късметът на зена

зена бе твърде зает да отблъсква набезите на плячкаджията вирош и за това не вземаше дейно участие в загубената вече война.щастието се усмихваше ту на едната ту на другата страна.понякога плячкаджиите се връщаха с пълни каруци злато друг път носейки само главите на раментете си-това бяха щастливците спасили се от нощната засада на зена.играта н котка и мишка се бе проточила дълго време докато една нощ вместо очакваните плячкаджии се появиха на хоризонта тамплиерите на годи.зена се препоти в мразовитата нощ ,но запази самообладание .битката изглеждаше равностойна и той реши да се бие,смятайки че годи ще отстъпи видял еднаквите шансове а ако не отстъпи щеше да се види кого обича повече съдбата.все пак зена се поприготви с каквото можа за да наклони везните в своя полза.полевата битка започна с облак от стрели изпратени от елитните стрелци на годи.те поразредиха и малкото на брой вражи копиеносци.последва челен сблъсък на армиите .римската коница бе притисната от българските рицари и останала без подкрепата на копиеносците обърна в бягство.след нея отстъпи и центърът на армията.уверени в успеха си рицарите започнаха да ги преследват.зена бе предвидил изхода на това сражение и прибирайки армията зад крепостните стени даде знак.на една от кулите се развя червено знаме и от близката горичка се появи още римска конница,която необезпокоявано разпръсна останалите без защита стрелци на годи.,,е те си свършиха работата каза си годи '' и даде знак да започне каменната канонада над крепоста.скоро стените рухнаха на няколко места и тамплиерите се устремиха към столицата предвкусвайки победата.изправиха се пред 2рата изненада на зена : той бе изтеглил стрелците си от крепостните стени и ги бе разположил по покривите на къщите а подстъпите към тях бяха заети от войска барикадирала уличките.настана кърваво меле -бой за всяка барикада и къща.навсякъде цареше хаос. битката се превърна в сблъсъци на малки групички които се изтребваха безмилостно а оцелелите се впускаха натаък към нови схватки .тъкмо изглеждаше че рицарите надделяват от към тила им се разнесе шум сякаш идваше подкрепление на обсадените.годи поведе конницата обратно да посрещне ,,заплахата''.оказа се че зена е накарал селяните да вдигат нарочно шум и видели че конницата на българина се хваща на уловката селяните се разпръснаха използвайки нощната тъма да спасят животеца си.годи яростно забълва проклятия осъзнал грешката си и поведе конницата обратно но късно. зена бе дал знак за контраатака и армията му бе успяла да изтласка тамплиерите извън крепоста.последва нов напад на коницата и римляните бързо се отеглиха зад барикадите си прикривани от стрелците си .започна ново кърваво меле .на една от уличките рицарите успяха да пробият но конницата им се сбъска с елитната арменска пехота на зена .криейки се задогромни щитове опряни един в друг в строй ,,костенурка'' римляните отблъснаха това отчаяно нападение на българите .постепенно бъларската армия се изтощи и обезкърви.римляните копираха бойния строй на арменската пехота и се сражаваха в плътен строй отблъсквайи всяко нападение.пред тая желязна стена се пречупи устрема на българите които се отеглиха зарязвайки требучетите на бойното поле .зенабързо ги подпали и веднага даде знак армията да се отегли зад барикадите .той се страхуваше от конницата на врага която лесно можеше да се обърне и изколи преследвачите.годи видя че зена не се хвана на капана му и се отегли. едва ли армията му имаше желание да напада барикадите за 3ти път и щеше да се разбие тотално ако го направеше.зена не вярваше на успеха си късметът го бе споходил. противникът отстъпваше макар и не разгромен напълно.това си бе победа макар и покровителствана от съдбата.

	Автор	Тема: късметът на зена (Прочетена 3428 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.