Лично творчество

[Галахад]

 

[azsymbabo]

стил динм4о дебелчнов две праскови и две 4ере6и цъфтяха край ков4ега на презрения номадски главатар  там само ридае6е в 4ерни дрипи 6-тата наложница на изядения от 4ервеи труп. прокудената заради съмнения заради черна магия хетера жално оплакваше съдбата си на просякиня и блудница. - стил вапцаров : и хвана тя на стоп колелата на машините и се понесе в живота хранейки милионите гарги - с душевната мърша на имперския град . разврат интриги и лъжи бе животът който я доведе до обятията на братчетата на гаврош- смирненски вероятно се  усетили  . ще приключа с ботев там клетницата се запозна със своя  повелител който6те  я окова във веригите на робството  и я продава за бъ4ва с вино . и стига с тоя тери пра4ет  ставате банални послепис да стана и аз банален  смърт на ми6ките каза писук

[gargaran]

ставате банални

Леле.. толкова слаба критика.... това ме кара да мисля, че поне не си повръщал след като си изчел нещата  . Писук, писук? 

[strast i seks]

 
Чакам обаче продължението кой път ще избере Отон

[Sheremetev]

Извинявам се за отклонението, но май правилното е:

ПИСУК.

[azsymbabo]

слаба критика ни6то май не сте написали след критиката ми )

[rayh]

Дойде наказанието Божие за българите и страх обзе земите имперски. По- жестоки от всичко до тук бяха номадите. Варварите поискаха от императорите или да коленичат или да погинат. Това поискаха тези, що зовяха сами себе си Господари на света. Те смятаха, че Западната земя им се полагаше по право и поискаха да я вземат. Но императорите не бяха готови да я отстъпят. Не и без бой, докато поне един от тях можеше да върти меч...

[rayh]

мъката на боеца  

 kuche: : захвърли старият хан копието си разседла си бойния кон сложи му едно рало и си построи ферма за срам и позор на войниците си които го гледаха с насълзени и невярващи очи

п.п 7 дни само ще копаш велики войне 

[Vlad_The Great]

А защо спряха приказките и сказанията? Няма нищо вече, а така хубаво сте писали. 
И на сайта няма нищо ново.
Искам приказки за българския отбор, защото са юнаци.Пишете, моля 
Давайте приказки

[Галахад]

                               СЪРЦЕТО НА ДАРИТЕЛЯ


Някога много, много одавна, имало на земята много кралства. Почти всички били богати и уредени, но имало и едно дръзновенно но бедно царство. Случило се така че народите започнали усилено строителство на храмове. Всеки крал искал да построи най - красивата и пищна сграда и по този начин одавна изгубения ВЕНЕЦ НА ЧЕСТА да бъде поставен в неговия храм. Могъщи и богати, гражданите на кралствата започнали да даряват злато и диаманти. От ден на ден кой от кой по прекрасни храмове никнели по земята. Само в бедното и малко кралство не било така. Царицата знаела благосъстоянието на народа си и неговата беднотия, и с горест гледала как в хазната се топят и последните дарения а храмчето било много малко - все още....
Затова тя свикала народа си и произнесла следната реч:
- Войни мой, генерали мой, мой народе, знам състоянието ви и затова не ви заповядвам а ви казвам.
- Нека всеки дари колкото може но от сърце да е, за да имаме и ние някакъв храм и за да не гасне надеждата в очите ни.
Светли искри се появили в очите на хората, вдовици продавали имота си, сираци работели по строежа, мало и голямо помагали - кой с каквото може.
Разбира се, храмът на бедното царство не можел да се мери с пищността и блясъка на другите храмове, но за сметка на това притежавал нещо което липсвало при другите, а именно - той светел, светел с вътрешната сила на народа си, светел с неизказан блясък от силната вяра на хората и безкористните дарители.
Реейки се в небето, безплътния носител на ВЕНЕЦА НА ЧЕСТА съзрял на земята ярка и неземна светлина.Само тя блестяла в мрака на ноща. Като с магнит привличала носителят, и той се понесъл към нея, слизайки все по надолу и надолу. Най - накрая стигнал до малкото и схлупено храмче от което бликала светлината, усмихнал се и с облекчение извикал:
- Моята мисия на носител на ВЕНЕЦА приключи, намери се достоен народ за короната. Подхванат от вятъра, могъщия му глас премина през цялата земя и всички кралства и народи преломили гръб пред жертвоготовноста на бедния народ и неговите дарители, а имената на последните останали в историята гравирани със златни букви.