Книги и Поезия 2

[viki4]

Аз казах ли ти колко те обичам?
Пропуснах, но пък още имам време.
Забързах се улисана да тичам,
че скоро ще се свършат и вселените.
Не ти ли казах? Много те обичам!
Забравила съм как се изговаря.
Обичане не зная как да сричам,
но зная, че отваря даже Рая.
С обичане къде ли се не стига.
До там, до някъде, дори до Бога.
Разпява се и с него чучулига.
Събуждам се до теб и всичко мога.
Е, знаеш, страшно много те обичам.
(На думи съм ужасно пестелива.)
Прощавай ми, на друга не приличам
и всяка друга лесно си отива.
А аз се връщам, свършиха се вече
безкрайните измислени вселени.
Обичам те и идвам от далече,
но идвам да остана...
тук до тебе.

Николина Милева 

[papa100]

 СРОДНА ДУША


Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.

Като дете несправедливо обвинено
бунтувах се, не бях те преживял.
Оглеждах се за теб опиянено -
дори не бях със теб се запознал ...

А погледът ми търсеше приятел -
душа, в която бях се припознал.
Безкрайно тъжен продължих нататък,
че вечно ще те търся осъзнал.

Камен Илиев

[viki4]

"Малко той, малко аз, малко ние"- Мария Василева

"Той обещава разни неща, които аз запомням без да искам.. и които обаче остават все там - близо до рояла, сред песните, които той пее. Аз танцувам сред дима на чужди цигари, сред настроението между неговата и моята чаша уиски без лед. А аз съм така уморена от планове, че предпочитам да мълчи и да не обещава нищо никога, но да е тук винаги. Това ми стига. Той изглежда различен - по-умен, по-добър, по-истински, но те всички винаги са изглеждали така, а после си тръгват така реално, колкото нереално са дошли.. и остава само горчивият вкус по неизживяното и по раздялата.. ако, разбира се, можем да наречем раздяла нещо без начало, но с край."

[viki4]

А. Блейк

‎"Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него."

[Asguard]

Аз вярвам в мълчаливата любов…                            


Без думи, без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам  само в нямото страдание,

В сподавения порив на кръвта.

 

Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по–ясно

говорят на човешкото сърце.

 

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

[viki4]

Габриел Гарсия Маркес - прощално писмо

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изрази.

[viki4]

Таня Момчева - Ако ми кажеш "ДА"

Ти все повтаряше, че Дяволът живее в мен,
а после казваше, че те изпращам в Рая,
как безгранична страст и нежност пазя в плен,
продължаваш да се чудиш, но не знаеш...

Наричаше ме Бедствие, Пожар!
Твърдеше, че съм ти откраднала душата,
а после ставах твоя Божи дар,
превръщах се в съкровище, във злато...

Ти казваше, че моите ръце докосват
като пръски от морето,
че очите, като на дете, те омагьосват,
виждат право във сърцето...

Ти казваше, че никой досега
така не те е опознавал...
кажи ми помниш ли това,
кажи ми някога дали си съжалявал

за нощите, в които като дявол
крадях целувки, викове, стенания,
без ум ти се отдавах многократно...
за теб това ли бяха наказания?

За миговете, във които си признавал
за толкова обиди и предателства,
за това, че аз съм те белязала...
за това, че изградихме и приятелство?

И ако ми кажеш "ДА", ще те изтрия
от паметта и от мечтите, и от чувствата,
ще взема душ, от тялото ще те измия,
ще те забравя...
извини за неудобството.

[viki4]

"Монахът, който продаде своето ферари" -Робин Шарма

"Няма нищо по-важно от себевладеенето и непрекъснатата грижа за съзнанието, тялото и душата, за да намериш висшия си аз и да заживееш живота, за който си мечтал. Как можеш да се грижиш за другите, ако не можеш да се погрижиш дори за самия себе си? Как можеш да правиш добро, ако ти самият не се чувстваш добре? Невъзможно е да те обичам, ако не съм способен да обичам себе си!"

[viki4]

СБОГУВАНЕ - Мадлен Алгафари

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.
Спасих те!(Или бях спасена?).
На този бряг ще те оставя,
тук старата любов поема те,
а аз се връщам...да се давя.
Поуки ли? Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!
Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.
Така, че...тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

[viki4]

"Не се забравя" - Мартин Спасов

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!

Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

[viki4]

"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…."

Хорхе Луис Борхес

[straho]

"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…."

Хорхе Луис Борхес

[Oton]

 …междинно отчитане — минус 092…

В десет и петнадесет Ричърдс мина през вратата зад екрана. Над нея висеше друг надпис — „ОТТУК“, допълнен със стрелка. Сега в групата бяха десет. Вървяха един зад друг. Камера провери картите им. В новата зала имаше десет кабинки с по три стени, но този път по-солидни. Бяха облицовани с перфорирани коркови плоскости, които изолираха шума. От скрити говорители се носеше музика. Подът беше покрит с плюшен килим. Ричърдс чувстваше стъпалата си странно от допира с нещо, което не е цимент.
Меката светлина, идваща от тавана, не дразнеше очите.
Изпитият мъж му каза нещо. Ричърдс премигна насреща му:
— Шеста кабина — повтори той укорително.
— Добре.
Отиде в шеста кабина. Вътре имаше маса, а зад нея голям стенен часовник, закачен на нивото на очите. На масата лежеше подострен молив „Джи-Ей/Ай Би Ем“ и куп листа без редове.
„Евтино минават“ — помисли си Ричърдс.
До всичко това стоеше изправена една ослепителна жрица от компютърната ера — една висока и царствена блондинка в къси панталони в цветовете на дъгата, които ясно открояваха леко изпъкналия триъгълник между краката й. Розовите щръкнали зърна на гърдите й игриво повдигаха копринената блузка на дупки.
— Седнете, моля — каза тя. — Аз ще проведа следващия тест. Kазвам се Ринда Уорд.
Тя протегна ръка. Ричърдс я стисна изненадан:
— Бенджамин Ричърдс.
— Може ли да ви наричам Бен?
Усмивката й беше привлекателна, но си личеше, че не влага никакво чувство в нея. Усети, че надигащото се желание у него е точно това, което те очакваха да изпита при вида на тази добре сложена жена с нейното добре гледано тяло. Това го вбеси. Сигурно се възбуждаше, като го показва пред бедните глупаци на път към месомелачката.
— Разбира се — отговори Ричърдс. — Хубави цици.
— Благодаря — отвърна невъзмутимо тя.
Сега той седеше зад масата и я наблюдаваше отдолу, докато тя го гледаше отгоре и така смущаваше още повече.
— Днешният тест е за твоите умствени способности, тъй както вчерашният беше за физическото ти състояние. Ще продължи дълго и ще обядваш към три следобед — при положение, че го преминеш. — Усмивката й изчезваше за малко и отново проблясваше. — Първата част е словесна. Времето, с което разполагаш, е един час от момента, в който ти дам книжката с тестовете. Можеш да ми задаваш въпроси по време на изпита и ако са позволени, ще ти отговарям. Разбира се, стига да не са въпроси от самия тест. Дотук ясно ли ти е?
— Да.
Тя му подаде книжката. На корицата беше нарисувана голяма червена длан с разперени пръсти. Под нея с големи червени букви пишеше „СТОП“. А отдолу — „Не отваряйте на първа страница, докато изпитващият не ви каже да започвате.“
— Сериозна работа — отбеляза Ричърдс.
— Моля? — безупречно изваяните й вежди се повдигнаха.
— Нищо.
— Когато отвориш книжката, ще намериш изпитна карта — продължи тя урока си. — Отбелязвай отговорите с ясни и плътни черти. Ако искаш да поправиш нещо, изтривай предишната отметка напълно. Ако не знаеш някой отговор, моля те, не налучквай. Разбираш ли ме?
— Да.
— Тогава обърни на първа страница и започвай. Когато кажа стоп, остави молива. Хайде, можеш да започваш.
Той не започваше. Спокойно и нагло оглеждаше тялото й. След малко тя се изчерви.
— Часът ти изтича, Бен. По-добре…
— Защо всички мислят, че щом се занимават с хора от южните квартали, непременно имат работа с безнадеждни тъпаци, които мислят само за чукане?
Сега тя съвсем се обърка.
— Аз… Аз никога…
— Не, ти никога — той се усмихна и взе молива. — Господи, колко сте глупави.
Той се наведе над теста, докато тя все още се чудеше какво да отговори или да открие причината за реакцията му. Вероятно наистина не разбираше нищо.
Първата част се състоеше от изречения с една пропусната дума — той трябваше да подчертае верния отговор.
    „1. Една … пролет не прави.
    а. мисъл
    б. бира
    в. птичка
    г. кражба
   д. нито едно от изброените.“
Той бързо попълваше изпитната карта, като рядко спираше, за да обмисли втори път отговора. Следваха тестове за трудни думи и антоними. Когато свърши, оставаха още петнадесет минути до изтичането на часа. Тя не взе листа — по правило той не можеше да й го върне преди изтичането на определеното време. Ричърдс се облегна назад и се загледа безмълвно и многозначително в почти голото й тяло. Тишината стана напрегната, плътна и потискаща. Личеше й, че иска да се покрие с нещо и той го забеляза. Това му достави удоволствие.
Когато времето изтече, жената му подаде втора книжка. На първата страница имаше нарисуван бензинов карбуратор. Под него пишеше:
    „Това се слага в:
    а. косачка
    б. телевизионен екран
    в. електрически хамак
    г. автомобил
    д. нито едно от изброените.“
Третият тест беше свързан с математиката. Не го биваше много с числата и започна леко да се поти, когато видя, че времето бързо напредва. Накрая му се струваше, че горещината в кабинката е непоносима. Не успя да довърши последния въпрос. Ринда Уорд се усмихна прекалено широко, докато измъкваше изпитната карта от ръцете му.
— С това не беше много бърз, Бен.
— Но всички отговори са верни — каза той и й се усмихна. Наведе се напред и леко я плесна по задника.
— Вземи си един душ, малката. Добре се справи.
Лицето й пламна.
— Мога да те дисквалифицирам.
— Глупости. Ще те уволнят, това е всичко.
— Махай се! Връщай се в редицата! — гласът й бе станал дрезгав, а тя изглеждаше изведнъж готова да заплаче. Това, което Ричърдс изпита към нея в този момент, беше почти съжаление, но той го потисна.
— Пожелавам ти приятна вечер. Излез и вечеряй шест различни ястия с този, с който спиш тази седмица, и си мисли за детето ми, което умира от грип в един мръсен двустаен апартамент от Масовото строителство.
Той я остави втренчена в него с побеляло лице.
От групата бяха останали шест души. Те преминаха в следващата стая. Часът бе един и половина.

Стивън Кинг "Бягащият човек"

[straho]

Alphaville
Afternoons In Utopia
Dance With Me
(Gold/Lloyd/Echolette)

When the heat of light melts into the speeding time
When the king returns from the ivory city-side
Let the Magnet-Mages wave the signals, flashing oh so fast
Then you'll meet me there under the moonshine
In a lover's heaven, we'll keep our promises at last
In a lover's heaven we'll forget the past

Do you want to dance with me through one of those lonely nights
It's more than a dream, maybe we're reaching the gardens of delight
Do you want to dance with me through one of those lonely nights
It's more than a dream, maybe we're drowning in Empires Of Delight

In the stardust dawn underneath the crystal roofs
Where the Solar Boys are playing games they never lose
Where the sailors are swaying though the lightdomes,
shining from the skies
There you'll meet me, darling, anyway
In a lover's heaven, we'll keep our promises at last
In a lover's heaven, we'll forget the past

Do you want to dance with me through one of those lonely nights
It's more than a dream, maybe, we're reaching the gardens of delight
Do you want to dance with me through one of those lonely nights
It's more than a dream, maybe we're drowning in Empires Of Delight...

[straho]

ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една “Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, в която ний ще легнем с тебе…

ДАМЯН ДАМЯНОВ