митове и легенди....

<< < (9/11) > >>

vidomina:
   
Извънземните ... Има ли ги?
Аутопсия на извънземни същества



През 1947 г. неидентифициран летящ обект се разбива в американската пустиня. Един невероятен филм от архивите на Пентагона показва аутопсиите на два извънземни трупа. Учените анализират филма. Реалност или мистификация е това? Новина на века или измама на годината?

Сцената е достойна за филм на ужасите. В антисептична лаборатория двама лекари, облечени с предпазни дрехи, се движат около опънат на метална маса труп. Съществото е голо. Главата му е непропорционално голяма, очите му са широко отворени, в устата му няма зъби. Създанието, видимо от женски пол, няма окосмявания. Коремът му е силно подут, а тялото му е покрито с хематоми и изгаряния. Дълбока рана прорязва десния му крак. На ръцете и краката му се виждат по шест пръста. Няма пъп, нито зърна на гърдите.

В определен момент един от лекарите прави гръден разрез. Следва аутопсията...

На 27 март 1995 г. редакциите на най-големите световни вестници бяха разтърсени от взривяващо съобщение. Лондонският уфолог Филип Мантъл от Британската асоциация за уфологични изследвания заяви, че на VІІІ международен конгрес по уфология в Шефилд през август възнамерява да прожектира филм за аутопсията на извънземен.

- Тази история започна през 1993 г. - казва Рей Сантили, собственик на лондонска продуцентска къща. - Бях в САЩ, за да търся неиздадени филми за Елвис Пресли, когато попаднах на 82-годишния кинооператор Джек Барнет, снимал по времето на Елвис.

Барнет предложил на Сантили да види "нещо наистина изключително". Оказало се, че материалът документира "прибирането" на летяща чиния от военните. После Барнет уточнил, че е запазил едно копие от филма и че никога не е говорил за това поради страх от преследване. Но сега бил вече достатъчно стар, пък и доста се нуждаел от пари...

Филмът бил толкова шокиращ, че продуцентът веднага платил за него 150 000 долара.

Римският журналист М. Баята, един от първите, които са видели филма, уточнява, че извънземните трупове и отломките от летящата чиния са прибрани от летците на 509-а авиобаза за бомбардировачи в Розуел, Ню Мексико.

По разказите на Барнет космическият апарат се е разбил в периода между края на май и началото на юни 1947 г. в една пустиня близо до Сокоро. Събитията се развили много бързо и след няколко дни всичко било потънало в абсолютна секретност. "Трофеите" били откарани във военна база в Тексас. Този епизод, известен като мистерията на Розуел, стана популярен след публикуването през 1980 г. на книга по темата от Чарлз Берлиц и Уйлям Мор, които твърдят, че секретните служби са прикрили следите в интерес на националната сигурност.

Всъщност на филма са заснети два извънземни трупа. Телата са високи около 1,50 м, съвсем идентични, с големи овални тъмни очи. Едното има рана, а другото изглежда в по-добро състояние.

Когато лекарите разтварят гърдите на извънземния, шокира всякакво отсъствие на гръден кош и появата на органи, нямащи нищо общо с човешките. Малко след това от гърдите на съществото извличат нещо като кристал. Отварят и главата. На мястото на мозъка има неопределяема каша. На един от кадрите се вижда табела с имената на двамата лекари - д-р Уйлямс и д-р Бронк.

Бронк е невропсихиатър, предполагаем сътрудник на тайните служби (и на една суперсекретна група за прибиране на катастрофирали летящи чинии и за разработване на придобити от тях нови технологии - "Маджестик 12"). Директор на медицинската секция на Комисията за атомна енергия, Бронк бил известен с изследванията си за ефекта върху мозъка при полетите на големи височини. Това обяснява присъствието му при отварянето на черепа. В трудовете си Бронк въвежда нов термин за посетители от Космоса: "извънземни биологични обекти".

В определен момент във филма се появява човек с маска на лицето, който наблюдава аутопсията.Той е с ръста и телосложението на Детлев Бронк, но при компютърно увеличение на образа се появява лице с очила, идентични с тези, които носел американският президент.

- Не можем да изключим възможността президентът Труман да е присъствал на аутопсията във Форт Уърт на 30 юли! - казва италианският химик от Пиза К. Маланга, изследвал филма на компютър.

Лентата е прецизно проучвана от експерти и уфолози. Както обещал Филип Мантъл, през август 1995 г. английските уфолози показват 18 минути от филма пред хиляди експерти в университета в Шефилд.

- Може да става дума за извънземен пришълец, за недоразвито и деформирано човешко същество или за жертва на бактериологични експерименти! - казва Ментъл. - Това би обяснило защо вътрешните органи на създанието са напълно непознати за нас.

Експертът по физика Луис Лопес припомнил, че от бактериите не ти порастват шест пръста, нито се променят напълно вътрешните ти органи. Той не изключва тезата за извънземен.

С различни компютърни технологии Лопес открил множество хематоми и изгаряния, типични за инцидент по време на полет. Дълбоката рана би трябвало да доведе до обезкървяване, но когато един от лекарите повдига главата, кръв потича от носа на трупа.

- В действителност то няма черва, ушите му изскачат от врата, носът е твърде малък, за да може да диша в земната атмосфера! - твърди Лопес. - Има твърде човешки вид, за да е извънземен, и твърде извънземен вид, за да е човек!

Различна е реакцията на традиционния научен фронт. Патологът Л. Болоне предпочита хипотезата за деформиран земен човек. Появяват се поддръжници на тезата за филмов фалшификат. Но редица известни уфолози гледат сериозно на случая.

Според Р. Пиноти важността на случая е в комплекса от стотици факти, доказателства и свидетелства на очевидци, събрани в течение на 40 години. Вече шесто десетилетие продължава мистерията на Розуел. И като виждаме какви са полемиките, вероятно още толкова ще продължи.

През септември 1995 г. на международен симпозиум в Сан Марино експерти физици, химици, патолози, компютърни специалисти и др. постигнаха съгласие, че филмът не е фалшификат, а показва реална аутопсия на "живо" същество. Ако е било човешко, значи е имало крайно редки генетични деформации.

А ако става въпрос за извънземно същество, обезпокояващи са опитите на някои среди да дискредитират темата и да прикрият истината за катастрофата в Розуел.



vidomina:

Гответе се, шестата раса идва с планетарен катаклизъм, тръби руски учен




Фантастичните филми за Армагедон ще се сбъднат много по-скоро, отколкото сме очаквали. В главната роля на спасителите на човечеството обаче няма да са американците, а българите.
Само след три години петата човешка раса, чийто представители сме всички ние, ще еволюираме в шеста. Това ще стане след планетарен катаклизъм. Сензационното изявление принадлежи на руския учен д-р Алексей Шадрин.
"През 2012 година на Земята наистина ще се случи нещо, но това няма да e краят на света, както го описват духовни водачи и някои секти. Човечеството ще преживее вибрационен преход", обяснява световноизвестният психолог. Той опровергава предсказанията на някои религии, че ни чака Апокалипсис. И Нострадамус, и календарът на маите, сочат 2012-а като година на Страшния съд и край на земното летоброене. След нея Земята нямало да бъде същата.
Теорията на Шадрин наистина е революционна, защото е в съвсем друга посока. Според нея Денят на Страшния съд всъщност ще бъде ден на вибрационен преход. Природният феномен ще настъпи на 21 декември 2012 година. Тогава в продължение на 15-20 минути всички живи същества ще станат дезориентирани и ще бъдат обхванати от необичайна паника и страх. В резултат на това те ще станат изключително агресивни. Ще настъпи хаос, някаква масова лудост, в която много хора може да пострадат.
"Това е времето, през което Земята повишава вибрацията си и преминава в ново еволюционно състояние", обяснява д-р Шадрин, който е сред водещите специалисти в света по регресионна терапия и изучаване на преражданията. Смисълът на теорията му е, че не Апокалипсис, а преломен момент очаква човечеството след три лета.
За да мине по-леко, този момент е в ръцете на хората, които д-р Шадрин нарича "индиго". Много от тези свръхчовеци живеят и в България. Те ще са като спасители за останалите, тъй като ще им помогнат да преодолеят трудния период по-безболезнено. Хората "индиго" винаги са съществували, обяснява ученият. Физически те са като всички останали. Различават се по своята енергия и духовната си извисеност. Освен това са с ниска социална агресия, повишено чувство за справедливост и необикновени качества. Те могат да достигнат духовно съзнание, в което да се освободят от стреса, хроничната умора, психо-емоционалните сътресения. Притежават още едно силно оръжие - могат да обединят усилията си, за да не допуснат светът да бъде обхванат от хаос и безконтролна взаимна агресия.
Хората "индиго", много от които обитават и нашите земи, всъщност са шестата раса. По време на краткотрайния преход само те ще се чувстват комфортно. За това в този момент от тях ще зависи и до голяма степен в каква посока ще поеме светът. Възможностите са две, убеден е Алексей Шадрин. Път към "тъмните векове" и анархията или път към благополучието. Неблагоприятната възможност ще донесе на хората много трудности и постоянна борба за оцеляване. Повечето няма да имат работа и няма да могат да изхранват семействата си. За да бъде изходът добър, ще трябва хората да се посветят на доброто и духовността. На това ще ги научат "индиго".
Руският изследовател посочва и доказателствата, че денят на преход приближава. Според него това са природните катаклизми, неконтролируемата агресия, изкуствените икономически кризи, безспирните локални войни. Според него вече човечеството е задействало програмата си за саморазрушение и е въпрос на броени месеци хората да вдигнат оръжие един срещу друг, да плъзнат вируси и различни инфекции. За да не се случи тази масова лудост, човечеството трябва само да си помогне, като се събуди от този кошмар. Това може да стане чрез обучение за преминаването му от състоянието на агресия, безнравственост и доларопоклонничество към духовност и просветление, което дава "индигото". Онези, които не успеят да еволюират в шестата раса, не ги чака нищо добро. Шадрин сега поема на едногодишна мисия в нашата страна. Целта на обиколката, която ще направи известният по цял свят парапсихолог, е да подготви българите за тежките дни, защото корените му били в България.

http://paper.standartnews.com


това е една от любимите ми четива  *heart*

vidomina:
Жана д’Арк - светица или грешница?

Споровете около живота на Жана д’Арк будят прекалено много въпроси, водещи до неочаквани отговори. Дали гласовете, които е чувала, биха я измамили ако наистина са идвали от Господ? Научете повече за това от статията по-долу.

Много хора възприемат това момиче като светица, като личност дала всичко от себе си за своята родина по един духовен и внушаващ благоговение начин. Обаче дали наистина тя е светица и дали наистина е вършила делата на самия Бог?

Жана д’Арк израства в бедно семейство, в което е най-малката от пет деца. Не е могла да пише или чете, но е била доста добра в плетенето и шиенето - нещо, което всяка жена по онова време е трябвало да умее.

Била е сериозно дете, прекарващо основното си време молейки се в църквата, а през останалото се е грижела за бедните. И така - кое е подтикнало това момиче да излезе на война? Кое я е накарало да се откаже от досегашния си живот и да отиде да воюва? Смята се, че когато била тринайсет годишна (през 1425) е започнала да чува гласове от свръхестествен характер, които били съпроводени от ярка светлина. Жана трвърдяла, че разпознава свръхестесвените същества, които били различни светци на църквата. На съдебния й процес обаче не е искала да говори за тях, макар да е категорична, че ги видяла със „собствените си очи”/

Предполага се, че Жана д’Арк е била повлияна от свещениците и от местните легенди, разказващи за девойка, която ще спаси Франция. Друг факт около нейното детство е наличието на едно дърво, наречено дървото на самодивите, около което витаели свръхестествени сили. Интересно е да се спомене, че заедно с останалите деца, дванайсет годишната Жана пяла и танцувала около това дърво, както и че е правила венци за статуята на спомената девойка.

Смята се, че гласовете чувани от Жана д’Арк, са действали постепенно докато през 1428 тя вече е била наясно какво трябва да направи. По настояване на тези гласове тя намира Робърт Бодрикорт, командир, действащ в името на Чарлз Седми и след два неуспешни опита накрая е приета във френската армия, която тя повежда към големи победи.

Имала е доста агресивен стил на воюване, нещо малко познато на французите по онова време. Със своя свръхестествен начин на действие е зашеметявала всеки, дори успява да убеди краля, че е изпратена от Бога.

С течение на времето Жана д’Арк започва да предсказва бъдещето относно немалко неща. Отначало, когато й се предлага меч, тя предрича, че ако се разкопае точно определено място, вътре ще бъде намерен древен меч. Когато наистина станало така, Жана казала, че гласовете са й казали какво ще се случи.

Жана д’Арк е и причината за коронясването на Чарлз Седми; тя го е убедила в това след разкриването на тайна, която са й предрекли същите гласове.

Когато накрая тя е заловена, обвинителите й правят всичко възможно да я осъдят, търсейки всякакви начини за стигане до смъртна присъда. Но без значение какви въпроси задавали, на всеки един от тях тя отговаряла правилно, давайки верни и разумни отговори, трърдейки през цялото време, че е напълно смирена и покорна. В един момент почти се стигнало до изгарянето на клада, но накрая тя подписала документ, в който се разкайва и обещава да бъде добра католичка. Това я спасява до момента, в който я обвиняват в желанието й да носи мъжки дрехи.

И така, светица или вещица е Жана д’Арк? В детството си е играла около дърво, известно като място, на което се събират вещици; чувала е гласове, които в много случаи са я излагали на опасност и са я карали да прави неща, които не е искала. В края на живота си, намирайки се в затвора, самата Жана споделя, че „гласовете й са я измамили”.

Каква наистина е Жана д’Арк - светица или просто поредната грешница?

vidomina:
Старогръцките легенди и герои

Митичните старогръцки предания и легенди разказват за живота и подвизите на най различни богове и герои живяли през 2 и 1 хил. преди новото летоброене. Тези сказания давали началото си от песните на аедите и представяли епични поеми като Омировата “Одисея”. В тази поема се разказва за странствата и приключенията на царят на Итака –хитроумният Одисей, наричан така заради вродената си способност да се измъква от трудни ситуации с ловкост и хитрост. Одисей освен всичко друго бил и любимец на Зевсовата дъщеря Атина Палада, която бдяла над героя и му помагала по всевъзможни начини.
Герои като Менелай, Нестор , Паламед и много други, които взели участие във войната срещу Троя, решили да заставят Одисей- син на Лаерт и цар на Итака да вземе участие в похода.Една от първите описани хитрини на Одисей е намерението му да се престори на луд пред Нестор, Паламед и Менелай, тъй като нямал желание да напусне мирния живот, хубавата Пенелопа и новородения си син Телемах. И така Одисей впрегнал в плуга един вол и едно магаре и отишъл на нивата оре и да засява земята със сол. Паламед обаче разбрал, че Одисей хитрува и за да го накара да се издаде, взел малкия Телемах и го сложил на браздата, по която вървял Одисей. Колкото и да не му се искало на Одисей да напусне родината, той не можел да рискува живота на първородния си син. Така Паламед разкрил преструвката на Одисей и той трябвало да замине за дълги години край стените на Троя. Оттогава Одисей намразил Паламед и решил да му отмъсти някой ден.
И така всички тръгнали на път, и когато дългото плаване достигнало своя край и гърците наближили бреговете на Троя, те видели, че вече ги чакаа силна войска под предвотителстото на Хектор син на троянският цар Приам. На героите им станало ясно,
че първият който стъпи на вражеска територия, ще загине. Такова било предсказанието. В този момент Одисей не посрамил прякора си “хитроумния” ,той хвърлил щита си на брега и след това скочил върху него. Така той първи слязъл на брега без да стъпи на троянска земя. Един от спътниците на Одисей –Протезилай не видял това и сметнал, че първият грък вече се е допрял до троянска земя и обзет от жажда за подвизи скочил на брега, хвърлили се срещу враговете и бил убит от Хектор. Това доказва, че предсказанието е било вярно.
В тази битка загинали много славни герои. Загинал и Паламед, но не от вражески меч. Погубил го Одисей, заради силната омраза, която питаел към него, тъй като именно Паламед разкрил хитростта , която Одисей проявил за да не замине на война. Освен това одисей завиждал на Паламед, който винаги давал разумни съвети на останалите и всички го слушали с голямо уважение и възхита. Одисей дълго мислил как да погуби своя съперник и една нощ скрил торба злато в шатрата на Паламед, обявил пред всички ,че това е подкуп от троянския цар Приам и го обвинил в предателство. Така най- благородния и най –мъдрия от гръцките герои Паламед не само бил осъден на смърт, но и душата му била обречена на вечни скитания.
Тази Одисеева постъпка показва, че Одисей съвсем не е светец и безгрешник, а дори напротив-показва много лоши черти на характера му- дребнавост, злоба и жестокост, които съ присъщи на много хора и затова в известен смисъл Одисей е много “реален”т.е не са му чужди човешките слабости. Все пак Одисей показва и някои добри качества като смелост, любов към ближния си и щедрост. Например той смело се опъчва на троянците, убива Терсит и вдъхва увереност на сънародниците си, като ги насърчава да не се предават, а да бъдат смели и силни. Битката била дълга и люта и Одисей не веднъж пострадал. С всеки изминат ден за троянците било все по трудно да се защитават, но все пак гърците не можели да завладеят Троя. Тогава Одисей се решил на страшен подвиг. Той сам обезобразил лицето си с бич и преоблечен в дрипи влязъл в Троя на разузнаване.След това заедно с Диомед, героя откраднали от светилището на Атина Палада образ на богинята/паладиум/, тъй като само без него троянците били уязвими.
Много и тежки премеждия претърпял Одисей на връщане от Троя към Итака. Всичките му спътници загинали и след дълги самотни скитания Одисей попада на остров Огигия при нимфата Калипсо, която седем години държала героя в плен, докато той тъгувал по родната Итака и семейството си. На осмата година боговете се смилили и Зевс по молба на дъщеря си Атина решил да върне Одисей в родината му. Гръмовержецът изпратил Хермес да каже на Калипсо да освободи пленника си. Нимфата приела тежко новината, понеже била привързана към Одисей и искала да задържи и да го дари с безсмъртие.Тя опитала да склони Одисей да остане при нея и му обещавала всичко, но неговата мъка по родината била прекалено силна и Одисей отплавал със собственоръчно направеният си сал.
Одисей пътувал спокойно в продължение на 18 дена и се ориентирал по звездите. Но наближавайки земята на феакийците Одисей бил забелязан от бог Посейдон.Повелителят на моретата ненавиждал Одисей, понеже той ослепил неговият син циклопа Полифем. Посейдон вдигнал тризъбеца си и Одисей бил пометен от страшната буря. Салът му се премятал като орехова черупка и Одисей на няколко пъти се разминавал на косъм от удавяне, но както винаги Атина Палада се притекла на помощ на Одисей и успокоила ветровете. Две денонощия по-късно Одисей изплувал на брега и Атина го потопила в дълбок сън.
По-късно Одисей се събудил от женски гласове, които били на царската дъщеря Навзикая и нейните робини, които го нахранили и облекли. Одисей бил поканен в разкошният дворец на цар Алкиной и царица Арета. Те устроили грандиозно пиршество в чест на госта и му осигурили всичко необходимо за пътуването към Итака. Преди да замине Одисей разказал за всички нещастия и премеждия през, които преминал, след отпътуването му от Троя.
Разказа на Одисей започнал с успешното отъпутване от Троя и нападането на киконите. След дълго сражение Одисей и спътниците му загубили много от хората си и претърпели поражение отплавали в открито море и се спасили. След десетдневно плаване корабите попаднали на острова на лософагите. Те посрещнали дружелюбно всички и ги нахранили и напоили, но всеки който хапнал сладък лотос забравял за родината си и искал да остане на острова. Одисей и няколко негови спътника закарали насила на корабите своите приятели и отново поели към открито море.
Не след дълго Одисеевата дружина достигнали страната на свирепите еднооки великани-циклопите. Те слезли на брега , натоворили на корабите си част от многото диви кози обитаващи острова и се насочили към пещерите на циклопите. В една от пещерите имало изобилие от храна и домашни животни, но преди да успеят да вземат всичко и да се върната на корабите си, Одисеевото желание да види циклоп се оказало фатално за повечето му другари. Циклопът Полифем, който живеел в пещерата се прибрал и шом влязъл заклещил входа с огромна скала, която Одисей и дружината му нямало да успеят да преместят. Полифем усетил присъствието на неканените си гости и страшно се ядосал. Сутрин, обед и вечер той изяждал по двама от тях и на втората вечер хитраумния Одисей предложил на циклопа вино. Докато виното замайвала главата на великана, той попитал Одисей за името му и героят се представил като Никой. Не след дълго Полифем се търкалял мъртвопиян по земята, Одисей само това и чакал и заедно с другарите си забили запалена главня в окото на циклопа. От страшния вик се насъбрали и другите циклопи, но като попитали Полифем кой го напада и той отговорил Никой те се разотишли. Хитростта на Одисей наистина спасила всички. На другата сутрин слепия Полифем опипом преместил скалата, затваряща входа и за да се измъкнат героите, Одисей отново прибягнал до хитрост. Тъй като Полифем опипом следял дали само животните от стадото му излилат, Одисей и спътниците му се вкопчили под няколко овена и така излезли успешно извън пещерата. Когато всички благаполучно стигнали кораба и се отдалечили на безопасно разстояние, Одисей се провикнал към полифем “Знай Полифеме, че тебе те ослепи Одисей, царят на Итака”. При тези думи Полифем се ядосал и възнегодувал, че страшното предсказание се сбъднало, но той очаквал Одисей да е страшен и огромен великан , а не дребен човек. Това е показателно за твърдението, че човек много по лесно може да победи с хитрост и ум, а само глупавите прилагат сила.
Не след дълго плаване, корабите на Одисей достигнали осрова на Еол, който от всички страни бил обграден от медна стена. Еол и семейството му посрещнали сърдечно пътниците и след цял месец пируване, веселба и слушане на Одисеевите разкази, Еол изпратил героите с дарове и почести. На изпроводяк Еол дал на Одисей голям мях със всичките ветрове. На свобода бил само Зефир, който трябвало да закара корабите към Итака. Еол забранил да се развързва мяха до пристигането в Итака. Но след десетдневно плаване, когато Одисей се унесъл в дълбок сън, спътниците му решили да развържат мяха, тъй като мислели, че в него има съкровища, които Одисей пазел за себе си. Извила се страшна буря, която върнала корабите отново при Еол , но той разсърден, че не са послушали съвета му отказал да помогне за втори път и изгонил одисей и спътниците му.
След шест денонощия лутане в морето корабите спрели на един остров. Единадесет от тях били изтеглени на брега и само Одисеевия кораб останал в морето. Жителите на острова лестригоните унищожили корабите но брега и убили всички, които били в тях. боговете отново се оказали благосклонни към Одисей и той и екипажа на неговият кораб останали невредими.
За пореден път Одисей плавал дълго в безкрайното море и за пореден път акостирали на остров. Този отров бил о-в Еея, дом на вълшебницата Кирка. Един от спътниците на Одисей- еврилох и ще няклко души отишли до двореца на кирка за да проучат нещата. Кирка ги поканила любезно да ги почерпи, но сложила в напитките им вълшебен корен и те се превърнали в свине и запазила само разумът им. Само Еврилох не пострадал тъй като не влязъл в двореца.
Одисей тръгнал да спасява приятелите си и по пътя към двореца го пресрещнал бог Хермес. Той дал на Одисей коренче, което го направило неуязвим за магиите на Кирка и го посъветвал, да заплаши Кирка,че ще я убие с меча си. Одисей изпълнил заръката и тогава Кирка познала своя нападател. Тя знаела за предсказанието, че хитроумния Одисей ще отиде при нея. Кирка развалила магията на Одисеевите спътници и дала ненарушимата за боговете клетва, че няма да им стори нищо лошо. След една година охолен живот на острова кирка пуснала гостите да си вървят, но те трябвало да влязат в царството на Хадес и там Одисей да попита душата на прорицателя Тирезии за съдбата, която го очаквала. Кирка дала ценни напътствия и съвети на Одисей и той заминал за царството на мрачния Хадес.
Когато стигнали царството на мъртвите Одисей бил потресен от големия брой души на млади моми, юноши, старци , деца герои като Ахил, Агамемнон, Патрокъл и много други приятели загинали по време на войната. Сред тях била и душата на Одисеевата майка Антиклея. Дошла и душата на Тирезий. Той казал на Одисей, че против волята на Посейдон, всички ще успеят да се завърнат в родната Итака, но само ако неговите спътници не закачат биковете на бог Хелиос на о-в Тринакрия. В противен случай щял да се спаси само одисей и с много мъка и препятствия да се прибере у дома.Там той щял да отмъсти на кандидатите за ръката на неговата любима Пенелопа, но след това трябвало да странсва докато не открие народ, който не познавал корабите и чак след това да се завърне в Итака. По – късно кораба отплавал обратно към Еея, където всички се унесли в отморителен сън. След кратка почивка, Одисей потеглил към Итака. Пътят обаче преминавал покрай острова на сирените, които с пеенето си привличали моряците, а после ги погубвали. Затова Одисей казал на спътниците си да запушат ушите си с восък, а него да завържат на палубата, така че дори и да иска няма да може да отиде при коварните сирени. Песента на сирените звучала омайно и измамно. Те пеели на одисей да отиде при тях за научи много неща и да се наслади на гласовете им, но Одисей бил още по-здраво завързан и спътниците му го освободили чак, когато опасността отминала и били далече от сирените. По нататък корабът минал покрай страшните Сцила и харибда. Одисей по съвет на Кирка се насочил към Сцила,тъй като това страшно шестоглаво чудовище било по-малкото зло. Чудовището грабнало шестима от приятелите на Одисей и докато ги завличала към пещерата си, кораба се насочил към острова на бог Хелиос- Тринакрия и екипажа се спасил.
Помнийки предсказанието на Тирезий Одисей се възпротивил и не пожелал да спрат на острова, но уморените му и изтощени другари го обвинили в жестокост и настояли да си починат от дългия път.
Одисей накарал спътниците си да се закълнат,че няма да пипат биковете на Хелиос. През ноща се извила буря, която не стихнала цял месец и изтощените от глад приятели на Одисей го издебнали и докато той спял, те хванали и заколили най- добрити бикове от стадото. Разгневените богове потопили кораба на Одисей в страшни бури и само той се спасил, успявайки да се закрепи на част от разбития но трески кораб.След девет дни Одисей попаднал при нимфата Калипсо. Така героят завършил разказа за приключенията си.
На следващия ден феакийците натоварили на кораба дарове и Одисей на –накрая потеглил към Итака. Посейдон превърнал кораба в скала , но все пак Одисей стигнал до родината си. Той се събудил на морския бряг, но от гъстата мъгла, която Атина Палада била спуснала, героят отчаян си помислил, че отново е попаднал на чужд остров. Одисей срещнал един юноша, който му казал, че това е Итака. Одисей обаче не повярвал и от предпазливост казал, че е странник от о-в Крит. Тогава юношата се преобразил и Одисей видял, че това била богиня Атина. Тя го похвалила за предпазливостта, обещала да помага на героя в трудни моменти и му казала, че не винаги е успявала да му помогне, за да не дразни Посейдон. Атина заповядала на Одисей да не се казва кой е и като го преобразила в нещастен просяк, вдигнала мъглата над Итака и Одисей познал своята родина.
Пременен като скитник Одисей отишъл при свинаря Евмей, който го подслонил и му разказал за господаря му. Докато приготвял трапезата Евмей със мъка разказал на Одисей за нахалните кандидати, които искали ръката на вдовицата на царя на Итака- прелестната Пенелопа.кандидатите разорявали дома на одисей и непрекъснато си устройвали пиршества и гуляи.
На другата сутрин в Итака под въздействието на Атина Палада, пристигнал и Одисеевият син Телемах. Той се запътил към дома на Евмей. В това време Евмей и Одисей вече били станали и закусвали и когато Телемах влязъл, Евмей го посрещнал с радостни съзи на очи. Телемах изказал своите опасения, че няма да може сам да се справи с буйстващите кандидати за ръката на майка си. Той изпратил евмей да съобщи тайно на Пенелопа, че нейният син си е вече у дома, а през това време Атина Палада върнала предишният образ на Одисей. Телемах първоначално не познал своя баща и го помислил за бог, но когато Одисей се разкрил, двамата се прегърнали със сълзи на очи. Одисей отново се превървал в просяк и заедно с Телемах решили,че връщането му трябва да остане в тайна дори и от Пенелопа, а той трябвало да влезе в двореца като скитник, да понася обидите на кандидатите и да се отърве от тях с помоща на гръмовержеца Зевс и дъщеря му Атина Палада.
Одисей влязъл успешно в двореца и докато кандидатите пирували все по-шумно, той понесъл много обиди и подигравки и даже бил принеден да се бие с един от тях –Ир. Победителят щял да бъде награден и когато одисей се съблякъл и Ир видял силното му тяло, се изплашил страшно много. За да не се издаде Одисей се престорил на по слаб и не убил съперника си, а само го ударил и го изгонил от двореца.Кандидатите много се зарадвали , че Одисей ги отървал от досадния Ир, и го поканили да пирува с тях на трапезата. Одисей отново трябвало да понесе обиди и подигравки и по –късно, когато всички се разотишли Одисей казал на Телемах да изнесат всичкото оръжие от залата и отишъл при Пенелопа, която с нетърпение чакала странника, за да го разпита за Одисей.
Когато Телемах си легнал, в залата за пиршества заедно със своите робини дошла Пенелопа. Една от робините- Меланто непрекъснато си държала лошо с Одисей и Пенелопа я смъмрила строго.Одисей и на нея разказал измислената история , че е от остров Крит и, че буря го изненадала на път към Троя.Затова сега нямал нищо и преживявал с просия. Също така той споменал, че е виждал Одисей и ,че той е жив. Пенелопа първоначално не вярвала, вече отдавна била загубила надежда, че нейният съпруг е жив, но когато Одисей и описал дрехите му, тя се убедила, че странника и казва истината. Тя се зарадвала много и помолила старата Евриклея си да му умие краката. Евриклея се съгласила, понеже странника много и напомнял на Одисей, но когото тя била бавачка преди време. Докато миела нозете му, Евриклея видяла на крака на Одисей белег, когото тя добре познавала и одисей бил получил по време на лов от свиреп глиган. Тя познала своя господар и радостно възкликнала. Одисей я накарал да пази в тайна пристигането му и тя се заклела да не го издава.
На другия ден кандидатите започнали да се събират в двореца и отново да пируват и Одисей отново станал жертва на подигравки и лошо отношение. В този момент Пенелопа влязла в залата с лъка на Одисей и казала на кандидатите, че онзи, който успеел да опъне лъка и да пусне стрела през дванадесет халки ще стане неин съпруг.
Всички кандидати се опитали да огънат лъка, но дори и след като го намазали с мас и го нагрели за да стане по-мек никой не успял дори малко да го огъне. През тава време Одисей се разкрил на верните си слуги Евмей и Филотий. Той заръчал на Евмей,когато той, Одисей вземе лъка, да отиде при Евриклея и да и каже да заключи прислужниците и да не ги пуска, а на Филотий казал да залости здраво вратата. Накрая Одисей отишъл при кандидатите и им се примолил и на него да му разрешат да опита да опъне лъка. Всички яростно се развикали и запротистирали и Евмей изплашен се спял. Тогава телемах му викнал строго и Евмей поднесъл лъка на господаря си.
Одисей взел своя лък и когато от небето изтрещяла гръмотевица,това бил знака на Зевс, без никакво усилие опънал тетивата и изстрелял стрелата, която минала през дванайсете пръстена.
Тогава Одисей свалил дрипите си и изстрелял първата стрела в един от кандидатите,страшно изкрещял и разкрил пред всички самоличността си. С помоща на атина кандидатите загинали един по-един и никой не се спасил.След това Одисей извикал робините, които съчувствали на кандидатите и след като ги накарал да изнесат труповете и да почистят, Одисей ги наказал със смърт чрез обесване. Така робините изкупили вината си пред одисей и Пенелопа.
Това показва, че в древногръцките времена, верността и честта били неделима част от моралните задължения на човека.
Пенелопа все още не знаела за завмръщането на Одисей и Евриклея отишла до покоите и за да и каже радостната новина. Пенелопа не можела да повярва, че Одисей наистина си е дошъл и пожелала да остане насаме с него. Те имали своя тайна и ако Одисей и я разкриел, тя щяла да повярва ,че това е той.
Одисей извикал евриклея и и поръчъл да му приготви легло и тогава Пенелопа и казала да донесе леглото от тяхната спалня. Одисей учудено възкликнал, че това е невъзможно, тъй като той сам е направил леглото като около огромен дънер на маслина изградил леглото и стените. Вярната Пенелопа се хвърлила на врата на Одисей и го разцелувала, Само те двамата знаели тайната на леглото си.
Рана на другата сутрин Одисей отишъл да види баща си, който бил облечен в дрипи и имал вид на просяк На Одисей много му дожаляло и се чудел дали веднага да му се представи или да изчака баща му сам да га познае. Накрая одисей решил да се представи за странник, който търси Итака и тъси своя приятел Одисей. Лаерт много се натъжил при споменаването на изгубеният му син и тъй като Одисей не издържал на тази мъка и жал в гласа на баща си, радостно се провикнал “Татко, аз съм твоя Одисей 4. Лаерт чак тогава познал сина си и се разплакал от радост. Одисей успокоил баща си и го прибрал в двореца, където той облякъл чести дрехи, а Атина Палада го подмладила и му вдъхнала бодрост.
Последното премеждие на Одисей било, когато всички разбрали , че той се е завърнал и е избил кандидатите. Бащата на един от тях подклаждал народа да въстане, но преди да настъпи битката, богинята, която закриляла одисей и му помагала -Атина Палада се намесила и този път. Атина установила мир между народа и цар Одисей и настъпил траен мир.
Старогръцките митове и легенди, както и преданията на други народи от древния свят, до известна степен отразяват естествените и исторически явления на природната и оществена среда, в която са се появили. Например град троя наитина е бил разрушаван неведнъж и това дава основание да се смята, че походът на гръцките царе и вождове срещу троянците е нещо реално. В Омировата поема този поход е само необикновено много украсен с приказни и митични герои от легендите и митовете.

enravota:
това не е мит, а се намира на около 6 км. на север от Приморско и си заслужава да се види!

    

bbbПрез 2003 беше разкрито уникалното тракийско светилище „Беглик Таш” , което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още от края на Бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност. Откритите материали доказват, че Светилището е било посещавано изключително от Траките. Свързва се с култа към плодородието, Богинята - Майка и Oрфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя.
бббСветилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникално форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки".Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.
      

Лабиринта

Символ на влизането в подземния свят

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница