Imperia Online България

Влад Тепеш,Крали Марко,Момчил войвода,Скендербег,Кан Тервел,Карл Мартел,крал Артур,Робин от Локсли,Цар Ивайло,Жана д'Арк,Ян Хус,Египтянина Имхотеп и други по преценка на списвателите




Нека тук постваме историйте на геройте на държавите,които ни заобикалят,и на по далечни.Вообще историята и фактите от живота на легендарните личности.

Точвам с една известна,легендарна и обвита с мрачна слава,фигура-герой в Румъния.

                          ВЛАД  ТЕПЕШ

Истинският Влад Тепеш
се ражда през ноември или декември 1431 в крепостта Сигнишоара. Баща му Влад Дракул по онова време е военен губернатор на Трансилвания – пост, на който го е назначил император Сигизмунд. Според някои, наскоро публикувани, изследвания на румънски и унгарски историци, Влад е бил член малко известния Орден на Дракона, създаден през 1387 от императора и съпругата му Барбара Джили. Това рицарско братство, много наподобяващо ордените на Тамплиерите или Йоанитите, е трябвало да защитава католическата вяра и организира кръстоносни походи срещу заливащите Балканите турски пълчища. Именно споменът за принадлежността на Влад-старши към ордена, кара по-късно румънските боляри да кръстят сина му “Дракула” (едно от значенията на тази дума е “синът на Дракона”).
През зимата на 1436-37 Влад-старши е провъзгласен за княз на Влахия и младият принц прекарва следващите шест години в неговия дворец в столицата Търговище. Той е само на единайсет, когато баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия си син Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. Униженията, на които е подложен там, изглежда са причина за особения характер, необузданите прояви на невероятна жестокост, както и за искрената му омраза към турците. Така или иначе, през 1448 Влад Тепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща (станал жертва на заговор, подклаждан от полско-унгарския крал Владислав ІІ) и на по-големия си брат Мирча, управлявал в продължение на само няколко месеца.

Опитът да проникне в Търговище с помощта на отряд турска кавалерия, даден му от Мустафа Хасан паша обаче пропада, след като 17-годишният принц е разбит на бойното поле от друг претендент за трона, подкрепян от унгарския крал. Следват цели осем години на кървави междуособици докато през 1456 Влад Тепеш, по онова време вече известен като “Дракула”, успява да убие съперника си, поставяйки началото на второто си царуване във Влашко.

Естествено, малко след влизането в Търговище се заема да отмъсти за смъртта на баща си и своя брат Мирча. Навръх Великден, през 1459, петстотин болярски семейства, участвали в заговора са арестувани. Всички възрастни мъже са набити на кол, а останалите - заставени да изминат пеша осемдесеткилометровото разстояние до градчето Поенари, като по пътя са подложени на невероятни мъчения. По заповед на Тепеш оцелелите участват във възстановяването на едно старо укрепление на рицарите-тамплиери на река Арджеш, остатъците от което и днес са наричани от местните жители “Замъкът на Дракула”.

Сред западните историци Влад Тепеш е известен като

Един от най-жестоките влашки владетели

Било съвсем обичайно да нарежда противниците му да бъдат одирани, сварявани, разчленявани, ослепявани, душени, горени или погребвани живи. Когато бил в по-добро настроение пък нареждал да им бъдат отрязвани ушите, носовете или езиците. Но повече от всичко предпочитал набиването на кол, откъдето идва и другият му прякор “Тепеш”. Дори сред турците Дракула бил повече известен като “Казъоглу бей” (т.е. “князът, който набива на кол”). За румънските изследователи обаче, Влад Тепеш е преди всичко изразител на “румънския протонационализъм”, тъй като, според тях, жестокостите му били насочени срещу “болярския сепаратизъм, чуждестранната търговска конкуренция, и турските завоеватели”. Така през 1457, 1459 и 1460 Дракула заповядал да бъдат набити на кол всички саксонски търговци в княжеството му, обвинени, че не спазват наложените от него закони, докарвайки до фалит влашките си “колеги”.

Има много истории, илюстриращи житейската философия на Влад Тепеш Дракула. Знае се например, че е бил особено чувствителен към наложените от него представи за честност и ред в държавата. Почти всяко престъпление, от измама или кражба до убийство, се наказвало с набиване на кол. Казват, че след като няколко години въвеждал ред по този начин, Дракула заповядал да поставят на централния площад в столицата Търговище голям златен съд, от който можел да пие вода всеки минувач. Според историците, съдът си останал там до края на царуването му, без някой да се изкуши и го открадне. Князът, освен това, много държал всичките му поданици да работят. Веднъж устроил голям благотворителен пир за просяци, скитници и сакати от цяла Влахия, след който залата, където се събрали всички, била обградена от княжеската охрана и запалена. Никой не оцелял.

В началото на 1462 Влад започнал мощна военна кампания срещу турците по цялото долно течение на Дунав -изключително рисковано мероприятие предвид огромното превъзходство на армиите на султан Мехмед ІІ Завоевателя. Въпреки това, през цялата година, Дракула жънел победа след победа. За да се реваншира, султанът минал Дунава с огромна армия, насочвайки се към Търговище. Неспособен да се противопостави открито на многократно превъзхождащите го турци, Влад бавно отстъпвал към столицата, оставяйки след себе си само пепелища и отровени кладенци. Наближавайки Търговище, пред очите на смаяните нашественици се открила

Ужасяваща гледка

– цялото поле пред града било покрито с останките от набитите на кол повече от 20 000 турски заложници и пленници. Дори и най-коравосърдечните бойци от султанската армия, участвали преди това в щурма на Константинопол, били потресени, а самият Мехмед ІІ моментално заповядал отстъпление.

Оттам нататък войната срещу Дракула продължила с други средства. В играта бил включен по-малкият му брат Раду, фаворит на султана, който дотогава живеел в турската столица. Начело на многобройни турски отряди и присъединили се към тях влашки боляри Раду принудил Влад Тепеш да се укрие в крепостта си на река Арджеш, която скоро била обсадена. Според легендата, за да не попадне в ръцете на турците жената на Дракула се хвърлила от бойниците във водите на Арджеш (сцена, пресъздадена столетия по-късно във филма на Френсис Форд Копола за карпатския вампир). Самият Влад обаче успял да се измъкне от ръцете на брат си и, с помощта на местни селяни, стигнал до Трансилвания, където поискал подкрепа от унгарския крал Матияш Корвин. Но, вместо помощ, кралят заповядал да го арестуват, така че Дракула прекарал следващите няколко години като негов затворник във Вишеград. Все пак, по-късно той не само успява да се измъкне от унгарски плен, но и след поредица от кървави сражения, още веднъж да заеме трона на Влахия през 1475. Според повечето историци, Дракула е убит от собствените си боляри по време на поредна битка с турците през декември следващата година.

Има сведения,в които се говори за българското потекло на Влад.

Предполага се че е погребан в България

Гробът на Влад Цепеш
Счита се, че Влад Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1931 г. там не е открито тяло. Всъщност и до днес не е известно, къде е гробът на влашкия владетел. Само бележка на влашки монах в „Хроникита на Захарий Зографски“ дава някаква отправна точка — според него, тялото на Влад било изнесено от Снагов и през Истанбул достига до България в манастир, носещ името "Свети Георги". Кой именно е този манастир обаче не е изяснено.

И до сега румънците при среща с подкупничеството ,меркантилноста и тромавоста на администрацийте,употребяват сакралната клетва - Дано Влад се възцари отново....

По бегли спомени иам теза , че Влад Дракул е бил владетел на Силистринско и от натиска на турците при похода на балканите се отегля в Румъния ...  Също и оказва помощ на последния кръстоносен поход на балканите - похода на Владислав Ягело към Варна и състоялата се там битка на народите ...Всичко около Влад Цепеш е малко преувеличено и е добило нивото на мистификация . Интересен факт, доказан исторически който касае нас българите е , че в гоненията си срещу турците избива и десетки хиляди българи(странна цифра според мен но ... ) .

Дръстър е била доста силна крепост с ключово значение за онзи период,нищо чудно да я е владеел за известно време.Да не забравяме че той не е побеждаван от турците,отстъпвал е и се е връщал отново-не  е победен.Доколкото знам е загинал от платени войскари на болярите му,набоден като таралеж от стрели - в гръб.Имал е подръжката на Ордена на Дракона,бил е защитник на църквата и християнството.

Интересен е фактът,как започва войната му с турците:
 В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, избивайки над 38 000 души. Двама султански пратеници отказали да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решил, че няма против те да останат с чалми на главите, но заповядал чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците.

Романът "Историкът" (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82) на Елизабет Костова е точно на тази тема. Доста увлекателно четиво.  *ok*

Да продължим с Крали Марко или Марко Кралевити или крал Марк - полулегендарен герой на балканите.

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен владетел, крал на сръбско-българското Прилепско кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Marko_Susica1.jpg/160px-Marko_Susica1.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Marko_-_money.jpg/57px-Marko_-_money.jpg

Марко е син на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който около 1365 година е обявен за съвладетел на Сръбското царство с титла крал. През 1371 година Вълкашин заедно с неговия брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци според тогавашните хронисти с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.

Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век "Царството на славяните". На противното мнение, т.е. за местния, респективно български, произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го отбелязват като "български княз".[2]
Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или подържат становището, че Крали Марко е "родом българин". [3]Това е едната версия,другата е:
Прототипа на юнака от фолклора, най-вероятно, е Димитър Кралевич /Мирко Кралевич/ - четвърти син на крал Влъкашинъ и брат на първородния крал Марко. Същия оказва силно противодействие на османците в кампаниите на унгарците срещу тях, предимно в българските северо-западни земи. Умира след 1407 г. в Унгария.

http://www.vbox7.com/play:24576927 - те всички са герои!

Тез хора са по скоро светци герои!!!

Според мен това е героична постъпка. Хората са дали живота си, за да получат останалите шанс за свобода. Герои са и всички опълченци. Герои са обикновените хора. Герои са и войниците, които превземат страшните бастиони в Балканската война. Герои са и обикновените пехотинци, които успяват за смятано за невъзможно кратко време да стигнат от южната граница до София по време на Междусъюзническата война... Но да не превръщаме темата в исторически форум.

Иначе, според християнските канони, е правилно българите от Батак да се смятат за светци-мъченици. Аз лично си оставам убеден, че са извършили героичен подвиг, а не само едно мъченическо дело.

 Все пак има постъпки за канонизирането им за светци , на 4 април , ще се разбере дали наистина ще го направят . За разлика от другите православни църкви на балканите и Русия , нашата не конанизира как да е някой за светец . В сравнение с съседните правослвни страни , всеки техен втори владетел е светец , а  България е канонизира за светци само цар Борис І и цар Петър .

Тези хора са си светци,по всички канони на православната църква,загинали за доброто и свободата на дарода си,което ги прави герой.,но както каза Грозни по горе,канонизирането в България става много трудно,защото има изискването за обследване на живота и битието на всеки един от загиналите.Но каквато и лоша постъпка да са направили в живота си ,те хилядократно са я измили с кръвта си и саможертвата си, те определено са знаели какво ги чака.

За Крал Марк няма какво толкова да се каже,дефакто той не е толкоз положителен герой.Включих го,защото е възпят в народните песни.Смърта му  на турски васал,срещу войските на Мирча стари,който воювал с турците за запазване на независимоста на държавата си(той е предшественик на Влад  Тепеш),не го издига на значимо място.



Но има една личност,която се издига от низините,със собствени сили и находчивост,с храброст и героизъм,и по този начин става първия балкански владетел ,опълчил се на турците и загинал в битка с тях.Зарад доблеста и силата си,заради големите му победи срещу поробителите,той става фактор на балканите и е възпят от народа ни в песни и предания,като защитника на Родопите.
                                  Този българин е МОМЧИЛ ВОЙВОДА

Момчил войвода или Момчил юнак (в гръцките източници се среща и като Мимитил.[1]), е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава отишъл на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Буруград (Перитор) (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Гледни точки за личността на Момчил.

Повечето историци провъзгласяват Момчил за велик български герой, дал първата жертва в борбата на балканските владетели срешу османското нашествие и посочват неговата храброст като пример, как трябва да се защитава и ръководи една държава.
Значително по-малка част отричат геройството му, заклеймявайки го като грабител и разбойник, лавиращ в политическата обстановка и следващ само собствените си интереси.

Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.

http://www.vbox7.com/play:a4c7770d

Адолф Хитлер

Роден    20 април 1889 г.
Браунау ам Ин, Австрия
Починал    30 април 1945 г.
Берлин, Германия

 Един от най-интересните национални герои през 20 век , бързо издигнал се до нивото на "бог" , но още по-бързо паднал от там . За съжаление в интернет пространството няма нито едно безпристрастно описание за този човек , едните го изкарват светец , а другите дявол - а истината е някъде там . ВСВ е войната на ужасите , но и войната на технологиите изтреляли човечеството години напред ... 

 
http://www.boinaslava.net/thirdreich/imena/HitlerI.htm (И както казват автора на сайта : "Този сайт е направен от интерес към историята!Авторът му не е нацист и не пропагандира нацизма!" )

 Адолф Хитлер е роден в 1889 г. в Браунау, Австрия. Като младеж прави безуспешни опити да стане художник, но се превръща в пламенен германски националист. През Първата световна война служи в германската армия, ранен е и получава два медала за храброст.

Поражението на Германия го изумява и разгневява. Трийсетгодишен, в 1919 г., той се включва в малка дясна мюнхенска партия, която скоро ще се назове Национал-социалистическа партия на германските работници (за по-кратко — Нацистка партия). След две години става безспорен неин водач (на немски — фюрер).

Под водачеството на Хитлер Нацистката партия бързо набира сили и през ноември 1923 г. прави опит за преврат, известен като „Мюнхенския пуч“. Когато опитът се проваля, Хитлер е арестуван, изправен на съд и осъден. Но е пуснат от затвора, след като излежава по-малко от година от присъдата си.

В 1928 г. Нацистката партия все още е малка. Но с настъпването на голямата икономическа криза в Америка избухва всеобщо недоволство от традиционните политически партии. Нацистите бързо набират мощ и през януари 1933 г., на четирийсет и четири години, Хитлер става канцлер на Германия.

Непосредствено след това Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела. Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.

Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия. Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер. Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.

1940 г. е знаменателна година за Хитлер. През април неговите армии поглъщат Дания и Норвегия. През май прегазват Холандия, Белгия и Люксембург. През юни Франция капитулира. Но по-късно същата година британците устояват на дълга поредица нападения на германските военновъздушни сили — прословутата „Битка за Англия“ — и Хитлер така и не успява да извърши нашествие в Британия.

През април 1941 г. той завладява Гърция и Югославия. През юни същата година напада и Русия, погазвайки пакта за ненападение. Неговите войски прекосяват огромни пространства от Съветския съюз, но не им се удава да се справят преди зимата с Червената армия. Въпреки че вече воюва на два фронта — с Англия и с Русия, през декември 1941 г. Хитлер обявява война и на Съединените щати — само няколко дни след като японците нападат американската военноморска база в Пърл Харбър.

Към средата на 1942 г. Германия подчинява такава част от Европа, каквато никога не е владяна от която и да било държава; освен това тя държи и значителна част от Северна Африка. Повратът във войната настъпва през втората половина на 1942 г., когато Германия губи решителните битки в египетския Ел Аламеин и в руския Сталинград. След тези два удара военното щастие започва бързо да й изменя.

Окончателното поражение на Германия изглежда вече неизбежно, но Хитлер не се отказва от тази авантюра. Независимо от страхотните загуби в жива сила и техника Германия продължава да воюва повече от две години след сталинградската битка. Жестокият край идва през пролетта на 1945 г. — на 30 април Хитлер, който се намира в Берлин, прибягва до самоубийство; седем дни по-късно Германия капитулира.

През годините, когато е на власт, Хитлер следва политика на геноцид, която няма равна на себе си в историята. Той е фанатичен расист, който храни особено злобна омраза към евреите. И публично си поставя за цел да заличи всички евреи от лицето на земята. При неговия режим нацистите изграждат големи концентрационни лагери, снабдени с масивни газови камери. Във всяка страна, попаднала в ръцете на Хитлер, се устройват хайки срещу невинни мъже, жени и деца, които намират смъртта си в тези камери. Само за няколко години в тях са умъртвени близо 6 000 000 евреи.

Но те не са единствените жертви на Хитлер. При неговия режим са избити чудовищен брой руснаци и цигани, както и много други, смятани за низшестоящи в расово отношение или за врагове на държавата. Не бива да си въобразяваме, че тези убийства са спонтанни действия, извършени в разгара на ожесточени битки. Хитлеровите лагери на смъртта са така съзнателно и грижливо организирани, както се изгражда голямо търговско предприятие. Водят се регистри, определят се квоти, убитите старателно се претърсват за златни пломби и венчални халки, а от труповете на жертвите се произвежда сапун. Хитлер дотолкова е бил увлечен в тази смъртоносна програма, че дори към края на войната, когато Германия страда от недостиг на гориво за домашни и военни нужди, конските вагони все още се носят към лагерите на смъртта в изпълнение на своята гнусна и военнобезполезна задача.

Има няколко основания да смятаме, че славата на Хитлер няма да е бързопреходна. Преди всичко, в очите на широки кръгове от хора той е най-големият злодей на всички времена. Щом като Нерон и Калигула, чиито безобразия са нищо в сравнение с неговите, се помнят добре вече двайсет века и са символи на жестокостта, спокойно можем да предречем, че славата на Хитлер, който безспорно е най-големият злодей в историята, ще се носи още векове наред. Разбира се, Хитлер ще се помни, защото е и главният виновник за Втората световна война, най-голямата, която светът познава. След появата на ядреното оръжие вече е много малка вероятността сблъсък от подобен мащаб да избухне в бъдеще. Така че дори след две-три хиляди години Втората световна война ще остане едно от най-големите събития в историята.

Хитлер ще бъде известен и с целия си необичаен и интересен живот. Изумително е, че този чужденец (да не забравяме, той е роден в Австрия, а не в Германия) без политически опит, без средства и политически връзки успява за по-малко от четиринайсет години да се домогне до ръководния пост на една голяма световна сила. Ако съдим по способността му да увлича масите, можем да кажем, че Хитлер е най-даровитият оратор в цялата история. И накрая, пъклените методи, с които упражнява властта си, няма да бъдат забравени скоро.

Може би няма друга фигура в историята, която да е оказала такова влияние върху живота на съвременниците си. Освен десетките милиони, загинали във войната, избухнала по негова вина, и в нацистките концентрационни лагери, милиони още остават без покрив или животът им е напълно съсипан.

При всяка преценка за Хитлеровото влияние трябва да се вземат под внимание два фактора. Първо, голяма част от събитията през този период вероятно изобщо нямаше да се случат, ако не беше Хитлер. В това отношение той се различава рязко от личности като Чарлз Дарвин или Симон Боливар. Вярно е, разбира се, че самото положение в Германия и Европа улесни Хитлер. Неговите милитаристични и антисемитски изказвания например сигурно са намирали отзвук сред мнозина от слушателите му. Но пък и няма признаци, че в мнозинството си германците от 20-те и 30-те години са очаквали или искали правителството им да следва екстремистка политика като Хитлеровата, както и няма признаци, че други немски лидери биха следвали евентуално същата политика. Събитията от Хитлерово време не бяха предвидени поне приблизително от нито един външен наблюдател.

И второ, цялото нацистко движение се доминира в изключителна степен от един-единствен водач. Маркс, Ленин, Сталин и други изиграха важна роля за възхода на комунизма. Но националсоциализмът няма бележит водач нито преди Хитлер, нито след него. Той изведе нацистите до властта и през цялото време поддържа ръководната си роля. Когато умря, с него умряха Нацистката партия и нейното правителство.

Макар че влиянието на Хитлер върху живота на неговите съвременници е толкова голямо, върху бъдните поколения то очевидно ще бъде слабо. Хитлер не можа да осъществи нито една от главните си цели и ако все пак окаже някакво въздействие върху следващите поколения, то ще бъде в посока, обратна на замислената от него. Например Хитлер много държеше да разшири влиянието и територията на Германия. Но новите му завоевания, макар и огромни, се оказаха мимолетни — днешна Германия заема по-малка територия, отколкото имаше, когато той завзе властта.

Хитлер изгаряше от желание да унищожи евреите; но само петнайсет години след идването му на власт възникна първата от 2000 години насам независима еврейска държава. Хитлер ненавиждаше и комунизма, и Русия. Обаче непосредствено след смъртта му и донякъде в резултат на започнатата от него война руснаците успяха да разширят своя контрол над голяма част от Източна Европа и комунистическото влияние в света се разрасна чувствително. Хитлер презираше демокрацията и се надяваше да я заличи не само в други страни, а и в самата Германия. Въпреки това Германия днес е действена демокрация, а гражданите й проявяват по-голяма нетърпимост към авторитарната власт, отколкото всяко германско поколение преди Хитлер.

Факт е вече,обявяването за христянски мъченици,жертвите на БАТАШКОТО КЛАНЕ

Тервел-кана сюбиги
   Тѐрвел се смята за втория владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух. Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му — между годините 700/701 и 718/721 г. През 705 г. получава титлата - кесар, с което се създава прецедент в историята [1][2]. Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си - Кубрат.[3][4][1]

Никога дотогава, а и никога след това, тази титла не е давана на чужденец, като по този начин Тервел получава правата на законен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя.
На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 200-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен - според арабски източници наброява 2500 кораба.
Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромил вражеския флот.
Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите. Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с два окопа - единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия - зимата била незапомнена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. Широко се пропагандира от много историци, че победата на Тервел, както по-късно и победата на франкския майордом Карл Мартел над арабите при Поатие (дн. Франция) са двете събития, които не позволили на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа.
Друг автор.....До 717 г. на византийския престол се сменили още трима императори (Филипик, Анастасий II и Теодосий III). Най-после през 717 г. на разклатения трон седнал Лъв III.

В това десетилетие на размирици във Византия, в Западна Европа се разигравала тежка трагедия. Ще я предам с малък цитат от книгата на Ст. Цанев "Български хоризонти".

"Не бил минал век, откак Мохамед започнал да проповядва исляма и арабите мюсюлмани превзели цяла Мала Азия - Мека и Медина, Дамаск, Сирия, Йерусалим, Анатолия, Александрия и цял Египет, нахлули в Персия, Афганистан и Армения, превзели и цялото северно крайбрежие на Африка - Кипър, Родос, Триполи и Картаген, а през 711 година се прехвърлили на европейския континент - маврите превзели Испания, през 716 година превзели Лисабон и се отправили на изток към Франция;..."
Това е бил удар по-страшен от този на Атила, защото тук сега се сблъскват не само армии, но и религии - две коренно противоположни цивилизации. И още по-лошо - сега в тази мащабна експанзия вероятно е бил заложен стратегически план за ликвидация на Християнството и завладяване на Европа. Потвърждава се от факта, че "...по същото време арабският владетел Маслама нахлул от Мала Азия в Тракия със силна войска и опустошил напълно цялата провинция, след това се насочил към град Константинопол и като се укрепил близо до градските стени, започнал пълна обсада на града откъм сушата; Сюлейман, командир на могъща флота от три хиляди кораба, навлязъл в Босфора и обсадил Константинопол откъм морето."

"Целта била двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от Изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни и вкопчвайки Европа в ислямски клещи, да я задушат и да я превземат.
Вече трета година арабите стягали безмилостно смъртния обръч около вечния град, птичка не можела да прехвръкне, било въпрос на месец-два да го превземат..."

Настанал глад, мизерия и болести сред обсаждащите войски на арабите и още по-страшни в обсадения град.

След неколкократни молби от императора, Тервел решил да спаси Византия. Той забавил (за известно време) удара си - вероятно, за да събере и подготви достатъчна войска, да извърши добро разузнаване на противника и по някои тактически съображения (например да заблуди арабите, че ще бъде неутрален, нали Византия е била постоянен враг на българите и то много коварен през последните години).

Най-после Тервел се включва във войната: "Била ранната утрин на 15 август 718 година, черното нощно небе едва-едва просветлявало и звездите по него започнали да оредяват - най-сънният час, тогава над спящите араби се извило торнадо от отровни стрели, след стрелите върху тях връхлетял черният грохотен облак на конницата, мечовете бляскали като къси светкавици - ..."
Константинопол бил спасен за векове напред. А с него Балканите и Европа. Векове по-късно Европа ще оцени заслугите на Тервел за спасяване на Западна Европа и Западната християнска цивилизация. Поема от 600 стр. ще бъде написана за него. Естествено след още някой век (България е била вече под турско робство) ще се забрави за Тервел и за България до появата на историите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски.

"Дали Тервел е виждал толкова далече, за да предвиди, че опасността, която се задава от изток е по-страшна от коварствата на византийските императори, не знам, но той спасил не само Константинопол, спасил не само Византия - на 15 август 718 година владетелят на българите кесарят хан Тервел, мъж могъществен, без да е християнин, спасил християнска Европа.

Това за хронистите било толкова невероятно и необяснимо, че те "покръстили" Тервеля - повечето от тях, включително и нашият Паисий Хилендарски, пишат, че бил възприел християнската вяра в лето Господне 713 и че извършил този подвиг, подтикнат към отмъщение от християнски чувства (Мавро Орбини).
Но след като чувствата му не били християнски - какви са били? Мечтаният Константинопол - безпомощен и отчаян - бил на колене пред него, бил в краката му, достатъчно е било да почука с меча си по Златната порта - защо не го е превзел?

Що за варварско благородство, непонятно нам?!"

Мъдрост и проницателност в бъдещето, наследени от древните предци (от траки, итилци, памирци и други славни клонове и клончета на българите).
Пак ще цитирам Ст. Цанев.

"Не знам дали си представяш, скъпи читателю, какво би станало, ако арабите бяха превзели Константинопол през 718 година - щеше да се случи най-малко това, което се случи след седем века, когато го превзеха турците.
Има и по-скептични прогнози - английският историк Едуард Гибън бил казал, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата.

Тъй или иначе, Тервел отложи - поне за нас - историята със 7 века."      (http://photos1.blogger.com/blogger/2011/2241/400/tervel-orange%20seal.2.jpg)


Това като го чета и поствам,ми става драго,и в същото време - тъжно,като се замисля,сега какви хора ни управляват.Къде толкоз много и кога,сгрешиха нашите бащи и деди,та сме наказани така жестоко с тези политици....Да не дава господ....

3aпис.

По нагоре постнах известното за Момчил,сега мисля да добавя и един от потомците му,а именно легендарния ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Вълчан войвода е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла Източна България.
Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар, Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786-1846)в Букурещ, вуйчо на Герги Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо …. „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан Войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил войвода, загинал през 1345 г в битка с обединените византийски и турски войски.
Водил дружина Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. Също така е записано, че той е пратил пратеници при руския цар, за да иска да се започне война с Турция, като е бил готов да плати цялото мурабе, заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар (въпреки, че пратил делегация при него) не се наел да започне война.
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел — да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.
Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин…
„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин който е по-възрастен с 40 години отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо Войвода прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци…“ От този текст може лесно да се изчисли годината в която е роден Вълчан Войвода или Вълчан Ангелов Пандурски - роден 1775 година в с. Осеновлаг.

http://treasures.zonebg.com/legs.htm

На пръсти се броят личностите,към който,римляните са изпитвали същевременно ужас и омраза.
Една от тези личности е "Червенокосата тигрица"кралицата на британското племе Исени - Boadicea."другите са - Анибал Барка,Спартак,Арминиус,Децебал,Бар Кохба,Атила...
Тя била жена на вожда на това племе - Прасутаг.През 60 г. умира владетелят на племето Прасутаг. Римляните обявяват конфискация на всички негови владения.Пристигналите трибуни се отнесли с дъщерите на царя отвратително,хей така,за удоволствие,изнасилили дъщерите му пред погледа на кралицата.Майката се нарязала меч,извършила приношение на боговете чрез кръвта си,и се врекла да отмъсти.Вдига подвласните си Исени и съседните Тринованти на въстание.буквално за броени дни превзема почти всички укрепени центрове на римляните и извършва геноцид,Почти всички римляни са избити,авторите дава бройка от 70000.римските легиони и войскови подразделения търпели поражение след поражение.Сменен е главнокомандващия на римската армия в Британия,на негово място пристига,извесния,и хитър като лисица военачалник - Гай Светоний Паулин.Вдъхва увереност на останалите легиони,попълва оределите кохорти и леко полеко започва да дава отпор на кралицата.
Самата Boadicea,била едра снажна и красива жена,с чудно хубава ,до кръста дълга,червена коса.В боя влизала с два меча,наравно с мъжете.Римляните я мислели за бясна и обсебена,и изпитвали неистов ужас при вида и.Стигнало се до генерално сражение,което траело часове,накрая по добрата тактика и използването на катапулти,балисти и скорпиони от легионите - решили изхода на битката.Самите римляни признават,че не са видяли келт да се спасява с бягство този ден.Била една от най - кървавите битки в историята.Пред лицето на врага,кралицата се самоубива,заедно с дъщерите си.

 Римляните запомнят червената ѝ коса и дълго време се страхували от червенокоси жени.


(http://imgpe.trivago.com/uploadimages/69/79/6979633_l.jpeg)
Мемориал Statue of Queen Boadicea

Людмила Живкова

Малко се говори за тази личност . То не бяха паметници на американски летци и незнайни турски войни , брукселски улици и други дивотии ...


В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят — прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Забележителен е приносът ѝ в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес към тракологията. Допринася за облекчаването на режима на допускане на българи, особено учени и културни дейци, до посещения и работа в Западна Европа и САЩ.

По нейна иницитава са организирани честването на „1300 години България“, домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса „Камбаните“ в София (край ж.к. Младост - 4), на Националния дворец на културата в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.

Благодарение на личната ѝ упоритост е съхранен Царският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.

Многобройните дейности, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина, се тълкуват като „национализъм“ от КПСС в противоречие с пролетарския интернационализъм. Особено остра е реакцията срещу инициативата „1300 години България“.

Противниците ѝ в България я критикуват поради огромните средства, хвърляни в амбициозните ѝ проекти. Нейната „неудобност“ и убеждения са причина да се спекулира с нелепата ѝ смърт броени дни преди 39-я ѝ рожден ден — с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта ѝ нейната политика не намира наследник и голяма част от инициативите ѝ са изоставен�

Съществуват много хора, които обществото ни помни, хора от миналото. Някои помним заради добрите неща, които са направили, а други заради лошите.

Сега ще напиша за един човек, за един обикновен човек от народа, който благодарение на собствените си сили и умения се издига неимоверно и става легенда. Нещо повече, той става бог.
                   
                                                    Това е египтянина   
                                                         ИМХОТЕП

Забележителна личност, доктор, философ, архитект и поет, Имхотеп е представител на древен Египет.
Имхотеп е една от най-интересните фигури в египетската култура. Името му означава „този, който идва с мир”. Служил е на Джосер - крал от трета династия, бил е везир на фараона и се твърди, че е най - великият жрец на бога на слънцето Ра. Смята се, че освен че е бил поет и философ, той е бил и първата личност в историята, действаща като физик, както и че е първият архитект. Той също така е бил и изобретател. Макар да няма директни доказателства, се твърди, че той е може би първият човек, изобретил папирусния свитък. Даже и това да не е така - той със сигурност е първата личност, за която се знае, че го е използвала. В ролята си на най-приближен на краля той  е този, който е проектирал гробницата на фараона - Джосеровата пирамида, позната и като Стъпаловидната пирамида - която се намира в Сахара и която е построена някъде около 2630-2611 пр. Хр. Другото, което се твърди, че е въвел, е проектирането на колони в архитектурата. Едно от нещата, с които е станал най-известен и които са му приписали ролята на божество след смъртта му, е използването на медицината. Смята се, че той е откривателят на египетската медицина, а за известността му допринася и факта, че не е използвал магия в медицинското си лечение. Диагностицирал е и е лекувал над двеста болести, извличал е лекарствата от растенията, известен е и с изпълняването на операции и зъболекарски намеси. Бил е запознат с циркулацията на кръвоносната система, знаел е къде се намира всеки витален орган, както и за какво служи той.

Твърди се, че майка му е наполовина богиня, светица покровителка на Египет, което също е допринесло за обявяването му за божество.

Имхотеп е станал богът на медицината и изцерението, а когато гърците нападат Египет те го богославят и му построяват храмове, виждайки в него своя собствен бог на изцерението - Асклепиус.

В течение на времето легендата и престижа на Имхотеп само нараствали, а гръцките храмове, построени в негова чест, се превърнали в места за медицинско обучение.

Имхотеп е запомнен за всички добри неща, които е направил за хората, пък били те и преди много, много години.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Chief_sitting_bull.JPG) Татанка Йотанка"Sitting Bull, Седящия Бик"



Седящия Бик е индиански вожд и шаман от племето Хункпапа Лакота. Той е роден около 1831 г. в близост до Гранд Ривър в Южна Дакота. Благодарение на личните си качества и на живот изпълнен с превратности, той  става най уважавания вожд на огромното племе Лакота(дакота).
През пролетта на 1876 г. хиляди индианци се измъкват от резерватите, в които се пратени в началото на 1876 г., за да се присъединят към общините на вождовете Седящия Бик и Лудия Кон (лакота), Двете Луни (шайени) и др., които до този момент не са покорени от белите. Американските военни планират летни експедиции, които да принудят индианците да се върнат обратно в резерватите.

Седем пехотни роти и четири кавалерийски под командването на полк. Джон Гибън тръгват на изток от форт Елис, западна Монтана и започват да патрулират по течението на р. Йелоустоун.
Петнадесет кавалерийски и пет пехотни роти под командването на бриг. ген. Джордж Крук тръгват на север от форт Фетерман в Уайоминг на 29 май, насочвайки се по посока на р. Паудър.
Цялата Седма кавалерия на САЩ и две пехотни роти и един оръдеен отряд под командването на бриг. ген. Алфред Тери тръгват на запад от форт Ейбръхам Линкълн в Дакота на 17 май. Три роти от Шеста пехота се придвижват от форт Бюфорд на р. Мисури нагоре по течението на р. Йелоустоун, за да установят склад за провизии се присъединяват към Тери на 29 май при устието на р. Паудър.
Координацията на трите части се проваля след като в битката при Роузбъд на 17 юни Крук е изненадан и победен от голям индиански отряд воден от Лудия кон и отстъпва към форт Мийд. Отстъплението на Крук е значителен фактор, довел до последвалото унищожение на Къстър. Незнаещи за битката на Крук Гибън и Тери се срещат през юни при устието на р. Роузбъд. Те формулират план основан на откриването на голяма индианска следа на 15 юни, който предвижда придвижването на полка на Къстър нагоре по р. Роузбъд докато обединените колони на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн. Офицерите се надяват да хванат индианците между тези две сили. Седма кавалерия се отделя от остатъка на колоната на Тери на 22 юни и започва бързо преследване по следата. На Къстър са предложени оръдията, но той отказва с довода, че ще го забавят. Той отхвърля също така предложените две допълнителни кавалерийски роти, защото вярва, че неговият полк може да се справи с всичко, което му се изпречи.

Докато колоната на Тери и Гибън се движи по посока на устието на р. Литъл Бигхорн, привечер на 24 юни скаутите на Къстър пристигат на възвишение използвано за наблюдение, известно като Враново гнездо, на 23 км източно от реката. На сутринта на 25 юни те му докладват, че са забелязали признаци за разположението на индианското село на 24 км разстояние. Първоначалният план на Къстър предвижда изненадващо нападение срещу селото на следващата сутрин, но пристига доклад, че следата, оставена от войниците му е открита от вражески настроени индианци. Предполагайки, че присъствието им е разкрито Къстър решава да нападне селото без повече отлагане. Незнайно за Къстър групата индианци всъщност е напуснала лагера и не вдигната тревога в селото. Скаутите на Къстър отново и отново го предупреждават за размера на селото, по думите на скаут Мич Буйе „Генерале, аз съм бил с тези индианци в продължение на 30 години и това е най-голямото село, за което съм чувал.“ Основното безпокойство на Къстър е, че индианците ще се разделят и разпилеят в различни посоки. Командата на Къстър започва подхода си към индианското село по обед и се подготвя за нападение посред бял ден. Към 12.15 ч. Къстър разделя Седма кавалерия на четири групи:

Така седма кавалерия на САЩ препуска към смърта си. От нея в края на битката остава живо само едно товарно муле. Труповете са скалпирани и устата им напълнени с пръст, за да се наситят на индианска земя.

Иван Сирко - Украинския дявол

Легендарен хетман на запорожците.
Участва във въстанието на казаците, оглавено от Богдан Хмелницки срещу Жеч Посполита. Включва се активно и във военните кампании срещу Османската империя и Кримското ханство.
През 1654 г., като полковник, отказва да положи клетва за вярност към руския цар, оттегляйки се в Запорожието, но по-късно променя мнението си и става привърженик на руския цар.
В годините 1658 - 1660 г. е Виницки полковник.
Иван Сирко е своенравен атаман, менящ често политическите си позиции. От 1663 г. насетне е многократно избиран и преизбиран за върховен атаман на Запорожката Сеч, печелейки серия блестящи победи над силите на Кримското ханство, поляците и Пьотр Дорошенко. Един от вдъхновителите на антиполското въстание в Крайбрежна Украйна през 1664 г.
През 1667 - 1668 е пълководец на Харковския свободен полк.
През 1668 минава на страната на Дорошенко, опълчвайки се срещу украинските градове, боляри и войводи, но през 1670 къса с него, след което нанася няколко поражения на доскорошните си съюзници.
През 1672, надявайки се отново да стане атаман, оглавява опозицията срещу кандидатурата на казашкия лидер Иван Самойлович, за което е заточен в Тоболск, но скоро се връща в Украйна.
През 1670-те год. организира серия успешни кампании срещу Кримското ханство.
За него се знае че е уникален във военната история на света - не е бил побеждаван в нито едно сражение а е водил казаците в над сто такива.
самите казаци са го наричали - ДИВ, тоест обладан.След серия от неуспешни атаки и опити на французите да превземат Дюнкерк - ключът към Ламанша, френския крал повиква запорожките казаци и те превозени с кораби от Украйна пристигат във Франция под предводителството на Хмелницки и Сирко го превземат за три дни.
Под негов диктат е написано знаменитото писмо на казаците до турския султаОтговор на Запорожци до Мохамед IV
Запорожките казаци до турския султан!
Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти ебем майката.
Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня, Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй - калъфка. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали : Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожска войска.

и никой ли няма да коригира заглавието на темата, че да бъде граматически издържано  *hihi*

Братле, ако имаш да пишеш нещо съществено, ОК, ако ли не за спам има "общи приказки" . Така му е било кеф на ДУДА така го е написал, може би грамотноста му е толкова, но това не ти дава право да спамиш, или пишеш по темата или у лево.

 :D :D Мдаа ... опасен е бил тоя Сирко! Типично по казашки!
...
 В "Тарас Булба" на Гогол са добре описани нравите на казаците.

Разгледай и обърни внимание на казашките войни - "характерники" нещо уникално са. Може би от тук произлиза якия отговор на казаците, когато им искали войска за помощ:
- Ще пратим батюшка, ще пратим в помощ 20 000 или един

Пири Реис

Рождената му дата не се знае точно. Роден е между 1465 и 1480 г. в Галиполи (Гелиболу), Турция, на полуостров Галиполи, пролива Дарданели). Умира в Кайро. Истинското му име е Хаджи Мухиддѝн Пѝри ибн Хаджѝ Мехмѐд. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племенник на известния османски мореплавател Кемал Реис.
Приблизително след 1481 г. започва да плава заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. През 1487 г. заедно с него отива на помощ на мюсюлманите в Испания. Между 1491-1493 г. участва в нападенията на островите Сицилия, Сардиния, Корсика и южните брегове на Франция. Започвайки служба за Османската империя заедно с чичо си, той бил капитан на боен кораб в Османско-венецианската война от 1499-1502 г. След смъртта на чичо му 1511 г. се оттегля в гр. Гелиболу, работи върху "Морска книга" и през 1513 г. начертава карта на света.
Воюва като капитан в османския флот при Египетската операция през 1516 г. През 1517 г. предлага първата начертана карта на Явуз Султан Селим ("Жестокия"). След като завършва "Морска книга" през 1521 г., участва в Родоската операция от 1522 г. През 1524 г. направлява кораба на великия везир Макбул Ибрахим Паша, пътуващ за Египет. През 1525 г. поради интереса на великия везир преработва "Морска книга" с негова помощ и я подарява на падишаха султан Кануни Султан Сюлейман, „Законодателя“ (или наричан още „Великолепни“), заедно с начертаната през 1528 г. втора карта на света. След 1528 г. служи в южните морета. След превземането на град Аден (в дн. Йемен) от португалците, той е назначен за капитан в Османския суецки флот, но на 26 февруари 1548 г. Аден е превзет обратно. През 1552 г., превземайки важната португалска база в Мускат (Маскат) и след това остров Кешъм (в Персийския залив), обсажда крепостта Хормуз. После се насочил на север, узнавайки решението на португалците да затворят Персийския залив. След като завладял Катарския полуостров и остров Бахрейн, заминал за Египет. Губернаторът на Басра, Кубад Паша, поискал помощта му по време на тези нападения, но Пири Реис изоставил флотата, намираща се в Персийския залив. По-късно бил обявен за виновен за тези си действия и бил публично обезглавен през 1554 г. или 1555 г.

Картите на Пири Реис
 
По време на преобразуването на двореца Топкапъ в музей през 1929 г. е намерена карта на света на Пири Реис. Тази карта веднага се предоставя на Мустафа Кемал Ататюрк. Той заповядал картата да се проучи и публикува. Но по това време никой не осъзнавал колко важна е тя. Направените по-късно проучвания открили всъщност колко мистериозна е тази карта. Имало дори предположения, че тя е направена от извънземни. Освен намерената в двореца Топкапъ карта, в Националната Берлинска Библиотека се съхраняват и атласи на Пири Реис. Те точно показват Средиземно море и околностите на Мъртво море.
Първоначално тези карти били дадени за изследване на американския картограф Арлингтън Малери. Той съобщил, че е поставил всички географски координати на картите, но не намерил истинските местоположения на обектите и поискал помощ от Уолтърс, американски флотски картограф. Уолтърс и Малери успели след дълги проучвания да наложат картите към съвременния атлас. Резултатите разбунили духовете в научните среди, тъй като се оказало, че картите били начертани изкючително точно. Освен това, Пири Реис изобразил не само Средиземно море и околностите на Мъртво море, но бил изчертал и Северна Америка и Южна Америка, даже и бреговата линия на Антарктида. Още по-стряскащо бил фактът, че на картите на Пири Реис се виждали не само бреговата линия на континентите, а и планинските вериги, върховете, островите, реките и равнините с голяма точност.
През 1957 г., която била годината на геофизиката, картите били дадени и на директора на Уестънската обсерватория и на йезуитския свещеник Линехам, картограф на Щатския военен флот. След обстойни проучвания Линехам съобщил, че картите били до смайваща степен точни и че показвали ясно области, които в онези дни още не са били съвсем напълно проучени. Най-смайващо било, че на картите се виждали и планините на Антрактида. Но тези планини били открити едва през 1952 г. чрез ехолокация. По-рано съществуването им не било известно, тъй като Антрактида е покрита с ледове още от 6000 г. пр. Хр.
Последните проучвания на проф. Чарлз Хапгуд и математика У. Срейхан ни предоставят и още по-смущаващи факти. Съпоставяйки сателитни снимки на Земята с картите на Пири Реис, се получило изумително сходство. Учените стигнали до извода, че тези карти би трябвало да се основават на фотографии, заснети от голяма височина.
Опитите показват, че снимки направени от сателит могат да станат ясни и точни, само ако обхващат район, побиращ се в 5000 километрова окръжност. Районите извън тази окръжност стават несъразмерни и не представят реалните форми на обектите. Същият феномен се наблюдава и в картите на Пири Реис. Ето защо тези карти стават обект на проучване от страна на изследователи с по-нетрадиционни разбирания като Ерих фон Деникен. Той проучва и много други такива артефакти, поставящи цялата позната история на човешката цивилизация под въпрос. Картите на света на Пири Реис остават и до днес една голяма загадка за съвременната наука.