Романите на Килгор Траут

[tester_1]

На една далечна планета едни разумни същества решили да си направят еволюционен експеримент. В една част от планетата поставили клетка, която щяла да живее вечно. Тя щяла да се самоусъвършенства и така да отговаря на предизвикателствата на изменящата се действителност. Щяла сама да решава какво е нужно да се промени и щяла сама да се опитва да се променя. В друга част от планетата поставили клетка, която щяла да се размножава и да умира. От новото поколение щели да оцеляват тези, които са най-пригодени към заобикалящата ги действителност, а останалите, заедно със старите, щели да умират.

Съществата наблюдавали. Клетката се размножила и умряла, новите клети се размножили и умрели на свой ред. Дошли нови клетки, по-големи и по-силни, а на тяхно място - по-добри клетки. Скоро клетките започнали да се групират, а след това - да моделират заобикалящата ги действителност. И докато тези клетки се развивали, другата самотна вечноживееща клетка едвам, едвам се променяла.

Многото клетки започнали да създават своя собствена действителност. Скоро развили здравеопазване, социална политика и изкуство, и все по-малко клетки умирали. Това, което не можели да създадат обаче, било място. Клетките преизпълнили отделената им част и им станало тясно. Експанзията им приключила, а с това и тяхното развитие. И въпреки че трябвало, клетките не спрели да се множат. Станали толкова много, че било наложително част от тях да умрат. Но поради развитите здравеопазване, социална политика и обществен морал, така и не успели да се разберет кои точно трябва да погинат. В крайна сметка клетките достигнали такава степен на развитие, че успели лесно да се самоунищожат и всички измрели.

Самотната клетка живеела в хармония със себе си и със заобикалящата я действителност. Тя упорито се трудила и променяла част от себе си, за да може да оцелее. И отцеляла достатъчно дълго, за да започне да задава въпрси сама на себе си. Тя дълго съзерцавала всичко останало, което не било част от нея, внимателно обмисляла и всяка част от себе си и стигнала до извода, че същесвуването и било безсмислено, след което се самоунищожила.