Новият прякор на ,,ренегата'' Джони

[pecipicha]

Тая ера ,,ренегата'' Джони се забавляваше с грабежи и палежи на всеки който не гравитира около преторианците.Те бяха голяма лъжица за устата му и той бе предпочел да се признае за техен васал и след това със защитен гръб да си прави кефа спокойно.Седем чужденци бяха капитулирали пред армиите му,но не и българския самостоятелен болярин Бабадука .С него се заформи дуел : започнаха да си палят провинциите и все армиите им се разминаваха в походите си.Бабадука мислеше да си копае спокойно, а по- късно да извади елитна армия ,но пожарите го принудиха да наема де що войска намери и постепенно да се превърне от фермер във воин.Естествено първата жертва щеше да бъде Джони .Бабадука нямаше нерви да инвестира състоянието си в проучвания за паладини а нае тежка конница към която добави елитни стрелци гвардия и фаланги.Тази армия чакаше в засада поредния палеж на Джони, заслужил нов прякор  ,,подпалвача''  заради многобройните си пожари  .Тежката армия оставена за примамка изглеждаше малка и за това Джони реши да направи две бойни линии 1во се бие едната а след сигнал се отдръпваше в строй заменяна от 2рата и обратно .Така войската му запази свежестта си.Изведнъж се появиха и резерите на врага насочвайки се в тила на армията му .Тя бе посрещната от почиващата линия войски.Конницата на Бабадука се опита да се сбие с конницата на Джони ,но  тя бе лека и маневрена и отстъпваше в страни отвличайки бронираните конници далеч от центъра.Тежката конница бе отишла на далечен обход и сега се вряза в незащитения гръб на тежката армия -примамка.Лееха се реки от кръв. Едната армия бе по малобройна, но добре въоръжена и бронирана ала другата бе по -многобройна и бе обградила бронираните си опоненти.Късно Бабадука се усети, че тежката му кавалерия не играеше роля в битката само я разиграваха като тореадор бик.Той заповяда да не се обръща внимание на леката варварска конница на Джони, а да направят на свой ред обход и да ударят в гръб тежката му конница.Наемниците на Джони не бяха свикнали да срещат сериозна съпротива и взеха да се разколебават .,,Удържайте позициите си .Рано или късно ще победим макар и пирово.Помислете си оцелелите каква плячка им се пада като си прибавят и дела на мъртвите си другари'' -подпалвача Джони знаеше каква пасмина са наемниците му и заложи на тяхната алчност.Неговия призив бе чут и наемниците преодоляха страха си .Джони спокоен за центъра на мелето изтегли тежката си конница и посрещна по-многобройната тежка конница на Бабадука. През това време варварската му лека конница до сега играла роля също  на примамка се включи в сражението.Една част удари в гръб тежката конница на Бабадука ,а друга нападна елитните му стрелци .Тежката конница на Бабадука надделяваше въпреки, че се биеше в обкръжение.В този критичен момент тежката армия-примамка бе разбита.Това освободи едната пехотна бойна линия на Джони .Оцелелите копиеносци тръгнаха да подкрепят конния сблъсък, а мечоносците заобиколиха опразнения фланг и приклещиха елитните части на Бабадука ,които бяха ударени в гръб от леката коница разбила преди това елитните му стрелци.Не след дълго и елитните части и голямата тежка конница бяха разгромени също.Наемниците на Джони озверели от многобройните си загуби се нахвърлиха да палят беззащитните вече селяни на Бабадука.Плячката бе огромна и оцелелите дълго време щяха да пият по кръчмите вино и да се хвалят ,че са участвали в това сражение биейки се до 18 морал подвиг постижим единствено от мирмидонците на Ахил.