Imperia Online България  
Март 28, 2024, 19:56:31 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 46 47 [48] 49 50 ... 211   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: На по чашка  (Прочетена 243234 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Apuyc1912
Trusted Member
*

Karma: +171/-195
Неактивен Неактивен

Публикации: 767



Профил
« Отговор #705 -: Януари 06, 2017, 22:29:15 »

В светите земи на Кракра Пернишки требе дойда въоръжен с благо вино и върла ракия и некой крехко агне да не ме тупкат с винкело Grin
Активен

Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #706 -: Януари 06, 2017, 22:51:14 »

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
           Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
          Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

            ***

              Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
             Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
            Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха,  а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
           Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...


Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #707 -: Януари 06, 2017, 22:58:51 »

В светите земи на Кракра Пернишки требе дойда въоръжен с благо вино и върла ракия и некой крехко агне да не ме тупкат с винкело Grin

Така, така, че а си пропущил да донесеш нещо и че има как му викаме ''гайле'' Grin
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
Martin
Global Moderator
*

Karma: +861/-369
Неактивен Неактивен

Публикации: 3394



Профил
« Отговор #708 -: Януари 10, 2017, 13:54:38 »

Утре ще 'одя у Перник....пуснал съм си премиум, вдигнах си броните на 30, меча съм заострил, конницата е укрепена по всички направления
и тайно се надявам да нямам проблеми с формацията на пътя, както и бонус от терена на домакините.  Grin Grin
Активен

battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #709 -: Януари 10, 2017, 14:08:09 »

Утре ще 'одя у Перник....пуснал съм си премиум, вдигнах си броните на 30, меча съм заострил, конницата е укрепена по всички направления
и тайно се надявам да нямам проблеми с формацията на пътя, както и бонус от терена на домакините.  Grin Grin

 Grin Grin Grin
Стоманената Гвардия те очаква горе при крепостта а Винкелоносците се събират от околните 35 крепости...
Наредил съм им да те посрещнат подобаващо  Tongue

П.П. Ще ви приветстваме с малко метален дъжд преди това:
http://prnt.sc/dtrfl6

Точната им бройка няма да издавам, и не се опитвай да пращаш шпиони че контрата е 73ниво Grin
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
donnegro82
Капитан
****

Karma: +102/-52
Неактивен Неактивен

Публикации: 455



Профил
« Отговор #710 -: Януари 10, 2017, 14:26:12 »

винкел бе фортито дигна ли бре Grin Grin Grin Grin Grin Grin
Активен

по добре на хората в устата,отколкото на хората в краката
Martin
Global Moderator
*

Karma: +861/-369
Неактивен Неактивен

Публикации: 3394



Профил
« Отговор #711 -: Януари 10, 2017, 14:27:55 »

Grin Grin Grin
Стоманената Гвардия те очаква горе при крепостта а Винкелоносците се събират от околните 35 крепости...
Наредил съм им да те посрещнат подобаващо  Tongue

П.П. Ще ви приветстваме с малко метален дъжд преди това:
http://prnt.sc/dtrfl6

Точната им бройка няма да издавам, и не се опитвай да пращаш шпиони че контрата е 73ниво Grin

Убеден съм, че за по -добро гостоприемство, ще ми лиснете 1 кофа вода още днес по пътя, за да се заледи, за да мога да се хлъзна и с моята мускулна маса ще се набия като лек меч на 6-ца с 28 морал.. Grin Grin
Активен

battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #712 -: Януари 10, 2017, 14:33:55 »

Убеден съм, че за по -добро гостоприемство, ще ми лиснете 1 кофа вода още днес по пътя, за да се заледи, за да мога да се хлъзна и с моята мускулна маса ще се набия като лек меч на 6-ца с 28 морал.. Grin Grin


 *hahaha* *hahaha* *hahaha*
Реваааа...  *hahaha* *hahaha* *hahaha*
« Последна редакция: Януари 10, 2017, 14:39:27 от battle_brawler » Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #713 -: Януари 10, 2017, 14:36:00 »

винкел бе фортито дигна ли бре Grin Grin Grin Grin Grin Grin

к9 с 220М живот... И се правят още 4нива форти в академията... след 13часа са готови  Wink
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #714 -: Януари 10, 2017, 17:39:15 »

http://prnt.sc/dtu2ue
 Grin
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
Martin
Global Moderator
*

Karma: +861/-369
Неактивен Неактивен

Публикации: 3394



Профил
« Отговор #715 -: Януари 11, 2017, 19:51:13 »

*hahaha* *hahaha* *hahaha*
Реваааа...  *hahaha* *hahaha* *hahaha*


Издържа ми моралът и премиумът си каза думата и победих с висок изходен морал на бойното пернишко поле.  Grin
Активен

battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #716 -: Януари 11, 2017, 20:44:32 »

Издържа ми моралът и премиумът си каза думата и победих с висок изходен морал на бойното пернишко поле.  Grin

Мен друго ми докладваха командирите... Grin
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
Martin
Global Moderator
*

Karma: +861/-369
Неактивен Неактивен

Публикации: 3394



Профил
« Отговор #717 -: Януари 11, 2017, 22:55:02 »

Мен друго ми докладваха командирите... Grin

Подведен си..  Grin
Активен

battle_brawler
Капитан
****

Karma: +76/-58
Неактивен Неактивен

Публикации: 260



Профил
« Отговор #718 -: Януари 11, 2017, 23:16:00 »

Подведен си..  Grin

Е па я ги бех предупредил да те не докосват че ще ги наказвам...
Та рекоха ми че видели в далечината некъв човек облечен у железо у тоа студ... И мене понеже ме нема решили първенците да го приберат у крепостта да се стопли. Дали му най-убавите одежди със зашит местния герб. После го напоили с огнена вода и кога се съвзел рекоха че е бил много буен и налитал на бой, та му сипали зорлем още половин кило огнена вода наранили го с крехко месо и специалите картофи по селски и му довели една от жриците на бога на Винкелоносците, после го питали откъде е и го закарали дома да не мръзне по студо...
Та следващия път кога одиш се биеш пак, нема си спирам войниците, а ти си облечи некоа по топла дрешка или изчакай да се стопи снего поне...  *hahaha*
Активен

Пием като смок,
еб*м като бог,
и удрям като трифазен ток!!!
Martin
Global Moderator
*

Karma: +861/-369
Неактивен Неактивен

Публикации: 3394



Профил
« Отговор #719 -: Януари 11, 2017, 23:25:06 »

Е па я ги бех предупредил да те не докосват че ще ги наказвам...
Та рекоха ми че видели в далечината некъв човек облечен у железо у тоа студ... И мене понеже ме нема решили първенците да го приберат у крепостта да се стопли. Дали му най-убавите одежди със зашит местния герб. После го напоили с огнена вода и кога се съвзел рекоха че е бил много буен и налитал на бой, та му сипали зорлем още половин кило огнена вода наранили го с крехко месо и специалите картофи по селски и му довели една от жриците на бога на Винкелоносците, после го питали откъде е и го закарали дома да не мръзне по студо...
Та следващия път кога одиш се биеш пак, нема си спирам войниците, а ти си облечи некоа по топла дрешка или изчакай да се стопи снего поне...  *hahaha*

 Grin Grin Grin
У квартал Изток бех, то там снег до колена имаше. Нацапах си обувките днес, но ората ме посрещаа гостоприемно и подобаващо. Убави ора живеят у Перник!
Активен

Страници: 1 ... 46 47 [48] 49 50 ... 211   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!