какво е играта... какво означава да играем?

[Табачка]

аз лично от ИО не мога да взема нищо. игра като всички останали, но от форума на ИО мога да взема много дали като уграмотяване или като като развлечение, или като запознанство с много нови хора и още много неща. а до колкото до ИО(самата игра) схемата е много лесна пращаш няколко смс-а не ставаш от компа по 18 4аса на денощието накрая се разбиват в теб 5 човека и ти си първи. Затова аз съм си вече само за участието не само тука, а в каквато и да е игра, защото доакто има хора които си заобикалят правилата по един или друг начин то се губи спортната злоба и става като кръстословиците...

Това може да означава само, че в истинският живот си реалист и осъзнаваш сериозността или несериозността на събитията и в зависимост от това им отдаваш заслужиното внимание или безразличие.
Ако бях жена, ся щях да почна да те свалям, бро    

[The_God]

Това може да означава само, че в истинският живот си реалист и осъзнаваш сериозността или несериозността на събитията и в зависимост от това им отдаваш заслужиното внимание или безразличие.
Ако бях жена, ся щях да почна да те свалям, бро    

недей че се притесних 

[Табачка]

спокс

[prosto_jena]

За мен играта е нещо забавно и в същото време доста каляващо нещо. Чрез игрите се учим да побеждаваме и да понасяме загуби. Играла съм всевъзможни игри от гоненица до  игри и винаги има удоволствие без значение от играта. А това,че живота е една игра е изтъркана вече фраза,но все пак е истина. Игри винаги е имало и ще има докато човек е жив и има въображение да  ги създава. 

[olgaru]

играта долу-горе е еквивалент на живота,а живота е..........
   
Животът е сложна игра.В нея човекът представлява пионката,която е най-важната част. Именно около нея се върти цялото действие в играта.Тя е свобода, тя прави човека възвишен и същевремено разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и духовна, телесна и интелектуална. Играта е средство за възпитание на общителност, колективност и социалност. Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър.Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за всички около него.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър. Това учение да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като къс природа, като обект на закономерно развитие е пуснало дълбоки корени в нас. Съзнанието за определяне на способността за желание винаги е основанието за задоволство от постъпката, основанието на чувството на удоволствие.Човекът се нуждае от покоряването на целия свят.Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.Човек играе навсякъде. От детството до старостта си. Играе на игри от детските кубчета до трагичните театрални герои, от играта на орехи до играта на борсата. Животът може да бъде една голяма игра. Например човек играе докато разговаря с приятели, познати, когато работи. Тези ментални игри не са като детските игри или като спорта, където целта не е утилитарна, при тях човек може да извлече изгода. Но това вече не е игра в чистия и вид. Когато играта става функция на културата, тогава понятията задължение, задача и дълг се свързват с нея. В този случай, според Хьойзинха към нея се прибавят мотиви и действия, които съвсем не са безкористни. Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Автор: Томас, Публикувана на: 12.11.2006

[The_God]

играта долу-горе е еквивалент на живота,а живота е..........
   
Животът е сложна игра.В нея човекът представлява пионката,която е най-важната част. Именно около нея се върти цялото действие в играта.Тя е свобода, тя прави човека възвишен и същевремено разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и духовна, телесна и интелектуална. Играта е средство за възпитание на общителност, колективност и социалност. Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър.Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за всички около него.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър. Това учение да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като къс природа, като обект на закономерно развитие е пуснало дълбоки корени в нас. Съзнанието за определяне на способността за желание винаги е основанието за задоволство от постъпката, основанието на чувството на удоволствие.Човекът се нуждае от покоряването на целия свят.Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.Човек играе навсякъде. От детството до старостта си. Играе на игри от детските кубчета до трагичните театрални герои, от играта на орехи до играта на борсата. Животът може да бъде една голяма игра. Например човек играе докато разговаря с приятели, познати, когато работи. Тези ментални игри не са като детските игри или като спорта, където целта не е утилитарна, при тях човек може да извлече изгода. Но това вече не е игра в чистия и вид. Когато играта става функция на културата, тогава понятията задължение, задача и дълг се свързват с нея. В този случай, според Хьойзинха към нея се прибавят мотиви и действия, които съвсем не са безкористни. Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Автор: Томас, Публикувана на: 12.11.2006

т'ва е написано на баси научния стил... то има смисъл е него, ама аз 3 пати го четох докато го схвана...

[olgaru]

смисъла на всичко е един и същ -важното е да има ЕМОЦИИИИИ....... > > >

[psybot]

играта долу-горе е еквивалент на живота,а живота е..........
   
Животът е сложна игра.В нея човекът представлява пионката,която е най-важната част. Именно около нея се върти цялото действие в играта.Тя е свобода, тя прави човека възвишен и същевремено разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и духовна, телесна и интелектуална. Играта е средство за възпитание на общителност, колективност и социалност. Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър.Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за всички около него.С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър. Това учение да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като къс природа, като обект на закономерно развитие е пуснало дълбоки корени в нас. Съзнанието за определяне на способността за желание винаги е основанието за задоволство от постъпката, основанието на чувството на удоволствие.Човекът се нуждае от покоряването на целия свят.Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.Човек играе навсякъде. От детството до старостта си. Играе на игри от детските кубчета до трагичните театрални герои, от играта на орехи до играта на борсата. Животът може да бъде една голяма игра. Например човек играе докато разговаря с приятели, познати, когато работи. Тези ментални игри не са като детските игри или като спорта, където целта не е утилитарна, при тях човек може да извлече изгода. Но това вече не е игра в чистия и вид. Когато играта става функция на културата, тогава понятията задължение, задача и дълг се свързват с нея. В този случай, според Хьойзинха към нея се прибавят мотиви и действия, които съвсем не са безкористни. Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Автор: Томас, Публикувана на: 12.11.2006

ЗА МОМЕНТ СИ ПОМИСЛИХ , ЧЕ ТИ СИ ГО ПИСАЛ И СИ КАЗАХ ЕТО ПОДУШВАМ , ЧЕ СМЕ ОТ ЕДН ПОРОДА , НО КАТО ВИДЯХ ЦИТАТА И ПОСЪРНАХ ЛЕКО   КАТО ЦЯЛО Е ТАКА ХУБАВИ МИСЛИ ИМА И НЯКОИ СПОРНИ МОМЕТНИКАКТО И ДА Е БИХ КАЗАЛ САМО ЕДНО :
Човек във все по-голяма степен подчинява природата и във все по-голяма степен става отчужден от себе си и не-свободен.Той се превръща в роб на обществото.Именно поради тези си отношения с другите човек е изправен пред реалната опасност да не бъде.Влизайки в обществото, той става онзи безличен образ на човека от тълпата.Тълпа, подчинена единствено на стадния морал, чиято граница ловко лавира между нормалността и абсурдността като лудост.Следователно единственият начин да се противопоставим  на обществото, на масата, на стандарта, който поробва, всяко робство е не-нормално дотолкова, доколкото ни прави не-свободни, е да издигнем издивидуалността на човека като негово най-нормално състояние.
Но това е борба, едно велико обявяване на война срещу фалшивите ценности на изкуствеността, която пронизва целия ни живот.Борба срещу абсурдността на масата (нейната “стандартна лудост") и смелостта на личността да се провикне и да каже: “Аз съм”,т.е. “Аз съществувам

[psybot]

ДА ИГРАЯ ОЗНАЧАВА ДА КРЕЩЯ С ВИСОКО ГЪРЛО: АЗ СЪЩЕСТВУВАМ, ИМА МЕ, ЕТО МЕ ТУК СЪМ!
НО ДА СИ МИСЛИМ ЧЕ ЧОВЕКА Е НА ВЕЛИКОТО ТВОРЕНИЕ И , ЧЕ СВЕТА Е СЪЗДАДЕН , ЗА ДА МУ СЛУЖИ ТОВА Е АБСУРДНО, ЗАЩОТО КАКТО Е КАЗАЛ ПАСКАЛ "ЧОВЕК Е МИСЛЕЩА ТРАСТИКА" - ТОЛКОВА КРЕХЪК ЧЕ ДОРИ ЛЕКИЯ ПОВЕИ НА ВЯТЪРА МОЖЕ ДА ГО ПРЕКЪРШИ. КОЛКО ДЕИСТВИТЕЛНОСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОЧЕРНЕНА И ИЗОПАЧЕНА ЗАРАДИ ТОВА? - ТАЗИ ГЛЕДКА УМОРЯВА...
Ето защо в сравнение с безкрайното разнообразие от форми на сътрудничество и съпричастност, които няблюдаваме във всеки организъм като цяло, осъзнатият свят на намеренията и оценките е само една частица от този организъм.Следователно нямаме право да смятаме това късче осъзнатост за цел на целия феномен на живота.Затова би било наивно да издигаме като върховна ценност удоволствието, нравствеността или която и да е било друга единичност от сферата на съзнанието и с тяхна помощ оправдаваме света.Подобна абсурдна интерпретация е само уродливо създание на измерването на живота с факторите на съзнанието.Картина твърде жалка, но все пак породена от този безумен жалък звяр човекът.Каква противоестественост само, каква скотщина на идеите избликва от него, когато се появи и най-малкото препятствие.

[psybot]

Всяко общество, всеки индивид се съобразява постоянно с един йерархичен ред на благата и според него определя своите действия и преценява тези на другите.Този мащаб обаче постоянно се мени, защото степента на интелегентност, която решава за тях, е твърде ниска в общия случай.Следователно между добрите и лошите действия няма разлика във вида, а единствено в степентта.Добрите действия са облагородени лоши; лошите са огрубели добри действия. Затова нека човекът действа както може, а това ще рече както трябва.
Постепенно в нас трябва да покълне един нов навик на разбиране, на нелюбов и неомраза, на обзор, за да се даде на човечеството неговата жизненост.Това е, което Ницше нарича “възвръщане на веселостта”. това е номера да надскочиш ръста си , номера на "въжеиграча" .
В този смисъл всякакви присъди над живота, всички оценки “за” и “против” имат стойности единствено като симптоми и само като такива могат да бъдат разглеждани.Сами за себе си подобни оценки са чиста глупост.
Нека видим сега “…колко малко са тези, които умеят да оползотворяват своите изживявания – и то така, че те да се превръщат в орна площ, която да дава плод; докато други – и колко много са те! – понесени от стихийния порой на най-вълнуващи съдби ще плуват винаги, и то много леко, отгоре на повръхността като коркова тапа…ето че се натъкнахме на онези обратно устроени фокусници, които вместо да сътворяват света от нищо, превръщат света в нищо”.

[olgaru]

При положение,че някой формулира мислите ми по-добре от мен,не виждам нищо лошо да го цитирам-по-добре отколкото да плагиатствам в чиста форма
А стандартите и правилата в едно общество си ги измисляме ние и съответно можем да се съобразяваме с тях,да ги спазваме или да им се противопоставяме-всеки има право на избор и пак всеки си остава индивидуален- и тази негова индивидуалност може да се прояви единственно в обществото-при един отшелник няма база за сравнение.И мисля,че всъщност смисълът не  е да се противопоставяме на обществото,а с индивидуалността си да накараме обществото да се съобразява с нас.И тогава фразата "аз съм си аз" няма да ти се струва неосъществимо предизвикателство-ще бъде част от реалния живот.И ако нямаме ценности в живота-тогава вече не живеем,а съществуваме.......
А пък на мен ми се ЖИВЕЕ

[psybot]

При положение,че някой формулира мислите ми по-добре от мен,не виждам нищо лошо да го цитирам-по-добре отколкото да плагиатствам в чиста форма
А стандартите и правилата в едно общество си ги измисляме ние и съответно можем да се съобразяваме с тях,да ги спазваме или да им се противопоставяме-всеки има право на избор и пак всеки си остава индивидуален- и тази негова индивидуалност може да се прояви единственно в обществото-при един отшелник няма база за сравнение.И мисля,че всъщност смисълът не  е да се противопоставяме на обществото,а с индивидуалността си да накараме обществото да се съобразява с нас.И тогава фразата "аз съм си аз" няма да ти се струва неосъществимо предизвикателство-ще бъде част от реалния живот.И ако нямаме ценности в живота-тогава вече не живеем,а съществуваме.......
А пък на мен ми се ЖИВЕЕ

няма да коментирам написаното от мен дали е пладиатсво или собствен текст - да речем, че е налице една особенна форма на пластичност и преливане на моите мисли в едно с мислите на бележития Фридрих Ницше което означава че това не е просто преразказ на непознат текст  , а в определен смисъл е опит за изясняване на и без друго  метафоричните му и фрагментарни мисли, т.е. да в основата е застъпен особенният и изключително заразителен стил на Ницше, но.... : : : това са само основите на един пищно изграден дворец   
как му се казва на това ....а да мисля че бе тълкуване   

[olgaru]

 „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“Фридрих Ницше
Щом харесваш философията му -приеми и това- „Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само война.“

[psybot]

„Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“Фридрих Ницше
Щом харесваш философията му -приеми и това- „Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само война.“

  *YAHOO*ТОЗИ ВТОРИЯТ ЦИТАТ КАЗВА УЖАСНО МНОГО  БИ БИЛО ДОБРЕ АКО ХОРАТА ВА ТАЗИ ИГРА ПОРАЗСЪЖДАВАТ ВЪРХУ НЕГО

[Serdican]

Даниел Марков:
              Мачкай, защото светът е брутален!

                         Мачкам - следователно съществувам!

        Две универсални правила - 1-во да ми е удобно и 2-ро - да ме кефи... имам и още, но като се научите да не се криете зад цитати, мъртъвци или никове...