а ако успее и да разбие армията на противника. Първи офицер, многократно декориран ветеран, участник в съюз-победител в 5 ери и носител на два военни медала, Нeavy27 се развива стремглаво и вече е оценен на 3,511,619 точки. Задачата за него не е нещо ново, армията с която разполага може да я изпълни. Срещу себе си има ясен противник - младият, но амбизиозен номад Кomancero, участник в съюз-вицешампион в предишната ера, кавалер на два военни медала, оценен на 6,941,940 точки.
Рано сутринта на 11 януари Нeavy27 извежда от казармите близо 1,400,000 единици - цялата си достъпна армия, с една единствена цел - да смаже трайно боеспособността на конкурента си за първото място. С бърз марш неговите 750,000 пехотинци напредват успоредно с гордостта на армията му - невъзмутимите и безмилостни катафракти-велможи, съставляващи ударното ядро на една от най-силните номадски конници в Реалма и властелини на бойното поле. В късния предиобед сръбската войска се разполага по фронта в подножието на Планинската крепост на Komancero.
Турският подполковник успява своевременно да забележи атаката и събира обратно пред столицата си близо 1,700,000 въоръжени мъже. И двете армии се изправят една срещу друга по каменистото бойно поле без страх, вещо ръководени от пълководците си. И двете армии разполагат с артилерия, но пресечения терен ще затрудни и нея, и щурма на ударната кавалерия.
Битката започва с яростен обстрел и от двете страни, но явното превъзходство на зашитаващия дома си тюрк проличава - неговите стрелци държат по-високия терен, имат чилсено преимущество и половината тежка пехота е покосена още с първия порив на бурята от техните стрели. Сръбският военачалник опитва фронтална атака с кавалерията си - своето най-силно оръжие, но 500,000 тюркски тежки копиеносци бързо разколебават неумолимите катафракти-велможи на Нeavy27. Все пак те пробиват бодливата стена, но с цената на много убити коне и нарушен боен строй, а това ги прави лесна плячка за свежата и щурмуваща надолу по склона кавалерия на Komancero. Везните на битката неумолимо се накланят към Защитника. В този момент една грешка на низш тюркски полеви командир за малко да обърне хода на битката - тюркските хорезъмски катафракти, биещи се в центъра под негово командване, макар и да познават терена се скупчват в една долчинка. Хълбок в хълбок те вдигат копията и спират устрема си, което позволява на властеличът на лявото крило на сръбската кавалерия да отдели отряд и да обгради турския център. Но задържани от едва няколкостотин конника и биещи се в две посоки турските елитни конници все пак успяват да се разгърнат и да използват численото си преимущество, докато бързо предислоциралите се елитни стрелци ги подкрепят и свалят от конете стотици стегоноши - цветът на сръбското рицарство.
В последният епизод от битката оцелелите елитни сръбски стрелци са безмилостно пометени в ариергарда от изтощените, но спечелили победата хорезъмски катафракти.

Резултат и последствия
На бойното поле Нeavy27 оставя близо 600,000 убити или тежко ранени, а също така и 40% от артилерията и обоза си. Загубата се изчислява на 710,000 нетни точки и отзвукът за нея е широкомащабен. Победата е сладка, но също твърде скъпа за Кomancero - той печели цели 71,000 военни точки с което повишава военния си чин, а загубите му възлизат на 259,000 нетни точки.
Атаките над ___U___ не секват и в крайна сметка CROTEAM печелят войната и се укрепват на върха в съюзното класиране.

Битката на номадската и фермерската империи
І Прелюдия
В ранната пролетна сутрин конната армия на северните номади наближаваше невисоките планини, които запречваха похода им, който трябваше да свърши в сърцето на богатата и сравнително спокойна равнинна държава. През планините водеха три прохода до столицата на Люляковата империя, както се наричаха жителите на равнинната държава - съюз от многобройни градове държави обединени около митичната Люлякова династия, чийто последен владетел бе Пенцо LXXV. Номадската орда бе предвождана от джагабу Панкот, новия вожд на многобройните кочевники в местата наричани Градините на дивите сливи - доста безплодна пустош обилно нашарена с високи и сухи планини, където през деня наставаше ужасен пек, от който не може да се скриеш под най-малкото дърво, а вечер наставаше кански студ. Панкот бе заел наскоро титула на джагабу, която бе стояла овакантена близо 50 г. поради продължителни и кръвопролитни спорове около наследяването. В крайна сметка Панкот се наложи след комбинация от интриги, откровенни подкупи, заплахи и неизпълними обещания, както разбира се и реки от братоубийствена кръв. Противопоставяше едно пастирско племе на друго, тровеше племенните вождове, прелъстяваше дъщерите им и въобще нямаше морална преграда пред амбициите му, докато накрая и последният жив старейшина или прост тудун не подвиха коляно. Тъкмо се канеше да се наслади на живота на джагабу с всичките му прелести, когато научи една неприятна истина. Докато траеше въздигането му и многобройните племена и кланове се избиваха заради него и неговите машинации беше добре. Привържениците му получаваха плячка и роби за развлечения и работа, недотам доволните траеха а враговете мряха. Но след мира научените на плячкаджийство и акънджийство дружини останаха без работа и приходи и недоволството не закъсня. Трябваше да намери отдушник. След тридневно съвещание с другите вождове, много спорове и две напивания целта бе избрана - равнините на Люляковата държава, гръмко носеща самоназванието империя. Това бе през зимата, а сега с първите кокичета ордата, съставена предимно от конници пое към избраната цел. На младини Панкот се подвизаваше из по-цивилизовани страни като наемник, според други езици и с други странни занаяти, като жиголо даже, но факта че имаше известни тактически познания и владееше няколко езика бе неоспорим. Той дълго обмисляше с каква сила да започне войната но природните, ресурсните и традиционните за северните варвари обичаи в крайна сметка обусловиха състава на армията му. Основната маса бяха лековъоръжени конници-обикновенни плячкаджии. Имаше още 10-12 тумена тежки кирасири и 3 тумена елитна, облечена в плетени ризници кавалерия. За да ускори изненадата нямаше обоз, а само товарни коне, камили, магарета и малко якове. Вместо обсадна техника добичетата носеха железния обков и инструментите за сглобяването на елементарни тарани и малко катапулти, но той разчиташе на скоростта и изненадата. Сега, застанал пред планинката Панкот трябваше да вземе важно решение, през кой от проходите да тръгне, за да достигне вражеската столица. От съгледвачи вече бе научил, че въпреки мерките му вражеската войска вече е събрана, а проходите по всяка вероятност завардени със засади.
По същото време, в подножието на великия град на люляците, столица на империята със същото име стоеше набързо мобилизираната армия, водена от канцлера на Пенцо - лорд Галахад. Самият той седеше на високия си кон и тихо ругаеше северния вятър, изродите който той носеше, непохватността на войниците си, и некадърността на техните началници, които впрочем бе избрал лично той, както и собствената си глупост да застане начело на подобно начинание. Издигането му в двора бе необичайно за запознатите с дворцовия етикет, като се има предвид скромния му произход от семейство на каменоделци и строители. Независимо от това той израстна, като будно дете и родителите му не пожалиха спестени парици да го изучат в енорийското училище в близкия манастир. Оттам житейския му път, като че ли бе обусловен, докато не се наложи да вземе участие в един поход на сеньора му-местния маркграф, който искаше да добара малко пленници и да опожари една съседна провинция. Младият Галахад взе участие в тази експедиция, като мобилизиран писар, но след една тактическа глупотевина, в която графът изгуби половината си войници му се наложи да се преквалифицира, като полеви лекар. Дотогавашният му живот сред природата, лекарските поуки на отците в манастира, няколкото неволни урока при местните билкари, както и вродената му интелигентност докараха дотам, че повече от половината ранени оцеляха, напук на всички бойни устави и най-вече на мехлема измислен от него, когато бе ранен от дива свиня, докато бракониерстваше в графските гори. Последното вършеше от необходимост да нахрани себе си и родителите с малко месце, което те трудно си позволяваха, а също и да разнообрази малко монашеската диета. Освен всичко друго успя да изцери един упорит и голям цирей на бута на графа, а той на своя страна го взе в двора и го препоръчваше горещо сред другите аристократи, като майстор и на вълшебен еликсир от зелев сок, който оправяше и най-върлите пияници след запой, нещо което спечели доброто отношение на самия Пенцо - откровен любител на финните водки, добрите вина и откровенните пукници, които селското население дестилираше тайно от акцизните служители на империята. Естевената дружба между застаряващия император и младия лекар прерасна в приятелство и известно взаимно уважение, затова не бе изненада, когато величеството обяви Галахад за канцлер, при това напълно трезвен, на един новогодишен дворцов банкет. Това направи напук на няколко аристократични фамилии, но пък длъжността не бе в никакъв случай синекурна. Богатата и многолюдна империя имаше нужда от здрав административен контрол, както и от здравата ръка на краля, която обаче бе такава само докато държеше чашата. Ето - нужната патерица бе намерена. Младият и енергичен канцлер предприе редица мерки в областта на законодателството, здравеопазването, пътищата и мостовете, митата и данъците и др. и успя да повдигне икономиката на фермерската държава на невъобразими висоти. В областта на армията също постигна успехи, които срещнаха дружния отпор на всички благородници, защото решително намаляваше кавалерията, за сметка на пехотата и обсадната техника. Също така издигаше на високи постове обикновенни хора, но достатъчно грамотни, с което си навлече омразата на всички лордове, които действаха, като профсъюз в днешно време за да запазят привилегиите и данъчните си облекчения. И точно когато новоизпечения канцлер смяташе че е на път да се пребори с мухлясалите нобили, се стовари номадската атака!
Фермерската армия бе съставена предимно от прости селяни с още по-просто въоръжение - голям дървен щит, желязна каска и дълги копия, като последните се субсидираха от държавата, или по-точно железните остриета. По-заможните имаха топори, еднакво добри за непозволена бърза сеч в благородническите гори и за трепане на паднал враг, ножове за колене прасета или кинжали направени от селския ковач. Основната единица бе пехотния полк от леки копиеносци с численост 1000 войника. Такива Галахад имаше в момента 200. Въпреки протестите на имперския съвет се бе наложило мнението на императора, защото на практика това бе най-евтината бойна единица. Селяните се нуждаеха от няколко часа всяка събота да се научат да маршируват в крак, да държат щитовете и копията в една линия и най-вече да противостоят на всяка конна атака, като изнасят напред дългите пики или оборудват някакви колове или таралежи пред линията. На практика това бе една необуздаваема фаланга, освен от друга такава или с по-добро въоръжение, единствения проблем беше, че селяните охотно участваха в нея без да искат заплащане, но пък настояваха да участват в управлението на страната, нещо което се нравеше на императора, дори и само да ядоса тлъстите благородници. Освен тях Галахад бе мобилизирал и 40 000 стрелци, специално обучени и въоръжени - от такива с елементарен съставен лък, до елитни арбалетчици. Разбира се бе привикал и цялата конна армия на империята и близо половината бе дошла, гордо вееща фамилните гербове, лъскави брони и железни шлемове приличащи на качета за зеле, въобще аристократичен елит. Общо успяха да дойдат 13 000 тежки и елитни кавалеристи и техните пажове и знаменосци - една пъстра и дрънчаща камарила, която канцлера и най-близките му сътрудници намираха за безполезна. От градската буржоазия, търговските гилдии и едрите фермери успяха да съберат близо 40 000 пехотинци с по-сериозни брони и шлемове, даже набедреници и подплатени със стомана ръкавици, които кръстиха на имперска гвардия. Сега цялото това разнолико и многобройно множество беше строено на половината път от столицата и планините и очакваше врага, като шумеше като море по време на прибой. Само канцлера обаче знаеше, че в огромната си част тази голяма армия никога не бе влизала в бой, факт който го караше да потръпва още по силно под наметалото!

ОООО, това вече е яко!!!!
Зачитайки се така, част от персонажите май са ми леко познати :D мисля, но кой е Панкот???

'Освен всичко друго успя да изцери един упорит и голям цирей на бута на графа'

 *hihi* *hihi*

Супер, Роги! Отлична и много увлекателна интерпретация на транслацията от Късен феодализъм към Ранно буржоазен строй. Ако намесиш и църковната Реформация ще стане точно като историята на залеза на Тевтонскопруския Орденстат. А аз не мисля, че трябва да създаваме нова история, тъй като тя си е налице такава каквато е, само не я знаем достатъчно добре и я гледаме само като средство на национализма, а не на културата.
Тук слагам един мой превод на Песента на Ролан, всички сте чували за нея; мисля, че е подходяща елегия на героите на ИмперияОнлайн. Поемата разчита на асонанс, а не на рима:

- I -
Шарл Царят, наш Господар и Повелител,
Лета седем в Испания живя
Покори земи и западни гори
Няма крепост коя да устоя
Нито град, кой-било, непокорен
Освен Сарагоса - там на хълма
Где Марсил без Божи страх е княз
мохамедан, а Аполина призова,
Ни пазещ люди от идещи злини.

 - II-
Княз Марсил в Сарагоса постоя
Запътен към хладната градина
Там на трон приседна от мрамор син
с десет хиляде люде придружен.
И велможи свои с призив извести:
"Господа, каква плашеща съдба!
Оня Шарл, цар на френската земя
въз мен и вас дойде, в раздор да сме.
Ни мой юнак в борби да устои,
Ни сили имам негови, уви!
Съвет ви искам, мъдри истини
Що смърт и гнет на род да ни спести."
Без слова седяха, рат безбожна
Нежели Бланкандрин от Вал Фунди.

 - III -
Бланкандрин езичник твърде мъдър бе
А кат' васал на княза проверен
Първа в сила длан за своя господар
И заговори тъй: "Избягай, страх!
С поклон пред Шарл, корона горда,
предложи служби, дружби и съюз!
Подари им лъв и мечки, хрътки,
рой соколи, камили се'ем стотни.
А сребро, злато - четири по сто!
Петдесет коли им дар налей,
Шарловото войнство дан до дъно.
Твърде време испанци бият те -
и в Екс Френски всеки ще спеши.
И преди Свети Михайловите приливи
проведи ти Обредите Християнски,
Изречи клетви честни -  и стани!
След туй заложници за мир прати
десет, стотин ли, верност посочи.
Момци все родни на наш'те жени.
Аз моя давам, тук нож го чака,
тук въз тях е смърт, далеч ли са - добре!
Това - наместо срам и бедност нам
нежели робия и просия."

ІІ Голямата битка.
В тази сутрин между северните номади и столицата стояха невисоки, но стръмни планини, през които минаваха три прохода. Най-отдалечения бе и най-широк и през него можеше да премине армия в някакво подобие на боен ред. Средният бе по-тесен но също позволяваше придвижване на големи маси войници. Най близкия бе тесен като иглени уши и преминаването през него можеше да стане само в колона по един или двама. Лорд-канцлера бе изпратил при първите два прохода големи заслони, ведно с всички катапулти, под командването на лорда на Абсолот, виден пияница и по тази причина един от любимците на императора. Галахад се надяваше, че поне преди битката лорда няма да се натряска като копач и ще съумее да удържи позицията. Близката и тясна долина бе завардил с незначителни сили, считайки че никой, който е с всичкия си няма да тръгне по нея. Между проходите и малко зад тях стоеше дивизията на стрелците, зад тях огромната маса на пехотинците и най-отзад прехвалената конница на благородниците. Зад цялата групировка на около 5 км. се издигаше столичната крепост, усилена през годините на канцлерството му по невъобразим начин, въпреки ужасяващия вой на чиновниците от финансовото министерство. Разходите за фортификация бяха колосални, но Галахад се водеше от принципа - повече и по-здрави стени и кули, или още повече и по-високи, което доказваше за сетен път, че в отбраната няма безкраен брой опции. Сега бе настъпил момента, когато цялата работа щеше да прояви своята сила или слабост.
От другата страна изнервената армия на Панкот напредваше бавно... право през тясната цепка, незнайно защо наречена проход. Цяла нощ продължи съвещанието по кой път да поемат, но въпреки крясъците и клетвите на вождовете новия джагабу наложи мнението си. Повечето присъстващи сметнаха, че илхана, както още се наричаше Панкот, е напълно полудял, някой даже заговориха за древното наказание за провалил се вожд - увиване в прясно одрана кожа от як и изпичане на огън. Жив! С помоща на най-близките си съратници все пак се наложи. Към отдалечените проходи бе изпратена заблуждаваща войска под водителството на Севастократор, тъмна личност с неизвестен произход, като даже не се знаеше това име ли или някаква титла. Както и да е, основната маса конни пастири напредваше със свити сърца и през минута се оглеждаше към надвисналите скали, дали няма да блеснат отгоре остриетата на стрелите, което щяха да ги изтребят без проблем в подобно място. Най-неочаквано обаче хазартната стратегия успя и докато вражата фермерска войска се ослушваше към врявата от започналата битка в далечните проходи, авангарда на номадите излезе необезпокояван от теснината и набързо разпръсна рехавия заслон.
Изненадата бе пълна, сърцето на Галахад спря, а ченето му увисна. Докато събере акъла си и даде някакви смислени заповеди, стрелците под командата на смелия и напълно безхаберен генерал Котрагир, наемник от севера, се придвижиха напред, право срещу налитащия авангард на номадите, водени лично от Панкот. Свирките на стрелковите старшини засвистяха остро, флаговете се развяха и цялата дивизия в стегнати редици се задвижи в ритъм. Красиво и напълно безполезно! Преди още да изстрелят и два залпа, кирасирите на Панкот, цялата тежка конница ги помете, като силна вълна заличаваща детски пясъчен замък на брега. Незащитените стрелци загиваха на място или биваха убивани в гръб, докато се опитваха да избягат от дългите копия и ръждивите калъчки на варварите. За около половин час цялата стрелкова групировка бе избита и пръсната, а командира й загина промушен от крив ятаган, докато се опитваше да се дуелира с бляскавата си шпага. В същото време отляво, при далечните проходи глъчката се увеличи и на лорд-канцлера отново му висна челюстта при гледката. Лорда на Абсолот, по причини известни само на него и нетрезвата му глава в разгара на боя заповяда на частите да се отдръпнат зад катапултите. Така обслугата им, въоръжена с пръти и щанги тип кози крак бе избита за секунди от стрелите на леките конници, оцелелите или се разбягаха или паднаха под кривите саби. В резултат целия ляв фланг започна да се оттегля панически, пред далеч по-малобройния враг. Галахад успя да се съвземе, преглътна на сухо и започна да раздава команди на камарилата около себе си, въпреки нарастващия хаос. Докато умуваше дали да изпрати кавалерията си на левия застрашен току що фланг, да я изведе пред фалангите или да я метне в някакъв друг маньовър, при противника настана друга драма. Джагабу Панкот реши да насили докрай късмета си и заповяда незабавна атака към пехотата на империята, които в интерес на истината още не бяха помръднали още и стояха строени в големи и красиви карета. Този път вождовете край него и другите офицери озверяха, повалиха го и го овързаха като агне за пролетното тържество. Независимо от това няколко хиляди кирасири се устремиха към каретата. Факта, че нямаше никакъв начин да ги преодолеят не ги възпря. За съжаление "непомирисвалата барутен дим" пехота се паникьоса. Предните редици почнаха да се огъват, докато задните, незаразени още със страха напираха напред. Настана невъобразима бутаница, офицерите загубиха контрол и глас, докато крещяха все по-объркващи команди. Преди още устата на Галахад да се отвори отново, той се усети и затегна каишката на шлема си, поне да не се излага пред щаба си. Във врявата все по-често се чуваха викове: "Предателство", "Предадени сме", "Спасявайте се" и подобни, а цялата армия тръгна назад, като отделните колони се олюляваха, като пиян моряк на брега. В това време любимата наложница на Пенкот - Венерина, с помоща на началника на охраната, когото наричаха душко добродушко заради благия му нрав, успяха да отвържат илхана. Когато той, с пяна на уста започна да крещи заповеди и заплахи, се оказа, че няма никой, който да го слуша, или пък да му се противостои или подчинява. Цялото варварско множество се бе устремило към лагерите на противниците, които безславно бягаха към столицата. В сърцата на номадите се бе запалила искрата на грабежа, която подтискаше всичко друго в тях, включително и човешката им същност. Нямаше земна сила на света, която да ги възпре от правото им да грабят, както го намираха те.
Галахад се клатеше на коня си към стените на столицата зад тълпата, която допреди малко представляваща армия. Пред вратите настана грозна блъсканица, десетки бяха смазани, стотици полузадушени, хиляди се бутаха подобно на диви говеда. Благородниците отпрашиха надалеч върху конете си, барабар с всичките си гербове и знамена, някои предприемчиви войници тичаха досами стените, а отгоре им пускаха въжета за да се изкачат. По земята се търкаляше снаряжение и оръжие. Докато Галахад се чудеше дали да не се самоубие още сега, в ухото му изкрещя сержант Миливано, началник на личната му стража: "Пълна пре***вка, сър!" Канцлера мимоходом отбеляза, как една дивизия леки пехотинци бе обърната срещу врага от някакъв дребен благородник, с ръждясал шлем с големи рога на него, подобно на най-северните варвари викингите, който с безкрайно вулгарни псувни и клетви, достойни да засрамят всяка възрастна циганка, успя да организира 10 000 войника като ариегард.
Полевата битка бе приключила, централната армия на фермерите бе разгромена, близо 45% от нея бяха "драснали", убити, ранени или просто изчезнали, което на военен език се превеждаше като "пленници". По всичко изглеждаше, че започва дълга и гадна обсада!

ІІІ Обсадата.
Вече цяла седмица ордите на севера обсаждаха столицата на Люляковата империя. Засега безуспешно! Ужасите бяха достойно за перото на Данте Алигиери или четката на Верешчагин. Прибързаността на Панкот лиши армията на номадите от техника, затова се наложи да бъдат изсечени всички плодни дръвчета в околовръст от 50 км., а от тях бяха направени към 300 примитивни тарана и около 100 още по-жалки катапулта. Независимо от това, всички те блъскаха, трошаха, бутаха и мятаха към крепостта всеки ден. Разчетите на катапултите слагаха в затворите всичко тежко, до което се докопваха, без оглед на това, къде ще се приземи то и какво ще причини, с цел подтикването населението на обсадената крепост да се предаде по-бързо. Десетки хиляди конници бяха смъкнати от седлата и превърнати в дървари, сапьори, снабдители и най-презрени пехотинци, докато 30% от цялата армия в крайна сметка се разбяга, или се отдаде на разбойничество из съседните села и провинции. В голямата палатка на джагабу Панкот ругатните станаха тривиални, а на навъсените погледи на останалите войници никой вече не обръщаше внимание. Храната и фуража намаляваха всеки ден, а фуражирските отреди загиваха с еднообразна бързина, под вилите и косите на разярените селяни. Палежите и екзекуциите влошаваха още повече положението. Стигна се дотам, че на съвещанията някои млади тудуни предложиха катапултите да мятат делви с отровни змии, проблемът възникна в това, къде да ги намерят в ранна пролет.
В същото време обстановката в обсадения град не бе цветуща. След полевото поражение от оцелялата армия половината се прибра по домовете си и мъжете не искаха да помръднат оттам, дори под заплахата от наказателния взвод. В крайна сметка на стените се отзоваха около 20 000 обезверени войника, под командването на император Пенцо и лорд-канцлера Галахад. По-голямата част от благородниците - паладини и рицари се бе изпарила, оставяйки империята на собствената и съдба. Отделните участъци на отбраната бяха разделени на сектори, а на всеки началник бе внушено да се оправя както намери за добре, ако се наложи да търси подкрепления, по добре сам да скочи върху меча си. Цялата сложност на ситуацията изрази сатрапа на най-далечната провинция, незаконен дядо на император Пенцо и заради това останал в обсадения град, барон Хистап - "... няма друга подобна свинщина", докато надигаше бокала с прокиснало вино. Известна надежда на обсадените вдъхваха близо стотината машини, сътворени от араби-навлеци от южните земи заклещени в обсадата, наречени требушети. Тези машини бяха сглобени след упорити заплахи и обещания, че изповядващите странния религиозен култ араби ще получат възнаграждение от 7 девици, независимо дали ще оживеят. Факта, че девиците всъщност бяха вдовици не смути и двете страни в странния пазарлък. Така че безплодните и кървави атаки се редуваха с още по-безплодни и по-кървави контраатаки. Скоро на крепостната стена загина и шад Биджи, кръвен принц на Сливовата орда, вожд на тумен от 10 000 фанатизирани северняци. Джагабу се чудеше, дали ако прати харема си без одежди на стълбите, няма да смути отбраната на града повече от елитните му знаменосци. Положението бе отчайващо.
На десетия ден от обсадата хавата се обърна! Край северната порта се сражаваха бойците на кръвния принц (шад) Чингиз хан, който мечтаеше отдавна да добави едно "ил" пред титлата си и да овладее цялата татарска орда. За целта му трябваше някакъв по-особен подвиг и затова насъскваше войската си със своеобразни методи. Успя да се сдобие с най-голямото черешово дърво в околността, нахлузи на единия край всички ламарини паднали му под ръка и нарече тарана си "Черешовия топ", като имаше предвид топа от шаха, защото барута още не бе изнамерен. С тази странна машинария атакува смело северната порта, докато върху му се сипеха стрели, копия, вряла вода, пламнал катран и най-прозаични фекалии от градската канализация. Този участък се отбраняваше от рицаря с роговия шлем, когото дружно нарекоха Рогатия, като никой не си направи труда на научи името му. Беше произведен набързо в чин дивизионен генерал, въпреки че "дивизията" му наброяваше 1500 парцаливи войници, а количеството златни нашивки, еполети и медали, можеше да ги шитне на близкия битак за унция прясно конско месо.
След бясния щурм на Чингиз, северната порта, солидно обкована с всевъзможни железарии рухна, след гигантски облак от прахоляк. Щурмът на крепостта започна, а отчаянието проникна в сърцето и на последния просяк вътре.

ІV Битката с гарнизона.
Сред настаналата врява и огромния облак прахоляк, почти цялата варварска армия се устреми към мястото на пробива - падналата северна порта. Въпреки гъчканицата и неразборията, близо 45 000 номади се навлязоха в отчаяния град. В началото атаката бе единна, рогатия генерал се оттегли в един голям хан, в двора на който намериха изоставен от прислугата требушет. След като първия щурм към гостилницата бе отхвърлен, с помощта на машината и всичко което ставаше за мятане обсаждащите бяха отдалечени на прилично разстояние с помощта на голям брой парчотии и неизвестно количество благословия към роднините на атакуващите по женска линия, до девето коляно. Оставиха 4000 да ги наблюдават. В това време илхан Панкот, събрал всичко живо по пътя си достигна мястото на пробива, с цел да отнеме славата на Чингиз. В обсадения град нахлуха 45 000 северни войника. Като цяло се очерта невъобразима сеч. Навикналата на грабеж орда обаче не се остана в боен юмрук, а започна да се пръска по сокаците и улиците на града. На привидно беззащитния юг се устремиха 5000 мародери. Там обаче се разпореждаше местния епископ с неустановен пол, наричащ се Макиавели. Той нареди на паството си да запалят единия край на квартала. В разгорелия се огнен ад намериха смъртта си конниците, от огъня и криваците на жителите. На десния фланг близо 7000 номади се натъкнаха на около 2000 леки копия, притиснати до една оцеляла кула. Комбинирания огън ги възпря и те се принудиха да се спешат. По главният булевард нашествениците срещнаха почти цялата благородническа конница на Люляците. Отляво стояха рицарите на лорд, с герб на щита B.M.W., отдясно стояха паладини с герб на някаква дребна риба по щитовете си, наподобяваща копърка. Уви, след кратък и кръвопролитен сблъсък тренираната конница на Пенкот разпиля паладините. Отпред остана само двореца, с неизброимите си богатства. Цялата сган полетя натам. Канцлера Галахад се запъти също натам, за да съчини капиталуционното писмо, с което да гарантира живота на императора. Остана безкрайно учуден, когато не го намери в палатите.

Опитния THEBLACKHOLE бе разбра,че Arat47 не е на линия и реши да го нападне в столицата,кадето го чакаше страховита армия която много молко играчи в 54 блиц свят биха нападнали.Но при евентуална победа го чакаше много ресурс който щеше да му помогне в развитието,а той имаше да си връща на arat47.THEBLACKHOLE не се поколеба пред шанса за отмъщение и заграбването на ресурса.Подбра си тактика и армия и нападна.Битката бе упостошителна,но THEBLACKHOLE победи и заграби милиони ресурс.Взе медал и много военни точки придружени с много доблест.

Моля участниците, които са писали текстове над посочената бройка от 750 символа, да ги променят и да спазят посочената в правилата на конкурса бройка символи.
Благодаря ви предварително.

Конкурсът за Вестоносци завърши.

Моля

Jimmy_the_Hand
berik_dondarion
Rogi

Да се свържат с мен чрез Лични Съобщения или на support_bg@imperialsupport.org и да ми напишат:

1. Име и парола, с които биха искали да бъдат регистрирани в системата за писане на вести;
2. Име на глобален акаунт, за да получат значки в играта;

Поздравления!