Imperia Online България

Аз те моля, отвори очи... За да бъдеш с мене всичко забрави. Не искам думи напразни... не искам напразни лъжи. Просто е хубаво, когато те чувствам. Просто и нежно до мен да си ти. Да милвам лицето познато, да виждам най-красивите очи, да държа ръцете на които разчитам, да целувам всички черти.
И от този сън незем, не искам нивга да се будя аз, не искам да те губя, дори за секунда, нито пък за час. Сънувам те дори, когато си до мен, сънувам те защото моят смисъл си ти, сънувай ме и ти!
Аз те моля, затвори очи, искам всичко да премислиш и да ми кажеш прощаваш  ли ми ти? Прощаваш ли ми дори греховете, които все още не съм извършила?

В самотна стая с тишината си говоря, мълча а всъщност споря ....
Душата ми на две е разделена, половината на Ада е дарена...
Не знам какво да правя, не знам какво да сторя,
Знам само че съм уморена, знам че искам да съм твоя...
Не всеки път когато се обърна, ще виждам твоите очи,
Но знам, че в малкия живот - смисъл ми стана ти...
Даде ми надежи, даде ми мечти, даде ми дори сълзи...
Не се оплакам и не споря, щаслива съм дори така,
Ще продължа да се боря, ще продължа с вдигната глава...
Обичам те, това е чувство не искам и неискай да го променя,
Обичам те дори да знам, че си само една мечта!!!

Това за мен ли е ... :) :-[

Стига де не е проблем за някой  :-*

за теб - музика

Благодаря за музиката, страхотно отпускащо е! :-*

http://www.vbox7.com/play:f111c9b7

Това харесва моята АФродита :)))  ;)

Ти си...
Ти си любимата ми грешка,
демонът с кафевите очи.
Ти си смисъла на думите ми,
убийцата на моите мечти.
Ти си цветето в сърцето,
лунен лъч и светлина,
ти приятел и враг си,
моя обич и тъгa.
Ти си човекът дарил ми,
нежност,топлина,
ти си също и лъжецат,
отнел ми най скъпите неща.

 *SCRATCH*

Многоооооооооо хубаво!  *ok*

Имам още ма не ми се пише сега :) утре ще пусна още някое.

Ето малко лични мисли, нека се придържаме към подфорум�

И тази нощ аз те сънувах,
трупат ти носех на ръце,
убих те за да те имам,
макар и със истинало сърце.
Аз никога неще забравя,
твоето лице,и никога не ще допусна,
да плаче твоето дете.
Аз помня онзи миг във които,
държах двете ти ръце,
и твоите думи неjни на раздяла,
ще пазя в моето сърце.
Затуй кажи ми сбогом,
и всичко забрави...
гласът ми и очите..и устните дори.
Били са само твои,
но ти не оцени,
една любов голяма,
която мен изпепели.

Само тази нощ при мене остани,
само тази нощ, а после и върви.
Само в този миг ме прегърни,
само в този миг, а после забрави ме.
Само капчица любов дари ми,
само капчица, а после си я вземи.
Само малко обич дай ми,
само мъничко за другите ми дни.

Не ми обещавай слънчеви дни,
не ми обещавай свойта любов,
не ми обещавай просто мълчи,
не ми обещавай, а дай ми живот.
Не искам клетви за вярност,
не искам измамни мечти,
аз искам обич без подлост,
аз искам любов без лъжи.

Ден е!
Но е късно!
Късно е вече за целувките,
за любовта...
Ти ме остави преди време,
а сега ме търсиш пак с молба.
Но казах аз - късно е!
Не мога да ти простя,
не мога всичко да преглътна
и да ти повярвам,
да повярвам в любовта.
Не мога!
Ти може би наистина си се  разкаял,
може би наистина ме искаш,
но сега е вече много късно.
И пак ще ти повтарям всеки път,
когато ме потърсиш с молба,
че ти отхвърли ми тогава,
а аз ще сторя това сега.
Дните си вървят ....
след тях годините отлитат,
а аз не искам с тебе това време да прекарам,
защото ти достатъчно много закъсня.
Сега обърни се и си тръгни,
навярно друга ще те чака там
и за нея навреме ще пристигнеш,
защото тук при мен е вече късно!

Страст ...
Такава е една сладникава!
Любов...
Дали я има на света?
Копнеж ...
Измислен от измама!
Обида...
Май това реалността ?
Емоции ...
Породени от страстта!
Ревност...
Плода на любовта!
Възбуда ...
Дали това не е копнеж?
Омраза ...
Някак си идва след една лъжа!

чисти чалгии с извинение  *tired*

Целия ни живот е залят от чалга  ;) Зомбират ни!
Напиши ти нещо по-хард тогава  :)

целият форум знае че хич не ме бива с писането  :D
просто изкоментирах, не е заяждане  ;)

Ще ти викам Деса Поетеса :P :-*  :-[
Иначе невероятна лирика, поздравления!

Мислех Си …

Мислех си, че отрих мъжа мечта,
Мислех си, че той е едничък на света.
Подарих му цялата си любов,
Продадох си цялата душа.
Вярвах за първи път, че света е красив,
Въпреки, че той беше само една мечта.
Времето летеше в разговори мили,
Думите не стигаха, за тези чувства в мен.
Но всичко има край нали?
Той се превърна в поредната лъжа!

за когото е той си знае ...

Страдание

Болка, сълзи, мъка, разбити мечти ….
Тъмнина, студ,  празни очи ….
Заключена в душата си стоя и страдам …
Задавам си въпроси, но сякаш все повече пропадам.
Разхождайки се в мислите си виждам,
Че някъде стоя сама, прегърната от тъмнина.
Обръщам се на ляво и на дясно,
Но никъде не те откривам,
Навеждам си главата и сълзите си скривам…
Поглеждам на горе – тъмнина,
Поглеждам на долу – тъмнина,
Къде отиде ти моя едничка светлина,
Защо изчезна, защо се скри,
Защо накара ме да чувствам вина?
Страдание и болка и безкрайна самота,
Очи, сълзи, наранена душа….
Няма ден, няма светлина,
Няма усмивки, няма красота…
Всичко сиво е и мрачно,
Някак черно и прозрачно ….
Смисъл не откривам в нищо,
С празен поглед гледам твоя снимка,
Надявайки се да ми проговориш ….
Самота …. страдание и болка,
Това е моята душа, това остави ми в замяна…
В замяна на цялата топлина и любов,
Които се опитах и успях да ти подаря.

http://www.vbox7.com/play:aaf51711