Препил младеж очи отвори
и веднага установи :
Такива мебели и щори
аз нямам в стаята, уви !
А щом не съм във мойта стая,
във друга стая съм сега,
ала къде е тя не зная …
Какво си спомням от нощта ?!
Излязохме с Иван и Гошо
да гледаме на барче мач,
но Гошо се накърка лошо -
по принцип си е слаб пияч.
Иван отнесе го след мача
а в барчето останах аз -
Напий се !, взе да ме подкача
коварно вътрешният глас !
Нали съм си момче послушно
компромисно се съгласих :
Напитки още две ще мушна
и се прибирам кротък, тих …
Но както камъчето малко
обръща тежката кола,
след тези две си казах : Жалко
ще бъде да не продължа !
Оттам нататък в два-три бара
поне, си спомням, че вършах …
В последния май ме набара
мадама някаква и … ааах … -
Прозрението го удари,
изплува пред очите лик …
Вратата взе да се отваря,
младежът се надигна с вик !
Видя, застанало на прага
едно кошмарно същество,
с лице като на баба Яга
и то намигна му с око :
- Ей, сексии, счупихме се снощи !
Сега ти бъркам яйчица,
домашни – имаме кокошки.
А после пак те почвам, да !
Младежът даже не направи
труд дрехите да събере,
рекорд на спринт по гъз постави
и отговорно се закле :
Гръм да ме тресне, ако сложа
в устата вече алкохол !
Едвам спасих горката кожа
от този влюбен женски трол...