Некроманикон (Летописи за завоеванията на немъртвите в третата земя имперска)

[pecipicha]

епизод две                                             Лакомията на Мърсанеру

Появи се нов ,,лакомник'' бъркащ в преторианската каца с мед.Румънеца Мърсанеру бе извадил освен копия и  малко мечове и си мислеше че няма кой да го спре.Прати шпиони на Фобос, но те му докладваха че некроманът също е извадил мечове и то повечко .Къде пращаше търговци да слухтят къде шпиони, но навсякъде или нямаше пари или столицата бе добре защитена.Тогава погледна за жертви ,които не са на нивото му на развитие и нападна Кати ,който бе внук на Кати 2ри .Загуби около 30 доблест но се опаричи с доста злато,което продаде за желязо и дърво за да наеме още армия.С новата армия проведе нови битки и златото отново го обменяше за желязо и дърво за да наема армия .Кати бе бесен ,но не искаше да свиква съвет само за да се вайка .Той  скромно написа името на Мърсанеру в ,,черния списък'' и търпеливо зачака деня на отмъщението.Вирош прие ,,мократа поръчка'' но понеже нямаше изрична заповед от Алозавъра отложи изпълнението с ден два.Все пак армията на Мърсанеру бе нараснала на 600 меча и 900 копия и победата щеше да му струва много жертви .Копията не бяха проблем щеше да им противостои със стрелци и мечове но противниковите мечове трябваше да преодолее с конница каквато още нямаше .Икономиката на Вирош бе пострадала след пожара на Кобрети и наемника реши да си набави нужния ресурс от някои стари имена в ,,черния списък'' .Влезеш ли веднъж в него си оставаш и за следващата ера и за по следващата до без край.Такова име бе Бабадука  .Вирош си смени оф тайма и през ноща разграби столицата му . Сутринта Вирош трябваше да си направи блок ,но за да не стои армията му безработна прати опожаряване на Джеан Сийзар друг човек от черния списък .Джеан имаше само 1000 стрелци и не можеше да прати ответно разграбване .Пътя за отиване и връщане бе общо 5 часа горе долу колкото траеше блока.Преди да излезе в блок Вирош нае 100 коня но не изхарчи златото за армия а го остави смятайки да го обедини с бъдещата плячка от Джеан и да проучи още едно ниво медицина .Смяташе че никой няма да го нападне тъй като трябва да се страхува от армията му .След блока се оказа ,че Джеан все пак играе и през тяхната нощ и е спасил стрелците си но няма как да си спаси населението и все пак има плячка ,но се оказа ,че лакомията на Мърсанеру е по-голяма от страха от армията на Вирош и румънеца го е обрал.Това вече преля чашата.Вирош се почувства засегнат на чест и ускори изпълнението на ,,мократа поръчка''. Мърсанеру бе продал златото за нова армия и разпуснал копията си колонизирал две провинции. По удобен момент от това нямаше .Вирош реши ,че няма да чака новата армия на врага  да стане готова и реши да нападне с това което има .Бързо закали мечовете на войниците си   както и ги снабди с леки брони .Не се скръндзеше  вече за злато   наемайки и военни полеви лекари.
-,,Айдее втора нощ няма да се спи '' мислеше си малко тъжно Вирош но ядът му го гореше от вътре и не му даваше да заспи .В потайни доби армията отпътува и заобиколи заспалия стан на румънската армия .Вместо да нападнат войските оформиха два пръстена като вътрешния бе от мечоносци и  а външния от стрелци .Изведнъж тихата нощ бе озарена от безброй горящи стрели .Те подпалиха палатките на румънската армия изхвърляйки обитателите им навън .Румънските войници бяха в пълна паника .На където и да се обърнеха ги посрещаха стрели и мечове  .Не помогна и неочакваната  помощ от нови 200 румънски меча .Те успяха само да ударят в гръб стрелците на Вирош нанасяйки им сериозни щети ,но на свой ред бяха ударени в гръб от притаилата се група от 100 конника .Все пак тази атака бе отворила две малки пролуки в българския обръч и от там успяха да се спасят малцина румънски воини .За останалите смъртта бе милостиво избавяне от земните мъки.приключили с войската българите опожариха и селяните на Мърсанеру вземайки в плен не малко от тях .След битката лакомията на Мърсанеру както го бе извела на първо място по нетно развитие така го срути 10на места надолу .
-,,Никой не може да се е...ва с Вирош наемника без да си изпати '' засегнатата чест на Вирош бе възмездена(следва продължение)

[pecipicha]

епизод 3                                           Летящия старт на Океан

Докато другите наемаха копия и стрели и постепенно добавяха мечове Океан се изхитри да понатрупа ресурс и първо да наеме конница след 6 часа мечове и накрая каквото остана от ресурса за малко стрели и копия.Така всяка част от армията му въпреки че тренираше различен по продължителност период  стана готова по едно и също време .Най-близо до него бе Предетър екс 3ти от чиито първоначални 1000 копия половината бяха образували нова провинция  разжалвани в селяни .Като добавка обаче имаше около 900 меча.Това не стресна българския рицар повел със себе си 100на копия 50 стрелци 800 меча и 250 конница.Хищника играеше нападателно и крепоста му бе 1во ниво колкото да има къде да отседне след походите си .Виждайки атаката на Океан той разположи мечовете си в центъра а на крилата копията с които се надяваше да спре противниковата конница понеже стрелците бяха малко.Планът му вървеше добре тъй като Океан стандартно бе разположил своите мечове също в центъра копия по фланговете и по крилата конницата си която виждайки стената от копия пред себе си започна да отстъпва назад.Копиеносците на бразилеца се втурнаха да ги преследват но конницата бе бърза и поддържаше дистанция .Копиеносците на Океан също бяха отстъпили заставайки в дъга пред стрелците които сипеха малки досадни залпове към многобройните копия на латиното.Виждайки ,че не могат да настигнат конницата и раздразнени от залповете копиеносците се насочиха към стрелците и копията на българина.Океан реши да ги пожертва в името на победата и заповяда на конницата си да мине в тила на противниковите мечове и да ги удари в гръб.През това време 100ната копиеносци самоотвержено посрещнаха атаката на намалелите с 50на противникови колеги по оръжие .Това даде време на стрелците да се оттеглят на зад и отново да започнат да сипят стрели .Побеснели от обстрела копиеносците на Хищника започнаха да преследват разбитите български копия и  да се насочват  към стрелците за близък бой .Получи се странна корида :огромна маса хора гонят 5 редички от по 10 стрелци  всяка от които след изстрела си отстъпваха презареждайки и прескачайки другите и отново се спираха за стрелба .Вражите копиеносци все повече се отдалечаваха неразумно от центъра на битката и така не можеха да получават заповеди а те бяха голяма  част  от тях  да се върне  и да подкрепи мечоносците си които гинеха приклещени  в чук и наковалня от противниковите мечове и кавалерия .По едно време копиеносците най-сетне настигнаха редиците на  стрелците и разбиха 4 от тях обръщайки другите в бягство.Едва тогава пристигна заповедта да подкрепят центъра.Уморени копиеносците се втурнаха обратно но вече бе късно .Пред тях бяха застанали само врагове с по пресни сили .Последва нов чук и наковалня и Предатор екс 3ти загуби сражението.Ликуващите първоначално граждани не успяха дори да затворят портите  когато последва разграбването на столицата .Океан спечели освен плячка и 2 доблест за кървавата битка. (следва продължение)

[pecipicha]

епизод 4                                        ,,Пожарникарят'' Като

Като бе наел 1000 меча и 500 копия и с тях реши да опожари провинцията на своя стар враг Щука и така да съсипе икономиката му.Щуката не бе способна (или способен    от къде   да знам  б.а.) като роднината си Океан но не беше и за подценяване.Нейната армия бе в състав 200 конница ,800 мечоносци ,100 стрелци и 300 копиеносци .Като се бе подредил стандартно разполагайки мечовете в центъра и копията по фланга очаквайки също стандартното подреждане на Щука с мечове в центъра копия на фланга и конница по крилата .Позна с единствената разлика ,че стрелците бяха най-отпред вместо в тила .Те започнаха да обстрелват Катовите мечоносци и те се втурнаха в формация клин да смажат наглеците .Стрелците преминаха назад  през разредения строй на мечоносците си ,който след това се сгъсти и клинът се разби в стена от щитове .Не осъзнавайки какво се случва задните редици продължаваха по инерция напред и се скупчиха нагъсто пречейки си взаимно да размахват оръжие.Докато мелето в центъра се ожесточаваше по крилата имаше тънко маневриране.Кавалерията на Щука бе отстъпила без да завързва бой пред противниковите копия и ги увличаше на зад докато фланговите копиеносци ги удариха от страни .Копиеносците на Като се обърнаха да посрещнат заплахата и бяха ударени в гръб от конницата .Това ги разпръсна панически и те се разбягаха съсичани от преследващи ги конници а копията на Щука се насочиха по фланга на противниковите мечоносци .Конниците на Щука бяха дисциплинирани и преследването на бягащите копия бе кратко колкото да се доразпръснат и да не се върнат в битката .След това те се обединиха в едно и удариха в тил Катовите мечове .Така подпалвача като получи студен душ (следва продължение)

[pecipicha]

епизод 5                                              Щуката на лов за рибоци (дребни рибки )

Щуката изгаряше от нетърпение да се докаже и в нападение.За това набързо бе подкрепила пооредялата си армия с нови  копия .След това се нахвърли върху латиното Пироколина .Армията му бе водила сражение и бе уморена .Войниците едва успяха да се подредят и вече бяха обкръжени отпред от мечове по фланговете от копия и в тила от конница .Единствената заповед на латиното бе  оределите от предишната битка копия да се изтеглят в тила и да го защитят от българската кавалерия.След това отпадналият му глас не се чуваше сред звуците от битката .Копиеносците изпълниха заповедта но конницата така и не ги нападна а вместо това стрелците на Щука започнаха да ги обстрелват както им бяха обърнали гръб.Обкръжени войниците на Пироколина се биха до край колкото Щука да спечели 2 доблест от това сражение и да прибере двойна плячка дохода от столицата и заграбеното от армията на латиното.(следва продължение)

[pecipicha]

епизод 6                                   И баба знае с кибрит да си играе

Баба Дуца  беше със зъл реваншистки нрав.Миналата ера преторианците и свободните наемници я бяха ,,поопърлили ''и после разгромили та сега реши да им го върне с техните камъни по техните глави.Направи армия от малко мечоносци стрелци и копиеносци и започна да пали ,, чергите'' на Бахгу и Алозавъра както и на наемника Джони ,които бяха ,,виновниците'' за разгромът и миналата ера.После започна да напада и други преторианци и това преля чашата на търпението им .Веднага Аграр се зае с ,,укротяването на опърничевата '' Срещу 1800 копеносци 950 стрелци и 450 мечоносци той построи 250 конница 1600 мечоносци и 800 стрелци.Срещу численото преимущество на врага той се надяваше на скрития си коз - беше събрал майстори от всички страни които да му изработват  по добри брони и оръжия ,дори бе извикал няколко продажни  номади да подобрят лъковете на стрелците му .Срещу класическото построяване (мечове в центъра копия  по фланговете и стрелци в тила ) на бабата той противопостави тактиката на двойния клин (1ва бойна линия ме4ове 2ра бойна линия конница ) като стрелците разположи на фланга .Докато стрелите на бабата немощно се удряха в броните на Аграровите мечоносци  копиеносците по фланга даваха многобройни жертви от по качествения  обстрел от извитите лъкове направени от номадите.Копиеносците се втурнаха в атака ,но стрелците на Аграр се преместиха в страни а мечоносците в центъра се разделиха на 2 и удариха ребром разсипания строй на копиеносците на Дуца.Конницата от 2ра линия се нахвърли върху мечоносците на бабата в центъра и с единствен чардж ги разпръснаха .Копиеносците бързо осъзнаха че врагът ги превъзхожда след като техните мушкащи удари не пробиваха броните на мечоносците докато техните мечове свистяха като коси и ,,жънеха'' своя кървав урожай. Нов залп стрели и последвало конно нападение сложи край на битката превърнала се в лов на побягнали групички захвърлили оръжието си хора.От битката Аграр сечели 2 доблест и доста плячка а по късно получи и медал за храброст.(следва продължение)

                                                     

[pecipicha]

епизод 7                                      Настанаха години да  палят роднини

След бабата и вуйната реши да се прави на мъж.Извади голяма армия стрелци копиеносци и мечоносци и започна да подпалва провинциите преториански.С плячката успя да събере нов набор армия и вече си мечтаеше как преторианците развяват бели гащи и молят за милост.За да не и вземат главата разни наемници успя да издигне и 3то ниво крепост в столицата си и да постави гарнизон стрелци .Алозавъра извика Вирош и Рок Бул и ги накара да изберат между две карти.Вирош изтегли череп а Рок Бул меч.
-,, Е такъв ви е късмета.Вирош верността към съюза се доказва в трудни моменти такъв е настанал- ще трябва да нападнеш вуйната и да избиеш колкото се може повече войници а Рок Бул ще довърши започнатото от теб дело .
-,,Ваша воля '' -извикаха двамата наемници и силуетите им се стопиха в сенките.
Вирош дълго умува как със своите 200 конника 1500 мечоносци и 980 стрелци да разбие 2000 копиеносци 1400 стрелци (от които 400 бяха градска стража )и 1460  мечоносци .Задачата си бе самоубийствена въпреки че войниците му бяха по добре въоръжени и бронирани.Накрая издаде странна заповед : всички обикновени десетници и стотници да се съберат на градския площад на военен съвет като преди това издирят всички фигурки на шах с които войниците си играеха ,когато бяха свободни от караул и да ги вземат със себе си.Цяла нощ Вирош обяснява на всеки един определената му задача.Обикновените старшини се почесваха трудно разбирайки някои думи но мнозина играеха шах и разбираха поне какво им показва водачът им .На сутринта вуйната преди да тръгне към поредния си палеж забеляза войската на Вирош и се прибра в отбрана .Когато бе даден сигнал за атака Войниците на Вирош не помръднаха сякаш бяха се стъписали от многобройния си противник .Вуйната нетърпеливо вдигна далекогледа си.Тя смяташе набързо да разгроми нахалния наемник и после да подпали някой фермер преторианец.Гледката през окуляра потвърди предположението : Вуйната видя как низшите командири лаят заповеди блъскайки войниците напред но те не помръдваха освен на няколко крачки и спираха.Когато низшите командири започнаха да ги удрят с тъпото на мечовете си за да ги накарат да тръгнат в атака настана брожение -някои войници се сбиха с командирите си други гледаха безучастно или окуражаваха бунтовниците.
Строят на войниците се бе разчупил превръщайки войската в тълпа .
-,,Сега е моментът за нападение ''-помисли си вуйната.,,Няма до кога да ги чакам тия да се дърлят по между си само ме бавят ''а на глас извика :
-,,Всички в атака .Размажете ги тия пройдохи.''
Един от генералите на Вуйната се сепна :
-,,Как всички дори и целия гарнизон ли .A ако това е някаква клопка .''
-,,К'ва клопка бе.Не ги ли виждаш как се налагат помежду си сякаш не са на бойно поле а в кръчма.''-отвърна му вуйната.
-,,На мен страхливци не ми трябват остани тук със 100 стрелци и гледай как обирам лаврите ''
С останалата си армия Вуйната нападна войниците на Вирош ,който се пръснаха като пилци във всички посоки.
-,,Напрееед по жълтица за всяка глава която ми донесете '' -крещеше радостна вуйната
Войниците на свой ред разбиха строя си и се втурнаха на малки групи да ловят бегълци.Някои от тях започнаха паническа съпротива за да запазят кожите си .Неусетно някои от ,,пилците '' се оказаха в тила на разпадналата се армия . Всички малки групички нарушили строя бяха застрелвани намушквани или стъпкани нападани от 5-6 групички ,,бегълци'' .Постепенно преследването се превърна в хаотична битка на живот и смърт .Докато хаоса в армията на вуйната бе пълен тоя в армията на Вирош бе систематичен и организиран тъй като всяка противникова групички копиеносци биваше обстрелвана със стрели и доразбивана с мечоносци ,стрелците бяха лесна плячка в близък бой а мечоносците биваха нападани от мечоносци отпред и от страни и конница от зад .Така се водеха безброй малки битчици и твърде често победители от тях излизаха групичките на Вирош и започваха нова битка с друга групичка от армията на вуйната .Една стрела улучи шлема на вуйната и го събори на земята.Тя се уплаши за живота си и препусна обратно към крепостта.Войниците я разпознаха по дългата коса и ядрото на армията и се разпадна на по големи групи които обаче не искаха да се бият а да си пробият път назад  или в която и да е посока.Който успееше да се измъкне гледаше максимално да се отдалечи от бойното поле . Разпръснал армията на вуйната Вирош даде сигнал за атака срещу крепостта пазеща столицата.Оставения крепостен гарнизон оказа съпротива колкото да стреля преди стълбите да опрат в зъберите и по тях да тръгнат ожесточени пехотинци жадни за плячка.Златото бе в ума на всички наемници и докато бе добър стимул да разбият вражата армия сега бе деморализиращ .всеки десетник и стотник си мислеше, че няма да се забележи как неговата група се е ,,загубила'' в лабиринта от улички и не е атакувала казармите или двореца или друга поставена и цел а е плячкосала къщите на заможните граждани.Вирош изведнъж се оказа че вече се бие с една десета от хората си  и то тия около него защото ги бе срам да се измъкнат пред очите му .Прозвуча сигнал от един от разузнавачите му и той му отговори с рога си .Съгледвачът му докладва ,че някой от войниците на вуйната се събират на края на бойното поле .Вирош тръгна да ги посреща но войниците излезли от къщите да видят какво става помислиха че отстъпва .пръсна се слух ,че идва огромно подкрепление за вуйната и войниците на Вирош се разбягаха .
-Малшанс каза си Вирош и обърна коня си след тях невъзможната победа без малко бе на път да стане реалност .Получила медал от тази битка вуйната  забрави за пожарите а обяви пир.
Оцелелите войници на вуйната празнуваха избавлението и никой не забеляза как през забравените отворени врати на крепостта нахлуха войните на Рок Бул .Пировата победа-загуба на Вирош му помогна да обере лаврите от разгрома над Вуйната .(следва продължение)