митове и легенди....
Gioia:
Ще ви покажа нещо за един народ, който ми е много интересен и загадъчен.
Древността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но ИСТОРИЯТА не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.
"Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура."
Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток "Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура... водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген." ... "Повечето римски държавноправни и частноправни институции, ... длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход..."
"Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе..., когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на тоя народ.
В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига "нова" група пришълци и поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока - Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските - градове, писменост, изкуство. Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. ЕТРУРИЯ вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко - Елада, Зап. Европа, Тракия, Мала Азия и др.
Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.
Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и високата оценка на културата им.
Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други "Тирсени".
"Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие." Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на "морските народи") хетска империя.
"Преди да се появят гърците и римляните на историческата сцена (много преди Омировата епоха), в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход". И Пеласги, като по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите, дори преди тракийците. "Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия"..."... цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската... тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската".
повече за тях:
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=7267
http://kosmos.pass.as/e107_plugins/content/content.php?content.32
http://209.85.129.132/search?q=cache:yDbi8kNmMDAJ:bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8&hl=bg&ct=clnk&cd=1&gl=bg
vidomina:
ДЕЦАТА ИНДИГО продължение ;D
Характерни черти на Детето Индиго
(съставени са от американския доктор по психология Doreen Virtue)
1. Решителен и настойчив.
2. Роден след 1978 год. (именно през тази година са започнали да се раждат първите деца не със златиста, а със синьо-виолетова аура).
3. Проявява се като творческа натура, има склонност към музиката и поезията
4. Склонен е към вредни навици.
5. "Древна душа", чувства се така, като че ли не е на 13, а вече на 43.
6. Интуитивен, способен е да взема правилни решения като се основава изцяло на интуицията си.
7. Независим и горд, даже в унизителни ситуации.
8. В случай, че се натъкне на непреодолима стена от равнодушие и лъжи, е способен на ярост и жестокост.
9. Имат склонност към безсъние, неспокоен сън, нощни кошмари, често заспива трудно или се страхува да заспи.
10. Гори от желание да помогне на целия свят в някакво велико начинание.
11. Отличава се с висока самооценка.
12. В пубертета не са редки периодите на депресия, случвало се е да мисли за самоубийство.
13. Търси истинска, зерава и искрена дружба, има остра нужда от безусловната любов на близките хора, изисква да му се обръща голямо внимание.
14. Често изпитва привързаност към растенията или животните. Някои Индиго дотолкова са влюбени в природата, че разбират езика на птиците и растенията, страдат и преживяват заедно с тях.
15. Детето категорично отказва да върши някои неща: например да стои на опашка. Всички Индиго въобще не могат да търпят да ги заставят да вършат нещо на принципа "аз така ти казвам" или "така трябва", или "всички така правят".
16. Въобще не му действат предишните приоми на възпитанието. Той изобщо не реагира на строгите "възпитателни мерки", например наказание, заплахи или унижение.
17. Детето прави впечатление на необщително, освен ако не се намира в компания на себеподобни.
Най-разпространените качества на децата Индиго:
1. Идват на този свят с усещането за своята царственост (а и често се държат по подобен начин).
2. Те чувстват, че "са заслужили да бъдат тук", и са доста удивени от факта, че другите не винаги споделят това мнение.
3. Те не се съмняват в своята значимост. Често съобщават на родителите си "кои са те".
4. При тях няма абсолютни авторитети, не считат за нужно да обясняват своите постъпки и признават свободата на избора.
5. Те се объркват когато се сблъскват с консервативни системи, където, вместо да се проявява творческата мисъл, строго се съблюдават традициите.
6. В училище или вкъщи, те често виждат по-рационален начин да направят нещо, обаче околните възприемат това като "нарушение на правилата" или за нежелание да се приспособят към съществуващата система.
7. Изглеждат некомуникативни, ако не са в компанията на себеподобни. Ако около тях няма никой с подобен манталитет, те се затварят в себе си и имат чувството, че на този свят никой не ги разбира.
Гледната точка на академичната наука
От гледна точка на академичната наука децата Индиго не съществуват. Или по-точно, чертите, които ги отличават от останалите, в известна степен са присъщи (били присъщи) на всяка личност на определен етап от нейното развитие, но с изключение на едно - "цветът на аурата". Само че, в нито една научна общност в света не е регистриран някакъв вид измервателно устройство, който да регистрира "дължината на вълните на аурата" на човека (макар и да има подобни експерименти – например Ефектът на Кирлиан). В света има множество нелепи хипотези за удивителните вродени способности на подобни хора, както и за техният произход. В конкретния случай, съществува мнение, че това са деца, родени здрави, но от родители, болни от заразни смъртоносни болести като СПИН, хепатит С, или деца, които са се появили на белия свят в резултат на изкуствено оплождане. Някои псевдоучени сочат като признак (макар и не главен) едно от качествата на децата Индиго – ярко изразената кинестезия (усещанията за движение на частите на тялото едни спрямо други, които се получават чрез рецепторите разположени в ставните капсули, специфичната обратна връзка, която позволява да се регулират амплитудата и скоростта на движение на частите на тялото – б. пр. ) или кинестетична модулация.
vidomina:
Дойдоха новите деца!
Задава ли се шеста раса? Учените са на път да ги признаят
Как ли само не наричаха тези "неудобни" деца: посланици на Бога, емисари от небесата, посланици на хилядолетието. Но най-добре им прилегна терминът "деца индиго". Учителите, връстниците и даже родителите ги смятат за трудни, неуправляеми, неадекватни, а в най-добрия случай – за "не от тоя свят". Всъщност те са просто РАЗЛИЧНИ.
Спектърът на отношенията към този феномен е много широк – от трепетно-възвишен, към презрително-нихилистичен. Едни са уверени, че тези деца предвещават нов кръг на еволюционната спирала и са едва ли не нова човешка порода, носеща нов морал и нови ценности. Други ги смятат за морални уроди – признак за израждането на човечеството. Ето две крайно радикални и взаимоизключващи се версии, доста красноречиво илюстриращи пристрастието на човешкото същество към разни крайности. Даже ако става дума за беззащитни деца... Впрочем, те толкова ли са беззащитни?!...
Специалистите по езотерика, които изучават този феномен, смятат, че децата-индиго носят в себе си небесни послания, засега недостъпни за нас. Те "идват в този свят със своите намерения” и ни помагат в търсенето на истината. Те "притежават високоразвито съзнание и повишена възприемчивост" към всичко случващо се.
Психолозите и психотерапевтите казват, че това са деца с нови психологически характеристики и необичайни модели на поведение. Болшинството психиатри въобще не признават понятието "индиго", а постъпващите на лечение при тях деца-"индиго" диагностицират като хиперкинетици или аутисти и се опитват да ги лекуват от самите тях. Така или иначе обаче, всички интерпретатори на феномена индиго достигат до едно и също заключение: тези деца не са като всички останали. Не ТАКА работи мозъкът им, ПО ДРУГ НАЧИН е устроена психиката им. Те се различават кардинално от другите деца и затова изискват нов подход към себе си. А непосветените в темата не могат да го осигурят.
Понятието "деца индиго" се появи сравнително неотдавна – преди около две десетилетия, от леката ръка на американската ясновидка Нанси Ан Теп, която в своята книга "Как цветът помага да разбереш живота си по-добре" за първи път определя модела на поведение на "новите деца". Нанси вижда аурата, тя може да вижда хората през призмата на техните цветове и да изчислява тяхната жизнена програма. И ето, от известно време в обичайния спектър започва да се появява нов цвят – тъмносиният цвят индиго, в който светели много деца. По думите на Нанси, те имат жизнена програма, която е напълно различна от тази на всички нас.
"Сигурна съм, че тези деца ни отварят вратите към нов свят, - казва Нанси Ан Теп в едно интервю. И това е светът, в който ще достигнем такова състояние, че ще работим не с ръцете, а само с главата.”. Изглежда се има предвид така нареченото четвърто измерение, където, според някои от издигнатите теории, всички ние някога благополучно ще преминем. А децата индиго са призвани да изведат хората на ново духовно равнище, те са, един вид, наши водачи към тази благодат. Какво означава това? На един от езотеричните сайтове четем "Ние живеем на границата между епохи, които при това не са исторически или културни. Задава се смяна на собствената жизнена епоха и светът започва да се готви да приеме новата, шеста раса на човечеството. Тя обединява в себе си достойнствата и се справя с недостатъците на предишните раси и затова трябва да се окаже по-съвършена. Изводът се налага от самосебе си: тези странни, "не такива" деца, са първите представители на новата раса, предвестници на бъдещите промени. " Или, най-общо, бъдещето обещава да бъде светло...
Понякога ни се струва, че те просто са изтъкани от противоречия, в малкото човече съжителстват нежност и агресивност, простодушие и хитрост, обаяние и конфликтност, гениалност в нещо и абсолютно невъзприемане на друго. Те могат да бъдат очарователни и непоносими едновременно. Те не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Като идват на този свят с чувството за собствена значимост, те са си достатъчни, защото знаят това, което ние не знаем. Те чувстват своята изключителност и се държат отговорно. Опитите да ги призовем към ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях. Какво още? Те нямат приятели и някак си "се варят в собствен сос" и изглеждат некомуникативни, освен ако не се намират в собствена среда, тоест, компания на себеподобни. Когато бъдат нарочени от общата маса заради своята различност, те се затварят в себе си и стават агресивни. Но децата индиго имат удивителни очи, в тях има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете. Мъдрост, тайно знание, знак свисше - наречете го както искате. Според теорията на Нанси Ан, Ли Керъл и Джен Тоубър, можем да разделим, условно, тези деца на четири групи: хуманисти (искат да служат на хората, концептуалисти (стремят се да управляват и манипулират хората) художници (впечатлителни, крехки, склонни към творчество, и накрая, живеещи във всички измерения(многоизмерен тип) – бъдещи философи и носители на нови религии. За разлика от първите три типа, те не умеят да се приспособяват и затова на тях им е най-трудно в колектив. Почти всички деца-индиго лошо възприемат училищната програма. В същото време, доста от тях имат много висок интелект (IQ=120-135) и имат напълно нехарактерни за своята възраст разсъждения. И още – разказват на възрастните за устройството на света, спомнят си минали животи, други планети, виждат аурата, могат да управляват енергията...
Много деца индиго са надарени с паранормални способности. Така например, руски учени разказват за шестгодишно момче, което може да чете затворена книга, поставена на дланите му. Някои индиго могат да виждат вътрешните органи на човека. А в Белорусия живее момиче, което на 16 г. си спомни с подробности за бившия си живот. В една от статиите за децата индиго се разказва за 8-годишно американче, можещо, с помощта на молив, който то нарича вълшебна пръчка, да намира загубени предмети у дома...
Като говорим за свръхспособностите на индиго, навярно е уместно да си припомним за руското момче със странното име Брюс, което влачи натоварени вагони с помощта на дългата си коса. А и младото дарование Ника Турбина, която на шест-осем-десет години пишела "възрастни" стихове и ги декламирала монотонно, в стила на Бела Ахмадулина, като хвърляла в ужас нормалните хора, а поетите – в благоговеен трепет пред такова чудо на природата. Нерядко отношенията на порасналото индиго към обкръжаващата действителност напомнят битка за победа. И понеже в такава битка не може да има победители, изходът от нея е трагичен във всеки един от случаите: или действителността ще смаже индиго, или индиго ще промени действителността по най-удобния за него начин – до пълно физическо унищожение. Обикновена обида или "борба за справедливост" могат да станат причина за убийство. Преди няколко години, в Нарва, се случи трагедия, която би била немислима от гледна точка на нормален човек. Но, както се вижда, напълно обяснима от позицията на индиго. Ученик от по-високите класове отсякъл със секира главата на собствения си баща, защото оня го наказал за лошите му оценки... Спомняте ли си и за неединичните случаи на стрелба по съучениците в училище в САЩ? Вече множество пъти споменатата Нанси Ан Темп каза веднъж: "Всички онези деца, убили свои училищни приятели или родители, които, по един или друг начин съм наблюдавала, са от индиго... За тях това е форма на оцеляване. Когато ние с вас сме били деца, в главата ни също са идвали различни ужасни мисли. Но тогава ние сме искали да избягаме от това. Било ни е страшно. А те не се боят от нищо.".
"Да, бе! Страхотно! – ще се възмути читателят. – Излиза, че тези "посланици на небесата" са чудовища! Чалнати, от които трябва да стоим настрана!". Не! Те не са чудовища и не са чалнати – просто са различни. Техните ценности се отличават от нашите. И тяхната цел оправдава средствата. А описаните ужасяващи ситуации са резултат от неправилното отношение към такива деца, неграмотността или равнодушието на възрастните. И така, почти всички деца индиго са хиперактивни, трудно се адаптират в колектив и лошо усвояват училищната програма, което, рано или късно, заставя родителите да ги водят на лекар. И лекарят какво? Поставя диагноза на база на цялата съвкупност т признаци. Най-често - ADHD, или по-нашему СДВХ – синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност. И предписва на рецептата препарата риталин, след който децата действително стават по-спокойни и управляеми. Но, като се има предвид, че за последните години, броят на децата в Америка, с диагноза СДВХ, нарасна много, препаратът вече се поглъща в такива неимоверни количества, че лекарите започнаха да бият тревога – за няколко години американците рискуват да се превърнат в "нация на риталина". Още повече, че се наблюдават доста нелицеприятни странични явления от тази "панацея". Яростните борци с риталина говорят за разрушение на личността и забавяне на темпа на развитие на вземащите този препарат, а гълтащите го СДВ Хиксци се оплакват, че се чувстват като... зомби.
Тази заплаха не важи за всички страни, доколкото препаратът риталин (метилфенидат) се приравнява към наркотиците и даже някъде е забранен за внос и разпространение. Даже не навсякъде има такава официална диагноза СДВХ. Както и понятието "индиго". А като няма понятие, всичко се свежда на примитивно ниво - "подозрителните" деца са диагностицирани с психоорганически синдром (мозъчна дисфункция) или, още по-лошо, аутизъм. По нататък стои въпросът за учебни заведения за неудобните деца, доколкото училищата имат право да им отказват обучение – прекалено буйни били. Водят ги на разни комисии и ги приравняват с психично болни...
Тук е уместно да цитираме психотерапевта Владимир Киреев: "По никакъв начин не съумявам да доведа до съзнанието на хората, че вече повече от 30 години в световната психиатрия не съществува такова понятие като "психично заболяване". Има разстройство на поведението и разстройство на състоянието, а феноменът индиго е термин на екстрасенсориката. Във всеки случай, смяната на терминологията е удачен способ да се улесни човешкото разбиране за това, че разстройството на поведението и състоянието не е като телесното заболяване, като туберкулозата, например. Ако по-рано са определяли някои човешки прояви за симптоми на аутизъм или синдром на Аспергер, мозъчна дисфункция или органично поражение на мозъка, синдром на хиперактивност или нарцисично разстройство на личността и са ги квалифицирали като диагнози, то сега всичко това, а и много друго, вече наричат признаци на феномена индиго. И, съгласете се, изчезва ефектът на заклеймяване. Едно е отношението, когато животът те събира с шизофреник като болен... Стълкновението с болестта винаги разстройва. Това е неприятно. Друго е да срещнеш "дете индиго", първото възможно чувство, ще е, може би удивление от срещата със "страхотен" различен човек, което може даже да предизвика радост.”.
Не е задължително да се възхищаваме на децата индиго (не толкова на тях, колкото на великата мисия, която евентуално им е възложена). Не трябва да се боим от тях (ще пораснат и ще оплескат всичко). Просто трябва да ги приемем – такива, каквито са. И най-важното е – да ги обичаме. И всичко ще си дойде на мястото. Защото, въпреки всичко, в този гаден, подъл и несъвършен свят (с други думи – в третото измерение) всичко се движи от любовта.
Р. S. Признайте си, че и на вас все някога ви се е искало да промените света! Пък, макар и само веднъж, като сте били пъпчив пубертет?... Какво да си говорим... А след това сте захвърлили тази глупава идея, нали? И добре сте направили! Може би наистина не е било ваша работа. Но е възможно това да е тяхното предназначение – на родените на границата на хилядолетието, на тези, които наричат деца индиго? Във всички случаи, идеята да се промени света не е чак толкова неконструктивна.
vidomina:
Децата Индиго – хора от бъдещето
Очите на приятелката ми Светла едва не изскочили от орбитите, когато 1, 5-годишното й дете изведнъж членоразделно произнесло "Тази блузка не ти отива". В този момент тя се въртяла около огледалото и се гласяла, преди да пристигнат гостите й. Още от раждането на сина си, Андрей, Светлето забелязала, че той някак си се отличава от връстниците си. Като че ли се родил направо възрастен. Но дотогава тя не обръщала кой знае какво внимание на това, докато Андрю, както го нарича тя, не я "посъветвал" за блузката. О, и една забележка: до този момент детето въобще не било проговаряло! Хванали се за главата....
И ЗАПОЧНАХМЕ да звъним на разни детски психиатри и други специалисти, докато някой от тях случайно не подхвърли "Сега много се говори за феномена Индиго, разказва Светла. Деца Индиго – така наричат децата с необичайни способности, които по много показатели се отличават от общата маса връстници, а и от хората въобще.”. И се почна голямото ровене в интернет.
Не бих казала, че за децата Индиго имаше море от информация, но все пак имаше. Основно сведения, които бяха на база изследвания на американски учени и, в частност, на доктор Нанси Ан Теп, която е издала вече няколко книги на тази тема.
Те са различни
Учените се изхитриха да разделят децата Индиго, към които се отнасят и тези, които нямат свръхспособности, но са сами по себе си необикновени, на психологически типажи:
Съществуват четири типа деца Индиго:
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1890 *gamer* следва продължение ;D
vidomina:
Основаването на Атина и даровете на боговете
Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви зверове и други диваци, живеещи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи. Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък, странно как попаднал там. Той бил много гъвкав, извивал се странно и се провирал на невъзможни места. Затова го нарекли човекът-змия, и предполагайки, че е от знатен произход, го приели сред себе си. Скоро той научил техния език, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел - научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч. Допълнително им разказвал за своя предишен живот, в далечна земя, от която бил дошъл с кораб, потънал при крайбрежните скали. Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп - така се казвал цярят - започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име. Минали години и един ден - неизвестно как преминали през стражата - се появили двама странника - мъж и жена. Пред слисаните жители се представили за богове, и то по-точно за Атина и Посейдон, и поискали да срещнат с царя. Когато ги завели при Кекроп, богът на морето казал: "Наречете града на мое име, и ще ви дам много богатства и слава, ще ви направя умели мореплаватели, ще ви закрилям и ще ви дам това животно" и Посейдон ударил в скалите и от там се появил кон, какъвто хората не били виждали. Това животно, продължил той, ще ви служи вярно и в лов, и в оран, ще тегли колесниците ви и ще бъдете непобедими. Дошъл ред и на Атина, която предложила:"Ще ви дам мъдрост и закони, ще ви закрилям и ще живеете в мир и справедливост. Ще ви дам и това дърво - наречете го маслина - то ще ви храни, зимата ще ви топли, неговото масло ще осветява нощите ви, а лятото ще се криете по сянката му. Труден бил изборът, който селяните трябвало да направят. Започнали спорове, а някои и се скарали. Нокой не можел да убеди противниците си да приемат едно решение. И двете предложения били дотолкова изкусителни, че решили да преброят гласовете за едното и другото. Резултатът бил равен и споровете се подновили. Тогава решили царят да реши за всички. Кекрон без много да мисли избрал за кръстница да приеме Атина, както и нейните дарове - бил убеден, че мъдростта е най-важна за развитието на града. И тогава - странно защо - Посейдон вместо да се обиди, оставил и своите дарове на атиняните. Така те се сдобили с мъдрост, били им обещани богатства и слава, закрила в морето, и получили коня и маслиновото дърво. Скоро Атина станал наистина процъвтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола - поне така разправят - а храмът на богинята - Партенонът - и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години. *gamer*
Навигация
[0] Списък на темите