А това какво общо има с това че не получих това за което вече си бях платил...
А иначе ти кой беше, че утре да не ме обвинят пак като го прозра и реша че това ти е втори акаунт, пък то не било втори, ми ти само си го бил сменил
И хайде щом само ви досаждам, ще се видим чак другата ера, където ако въобще имам време и желание, а и разбира се ако батко Крум(о велики) разреши
, пък и излишни 20 евро ако имам и те станаха пак много ако-та, та АКО... то... ще се опитам безмълвно да ви натрия носовете и най-вероятно ще се проваля отново и в двете
ти си ни интилигентa, не аз. с риск да стана банален:
1. Социална интелигентност - система от взаимосвързани умения за изграждане
на компетентност в различни области. Съществува и понятието множествена
интелигентност, която включва 6 типа интелигентност.
2. Анализ на определена ситуация.
3. Вашето въздействие върху отделната личност или върху група хора.
4. Вашата способност да изразявате ясно мислите, мненията,
идеите и намеренията си.
5. Колко честни и искрени сте с хората и спрямо себе си във всяка ситуация ?
6. Доколко сте наясно и се съобразявате с чувствата и мотивите на околните ?
7. Основни умения необходими при взаимодействията ни с другите.
8. Умения за ръководна дейност.
9. Анализ на социалната действителност и икономическите условия за
правилно поведение и успех.
10. Да гледаме света с разбиращи очи - нужни са усилия и познания
Винаги ще искате да сте прави, ала рядко ще бъде така
През живота си ще гледате как хората лъжат, крадат, мамят и може би дори убиват, за да са прави. Това е заложено в механизма ни за оцеляване. Но истината е, че този механизъм вече не ни е необходим.
Това, което е необходимо в живота ви, е да забелязвате кое върши работа и кое — не. дайте най-доброто от себе си, за да се отърсите от желанието да сте прави, и вместо това се съсредоточете върху това да постигнете резултатите, към които се стремите. С готовност се откажете от навиците и стария начин на съществуване в полза на нови навици и нов начин, който ще доведе до желания от вас изход.
Казано иначе, ще искате да сте прави със вашите аргументи, но дори когато другият престане да спори, той все така ще е на мнение, че гледната ви точка е погрешна. От неговата гледна точка той е правият. За вас — вие сте правият. За вселената и двамата сте прави.
Ще откриете щастие, мир и по-бърз път към успеха, когато се откажете непрекъснато да сте прави.
Прав ли съм?
Под емоционална интелигентност (ЕИ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (КИЕ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.
Основи на понятието [редактиране]
Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. [1] През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.[2]
Дейвид Уечслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността не биха били завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.[1] През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хоуърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност.[3] Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да разбираш намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността да разбереш себе си, собствените си чувства, страхове и мотивации). Според виждането на Гарднър, традиционните типове интелигентност, като например коефициентът IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност [4]. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.
Обикновено се приема, че първата употреба на понятието "емоционална интелигентност" е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност" [5]. На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнспан (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Саловей и Джон Майер (1990) и Голман (1995).
В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати [6], изследванията по темата се увеличават, но терминът бива широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ [7] Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ [8]. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.
Psi2.svg
Тази статия, свързана с психологията, е все още мъниче. Можете да помогнетe Неоценим си като опитно зайче в случая
