размазването на цезар

[pecipicha]

Римския наемник Цезар нападаше нощем независими български феодали.Един от тях бе Щука.Той тайно събираше армия готова да се опълчи на натрапника.Цезар  рутинно нападаше столицата му.Както очакваше след кратък сблъсък полевата армия на българина отстъпи в крепоста прикривана от стрелците в нея.Те се изтеглиха във вътрешноста виждайки, че предстои обстрел с требучети.Скоро след канонадата една от стените рухна и армията на Цезар нетърпеливо се скупчи към пробива.Там му бе и грешката.Пристигнаха в тил многобройни подкрепления дошли от страничните провинции.Те заформиха верига копиеносци в центъра,по фланга се разположиха гвардейци а конницата се раздели на 2 и се обедини с други 2 конници излезли от страничните врати на крепоста.Армията на Цезар бе притисната в менгеме-в крепоста войниците му  бяха притиснати от друга верига копия.От всякъде бяха обстрелвани от стрели и  не знаеха на къде да обърнат щитовете си.Конните отреди се възползваха от объркването и нападнаха толкова силно по фланговете,че стигнаха до ядрото на противниковата армия разделяйки я на 2 части.Охраната на Цезар бе притисната от кавалеристите и бе избита ,а самия той бе смъкнат от коня си и стъпкан от разбеснелите се коне.Гвардията от крепоста също се бе разделила на 2 части излизайки от страничните врати на крепоста,които също се обединиха с тиловата гвардия и затвориха обръча около римските наемници.Загубили предводителя си разделени на 2 и обкръжени те скоро отидоха в един по хубав свят.Българските войници екзалтирано удряха оръжията в щитовете си и крещяха името на предводителя си извел ги след толкова унизителни загуби до финална победа.