само да те попитам, под чий ботуш са източните "поробени славяни" - VI-XIII , че не могат да контактуват с другите?
роизход и разселване на славяните
Първите опити да се отговори на въпроса откъде произхождат славяните са направени през XII в.
Според средновековните летописци най-древната тяхна територия са земите по долното течение на р. Дунав. Изхождайки от библейския разказ, те считали, че историята на славяните започвала с вавилонското стълпотворение, което разделило човечеството на 72 рода. Съвременната наука е установила, че славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. Независимо от различните теории за първоначалните им поселения безспорно тяхната прародина е Европа. Чрез археологически и лингвистични проучвания е установено, че те са населявали обширна област, заключена между Карпатите на юг, Балтийско море на север и реките Одър и Висла на запад, Днепър и Днестър на изток. Към началото на първото хилядолетие пр. Хр. се оформил общ праславянски език, който имал редица сходства с езика на балти и германци - непосредствени съседи на славяните. Сведения за някои от обитателите на посочените земи се срещат в „История\" на Херодот, като споменатите от него неври и будини вероятно са били славянски племена. По-сигурни писмени известия за славяните датират от I - II в. Римският историк Тацит ги назовава с общото име „венеди\" и ги поставя в съседство с германците.
По време на „Великото преселение на народите\" част от славяните започнали да напускат своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи славяни: западна, наречена венеди, източна - анти и южна - под името славини. Южните славяни – славините първоначално се разпадат на две големи групи: дакийски и панонски славини, разделени от южните склонове на Карпатите. От дакийските славини произлизат т. нар. “българска група”, защото по-късно участват заедно с прабългарите в образуването на българската държава. От панонските славини, водят началото си сърбо-хърватските племена, от които се образуват днешните сърби, хървати, словенци и черногорци.
До края на V в. южните славяни заели териториите северно от р. Дунав (приблизително земите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна). Те влезли в непосредствен контакт с римско-византийската цивилизация, която оказала значително влияние върху тяхното развитие.
Поминък и обществен живот
Славяните водели уседнал начин на живот, който несъмнено дал отражение върху техния бит, общество и култура. Основният им поминък е лов, риболов, събирачество, постепенно усвояват земеделието, като отглеждат редица култури – жито, ръж, просо, бобови растения, лен и коноп. В славянските некрополи освен зърнени храни са открити и много кости на животни, което показва и развитие на скотовъдството. Византийският писател Псевдомаврикий съобщава, че славяните отглеждали много добитък, а Прокопий отбелязва, че антите принасяли в жертва на своите богове бикове. От балканското население усвояват лозарството.
Славянски земеделски оръдия на труда
Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката била изработвана на ръка, което придавало на славянските съдове груби и несъвършени форми. Впоследствие те възприели грънчарското колело, усъвършенствали и технологията за приготвяне и изпичане на глината, което увеличило здравината на изработваните съдове. Славяните строели селищата си край реки, езера и блата, най-често в естествени и труднопроходими места. Основен тип бил землянката и полуземлянката, изградени от плет и глина, но постепенно започнал да си пробива път и каменният градеж. Славяните правели по няколко изхода на своите жилища, за да могат по-бързо да избягат в случай на вражеско нападение. Социалната структура на славянското общество в общи линии не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на историческата сцена в прехода от Античност към Средновековие. Основната обществена единица била родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Властта му била ограничена от общото събрание на племето - т. нар. вече, в което влизали всички мъже воини. Този начин на управление направил силно впечатление на Прокопий Кесарийски, който подчертава, че славяните не се управляват от един човек, а „живеят в демокрация\" и затова винаги „общо разглеждат полезните и трудни работи\". А Псевдомаврикий, като има предвид византийското самодържавие и строга централизация, характеризира управлението на славяните като „анархия\". Несъмнен авторитет в славянското племе имал съветът на старейшините, който се превърнал в главен помощник на княза.
Религиозни вярвания
Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани с начина им на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. На върха на богатия божествен пантеон на славяните стоял творецът на мълнията - бог Перун. Редом с него особено почитани били богът на стадата и подземния свят Волос, богът на плодородието Дажбог, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта Лада и др. Славяните вярвали също така в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могли да влияят върху плодородието и съдбата на хората. Това били т. нар. вили, самодиви и русалки, обитаващи реки и непроходими гори. За да умилостивят боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните, славяните извършвали жертвоприношения. В своите светилища те поставяли различни каменни или дървени идоли, пред които се кланяли и пеели езически молитви. Бил разпространен и фетишизмът - преклонението и вярата в чудодейната сила на свещени дървета, камъни и различни предмети. От най-древни времена сред славяните съществувал и култът към мъртвите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвия в гробовете оставяли и съдове с храна и различни предмети, за да му служат в отвъдния свят. Погребенията на славяните се придружавали с особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна - своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройвано и угощение (страва).
Заселване на славяните на балканския полуостров
В началото на VI в. славяните, обитаващи земите северно от р. Дунав, започнали периодични нападения върху територията на Византийската империя. Опасността от новия противник заставила император Анастасий да изгради през 512 г. внушителна стена за защита на столицата Константинопол, простираща се от крепостта Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море (общо 70 км). Съвременниците на събитията чертаят в произведенията си една мрачна и апокалиптична картина на последиците от извършените славянски набези. Те били придружавани с разрушения и отвличане на много пленници. Тъй като робството не било присъщо за обществения живот на славяните, значителна част от тези пленници впоследствие били освобождавани срещу паричен откуп, а имало и случаи, когато били избивани. Славянските нашествия се засилили особено по времето на император Юстиниан I (527 - 565). По примера на своя предшественик той предприел огромна строителна дейност по границите на империята. Същевременно византийците се опитали да привлекат на служба във войската и славини, с което се надявали да спрат честите нападения. Особена популярност със своите неочаквани и смели походи срещу съплеменниците си за кратко време придобил славянинът Хилвуд (Хулвудий) - стратег на Тракия. В продължение на 3 години (530-532) Хилвуд не само преустановява славянските набези, но успява да прехвърли бойните действия на север от р. Дунав. През 532 г. обаче славяните го посрещат “с цялата си мощ”, т.е. със създаден военноплеменен съюз и Хилвуд пада убит. След това владенията на юг от Дунав стават лесно достъпни за нападение за славяните, по думите на Прокопий. Силно средство за защита била византийската дипломация. През 540 г. тя успяла да предизвика междуособна война между анти и славини, която дала временен отдих за империята. През 549 и 550 г. последвали нови нападения. Особено голямо било последното, когато славяните, разделени на три отряда, достигнали до гр. Солун, след което презимували в земите на империята.
Последните десетилетия на VI в. бележат началото на славянското трайно отсядане в земите южно от р. Дунав. За известно време върху този процес дал отражение и един нов политически фактор - Аварският хаганат. Той се образувал в земите на днешна Унгария (римската провинция Панония). Аварският хаган подчинил славяните в Панония и се опитал да разпростре властта си и над дакийските славяни, но походът му срещу тях завършил безславно.
Византийският хронист Менандър съобщава, че аварският хаган проводил пратеници до вожда на дакийските славяни Давритас и поискал от него пълно подчинение и ежегоден данък. Последвал обаче дързък отговор на свободолюбивия вожд: „Кой е този човек между човеците, който ще преодолее нашата сила. Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата.\" Славяно-аварския конфликт не дал очаквания отдих за империята.
В края на VI в. славянските нашествия били подновени. Някои от тях били извършвани съвместно с аварите. През 584 г. славяните за пръв път обсадили гр. Солун. Пред града те разположили голямо количество стенобойна техника, с която започнали обстрел на крепостната стена. За да запазят съоръженията си от „гръцкия огън\", те покрили подвижните му бойни кули с мокри кожи. Стените на града обаче се оказали здрави и славяните се оттеглили. Неуспехът не ги отчаял и в следващите няколко десетилетия те предприели още четири обсади на Солун, които само по чудо не завършили с превземането му. Вторият град в империята останал като един остров сред славянското море, което плътно заляло земите около него и постепенно преминало към мирен начин на живот. Единственият по-сериозен опит за съпротива срещу новите заселници бил предприет от император Константин II, който през 658 г. подчинил славянските племена по Беломорието и преселил част от тях в Мала Азия. Независимо от това станало ясно, че славяните не могат да бъдат изтласкани от новите си поселения. Част от тях попаднали в политическата власт на империята и станали нейни данъкоплатци, а други славяни, главно на север от Хемус (Стара планина), запазили своята независимост.
Последици от славянското заселване
В продължение близо на един век славяните заели почти целия Балкански п-в. Една част от тях, принадлежащи към т. нар. българска група, се заселили в областите Мизия, Тракия и Македония, други - в Северна и Средна Гърция. Някои славянски племена достигнали чак Пелопонес и о-в Крит. В северозападната част на полуострова се установила сърбохърватската племенна група. Различията между двете групи славяни били незначителни, предимно езикови - някои звукове се произнасяли различно. С течение на времето тези различия се задълбочили и обхванали не само фонетиката, но също така морфологията и синтаксиса на езика. Разположението на някои славянски племена върху балканските територии е известно главно от византийски извори. В земите северно от Хемус живеели т. нар. седем славянски племена, а източно от тях - племето севери. На северозапад са разположени тимочаните, моравяните, абодритите и браничевците, в Средна и Южна Македония обитавали племената сагудати, берзити, драгувити и др. В Родопите живеели ринхините и смоляните, а в Пелопонес - езерците и милингите, в Тесалия велегизитите, в Епир – ваюнитите. Заселването на славяните на Балканския п-в предизвикало значителни демографски промени. В резултат на нашествията завареното местно население значително намаляло и постепенно започнало да се претопява сред новите заселници. Само една малка част от оцелялото балканско население успяло да запази своята самобитност, и то главно в непристъпните планински краища, които били засегнати сравнително по-слабо от варварските нашествия. Потомци на романизираните траки са власите, които се споменават за пръв път през Х в. като жители на планинските краища на Македония и Тесалия. За наследници на елинизираните траки се смятат днешните каракачани. В хода на славянските нашествия част от паметниците на римовизантийската цивилизация по балканските земи били разрушени. Сринати били крепостни стени и църкви, редица селища опустели. Все пак, макар и трудно, новите заселници намерили начин за съвместен живот с оцелялото местно население. Благодарение на контактите си с него славяните усвоили някои от постиженията на античната култура. Усъвършенствани били занаятите, нараснал значителна степен бойното им умение. Заселването на славяните на Балканския предизвикало дълбоки преобразувания в социално-икономическия и политическия им живот. Важна последица била появата и утвърждаването на частната собственост. Родовата община, в която собствеността върху земята била обща, започнала да се разпада. Тя постепенно била заместена от т. нар. съседска община, в която членовете били свързани с кръвно родство, а чрез общите граници на поземлените си владения. По повод едно голямо славянско нападение срещу Византия, започнало през 581 г. и продължило няколко години, византийският хронист Йосиф Ефески отбелязва: „Те разбогатяха - имат злато и сребро, стада от коне и много оръжия и се научиха да воюват по-добре от ромеите.\" Настъпилите обществени промени довели още по-голямо издигане ролята на племенния вождове и старейшини в управлението на племето. В техни ръце се съсредоточила значите на част от придобитите блага. Възникна нуждата от нови форми на политическа организация сред славяните, която да гарантира спокойното им съществуване върху бивши земи на Византийската империя. Славяни започнали да се обединяват във военно-племенни съюзи, чиято основна цел била запазване и разширяване на завоюваните територии. Изворите свидетелстват, че славяните в Македония изградили през първата половина на VII в. могъщ военно-племенен съюз, който станал инициатор и на нападенията срещу гр. Солун. За да избегнат съдбата на беломорски славяни, които били подчинени от Византия, племената северно от Хемус създали през втората половина на VII в. съюз, известен като Съюза на седемте славянски племена и племето севери. Именно по това време на Балканския п-в се появили прабългарите на хан Аспарух, които изиграли решителна роля в създаването на българската държава.
Сам си отговори на въпроса
Стефо вия с Влад се зимате за най умните ама не така