Imperia Online България  
Март 29, 2024, 07:39:49 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Национални герой  (Прочетена 15405 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
duda
Гост
« Отговор #15 -: Април 03, 2011, 21:16:22 »

Факт е вече,обявяването за христянски мъченици,жертвите на БАТАШКОТО КЛАНЕ
Активен
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #16 -: Май 12, 2011, 17:21:46 »

Тервел-кана сюбиги
   Тѐрвел се смята за втория владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух. Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му — между годините 700/701 и 718/721 г. През 705 г. получава титлата - кесар, с което се създава прецедент в историята [1][2]. Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си - Кубрат.[3][4][1]

Никога дотогава, а и никога след това, тази титла не е давана на чужденец, като по този начин Тервел получава правата на законен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя.
На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 200-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен - според арабски източници наброява 2500 кораба.
Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромил вражеския флот.
Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите. Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с два окопа - единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия - зимата била незапомнена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. Широко се пропагандира от много историци, че победата на Тервел, както по-късно и победата на франкския майордом Карл Мартел над арабите при Поатие (дн. Франция) са двете събития, които не позволили на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа.
Друг автор.....До 717 г. на византийския престол се сменили още трима императори (Филипик, Анастасий II и Теодосий III). Най-после през 717 г. на разклатения трон седнал Лъв III.

В това десетилетие на размирици във Византия, в Западна Европа се разигравала тежка трагедия. Ще я предам с малък цитат от книгата на Ст. Цанев "Български хоризонти".

"Не бил минал век, откак Мохамед започнал да проповядва исляма и арабите мюсюлмани превзели цяла Мала Азия - Мека и Медина, Дамаск, Сирия, Йерусалим, Анатолия, Александрия и цял Египет, нахлули в Персия, Афганистан и Армения, превзели и цялото северно крайбрежие на Африка - Кипър, Родос, Триполи и Картаген, а през 711 година се прехвърлили на европейския континент - маврите превзели Испания, през 716 година превзели Лисабон и се отправили на изток към Франция;..."
Това е бил удар по-страшен от този на Атила, защото тук сега се сблъскват не само армии, но и религии - две коренно противоположни цивилизации. И още по-лошо - сега в тази мащабна експанзия вероятно е бил заложен стратегически план за ликвидация на Християнството и завладяване на Европа. Потвърждава се от факта, че "...по същото време арабският владетел Маслама нахлул от Мала Азия в Тракия със силна войска и опустошил напълно цялата провинция, след това се насочил към град Константинопол и като се укрепил близо до градските стени, започнал пълна обсада на града откъм сушата; Сюлейман, командир на могъща флота от три хиляди кораба, навлязъл в Босфора и обсадил Константинопол откъм морето."

"Целта била двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от Изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни и вкопчвайки Европа в ислямски клещи, да я задушат и да я превземат.
Вече трета година арабите стягали безмилостно смъртния обръч около вечния град, птичка не можела да прехвръкне, било въпрос на месец-два да го превземат..."

Настанал глад, мизерия и болести сред обсаждащите войски на арабите и още по-страшни в обсадения град.

След неколкократни молби от императора, Тервел решил да спаси Византия. Той забавил (за известно време) удара си - вероятно, за да събере и подготви достатъчна войска, да извърши добро разузнаване на противника и по някои тактически съображения (например да заблуди арабите, че ще бъде неутрален, нали Византия е била постоянен враг на българите и то много коварен през последните години).

Най-после Тервел се включва във войната: "Била ранната утрин на 15 август 718 година, черното нощно небе едва-едва просветлявало и звездите по него започнали да оредяват - най-сънният час, тогава над спящите араби се извило торнадо от отровни стрели, след стрелите върху тях връхлетял черният грохотен облак на конницата, мечовете бляскали като къси светкавици - ..."
Константинопол бил спасен за векове напред. А с него Балканите и Европа. Векове по-късно Европа ще оцени заслугите на Тервел за спасяване на Западна Европа и Западната християнска цивилизация. Поема от 600 стр. ще бъде написана за него. Естествено след още някой век (България е била вече под турско робство) ще се забрави за Тервел и за България до появата на историите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски.

"Дали Тервел е виждал толкова далече, за да предвиди, че опасността, която се задава от изток е по-страшна от коварствата на византийските императори, не знам, но той спасил не само Константинопол, спасил не само Византия - на 15 август 718 година владетелят на българите кесарят хан Тервел, мъж могъществен, без да е християнин, спасил християнска Европа.

Това за хронистите било толкова невероятно и необяснимо, че те "покръстили" Тервеля - повечето от тях, включително и нашият Паисий Хилендарски, пишат, че бил възприел християнската вяра в лето Господне 713 и че извършил този подвиг, подтикнат към отмъщение от християнски чувства (Мавро Орбини).
Но след като чувствата му не били християнски - какви са били? Мечтаният Константинопол - безпомощен и отчаян - бил на колене пред него, бил в краката му, достатъчно е било да почука с меча си по Златната порта - защо не го е превзел?

Що за варварско благородство, непонятно нам?!"

Мъдрост и проницателност в бъдещето, наследени от древните предци (от траки, итилци, памирци и други славни клонове и клончета на българите).
Пак ще цитирам Ст. Цанев.

"Не знам дали си представяш, скъпи читателю, какво би станало, ако арабите бяха превзели Константинопол през 718 година - щеше да се случи най-малко това, което се случи след седем века, когато го превзеха турците.
Има и по-скептични прогнози - английският историк Едуард Гибън бил казал, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата.

Тъй или иначе, Тервел отложи - поне за нас - историята със 7 века."      


Това като го чета и поствам,ми става драго,и в същото време - тъжно,като се замисля,сега какви хора ни управляват.Къде толкоз много и кога,сгрешиха нашите бащи и деди,та сме наказани така жестоко с тези политици....Да не дава господ....
« Последна редакция: Май 12, 2011, 17:33:20 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
agent_n
НАСКЪРБЕН КЛАСИК
Майор
*****

Karma: +391/-387
Неактивен Неактивен

Публикации: 783


Аз nastrade-вечно недоволен-регистр. февруари 2006


Профил
« Отговор #17 -: Май 12, 2011, 23:05:48 »

3aпис.
Активен

"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита"
Хр. Ботев

...
Акълът е нещо, което можеш да раздаваш и без да имаш.
...
Човек, който няма чувство за история, е като човек, който няма уши и очи !
...
Koга ще се оправи България ?
*********************************************************
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #18 -: Май 13, 2011, 22:31:33 »

По нагоре постнах известното за Момчил,сега мисля да добавя и един от потомците му,а именно легендарния ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Вълчан войвода е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла Източна България.
Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар, Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786-1846)в Букурещ, вуйчо на Герги Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо …. „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан Войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил войвода, загинал през 1345 г в битка с обединените византийски и турски войски.
Водил дружина Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. Също така е записано, че той е пратил пратеници при руския цар, за да иска да се започне война с Турция, като е бил готов да плати цялото мурабе, заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар (въпреки, че пратил делегация при него) не се наел да започне война.
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел — да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.
Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин…
„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин който е по-възрастен с 40 години отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо Войвода прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци…“ От този текст може лесно да се изчисли годината в която е роден Вълчан Войвода или Вълчан Ангелов Пандурски - роден 1775 година в с. Осеновлаг.
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #19 -: Май 13, 2011, 22:34:43 »

http://treasures.zonebg.com/legs.htm
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #20 -: Май 16, 2011, 23:14:23 »

На пръсти се броят личностите,към който,римляните са изпитвали същевременно ужас и омраза.
Една от тези личности е "Червенокосата тигрица"кралицата на британското племе Исени - Boadicea."другите са - Анибал Барка,Спартак,Арминиус,Децебал,Бар Кохба,Атила...
Тя била жена на вожда на това племе - Прасутаг.През 60 г. умира владетелят на племето Прасутаг. Римляните обявяват конфискация на всички негови владения.Пристигналите трибуни се отнесли с дъщерите на царя отвратително,хей така,за удоволствие,изнасилили дъщерите му пред погледа на кралицата.Майката се нарязала меч,извършила приношение на боговете чрез кръвта си,и се врекла да отмъсти.Вдига подвласните си Исени и съседните Тринованти на въстание.буквално за броени дни превзема почти всички укрепени центрове на римляните и извършва геноцид,Почти всички римляни са избити,авторите дава бройка от 70000.римските легиони и войскови подразделения търпели поражение след поражение.Сменен е главнокомандващия на римската армия в Британия,на негово място пристига,извесния,и хитър като лисица военачалник - Гай Светоний Паулин.Вдъхва увереност на останалите легиони,попълва оределите кохорти и леко полеко започва да дава отпор на кралицата.
Самата Boadicea,била едра снажна и красива жена,с чудно хубава ,до кръста дълга,червена коса.В боя влизала с два меча,наравно с мъжете.Римляните я мислели за бясна и обсебена,и изпитвали неистов ужас при вида и.Стигнало се до генерално сражение,което траело часове,накрая по добрата тактика и използването на катапулти,балисти и скорпиони от легионите - решили изхода на битката.Самите римляни признават,че не са видяли келт да се спасява с бягство този ден.Била една от най - кървавите битки в историята.Пред лицето на врага,кралицата се самоубива,заедно с дъщерите си.

 Римляните запомнят червената ѝ коса и дълго време се страхували от червенокоси жени.



Мемориал Statue of Queen Boadicea
« Последна редакция: Май 20, 2011, 22:34:17 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Groznii
ГРОЗНЫЙ
Капитан
****

Karma: +327/-291
Неактивен Неактивен

Публикации: 434


Какъв късмет за властимащите, че хората не мислят


Профил WWW
« Отговор #21 -: Август 13, 2011, 13:31:27 »

Людмила Живкова

Малко се говори за тази личност . То не бяха паметници на американски летци и незнайни турски войни , брукселски улици и други дивотии ...


В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят — прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Забележителен е приносът ѝ в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес към тракологията. Допринася за облекчаването на режима на допускане на българи, особено учени и културни дейци, до посещения и работа в Западна Европа и САЩ.

По нейна иницитава са организирани честването на „1300 години България“, домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса „Камбаните“ в София (край ж.к. Младост - 4), на Националния дворец на културата в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.

Благодарение на личната ѝ упоритост е съхранен Царският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.

Многобройните дейности, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина, се тълкуват като „национализъм“ от КПСС в противоречие с пролетарския интернационализъм. Особено остра е реакцията срещу инициативата „1300 години България“.

Противниците ѝ в България я критикуват поради огромните средства, хвърляни в амбициозните ѝ проекти. Нейната „неудобност“ и убеждения са причина да се спекулира с нелепата ѝ смърт броени дни преди 39-я ѝ рожден ден — с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта ѝ нейната политика не намира наследник и голяма част от инициативите ѝ са изоставени.



 Това е от уикито ... не са споменати доста неща - Паметника в Шумен "Създатели на българската държава" . Паметника на Асеновци и паметника на патриарх Ефтимий в Търново . Априловската гимназия в Габрово и доста други ...
« Последна редакция: Август 13, 2011, 13:33:14 от Groznii » Активен

Колко малко се познаваме всъщност, а говорим едни за други-подценяваме, надценяваме и никога не млъкваме, за да чуем скимтенето на душата си или остатъчците от нея...Защото ако душата не е природна стихия, то тя е отнесена от ветровете на собствените ни глупости
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #22 -: Ноември 02, 2011, 23:23:21 »

Съществуват много хора, които обществото ни помни, хора от миналото. Някои помним заради добрите неща, които са направили, а други заради лошите.

Сега ще напиша за един човек, за един обикновен човек от народа, който благодарение на собствените си сили и умения се издига неимоверно и става легенда. Нещо повече, той става бог.
                   
                                                    Това е египтянина   
                                                         ИМХОТЕП

Забележителна личност, доктор, философ, архитект и поет, Имхотеп е представител на древен Египет.
Имхотеп е една от най-интересните фигури в египетската култура. Името му означава „този, който идва с мир”. Служил е на Джосер - крал от трета династия, бил е везир на фараона и се твърди, че е най - великият жрец на бога на слънцето Ра. Смята се, че освен че е бил поет и философ, той е бил и първата личност в историята, действаща като физик, както и че е първият архитект. Той също така е бил и изобретател. Макар да няма директни доказателства, се твърди, че той е може би първият човек, изобретил папирусния свитък. Даже и това да не е така - той със сигурност е първата личност, за която се знае, че го е използвала. В ролята си на най-приближен на краля той  е този, който е проектирал гробницата на фараона - Джосеровата пирамида, позната и като Стъпаловидната пирамида - която се намира в Сахара и която е построена някъде около 2630-2611 пр. Хр. Другото, което се твърди, че е въвел, е проектирането на колони в архитектурата. Едно от нещата, с които е станал най-известен и които са му приписали ролята на божество след смъртта му, е използването на медицината. Смята се, че той е откривателят на египетската медицина, а за известността му допринася и факта, че не е използвал магия в медицинското си лечение. Диагностицирал е и е лекувал над двеста болести, извличал е лекарствата от растенията, известен е и с изпълняването на операции и зъболекарски намеси. Бил е запознат с циркулацията на кръвоносната система, знаел е къде се намира всеки витален орган, както и за какво служи той.

Твърди се, че майка му е наполовина богиня, светица покровителка на Египет, което също е допринесло за обявяването му за божество.

Имхотеп е станал богът на медицината и изцерението, а когато гърците нападат Египет те го богославят и му построяват храмове, виждайки в него своя собствен бог на изцерението - Асклепиус.

В течение на времето легендата и престижа на Имхотеп само нараствали, а гръцките храмове, построени в негова чест, се превърнали в места за медицинско обучение.

Имхотеп е запомнен за всички добри неща, които е направил за хората, пък били те и преди много, много години.

Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #23 -: Март 14, 2012, 17:56:15 »

Татанка Йотанка"Sitting Bull, Седящия Бик"



Седящия Бик е индиански вожд и шаман от племето Хункпапа Лакота. Той е роден около 1831 г. в близост до Гранд Ривър в Южна Дакота. Благодарение на личните си качества и на живот изпълнен с превратности, той  става най уважавания вожд на огромното племе Лакота(дакота).
През пролетта на 1876 г. хиляди индианци се измъкват от резерватите, в които се пратени в началото на 1876 г., за да се присъединят към общините на вождовете Седящия Бик и Лудия Кон (лакота), Двете Луни (шайени) и др., които до този момент не са покорени от белите. Американските военни планират летни експедиции, които да принудят индианците да се върнат обратно в резерватите.

Седем пехотни роти и четири кавалерийски под командването на полк. Джон Гибън тръгват на изток от форт Елис, западна Монтана и започват да патрулират по течението на р. Йелоустоун.
Петнадесет кавалерийски и пет пехотни роти под командването на бриг. ген. Джордж Крук тръгват на север от форт Фетерман в Уайоминг на 29 май, насочвайки се по посока на р. Паудър.
Цялата Седма кавалерия на САЩ и две пехотни роти и един оръдеен отряд под командването на бриг. ген. Алфред Тери тръгват на запад от форт Ейбръхам Линкълн в Дакота на 17 май. Три роти от Шеста пехота се придвижват от форт Бюфорд на р. Мисури нагоре по течението на р. Йелоустоун, за да установят склад за провизии се присъединяват към Тери на 29 май при устието на р. Паудър.
Координацията на трите части се проваля след като в битката при Роузбъд на 17 юни Крук е изненадан и победен от голям индиански отряд воден от Лудия кон и отстъпва към форт Мийд. Отстъплението на Крук е значителен фактор, довел до последвалото унищожение на Къстър. Незнаещи за битката на Крук Гибън и Тери се срещат през юни при устието на р. Роузбъд. Те формулират план основан на откриването на голяма индианска следа на 15 юни, който предвижда придвижването на полка на Къстър нагоре по р. Роузбъд докато обединените колони на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн. Офицерите се надяват да хванат индианците между тези две сили. Седма кавалерия се отделя от остатъка на колоната на Тери на 22 юни и започва бързо преследване по следата. На Къстър са предложени оръдията, но той отказва с довода, че ще го забавят. Той отхвърля също така предложените две допълнителни кавалерийски роти, защото вярва, че неговият полк може да се справи с всичко, което му се изпречи.

Докато колоната на Тери и Гибън се движи по посока на устието на р. Литъл Бигхорн, привечер на 24 юни скаутите на Къстър пристигат на възвишение използвано за наблюдение, известно като Враново гнездо, на 23 км източно от реката. На сутринта на 25 юни те му докладват, че са забелязали признаци за разположението на индианското село на 24 км разстояние. Първоначалният план на Къстър предвижда изненадващо нападение срещу селото на следващата сутрин, но пристига доклад, че следата, оставена от войниците му е открита от вражески настроени индианци. Предполагайки, че присъствието им е разкрито Къстър решава да нападне селото без повече отлагане. Незнайно за Къстър групата индианци всъщност е напуснала лагера и не вдигната тревога в селото. Скаутите на Къстър отново и отново го предупреждават за размера на селото, по думите на скаут Мич Буйе „Генерале, аз съм бил с тези индианци в продължение на 30 години и това е най-голямото село, за което съм чувал.“ Основното безпокойство на Къстър е, че индианците ще се разделят и разпилеят в различни посоки. Командата на Къстър започва подхода си към индианското село по обед и се подготвя за нападение посред бял ден. Към 12.15 ч. Къстър разделя Седма кавалерия на четири групи:

Така седма кавалерия на САЩ препуска към смърта си. От нея в края на битката остава живо само едно товарно муле. Труповете са скалпирани и устата им напълнени с пръст, за да се наситят на индианска земя.
« Последна редакция: Март 14, 2012, 18:13:42 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #24 -: Юни 16, 2012, 01:04:18 »

Иван Сирко - Украинския дявол

Легендарен хетман на запорожците.
Участва във въстанието на казаците, оглавено от Богдан Хмелницки срещу Жеч Посполита. Включва се активно и във военните кампании срещу Османската империя и Кримското ханство.
През 1654 г., като полковник, отказва да положи клетва за вярност към руския цар, оттегляйки се в Запорожието, но по-късно променя мнението си и става привърженик на руския цар.
В годините 1658 - 1660 г. е Виницки полковник.
Иван Сирко е своенравен атаман, менящ често политическите си позиции. От 1663 г. насетне е многократно избиран и преизбиран за върховен атаман на Запорожката Сеч, печелейки серия блестящи победи над силите на Кримското ханство, поляците и Пьотр Дорошенко. Един от вдъхновителите на антиполското въстание в Крайбрежна Украйна през 1664 г.
През 1667 - 1668 е пълководец на Харковския свободен полк.
През 1668 минава на страната на Дорошенко, опълчвайки се срещу украинските градове, боляри и войводи, но през 1670 къса с него, след което нанася няколко поражения на доскорошните си съюзници.
През 1672, надявайки се отново да стане атаман, оглавява опозицията срещу кандидатурата на казашкия лидер Иван Самойлович, за което е заточен в Тоболск, но скоро се връща в Украйна.
През 1670-те год. организира серия успешни кампании срещу Кримското ханство.
За него се знае че е уникален във военната история на света - не е бил побеждаван в нито едно сражение а е водил казаците в над сто такива.
самите казаци са го наричали - ДИВ, тоест обладан.След серия от неуспешни атаки и опити на французите да превземат Дюнкерк - ключът към Ламанша, френския крал повиква запорожките казаци и те превозени с кораби от Украйна пристигат във Франция под предводителството на Хмелницки и Сирко го превземат за три дни.
Под негов диктат е написано знаменитото писмо на казаците до турския султан.
След смърта му, казаците отрязват дясната му ръка и я запазват като боен стяг, който ги предвождал в боя.
През 1812г. когато Наполеон обсаждал Москва по по изрично напътствие на Руския патриарх конници с ръката на Сирко обиколили три пъти столицата и вече всички били сигурни в победата на врага.

ИВАН ДИМИТРИЕВИЧ СИРКО е личност, която по свойте мащаби изпълва почти целия 17 в. Него го знаели кримските татари и с ужас си шепнели за подвизите му. Турците го наричали Урус-Шейтан и войските им се разбягвали дори при мълвата за него, вярвали че бил демон.Така биел поляците че те дори го обичали, руснаците се домогвали да го спечелят за своята кауза, шведите му се възхищавали, германците били сигурни че поне майка му е германка, докато френския крал не пройзнесъл прословутото -" не може да е казак, мисля, дори съм сигурен че е французин, даже съм положителен че е от Бордо." Англичани,чехи, власи, молдовци, литовци - всички те го наричали ВЕЛИК. Писал откровенно и безцеремонно на турския султан ето това писмо:

Отговор на Запорожци до Мохамед IV
Запорожките казаци до турския султан!
Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти ебем майката.
Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня, Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй - калъфка. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали : Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожска войска.
« Последна редакция: Юни 16, 2012, 01:11:39 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
psy_bot
Шептящия с лебеди
Редник
*

Karma: +22/-33
Неактивен Неактивен

Публикации: 19


Звездите ми го говорят...


Профил
« Отговор #25 -: Септември 05, 2012, 14:51:29 »

и никой ли няма да коригира заглавието на темата, че да бъде граматически издържано  *hihi*
Активен

"Грешка!

Съжалявам, psy_bot, достъпът до този форум ти е забранен!

- "Запази обидите за себе си."
- "Обида на потребител / 5 дни"
- "Втори форумен акаунт /********/"
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #26 -: Септември 12, 2012, 21:20:09 »

Братле, ако имаш да пишеш нещо съществено, ОК, ако ли не за спам има "общи приказки" . Така му е било кеф на ДУДА така го е написал, може би грамотноста му е толкова, но това не ти дава право да спамиш, или пишеш по темата или у лево.
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
straho
Гост
« Отговор #27 -: Септември 22, 2012, 18:17:42 »

Иван Сирко - Украинския дявол

Отговор на Запорожци до Мохамед IV
Запорожките казаци до турския султан!
Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти ебем майката.
Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня, Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй - калъфка. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали : Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожска войска.


 Grin Grin Мдаа ... опасен е бил тоя Сирко! Типично по казашки!
...
 В "Тарас Булба" на Гогол са добре описани нравите на казаците.
« Последна редакция: Септември 22, 2012, 18:44:59 от straho » Активен
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #28 -: Септември 22, 2012, 19:21:32 »

Разгледай и обърни внимание на казашките войни - "характерники" нещо уникално са. Може би от тук произлиза якия отговор на казаците, когато им искали войска за помощ:
- Ще пратим батюшка, ще пратим в помощ 20 000 или един
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
straho
Гост
« Отговор #29 -: Септември 22, 2012, 19:32:06 »

Пири Реис

Рождената му дата не се знае точно. Роден е между 1465 и 1480 г. в Галиполи (Гелиболу), Турция, на полуостров Галиполи, пролива Дарданели). Умира в Кайро. Истинското му име е Хаджи Мухиддѝн Пѝри ибн Хаджѝ Мехмѐд. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племенник на известния османски мореплавател Кемал Реис.
Приблизително след 1481 г. започва да плава заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. През 1487 г. заедно с него отива на помощ на мюсюлманите в Испания. Между 1491-1493 г. участва в нападенията на островите Сицилия, Сардиния, Корсика и южните брегове на Франция. Започвайки служба за Османската империя заедно с чичо си, той бил капитан на боен кораб в Османско-венецианската война от 1499-1502 г. След смъртта на чичо му 1511 г. се оттегля в гр. Гелиболу, работи върху "Морска книга" и през 1513 г. начертава карта на света.
Воюва като капитан в османския флот при Египетската операция през 1516 г. През 1517 г. предлага първата начертана карта на Явуз Султан Селим ("Жестокия"). След като завършва "Морска книга" през 1521 г., участва в Родоската операция от 1522 г. През 1524 г. направлява кораба на великия везир Макбул Ибрахим Паша, пътуващ за Египет. През 1525 г. поради интереса на великия везир преработва "Морска книга" с негова помощ и я подарява на падишаха султан Кануни Султан Сюлейман, „Законодателя“ (или наричан още „Великолепни“), заедно с начертаната през 1528 г. втора карта на света. След 1528 г. служи в южните морета. След превземането на град Аден (в дн. Йемен) от португалците, той е назначен за капитан в Османския суецки флот, но на 26 февруари 1548 г. Аден е превзет обратно. През 1552 г., превземайки важната португалска база в Мускат (Маскат) и след това остров Кешъм (в Персийския залив), обсажда крепостта Хормуз. После се насочил на север, узнавайки решението на португалците да затворят Персийския залив. След като завладял Катарския полуостров и остров Бахрейн, заминал за Египет. Губернаторът на Басра, Кубад Паша, поискал помощта му по време на тези нападения, но Пири Реис изоставил флотата, намираща се в Персийския залив. По-късно бил обявен за виновен за тези си действия и бил публично обезглавен през 1554 г. или 1555 г.

Картите на Пири Реис
 
По време на преобразуването на двореца Топкапъ в музей през 1929 г. е намерена карта на света на Пири Реис. Тази карта веднага се предоставя на Мустафа Кемал Ататюрк. Той заповядал картата да се проучи и публикува. Но по това време никой не осъзнавал колко важна е тя. Направените по-късно проучвания открили всъщност колко мистериозна е тази карта. Имало дори предположения, че тя е направена от извънземни. Освен намерената в двореца Топкапъ карта, в Националната Берлинска Библиотека се съхраняват и атласи на Пири Реис. Те точно показват Средиземно море и околностите на Мъртво море.
Първоначално тези карти били дадени за изследване на американския картограф Арлингтън Малери. Той съобщил, че е поставил всички географски координати на картите, но не намерил истинските местоположения на обектите и поискал помощ от Уолтърс, американски флотски картограф. Уолтърс и Малери успели след дълги проучвания да наложат картите към съвременния атлас. Резултатите разбунили духовете в научните среди, тъй като се оказало, че картите били начертани изкючително точно. Освен това, Пири Реис изобразил не само Средиземно море и околностите на Мъртво море, но бил изчертал и Северна Америка и Южна Америка, даже и бреговата линия на Антарктида. Още по-стряскащо бил фактът, че на картите на Пири Реис се виждали не само бреговата линия на континентите, а и планинските вериги, върховете, островите, реките и равнините с голяма точност.
През 1957 г., която била годината на геофизиката, картите били дадени и на директора на Уестънската обсерватория и на йезуитския свещеник Линехам, картограф на Щатския военен флот. След обстойни проучвания Линехам съобщил, че картите били до смайваща степен точни и че показвали ясно области, които в онези дни още не са били съвсем напълно проучени. Най-смайващо било, че на картите се виждали и планините на Антрактида. Но тези планини били открити едва през 1952 г. чрез ехолокация. По-рано съществуването им не било известно, тъй като Антрактида е покрита с ледове още от 6000 г. пр. Хр.
Последните проучвания на проф. Чарлз Хапгуд и математика У. Срейхан ни предоставят и още по-смущаващи факти. Съпоставяйки сателитни снимки на Земята с картите на Пири Реис, се получило изумително сходство. Учените стигнали до извода, че тези карти би трябвало да се основават на фотографии, заснети от голяма височина.
Опитите показват, че снимки направени от сателит могат да станат ясни и точни, само ако обхващат район, побиращ се в 5000 километрова окръжност. Районите извън тази окръжност стават несъразмерни и не представят реалните форми на обектите. Същият феномен се наблюдава и в картите на Пири Реис. Ето защо тези карти стават обект на проучване от страна на изследователи с по-нетрадиционни разбирания като Ерих фон Деникен. Той проучва и много други такива артефакти, поставящи цялата позната история на човешката цивилизация под въпрос. Картите на света на Пири Реис остават и до днес една голяма загадка за съвременната наука.
Активен
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!