Двубой в низините

[pecipicha]

Българският болярин Симуу също бе започнал да развива княжеството си с отложен старт.Отначало бе построил добра крепост в единствената си провинция  и чакаше да се натрупат богатства.След това извади армийка и започна да граби съседите за да може да колонизира и други провинции .Тая ера имперските владетели бяха още по малко и той реши  да напада и непознати (а и богати)български князе .Преди това бе получил списък с всички самовластни български князе ,които къде на думи къде на дела се бяха обвързали с преторианците като васали или съюзници.Който не фигурираше в него можеше да бъде нападан .Така ,,под ножа'' паднаха Отмъстителката ,която се мъчеше да си отмъщава неясно за какво и на кого (явно покрай погубената младост бе загубила и част от разсъдъка си )както и Монтел .Плячката бе добра а и от битките спечели слава и доблест .Симуу нападаше и разни варварски вождове ,но съпротивата им бе жалка а плячката си струваше разкарването до столиците им .Почувствайки се силен и богат най-малкият съветник на преторианският съюз реши да инвестира богатството си в по силна крепост и да загражда една планинска провинция където смяташе по-късно да премести столицата си.С развиването си някои от ,,жертвите '' му вече не му бяха в категорията и все по трудно се намираха нови.Това накара надъханият военачалник да подхване пак самостоятелните български владетели.Такъв бе Дюк Нюкем мошеник-търговец ,който въпреки богатството си подържаше слаба армия колкото за бостанско плашило.Когато Симуу го нападна Дюк смело посрещна челния сблъсък и тръгна да си проправя път към противниковия военачалник .Той прекрасно знаеше че армията му е по слаба но се надяваше,че след смъртта на Симуу войниците му ще се разбягат.Аха да се добере до него и Симуу се отдръпваше назад примамвайки го все по навътре в мелето.По едно време Дюк се усети че има нещо гнило в тая работа.Обърна се и видя втора армия която го бе заобиколила  от 2та фланга и сега го нападаше в гръб.,,Ще си върна загубеното''- подхвърли той на Симуу и заповяда на една част от войниците да посрещнат новата заплаха ,на втора да задържат челната армия на врага, а сам той с малка част от конните си дружинници се измъкна от клещите .,,Чакам те със хляб и сол .Повечко от второто де '' -подвикна Симуу след отдалечаващия се плащ на загубилия битката търговец.Дюк дълго се подготвяше за отмъщението си .Първо бе поправил столицата си и доукрепил с ново ниво крепост и по голям гарнизон стрелци.Слад това събра леки копиеносци мечоносци и конница както и направи 20 тарана .След това с цялата си армия потегли в късни доби към столицата на Симуу.Успя да изненада спящия полеви лагер на врага си и изби много войници.Само малка част от тях успяха да се оттеглят към крепостта прикривани от гарнизонните стрелци.Дюк раздели армията си на еднакви  части пред четирите  порти на крепостта и заповяда тараните да ги разбият .Въпреки ,че бяха защитени от сплетени щитове и мокри кожи тараните под удара на горящи стрели и катран се счупиха ,но не преди последните 4 да успеят да разбият портите .Цената за това бе голяма -пред отворените крила на вратите се стелеха множество трупове и овъглени останки от тарани.Армията на Дюк бе разколебана ,но той и вдъхна кураж:
-,,Айде малко остана нека пехотата направи пробив, разчисти пречките и освободи място за конницата''
Пехотинците се втурнаха към крепостта.Доста копиеносци загинаха от рояк стрели но мечоносците съумяха да влязат през портите .Тук ги посрещна ,,солта'' на Симуу- върху главите им се посипа негасена вар .Следващите войници се спряха дочувайки ужасени викове от влезлите в крепостта свои другари .След това от крепостта излязоха едва една шепа войници с обезобразени лица.Те веднага се хвърлиха в крепостния ров пълен с вода .Преди доспехите да ги повлекат към дъното от тях се чуваше зловещо цвърчене на изгарящо месо и се стелеха вълни сивкав дим.Войскарите на Дюк не издържаха на потресаващата гледка и се обърнаха в бягство.
-,,Ела пак имам още сол за почерпка '' -подвикна Симуу след отдалечаващия се в безсилна ярост търговец.