Imperia Online България

ГОРДОСТ

Окъсан,гол и бос,вървя с гордо вдигната глава,през дупките по улиците,през изровени павета,и локви като язовири ширни.Напредвам трудно,но неумолимо.....за къде - незнам,може би натам,където някъде в далечината,мисленно съм зграбчил някаква надежда илюзорна,но все пак надежда.Крача с гордо вдигната глава - НЕ СЪМ ИЗБЯГАЛ,тук съм си в милата родина,мил ми е полузапустелия град,разграбените фабрики,бъркащите в кофите,освирепели от глад,подобия на хора.Издържам!Не бягам,тук съм!Това не се случва на мен - мантрата действа.Продължавам.Хвърлям се отново напред през лунния пейзаж на родните улици.Не гледам в страни.Не искам да мисля,искам да продължа,и го правя.Улица.Училище.Някаква отрепка,продаваща дрога,с подканящ поглед ме фиксира...
-Кво търсиш,имам и твърдо...
Съобщава цените,но няма време да се изкаже...
-Твойта майка.....децата зарибяваш...ритници в главата,порой от песници,бягащо дилърче с разбита МУЦУНА...и пак крача гордо,и пак не гледам в страни,и пак не искам да мисля.Не бягам,продължавам напред.Влизам в магазин за дрехи - трета употреба,мога да си ги позволя и съм горд.Купувам.Радост,но не задълго,гадна и прояждаща мисъл нахлува в закостенелия ми мозък....
-Детето ми учи в това училище...
-Не,това може да се случи на другите,не и на мен.
Продължавам.Кулинарен магазин,оттварям смело вратата,горд от тристата лева във джоба и сигурен в покупателната си способност.Вътре - огромен избор от соеви продукти на фирмата Монсанто,колбаси със соя,кренвирши със соя,всичко със соя - прекрасна и питателна храна.Все още си спомням вкуса на едни други колбаси,салами и наденици,но какво от туй,нали вървиме напред и градим светлото бъдеще за нашите деца.
-Пак ли версия,гневно ме стрелка с очи,мустакатия питбул зад щанда.
- Не мила,в брой!Дай ми от това ГМО,от онова ГМО и от този "деликатесен продукт",детето го много обича.
-Хах,след три месеца,най накрая са ви изплатили заплатите....долавям изпод щанда рева на питбула...
-аз не успях да платя на работничката си,и тя напусна,парцала и с парцал......


Пак вървя,крача гордо,осигурил някак си насъщния за семейството,и гордост разпъва гръдта ми...
Не съм избягал,боря се,не се предавам,вървя напред,зграбчил мижавата и илюзорна надежда,горд от себе си и с вяра в бъдещето.Не обръщам внимание на просяците,на огромния брой болни,на лошото здравеопазване,на наркоманите,пияниците,крадците.
Крача с гордо изправено чело,с вяра в институцийте,това ми остава....да изтегля,това което се не тегли.

 *bravo* *bravo* *bravo*  *rose*

 *ok* *bravo*

Благодаря *rose*

  
    ИГРА

Една игра събрала в себе си страстта,
на средновековна доблест и на източно предателство.
Купища от кости гниещи в пръста,
на хилядите битки безмълвно доказателство.

Една игра,събрала в себе си  и щастие, и ярост, и сълзи,
обсебваща, но и разделяща, превърнала се в начин на живот.
На хиляди играчи по света, дебнещи, със стиснати зъби,
очакващи съдбата своя - на победител или на илот.

Една игра и лоша, и добра.
Една игра, запалила света.
от Алтай на изток, до Франкфурт на Майн,
навсякъде я знаят кат Империя Онлайн. :D :D :D

реклама,а :D

Уау...добре написано...трябва да те поущтрят от ИО  ;) *bravo*

 :D

Спартанци - дума свещена,
могъща фаланга - в боя калена.
Воини свирепи - смърта им е бряг,
гибел неизбежна - за техния враг.
Няма предаване -и няма умора,
яко се бием - и не сме хора.
Демони от юг - зовеме се ния,
и скоро ще видим преклонената ви шия.
Ако си кротувате - няма да се минете,
другата опция - е да загинете.
Връзки,другарства,някакво лоби,
нищо такова - вие сте роби.
Нашата кралица - е строга и сурова,
със сърце голямо - за жертви готова.
Неприятелю клети - не се прави на луд,
за тебе горкий - ще дойде АБСОЛЮТ.
Ако случайно решите - да ни правите лошо,
смърта ще ви застигне - в образа на ЖИЖУОШУ.
В погледа ви робски - завист и почуда,
целувайте краката - на доблестната ДУДА.
Участа ви една е - хомот.
Вашата орис - ИЛОТ


Обзети от злоба и психопатичен бес,
турците са пощурели днес.
Бесни
запенени
силно обезкървени.....
идват със стръв,искащи моята кръв!
Ужас,нима ще падна
в лапите,на смърта хладна....
Нима ще им дам аванта,
като лепна петно на Вермахта?
Дойдоха
видяха
умряха.
В ужас и почуда,усетиха меча кървав на Дуда.
Обругани,пребити,на колове побити,
изнасилени,
грабени,
палени,
в нищо не пожалени,
с отчаяние в очи,приеха свойте робски съдби.
Турчина развя байрака,
със силно разтворени крака,
и в тази изходна позиция,
сформира лева коалиция.

В поза партер е сега,
събирайки фенове на любовта,
и с тази задница гола,
замина право в Анадола.


Родната степ е тяхната майка,
огънят - техен баща,
ветровете са техните братя,
стоманата остра - верен другар.
Смърта ги предвожда в битка,
гарвани стръвни следват след тях.
Всичките,силни и млади,
с една дума......НОМАДИ




Забързани в ежедневието сиво,за блага се борим,
диво,мълчаливо....със страст и злоба,
дано избягаме от ориста на роба...риеме лайната,
забили поглед в земята,за някакъв бонус,за някакъв придатък.....
-Не знаеш ли братле,че няма да го занесеш, оттатък...
Емоционално разбити,
романтична регресия,
брутална агресия,
душевна пустия,
Заливайки враговете си,със жлъч и със тиня...със зъби и нокти,
се борим да изплуваме...В света на богатството,озверели нахлуваме,
жадни за власт,почести и слава,превръщаме душите си във прегоряла плява,
с алчност в очите - вперили поглед в звездите,
ако може и от там да копнем,келепир,това за душите да ни бъде пир - и придатък.

- Не знаеш ли братле,че няма да го отнесеш,оттатък...
- Справедливо,твойта орис е една:
- земя при земята,прах при прахта.




Нова България

Народ от хубавци - с велики предци.
Сърце изтинало - с героично минало.


В година далечна,един кан изрече:
-Тук ще бъде България - не сме скитници вече.
-От нине и присно,от веки веков,
българина гордий - за бой е готов.

Рече,но не предрече,
беднотия,
немотия,
хора властни,
затънали в лайна до шия.
Политици себични,долни и егоистични,
печалбари,
лихвари,
коитио за пари,
и баща си биха продали.
Хунта вампири,върху фон от красива природа,
смучащи безогледно кръвта на народа.
Разни мижитурки с чело обляно в пот,
алчно се ръфат за народния вот,
бледни,
бесни,
безогледни,
със прйоми гадни и методи вредни,
погазиха закона на нашата страна,
довеждайки народа,до глад и нищета.

Ех защо не сме,кат Франция и кат Германия,
даже,може би,дори като Унгария.
Уви,живея си щастливо в новата България.

               СМЯХ


Казват че сме бедни, не сме за Европа,
пътят ни привършвал, задавал се попа,
приготвил опелото за нашия народ, който
бил робски и свикнал с хомот.

Не съм прорицател, обърнах се назад,
и виждаш ли брат, видях кръговрат,
върху земята ни, обвита в легенди и слава.
Народа ни братленце е тлееща жарава,
газена и тъпкана от чужди нестинари
докат не избухне в пламък и не ги опари.

...и виждаш ли брат, обърнах се назад и видях,
белеещи се кости по полетата ни ширни
дето ги положиха дедите ни "мирни"
които ужким били роби, а станаха гробари на доста народи.

Да ни вземат в Европа - какво ли ще рече,
смешно ми се вижда туй наше дередже.
Хибридното отроче, да кани отца си в своя му дом,
който го е бранил от ислямския погром.

Смях - може би трябваше сега на Аллах,
да се кланят ония на запад, и в прах
и в сълзи, да си спомнят за Цезаря Тервел
що заплахата премахна от арабския плевел.

Но нека не изпадам в излишно многословие,
няма да припомням и нащо родословие.
България е бедна, след време - богата,
това е братленце, на живота кръговрата.

 *rose* *rose* *rose*

 *bravo* *bravo* *bravo* *cocktail*

Стрелба по улици и болеварди,
крадец зад ъгала те варди.
Началник в работата те ебава
все едно си дойна крава.

Колата ти е втора употрба,
самочувствието ти е като на амеба.
Светлина в тунела се не види
но богатите си рупат стриди.

От работа прибираш се пребит,
пускаш телевизора - навит
да видиш нещо хубаво и диво,
бягайки от ежедневието сиво.

Сядаш на компа да цъкаш Империя,
но жена ти мрънка, иска галантерия.
Излизаш от кинти, обира те до шушка,
кво да прайш братле, оставаш гол кат пушка.

Лягаш да спиш, жена ти с главобол, : :D
хей това е братче -  слабия пол,
и се молиш горещо - поне да няма зъбобол.... :D :D :D

tu bi continued ...

Влад, що не издадеш стихосбирка? Каам ти голям ше е тиража?  *ok*

     Неизбежно

Дали си генерал или пък роб,
дали си млад или те чака гроб,
беден да си или пък богат,
дори да си световен тарикат...
...пак под чехъл женски ще кротуваш
и за съдбата своя ще умуваш!!! :D :D :D

Плевен, Плевен,
град прочут,
и на ку*ви и на студ

 :DТук лирическия герой - Плевен,  дефакто е богат, но на кое повече? *freak*не се разбира...

Ако питаш БАН - ще им отнеме около 5 години изследвания. Ако питаш местното народонаселение- всички се радваме на фриволното държание на момите

 *hahaha* *hahaha* *hahaha* *hahaha* *hahaha*

Студът подтиква към любоффф - отговор на БАН

И не само местното...  ;)

то това  не обяснява летните страсти  :D :D. Требе си по-задълбочено изследване.

Лятото - на любовта сезона,
всеки се подава на нагона.
Стефо сила обладава,
и на Плевенчанки я раздава, :D :D :D
а пък те го милват в захлас.
Зимата е Дядо Мраз,
и подаръци подава,
всяка дама уважава.

Относно трезвениците

Сетил ли си нявга как фъртуна бясна
засипва селска къщичка със пряспа?
Как стари баби от зори, във дълбоки нощви
месят хляба, а в оджака огъня пращи.
Как над силната жарава, върху дървен шиш побито
се пече вратлето свинско, в зелеви листа увито.
Как в старинната изба дядо белобрад с котле в ръка,
канелката отвива и перчем отмята,
точейки в бакъра, кръвта на лозата.
Настане пладне, с приятели верни засядаш на софрата,
цяла отрупана с благата на земята,
и всичкото ухае с приятен аромат,
и се чувстваш някак си и як и млад....
...и спираш със виното да се бориш,
принасяйки се в жертва на Дионис.
Настане вечер,  навън чупи клони и свисти
фъртуната сърдита,
а вътре в топлата одая пред камита от камък вита
ти и твоята любима,се принасяте в курбан на Афродита.

...и от приносите днешни си любим на боговете,
а пък трезвеници горки, да ги брулят ветровете.

 *beer* *cocktail* *cooking*

 *beer* *beer* *beer* *beer* *beer*

НА ПРИЯТЕЛ

когато слънцето изгрее
и планинските върхари с багра позлати,
Амурчо слиза да вилнее
със свойте гаднички стрели.

И ако нямаш ти сърце широко
да пръскаш обич и любов
затънал си братле дълбоко
и за живот не си готов

и когато слънцето в небето
за влюбените заблести
твоето сърченце клето
в адски мъки ще гори.

Затуй приятелю добър
не се прави на къв не си
мама татко ти не слушай
а любовта си прегърни.

Ето го и моят град Варна http://www.vbox7.com/play:e2d5ddaa От 2007 година до сега обликът на Варна си е все същият  *heart*

Комунизъм - Виетнам
САЩ е там.
Крах!
Президентските блянове
стават на прах,
платени с евтина стока - живот.
Полпот,
се въздига в ярко червено
от живота и костите на своя народ.
Идиот!
Лош вампир, смучащ кръвта на своя род.
За сеир.
Там за САЩ няма келепир!
Югославия е друга бира,
нямаща общо с на кхимерите тъпира.
Родове стари
с древна история и синя кръв...
...това вече е истинска стръв.
И  презокеанската пиявица е отново в акция
превръщайки съседката ни в огнена атракция,
променяйки и гена с обеднен уран
за монополите военни - курбан
и до там...
Не, не, ще оправим и Авганистан!!!
Още хапка свежа и древна арийска плът
да, истинската кръв стана кът.
Но там от нине войната е трудна,
вземаща жертви, гадна и мудна.
Ами сега?
Ще праснеме Либия и кво от това.
Раса груба и малко засядаща във вампирската шия.
-Гладни сме, ще поемем и тази помия,
защото носферату е гладен и млад,
защото е световен тарикат.
Хищна рожба на древни империи,
низвергнато отроче без история и критерии,
без "култура на хранене" но с отличен стомах.
Всеки потенциален донор ще яде пердах,
ако ще да се кланя дори на Алах
ще бъде изсмукан блаженно
от младия вампир.
Кървав келепир.
Яка радикализация.
Така се налага вампирска демокрация.
Сирия!
Кофти история.
Казус опасен,
Русия опря ни - колът от ясен!

Внимание: в тази тема никой не е писал от 120 дни. Може би е по-добре да започнете нова тема. Преценете сам/a/. :D

Балада за северозападния младеж.

У северозападо леб нема! Те за тава те младежта бега у странство или по морето и у столицата, та белким поизкара некой лев и да може да заживее арно, да се задоми и да понаправи цял сном дечорлия. Аре парите ги прай криво лево оти всите са работяги ма задомяването къ дъ стане като начина му на себеизява е лабаво казано - прям, грубоват и рязък, изпъстрен със сексуални подробности като никъде другаде в България. За добър ден се използва - шъ маана а та прибия бе конь, къде одиш а ти го муанем у човката и пр. На никой не му прай впечатление, оти тава се е сраснало с тех.
Та...
...та през една далечна година един такъв див северозападен "сеянин" одил на гурбет по черноморието като сервитьор. Бил завършил паралелка - Обществено хранене на Икономическия в Монтана. Бил изчел доста книги, свирел в училищната музика а по купони - на китара. С една дума -  обаятелен сеянин. Успял да се вреди в неква сервитьорска бригада от системата на Балкантурист и тогава настанали арни дни за беднаво чиляка. Налапал се с кинти като бибе с цифки. Летоска на морето, зимъска на Боровец или Пампорово, все те с таа бригада. Изкарал неколко те такива сезоня и решил че е доволно богат да мое да си глези жена. Жени,хмм, жени бил имал мноо, оти били строен па и убавец, ма се курортистки. Нищо сериозно. Мушкато и бегония. Случило се така че покрай работата си се запознал с една група пичоци от гр. Елена. И сред този сном от сливи изпъквала една джанка с черна коса, огромни като космосо кафяви очи, да потънеш в тях и да не сакаш да излазаш. Коралови устни, леко нацупени. Бедра до раменете и всичко това покрито с лек шоколадов тен. Ченето му виснало до земята и устата му зейнала като разкачена порта. Нещо му стегнало диафрагмата и го пререзало през кръсто. Стомахо му се обрънал на 360 градуса. Изгубил дар слово. Започнал да се бори с това тъпо състояние. Сам се надумвал с цинични клишета от рода на - таа на ква ми са прай, нали и она оди по голема нужда, да не е па да пика парафюм. През деня тези номера минавали покрай работната обстановка и залисията, ала рано заран като се прибирал в квартирата от дискотеката и затварял очи, виждал влажнио поглед на живите интелигентни очи и съня му се превръщал в мъка. Издържал няколко дни така решил да и отмъсти, само дето она не знаела че поражда отмъстителност. Отдал се на разврат с две нейни приятелки без оглед на последствията, без много да се церемони, завел ги на дискотека, напил ги и айде у квартирата. На другия ден вечерта, чернокосата убавицата вече го гледала с интереса на учен, изучаващ амеба. Сервирал им вечерата, обелил две три думи с двете абонатки, нейни приятелки и унило отишъл да си върши работа. След около половин саат чернокоската минала покрай него с онази ефирна походка на горска нимфа, която го побръквала, и промълвила с насмешка:
- Дали не съм грозничка за теб та не заслужавам и дума.
Малиййй, те това отприщило у него цялата северозападна потентност. Със скороста на сто диви шипри и пъргавината на сибирски барс сервитьоро я сграбчил и целунал. Лоша идея! Последвал звучен шамар. Салонния управител гледал същисано, невярващ на очите си.
Нима това бил пресметливия северозападен сеянин?
Отминали десетина дни. Младежа поканил приятелките на купон в квартирата си. Дошли те, и забавата се развила чудесно. Песни и танци на народите! Смях, веселие!
Балада на Джудас.
Сервитьора поканил чернокоската. Добил смелост от изпитио алкохол геройски заявил с насмешка:
- Омръзнаа ми пичоци за по една вечер. Ти си убавица да откръши човек от тебе, умна си и си създадена за макя на мойте деца. ---Яла да та скръшим от секс та да видиш че по добро от мене нема.
-Ти си очарователен простак, и макар и хубав ми идваш възпростичък, отвърнала тя с насмешка. Младежа я хванал за ръка и казал:
-Ела с мен, и я отвел до отворения прозорец.
-Виждаш ли мила оная звезда, която блести толкова ярко на небето, започнал той на чист литературен език.
-Да, е и?
-Това е нашата звезда. На нея е записана съдбата ни. Моята и твоята, а свети толкоз ярко защото е сгрята от любов. Искаш или не  тя блести за нас двамата и е предначертала пътя на любовта ни. Аз не и се противя, защото не мога да се боря с природата. След време, когато нас няма да ни има тя ще продължава да свети и ще нашепва на други влюбени за нас, за моите чувства и за твоето безразличие!
Чернокоската грациозно се обърнала към него, отново му лепнала шамар, но този път той бил по скоро милувка, и впила устни в неговите.
...и те така те...
След два месеци, незнайно как били женени.

Извод:Мъжо, макар и от северозападо е винаги роб на жената.

 *beer* *beer* *beer* липсваше ми :) ....а наздраве :)

 *beer*айде наздраве и кой не види дънце да не види ...рибааааа :D

(http://i.imgur.com/gs9UKqJ.png)

СамоЗаблудата, добра е
щом в женската глава витае
увеличавайки правата мъжки
с ребро адамово да си играе... :P

Самозаблуда ли , едва ли
сам знаеш че щом жена подпали
то мъж си кротко в ъгъл трай
че почне ли онази хала да вилнее
покрай нея хич не се живее...
като ураган , по пътя всичко тя помита
и мисълта ти чак в пространството отлита
единствено надяваш се скоро да престане
че след нея, пепел само да не остане!

Правата мъжки са най-голямата заблуда
компромис са, заради привилегиите женски
ако вторите са орязани помни
правата твои - оди ги дири...    :-[

Прехода
Грабеж, неподлежащ на квалификация!
Затъпяващ народ, умираща нация!
Пустеещи къщи, паланки, села
обрасли с трънаци, а навред тишина!
Някога суверенна, сега територия!
Някога богата, сега мизерия мори я,
а гладните хора до кофата за смет
комай станаха неин портрет!
Грабеж, неподлежащ на квалификация,
туй ни поднесе светлата демокрация!

Кофти орис доживяхме!
помежду си да се изядем
и как сами се преебахме,
клепари във властта да изберем!

С какво пред Бога съгрешихме?
Нима ни беше лека участта?
Сами покрова си ушихме
и ето ни сега с пръст в гъза!

А на ония горе, дето принудиха,
децата ни пред терминала да стоят
и българина в нас убиха,
майката да си ебат!