Imperia Online България

Номадската пролет II


Пролет е, нещата взеха да цъфтят,
грозни истерични пилци в клоните цвъртят.
Слънцето напече пак обръснатата ми глава,
За да напомни за презряната съдба.

Прокарвам бавно бруса по ръба,
в окото трепва смело кисела сълза.
Нащърбен и поръбен е фамилният ми меч,
а мустакът посивял е веч.

Игра играят буйни момчурляци –
току пред мен прииждат на рояци.
Дерат гърла, че ще умират с чест,
а после с кръв обляни ще си правят фест.

„Глупци, затънали във вечна младост!
Умрели, преди да вкусите от гърдата майчина радост!
Поредно мъртво поколение сте вие!
Храна за пасмината кралска, която ви открие!”

Крещя без глас, наострящ меча, озверял –
Оръжие, което кара да трепери всеки крал.
Оръжие, което ще потъне в нечии гърди
и после плач, пожар и плен ще причини.

Поглеждам косо хоризонта и мълча –
ще има буря смъртоносна над града.
Ще падат пак дървета върху нечии палатки,
ще има погледи тревожни, нервни, кратки.

И щом на бурята в окото озовем се всички пак,
и щом започнем марша черен, крак до крак,
и щом ударим меч във щит със ярост –
тогава пак ще изкрещя: „Върви си, Старост!”

 *bravo* *bravo* *bravo*

 :o

Дарт Вейдър крие нежно лирично сърце в бронираните си, HITech гърди!  :D

 *bravo* *bravo*

Нещо ново по темата номади, все пак?

Et cetera, delenda est Otonum!  >:D

 Истинско удоволствие е да четеш тези редове!  *bravo*

*bravo*

брех,добро е,изразително *bravo*