|
Титла: Номадска песен Публикувано от: Oton в Февруари 05, 2010, 19:01:32 Прости ми, Майко, черна те оставих...
Черна, скръбна и бездетна, сама в Степта, и тъжна. Прости ми, че щастлива пак не те направих, И внуци нивга няма да прегърнеш. Синът ти, Майко, днес ще стане ратник. Ще яхне коня, ще препаше ятаган. Ще гази враговете степни, Майко... Ще замени постелята домашна с нощния саван. Ще бъда ратник, Майко, в Ордата Велика... Ще марширувам редом с моите братя към Смъртта. Ще стана воин чутовен и безсмъртен... А името ми ще оттеква в вечността. Ще чуе цялата земя какво съм сторил, ще имам сто жени – робини светлокожи, лични... Ще знаят как със сто имперци съм се сборил И как обсаждал съм твърдините им фантастични. Ще ме командват, Майко, генерали страшни – Отон Касапинът и Сахо Кръволока, Робуста Черен, Демоничен и сам Бащата, Майко, Хаос Пълновластен – ще определя на съдбата пътя ми епичен. Недей да плачеш, Майко, и сълзите замени с усмивка. Синът ти вече на Степта е Син. На бран отивам аз велика, Майко... Подай ми сабята от бащин скрин. |