Галахад
Вестоносец
Karma: +1084/-1010
Неактивен
Публикации: 1487
|
|
« Отговор #1 -: Октомври 23, 2012, 22:11:18 » |
|
Някога много, много одавна, имало на земята много кралства. Почти всички били богати и уредени, но имало и едно дръзновенно но бедно царство. Случило се така че народите започнали усилено строителство на храмове. Всеки крал искал да построи най - красивата и пищна сграда и по този начин одавна изгубения ВЕНЕЦ НА ЧЕСТА да бъде поставен в неговия храм. Могъщи и богати, гражданите на кралствата започнали да даряват злато и диаманти. От ден на ден кой от кой по прекрасни храмове никнели по земята. Само в бедното и малко кралство не било така. Царицата знаела благосъстоянието на народа си и неговата беднотия, и с горест гледала как в хазната се топят и последните дарения а храмчето било много малко - все още.... Затова тя свикала народа си и произнесла следната реч: - Войни мой, генерали мой, мой народе, знам състоянието ви и затова не ви заповядвам а ви казвам. - Нека всеки дари колкото може но от сърце да е, за да имаме и ние някакъв храм и за да не гасне надеждата в очите ни. Блеснали очите на хората, вдовици продавали имота си, сираци работели по строежа, мало и голямо помагали - кой с каквото може. Разбира се, храмът на бедното царство не можел да се мери с пищността и блясъка на другите храмове, но за сметка на това притежавал нещо което липсвало при другите, а именно - той светел, светел с вътрешната сила на народа си, светел с неизказан блясък от силната вяра на хората и безкористните дарители.
Реейки се в небето, безплътния носител на ВЕНЕЦА НА ЧЕСТА съзрял на земята ярка и неземна светлина.Само тя блестяла в мрака на ноща. Като с магнит привличала носителят, и той се понесъл към нея, слизайки все по надолу и надолу. Най - накрая стигнал до малкото и схлупено храмче от което бликала светлината, усмихнал се и с облекчение извикал: - Моята мисия на носител на ВЕНЕЦА приключи, намери се достоен народ за короната. Подет от вятъра, могъщия му глас премина през цялата земя и всички кралства и народи преломили гръб пред жертвоготовноста на бедния народ и неговите дарители, а имената им останали в историята изписани със златни букви.
|
|
|
Активен
|
Слава на Иисуса Христа - Бога наш! "...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..
С кремъклийка пушка, с проста сопа, със камък и стрели от бучиниш, дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж!
|