Imperia Online България

Номадски нашествия => Архив Ера 2 => Темата е започната от: Oton в Октомври 15, 2008, 15:49:35



Титла: Ера 2, Хаос
Публикувано от: Oton в Октомври 15, 2008, 15:49:35
 - Какво ще правим Фениксе - очите на оцелелите членове на Конклава се бяха устремили всичките към него.
"Конклав ли? Тази дума вече е история!"
Половината Крале вече ги нямаше. Някои от тях предпочетоха да останат в земите си и да воюват с варварите, а други - погинаха от самите варвари.
 - Сганта номадска ни унищожава, изнемогваме откъм ресурси, войските ни са почти напълно разбити. Степните кучета овладяха търговските пътища, удрят здраво цивилното население. Земите ни горят - Императрица Изолде едвам сдържаше разтреперания си глас. Бе дошла малко преди началото на заседанието, все още по доспехи, омачкана, окървавена и с налудничав поглед на лицето. Вероятно не бе спала дни наред.
 - И не е само това - допълни Чингиз - Варварите не пипат твърдините. Готвят нещо мащабно, сигурен съм. Не разбирам... от къде имат толкова много подкрепления... Сякаш... зимата не им е сторила нищо. Всеки път идват все повече и повече. Падат с милиони. Но продължават да бъдат милиони.
 - Ти... би трябвало да знаеш... Монголе - Император Спану бе побеснял. От мощтта и силата, която излъчваше, нямаше и следа. На мястото на дясното му око имаше превръзка. И това бе най-малкото, което варварите можеха да му отнемат при последната битка, която позорно бе загубил - Как беше израза: "Здрави майки са ви раждали." Нали така? Там.... в проклетата Степ... се плодите като зайци!
Чингиз нищо не отговори. Той просто извади меча си и тръгна към грамадния Император. Отдавна бе престанал да се държи като Крал. Нямаше как да го стори, след като бе видял главните си градове да горят.
 - Чингизе, спри! Спану - излез навън, за да подишаш малко чист въздух - Феникс се постара гласът му да е властен, но обезумелите императори не му обърнаха внимание. Спану изтегли тежкия си меч и се приготви да посрещне опонента си.
Чингиз тръгна да замахва... и в този момент вратата на имперската зала широко се отвори.
Могъщ като древна планина, с гладко обръснат череп, от чиято задна страна се спускаше дълга метър и половина опашка, облечен в церемониални кожи, препасал Великият Ятаган през кръста си, на прага застана Главатарят на Всепобедната Орда - Хаос. Зад него пристъпиха Крум - Монголът и Отон - Касапинът, облечени в не по-малко парадни кожи.
В залата се възцари мъртвешка тишина.
Степният Вълк огледа надменно всички присъстващи. По лицето му играеше дяволита усмивка. Приличаше на хищник, който току що се бе нахранил. Или по-скоро - предвкусваше пиршеството от току що убитата плячка.
 - Значи... това е Великият Имперски Съвет - Главатарят леко се поклони - За мен е чест да съм на мястото, което скоро ще бъде... тронната ми зала!
Думите сякаш извадиха кралете от вцепенението.
Пръв се окопити Спану.
 - Как смееш да оскверняваш тази зала с присъствието си, номадско куче!
Хаос леко вдигна ръката си и Крум реагира като мълния. Още преди Спану да е успял да направи и една крачка, късата извита кама на Монгола беше на гърлото му. Отон реагира с цяла секунда закъснение да изтегли меча си, но го насочи срещу всички останали, бавно описвайки дъга.
Хаос продължаваше да се усмихва.
 - Така ли посрещате... официалния гост на заседанието си?
 - Какво - изкрещя Чингиз - Официален гост? По чия покана?
 - По моя - Феникс се изправи от мястото си - Главатарят на Ордата отправи официално искане за мир и по закон сме длъжни да го изслушаме.
 - Че от кога... Степният Вълк спазва каквито и да е закони - попита Чингиз, с все още изваден меч. Очите му се срещнаха с тези на Отон. Касапинът го гледаше студено. Можеше да го съсече с един удар. А със следващия да повали и Крум. След това Хаос щеше да е мъртъв.
 - Прибери меча си, Чингизе - Феникс повиши тон - Не смей да цапаш Великата Зала с кръв. Спомни си кой си!
Минаха няколко секунди, преди Кралят да прибере острието си.
Хаос махна с ръка отново и Крум се върна на мястото си.
 - Седни, Главатарю - Феникс му посочи празното място, в отсрещния край на дългата маса. Хаос се настани удобно, а двамата му Маршали застанаха плътно до него.
 - Ще ме прощавате, че влязох с въоръжен ескорт, Ваше Величество. Но не мисля, че има някой в тази зала, който може да ме хареса. А и... до колкото виждам... Някои членове на този Съвет също не са сметнали за необходимо да се обезоръжат.
Макар и с много силен номадски акцент, Хаос владееше езика на земята Имперска съвършено.
Феникс кимна.
 - Ще помоля равните ми да свалят оръжията си, ако двамата ти Маршали изчакат отвън. Имаш думата ми, че няма да им посегне никой, докато са в границите на земите ми.
 - Съгласен съм, Императоре - Хаос махна кимна и ескортът му се обърна да излиза. Пътьом Отон се спря пред Изолде и я изгледа предизвикателно от глава то пети. Лицето му се приближи плътно до нейното. Императрицата можеше да усети горещия му дъх.
 - Дължите ми една ръка... Ваше Величество - Касапинът се ухили зловещо - Нали не сте забравили?
 - Единственото, за което съжалявам... е че не ти отрязах друга... много по-важна за теб... част от тялото ти - с насечен от гняв глас му отговори кралицата.
 Отон се усмихна весело.
 - Кой знае... следващият път... може да те поканя... на гости в шатрата си. Сигурен съм, че... ще е незабравимо изживяване!
Изолде го изгледа насмешливо.
 - Ако... се отнасяш с жените така, както се биеш... изживяването ще е всичко друго, но не и незабравимо... Маршале!
 - Да вървим, Отоне - Крум го подкани с ръка, като едновременно с това се стремеше да държи под око цялата зала.
Касапинът не спираше да гледа  Изолде, но тръгна.
"Тъкмо беше започнало да става интересно!"
След като Маршалите най-сетне излязоха, а Великият Меч на Хаос, заедно с оръжията на останалите крале бяха изнесени, всички седнаха.
 - Какво е предложението Ви, Главатарю - Феникс реши да кара по същество, защото макар и невъоръжени свободните владетели на земята Имперска можеха без проблеми да разкъсат Степния Вълк на ситни парченца.
Хаос се наведе напред и опря грамадните си длани на масата.
 - Всички императори се заклеват във васална зависимост, избират ме за Пръв и Единствен Император на земята Имперска. Запазвате земите си и автономията си и плащате ежегоден данък в злато, който мисля, че ще можете да си позволите. Веднъж на всеки петнадесет години всяко имперско семейство ще предава на Ордата по едно от мъжките си чеда.
Всички ахнаха.
 - А да се наредим всичките в редица и да запеем като хор от девици не желаете ли, Ваше Величество - прогърмя Чингиз.
Степният Вълк не му обърна внимание. Гледаше право напред, към Феникс.
 - Загубихте. Това е истината. Още няколко атаки и няма да ви остане... нищо. Ордата е превзела половината земя Имперска. Колко армии ви останаха? С какво ще ги храните? Аз няма да спра. В момента войниците ми ви превъзхождат десет към едно. Дори и... - Хаос направи кратка пауза - Дори и прочутите ви гвардейци няма да успеят да ви помогнат този път. Гладни сте. Уморени. Разединени. А и знаете, че... някои от вашите сънародници... вече избраха да подгънат коляно пред мен. Утре... ще пратя войските им... срещу вас. Ще е забавно да гледам... как се убивате един друг. Нали?
Кралете се размърдаха неспокойно.
Феникс, обаче, запази самообладание.
 - Отговорете ми на един въпрос, Главатарю... Ако наистина сме в ръцете ви... защо сте тук? Защо ви е нужно да преговаряте? Можете просто... да ни унищожите. Нали?
Степният Вълк понечи да отговори, но Изолде го изпревари:
 - Защото не иска историята да го помни като варваринът, който е унищожил земята Имперска. Иска да бъде самодържец, император... бог. И да властва над... покорените крале. Иначе... би ни превърнал в мъченици. Той ни иска... унизени, с прекършен дух. Нали така, Главатарю?
Хаос се поклони усмихнат.
 - Няма честта, Императрице... Но държа да Ви кажа, че продължителните битки са размътили мозъка Ви. Аз съм тук, за да подам ръката си и да предложа мир и милост - Хаос вдигна рамене - Мога и да не го направя, нали? Изборът е ваш.
Феникс бавно се изправи.
 - Ще имаме мир... когато поемете отговорност за всичките кланета на невинни! Ще имаме мир... когато освободите всичките имперски пленници, които загиват с хиляди в лагера ви. Ще имаме мир... когато ми поднесете главите на ония двамата, които ви придружават! И накрая... ще имаме мир, когато... собствената Ви глава... украси предната стена на тая твърдина - Феникс изчака няколко секунди и добави почтителното: - Главатарю!
Степният Вълк бавно се изправи. Усмивката му този път излъчваше ненавист.
 - Камък върху камък няма да оставя в тая земя Имперска! Всички ще погинете и никой никога няма да помни имената ви! Все едно ви е нямало - Хаос изгледа всички един по един. Погледът му се спря на Феникс - А Вас, Ваше Величество... Вас няма да ви убия. О, не! Ще ви отрежа езика, носа и двете уши... И ще ви превърна в пътуващо посмешище, което номадите ще плюят и ще замерват с кал!
Главатарят на Всепобедната Орда рязко се изправи и тръгна към вратата. Преди да излезе, огледа за последно цялата зала.
 - А това тук... ще го превърна в кочина, в която ще се въргалят прасетата ми!
След като врата се затвори след него Феникс бавно седна и само каза:
 - Бесен е. А щом е бесен... значи ще сгреши.

  Резултати от Двадесет и втората вълна:

Успешни опожарявания: 1261
Победи за защитниците: 189

Убити номади: 31988435
Убити имперски войници: 11011774

Убити и отвлечени в робство цивилни: 16981439

Резултати от Двадесет и третата вълна:

Успешни опожарявания: 1534
Победи за защитниците: 103

Убити номади: 328961719
Убити имперски войници: 16914391

Убити и отвлечени цивилни: 19470035

Резултати от Двадесет и четвъртата вълна:

Разрушени имперски крепости: 1532
Победи за защитниците: 108

Убити номади: 21249077
Убити имперски войници: 239799229

Резултати от Двадесет и петата вълна:

Разрушени имперски крепости: 1536
Победи за защитниците: 107

Убити номади: 16047050
Убити имперски войници: 14705189

Резултати от Двадесет и шестата вълна:

Разрушени имперски крепости: 976
Победи за защитниците: 102

Убити номади: 11346191
Убити имперски войници: 4068853

Резултати от Двадесет и седмата вълна:

Успешни опожарявания: 1550
Победи за защитниците: 97

Убити номади: 328961719
Убити имперски войници: 16914391

Убити и отвлечени в робство цивилни: 21090138

Скъпи ми Парис,

Надявам се, че те намирам в добро здраве и че все още си жив и мислиш за мен.
Но те призовавам, в името на всички Богове, да не го правиш повече. Забрави ме. Аз за теб съм мъртва. Живей... и помни, че винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Избягай далеч от това проклето място и никога повече не се връщай. Тук за мен и за теб вече няма нищо. Не ме търси. Не ме спасявай. Защото... ще загубиш живота си. Повярвай ми. Избягах от номадския лагер, за да ти пратя това писмо, което даже не зная дали ще успее да стигне до теб. Надявам се да успее. Трябва да се върна обратно. Това е единственият шанс ти да останеш жив. Както и... нероденото ни дете. Детето, което... никога няма да бъде наше. Защото... варварите ще ме изчакат да го родя... и ще ми го вземат. Прости ми, че... съм малодушна и слаба, та не мога да сложа край на живота си. Остава ми... единствено да живея със спомена за теб.

                                 Сбогом, Парисе, Генерале мой любим!

                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                         Завинаги твоя: Рицарката