Жребият - за едни сватба, за други - брадва.

[satarius]

Пак си пушила препикана конска фъшкия

Ти си чакай следващият мач на ЛЕВСКИ, че до тогава и конски фъшкий не могат ти оправат настроението

[monticar]

Ти си чакай следващият мач на ЛЕВСКИ, че до тогава и конски фъшкий не могат ти оправат настроението

Шушумигарка

[komisarq_bg]

Ето ти satarius един коментар за мача - дано ти хареса.
Те са сърцето на стадиона

Те са обикновени хора, с необикновена любов. Те са жестоко критични, но и до гроб верни на тази любов. Те се раждат, живеят и умират с нея. Те са просто футболните фенове, а любовта е единствената дума, с която може да се опише чувството към техния отбор. За някои това е странно, за други – плашещо, но при всички случаи е едно от най – истинските чувства, които съм срещала у хората.
И не става въпрос за лумпенизираните фенове, които влизат в новинарските емисии след всеки мач, а за истинския запалянко. За онзи, който безрезервно подкрепя любимия отбор дори, когато не е на стадиона. За онзи, който не предава любовта си, дори когато всичко изглежда загубено. Но и за онзи, който е стъпил здраво на земята и не е превърнал тази обич в маниакална лудост.
Защото най – великата игра съществува благодарение на тези хора, а не на собственици, съдии или делегати. Защото те, феновете, са по - важни от някакви си играчи и треньори. Защото те са на стадиона, а утре там ще бъдат техните деца и внуци. Защото те са сърцето и дъхът, и пулсът на стадиона.
Снощи на стадион "Васил Левски" привържениците на ЦСКА показаха нагледно именно тази безрезервна любов към отбора си. През последните няколко години те изстрадаха немалко драми около любимия тим, но не загубиха вяра и отново бяха там, на стадиона. Подкрепяха отбор съставен от млади момчета, почти деца, които обаче дадоха всичко от себе си и "оставиха" душата си на терена.
А това е всичко, което феновете искат – игра със сърце.  Да, точно така. Не победи "на всяка цена", а сърцата игра – това е най-ценено от публиката на ЦСКА. Дори и "армейците" да бяха загубили снощния двубой, едва ли някой запалянко би обвинил играчите, след като те изцедиха и последните си сили в името на отбора. "Децата" на ЦСКА направиха всичко, за да могат привържениците да се гордеят с отбора си.
И феновете се гордееха, защото момчетата на терена направиха това, което момчетата по трибуните правят цял живот – раздадоха се до край за отбора. Точно затова снощи футболистите на Любослав Пенев бяха изпратени от запалянковците като победители – с бурни аплодисменти, с песни и възторжени скандирания. Тези хора – и футболисти, и фенове – дадоха всичко от себе си в топлата августовска вечер и изглежда само късметът не бе на тяхна страна, за да се превърне радостта им в еуфория и усмивките в смях, а нощта в празник.

Надежда Велкова

[satarius]

Шушумигарка

анти-левскарка

[monticar]

анти-левскарка

Смени анти-депресантите и противозачатъчните бе теле

[satarius]

Ето ти satarius един коментар за мача - дано ти хареса.
Те са сърцето на стадиона

Те са обикновени хора, с необикновена любов. Те са жестоко критични, но и до гроб верни на тази любов. Те се раждат, живеят и умират с нея. Те са просто футболните фенове, а любовта е единствената дума, с която може да се опише чувството към техния отбор. За някои това е странно, за други – плашещо, но при всички случаи е едно от най – истинските чувства, които съм срещала у хората.
И не става въпрос за лумпенизираните фенове, които влизат в новинарските емисии след всеки мач, а за истинския запалянко. За онзи, който безрезервно подкрепя любимия отбор дори, когато не е на стадиона. За онзи, който не предава любовта си, дори когато всичко изглежда загубено. Но и за онзи, който е стъпил здраво на земята и не е превърнал тази обич в маниакална лудост.
Защото най – великата игра съществува благодарение на тези хора, а не на собственици, съдии или делегати. Защото те, феновете, са по - важни от някакви си играчи и треньори. Защото те са на стадиона, а утре там ще бъдат техните деца и внуци. Защото те са сърцето и дъхът, и пулсът на стадиона.
Снощи на стадион "Васил Левски" привържениците на ЦСКА показаха нагледно именно тази безрезервна любов към отбора си. През последните няколко години те изстрадаха немалко драми около любимия тим, но не загубиха вяра и отново бяха там, на стадиона. Подкрепяха отбор съставен от млади момчета, почти деца, които обаче дадоха всичко от себе си и "оставиха" душата си на терена.
А това е всичко, което феновете искат – игра със сърце.  Да, точно така. Не победи "на всяка цена", а сърцата игра – това е най-ценено от публиката на ЦСКА. Дори и "армейците" да бяха загубили снощния двубой, едва ли някой запалянко би обвинил играчите, след като те изцедиха и последните си сили в името на отбора. "Децата" на ЦСКА направиха всичко, за да могат привържениците да се гордеят с отбора си.
И феновете се гордееха, защото момчетата на терена направиха това, което момчетата по трибуните правят цял живот – раздадоха се до край за отбора. Точно затова снощи футболистите на Любослав Пенев бяха изпратени от запалянковците като победители – с бурни аплодисменти, с песни и възторжени скандирания. Тези хора – и футболисти, и фенове – дадоха всичко от себе си в топлата августовска вечер и изглежда само късметът не бе на тяхна страна, за да се превърне радостта им в еуфория и усмивките в смях, а нощта в празник.

Надежда Велкова

[satarius]

Смени анти-депресантите и противозачатъчните бе теле

Ти па к'во са надал зурла от кочинката бре, мача на ЛЕВСКИ е другата седмица, изтраи до тогава

[Goshosi]

Смени анти-депресантите и противозачатъчните бе теле

От коя пещера излезна пък тоя.   Поредния заблуден фен.   Тъпо е да се делите на каквито и да било в живота. Още по-тъпо е да се делим на футболни отбори.  

[satarius]

От коя пещера излезна пък тоя.   Поредния заблуден фен.   Тъпо е да се делите на каквито и да било в живота. Още по-тъпо е да се делим на футболни отбори.  

Той е от тия ''фенове'' дет псуваха Берби на ку...а и какво ли не, та чак го разплакаха момчето нема нищо общо с фен и той не знае какво е