На по чашка

Балада за северозападния младеж.

У северозападо леб нема! Те за тава те младежта бега у странство или по морето и у столицата, та белким поизкара некой лев и да може да заживее арно, да се задоми и да понаправи цял сном дечорлия. Аре парите ги прай криво лево оти всите са работяги ма задомяването къ дъ стане като начина му на себеизява е лабаво казано - прям, грубоват и рязък, изпъстрен със сексуални подробности като никъде другаде в България. За добър ден се използва - шъ маана а та прибия бе конь, къде одиш а ти го муанем у човката и пр. На никой не му прай впечатление, оти тава се е сраснало с тех.
Та...
...та през една далечна година един такъв див северозападен "сеянин" одил на гурбет по черноморието като сервитьор. Бил завършил паралелка - Обществено хранене на Икономическия в Монтана. Бил изчел доста книги, свирел в училищната музика а по купони - на китара. С една дума - обаятелен сеянин. Успял да се вреди в неква сервитьорска бригада от системата на Балкантурист и тогава настанали арни дни за беднаво чиляка. Налапал се с кинти като бибе с цифки. Летоска на морето, зимъска на Боровец или Пампорово, все те с таа бригада. Изкарал неколко те такива сезоня и решил че е доволно богат да мое да си глези жена. Жени,хмм, жени бил имал мноо, оти били строен па и убавец, ма се курортистки. Нищо сериозно. Мушкато и бегония. Случило се така че покрай работата си се запознал с една група пичоци от гр. Елена. И сред този сном от сливи изпъквала една джанка с черна коса, огромни като космосо кафяви очи, да потънеш в тях и да не сакаш да излазаш. Коралови устни, леко нацупени. Бедра до раменете и всичко това покрито с лек шоколадов тен. Ченето му виснало до земята и устата му зейнала като разкачена порта. Нещо му стегнало диафрагмата и го пререзало през кръсто. Стомахо му се обрънал на 360 градуса. Изгубил дар слово. Започнал да се бори с това тъпо състояние. Сам се надумвал с цинични клишета от рода на - таа на ква ми са прай, нали и она оди по голема нужда, да не е па да пика парафюм. През деня тези номера минавали покрай работната обстановка и залисията, ала рано заран като се прибирал в квартирата от дискотеката и затварял очи, виждал влажнио поглед на живите интелигентни очи и съня му се превръщал в мъка. Издържал няколко дни така решил да и отмъсти, само дето она не знаела че поражда отмъстителност. Отдал се на разврат с две нейни приятелки без оглед на последствията, без много да се церемони, завел ги на дискотека, напил ги и айде у квартирата. На другия ден вечерта, чернокосата убавицата вече го гледала с интереса на учен, изучаващ амеба. Сервирал им вечерата, обелил две три думи с двете абонатки, нейни приятелки и унило отишъл да си върши работа. След около половин саат чернокоската минала покрай него с онази ефирна походка на горска нимфа, която го побръквала, и промълвила с насмешка:
- Дали не съм грозничка за теб та не заслужавам и дума.
Малиййй, те това отприщило у него цялата северозападна потентност. Със скороста на сто диви шипри и пъргавината на сибирски барс сервитьоро я сграбчил и целунал. Лоша идея! Последвал звучен шамар. Салонния управител гледал същисано, невярващ на очите си.
Нима това бил пресметливия северозападен сеянин?
Отминали десетина дни. Младежа поканил приятелките на купон в квартирата си. Дошли те, и забавата се развила чудесно. Песни и танци на народите! Смях, веселие!
Балада на Джудас.
Сервитьора поканил чернокоската. Добил смелост от изпитио алкохол геройски заявил с насмешка:
- Омръзнаа ми пичоци за по една вечер. Ти си убавица да откръши човек от тебе, умна си и си създадена за макя на мойте деца. ---Яла да та скръшим от секс та да видиш че по добро от мене нема.
-Ти си очарователен простак, и макар и хубав ми идваш възпростичък, отвърнала тя с насмешка. Младежа я хванал за ръка и казал:
-Ела с мен, и я отвел до отворения прозорец.
-Виждаш ли мила оная звезда, която блести толкова ярко на небето, започнал той на чист литературен език.
-Да, е и?
-Това е нашата звезда. На нея е записана съдбата ни. Моята и твоята, а свети толкоз ярко защото е сгрята от любов. Искаш или не тя блести за нас двамата и е предначертала пътя на любовта ни. Аз не и се противя, защото не мога да се боря с природата. След време, когато нас няма да ни има тя ще продължава да свети и ще нашепва на други влюбени за нас, за моите чувства и за твоето безразличие!
Чернокоската грациозно се обърнала към него, отново му лепнала шамар, но този път той бил по скоро милувка, и впила устни в неговите.
...и те така те...
След два месеци, незнайно как били женени.

Извод:Мъжо, макар и от северозападо е винаги роб на жената.

	Автор	Тема: На по чашка (Прочетена 243874 пъти)
0 Членове и 3 Гости преглежда(т) тази тема.