Колекция скалпове

[pecipicha]

Океан -военният шампион от няколко ери съчетаваше мотика и меч.Войските му водеха кръвопролитни битки и спечеленото злато от тях се разпределяше за икономика и за наемане на нови войски.За да се защитят враговете му се принуждаваха да вдигат крепости или наемат войски ,но това не спираше устрема му.Само тези, които едновременно вдигаха яки укрепления и наемаха силни гарнизони можеха да се чувстват спокойни ,но докога ли.За такива Океан бе приготвил изненада и веднага тръгна в бой да я приложи.Един от латиносите видя приближаващата му армия и доволно протри ръце-най -сетне щеше да разбие българина напакостил много на наркокартела .Той допускаше ,че може  и да бъде разбит на бойното поле по някаква случайност ,но крепостта му бе силна и гарантираше победа стига да бе пълна  с  отряд тежки стрелци както си беше .Латиното построи тежката си армия в центъра оставяйки леката да маневрира по крилата ,а в крепостта остави отряда стрелци за всеки случай.Срещу тях застанаха по малобройни тежки войски ,които изведнъж се изместиха в страни.Армията на Океан изглеждаше странно :конницата изоставаше от пехотата която бе разкъсана на 2  и точно където трябваше да е най стабилната армия нямаше нищо- дупка.В тила на армията пъплеха войски обгърнати в прахоляк.,,Сигурно са леки войски и за това ги кара да вдигат пушилка за да изглеждат страшни.Океан смята да разбие моята лека армия докато аз се боя да нападна неговата лека  и после ще ми притисне тежката армия в центъра .Не на мене тия.Колко латиноси се биха защитно и все губеха. Време е с един смел ход да се сложи край на тоя наглец.'' С тези си свои мисли латиното заповяда атака в бойна формация тризъбец :конницата му се втурна в атака по фланговете ,тежките мечоносци също напреднаха в празнината между двете тежки групи пехота на Океан и само леката пехота избягваше сблъсък с тежките бойни формирования на врага.Атакуващите навлязоха в облаците прах и се дочу звън от битка.Междувременно тежката пехота на Океан спря да преследва леката армия на латиноса ,защото бе доближила обхвата на стрелците оставени като гарнизон.Наркобарона заповяда на стрелците да излязат от крепостта и да обстрелват пехотата на Океан с цел да ги провокират към атака и после отново да се приберат в яката цитадела.Вместо това тежките пехотинци започнаха да отстъпват за да излязат от обхвата на стрелците.,,Идеално отиват право към гибелта си моите атакуващи корпуси скоро ще разбият тиловите войски на врага и ще ударят тежките пешаци в гръб най сетне Океан ще получи чук и наковалня, която толкова често използва срещу нас.''Предвкусвайки победата латиното заповяда атака на всички свои бойни части .Тъй като бяха по-леко въоръжени ,те бързо настигнаха тежката пехота ,която бе принудена да влезе в бой.Изведнъж от прахоляците излязоха разпръснати групички войски и в тях трафикантът разпозна своите хора.Остана му надеждата да разбие тежите групи преди да дойдат вражите подкрепления.Тя се стопи,когато и противника излезе от облака прах-вместо очакваните леки войски и в центъра крачеха гвардейци а по фланговете се появиха паладини.
-,,Стрелците в крепоста. Останалата част да прикрие отстъплението това ни е последният шанс'' заповяда паникьосано латиното .Българинът се,, хвана'' и изби цялата пехота ,вместо да преследва стрелците.След това войниците на Океан се престроиха и зачакаха -,,Хе хе колкото и да чакате най -много да ми дойдат нови подкрепления от страничните провинции.''-подиграваше се наркобаронът ,но усмивката му се стопи ,когато от прахоляка изплуваха силуети на катапулти .
-,,Гледай да си запазиш главата цяла смятам да ти взема скалпа за украса на дома ми .Тея паладини ми излязоха толкова скъпо,че не останаха пари за гоблени ''-подвикна му с тънка ирония Океан.(следва продължение)

[pecipicha]

След като научиха ,че Океан има паладини гвардия и катапулти  най- близките до него латиноси започнаха да капитулират .Тия отдалечени от него смятаха, че ги защитава разстоянието но не би.Българският болярин се отправи на далечен поход, изчислявайки да проведе нощна битка.Нищо неподозиращия латино си легна спокоен, а го събуди ужасяващ среднощен трясък.Катапулти раздробяваха стените на крепостта, а разярени пехотинци унищожаваха полевата му армия.
-,,Веднага подкрепления за предната линия'' -изкрещя латиното.
-,,Не е ли по добре да заповядаме отбой и приемем боя в крепостта ''-опонираха му съветниците .
-Няма смисъл .Тия катапулти ще разбият стените и българите все едно ще водят две полеви битки.Подкрепленията да не се насочват към полевия лагер а да заобиколят и разбият катапултите '' латиното настояваше на своето,но в паниката бе забравил ,че Океан разполагаше с паладини и е малко вероятно да не ги използва в нападения ако ще и да са нощни .Вярно че конницата бе неизползваема за нощно меле ,защото можеше да изпотъпчи и свои хора,но бе идеална за защита на ,,беззащитните'' катапулти ,обслужвани обикновено от невъоръжени селяци.Подкрепленията бързо бяха изклани от паладините в засада.После те навлязоха в крепостта през един пробив направен от катапултите.Не след дълго столицата на латиното бе превзета още преди да завърши полевата битка.
-,,Аре още един скалп за колекцията'' -каза си Океан усмихнат под мустак

[pecipicha]

Латиносите взеха да стават много предпазливи и за това Океан реши да обърне внимание на вечния си дразнител един български самовластен болярин на име Като.Той бе от селски произход и това си му личеше в приказките отправени към враговете му,но имперските богове не търпяха сквернословия и бяха превърнали езика му в змийски та каквото и да се опитваше да каже се чуваше само съскане.Като все пак бе назначил свой наместник и се бе затворил в двореца си кореспондирайки си само с магове и лечители търсейки лек за проклятието си.Наместникът също бе построил здрава крепост но бе само с тежка и лека армия докато Океан идваше насреща му с тежка и елитна армия.,,Понякога количеството може да победи качеството'' мислеше си наместикът ,,само трябва да изолирам паладините от битката и работата е опечена'' Стези си мисли той заповяда на тежките си копиеносци да застанат по фланговете и да подгонят паладините на Океан.Те започнаха да се отдалечават към края на бойното поле изолирайки се от бъдещата битка точно както бе предвидил наместникът.Той доволно заповяда на конницата си ,която бе скрил в крепостта да излезе и заобиколи по опразнените флангове противникова пехота.Океан реагира моментално формирайки втора бойна линия от малкото си фаланги и тежки копиеносци .Наместникът заповяда тая линия да бъде обстрелвана от стрелци,но те бяха недообучени горски ловци (леки стрелци) и нанасяха малко поражения на вражите копиеносци .Получи се така че и двете конници стояха ,,безработни '' а само пехотата се биеше в центъра .Виждайки ,че в крепостта няма стрелци Океан заповяда на конницата си да свърне към нея и после да препусне обратно към центъра на битката .Преследващите ги тежки копиеносци не можаха да спрат маневрата понеже се движеха пеша но все пак се втурнаха на бегом и те към центъра на битката .За да не бъде ударена пехотата в тил конницата на Като трябваше да отстъпи и да пресрещне конницата на Океан надявайки се копията да пристигнат навреме и ударят в гръб Океанови паладини .Океан също маневрираше със своите фаланги и тежки копия .Те пресрещнаха вражите копиеносци оставяйки двете конници да ршат ,,спора'' помежду си сами .Естествено паладините надделяха и докато една част от тях преследваше остъпващата към крепостта конница друга мимоходом премаза леките стрелци врязвайки се в незащитения тил на мечоносците на Като.Последната надежда на наместника му бе във укрепената с фортификация крепост.Тя устоя на катапултния обстрел но не и на огромните скали дошли от нищото и стоварвайки се по защитните кули.,,Требучети'' -сепнато си помисли наместникът но това вече бе последната му мисъл преди една надвиснала сянка над главата му да се стовари с трясък който така и  не бе дочут от него .Мракът вече бе дошъл преди това.(следва продължение)

[pecipicha]

Океан продължаваше да дебне предпазливите латиноси много от които превантивно капитулираха от него.Всяка тяхна грешка подлежеше на наказание.Това горчиво осъзна един отдалечен латино построил си столицата в равнината вместо на здрави скали.Той избягваше полевото сражение подредил войската си около крепостта и така я прикриваше със гарнизонните стрелци.Океан обаче нему се върза а търпеливо изчака катапултите и требучетите да разрушат крепостните стени и кули.Дори и тогава армията на страхливия латино не тръгна на бран а се укриваше в градките къщички.Обстрелът се проточи до вечерта превръщайки живота на мирното население на латиното и армията му в ад .Едва след като камъните свършиха последва един единствен щурм срещу една окаяна деморализирана и  неподредена за бой войска ....

[viki4]

Страхотно.   

[ahilix]

Понеже следя част от историите и ми харесват , може ли да помоля да не пускаш нова тема за всяка , а в една да го направиш просто като отделни глави на книга , с отделни заглавия..Ако следва и някаква хронологична линия и връзка ще е идеално..Да си стане като роман на ерата

[pecipicha]

Отчасти е направено.Мога да групирам действията на един играч или съюз в една тема но понякога става дума за различни хора които са приятели ,но не играят заедно или съгласувано а всеки за себе си.