https://prnt.sc/nhy2le

Ако може адекватен отговор за това! Влизане днес в бг ник, но не от България! Лансирате, но кого? Само не и нас от България!

При нас варвари липсват. Света се обезлюди. Стари играчи не играят, другите се касираха без наети работници. Злато от войни няма как. Вземаш от обоза достатъчно, а прихода е да си възстановиш войската и малко от горе.

Още нещо ми е чудно! Защо тези, които не са в България и като влязат имат промоции за центове, а ние в бг не? Започвам да се чуствам дискриминирана от този факт! Бедните чужденци! Да ги подкрепим финансово, че българина е богаташ и няма нужда!!!

След всяко бъзикане на играта нови неуредици! Защо през браузер на телефона не може да се мести масово камък? Защо не може да се видят всички неща на екрана? Като кози станахме да прескачаме браузер, приложение! Вместо да улесните го правите все по-слофно. Да бяхте направили една тестова ера, а не да залъгвате нас балъците!

Да започна с недоволството на цял един съюз, а може би и на други в свят 260! Махнахте варварите, добре! Преживяхме го. Намерихме начин как да се издържаме на базата на това, че половината свят се изнесе и голяма част се модираха! Тъпото е, че няма адекватни турнири. В момента никакъв, защото аджеба имало варварски, а казахте, че няма да има по 2 такива! Неадекватно е и това, че в турнир производство се състезаваме със светове с варвари и при отваряне на няколко сандъка с роби ние сме в канала! Неадекватно е и спиране на атаки без предупреждение! Неадекватно е и при докладване на проблеми да казвате  че няма и да се правите, че нищо не се случва. Някои от съюзниците ми влагат доста средства в играта, докладват проблеми, обещания празни и до там! Оставям на тях да се включат и да кажат какво още се случва. Докладвах проблем днес и обяснението беше баш никакво! За какъв чеп са проучванията лични и съюзни не ми е ясно. Преди години спрях да играя ИО заради подобни неща, но вече тотално ме отказахте. Приключвам тази ера само заради съюзниците ми и толкова! Не си заслужава време и евентуално средства за толкова бъгове и неуредици! Жалко, че това беше любимата ми игра на която отделях време с удоволствие и ако не друго поне ми останаха добри приятелства!

Олимпийските игри, финалите по борба. Треньор дава последни напътствия на един от борците:
- И внимавай много! Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
- ОК, тренер. Ще се постарая.
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. В съблекалнята работи телевизор. Треньорът вижда, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
- Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
- Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и оня ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си - ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили.
- А, стига, бе! Това не е спортсменско! Не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата!
- Ти ще кажеш, тренер. Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като се захапе с всички сили за топките...

 

Хайде и нещо от класиката  :



Живели си един мъж и една жена. И веднъж жената рекла на мъжа:

— Иди и налови мишки. Нашите съседи са наловили вече много.

Отишъл мъжът и намерил много миши дупки. Клекнал до една от тях и рекъл:

— Мишко, улови се! Трябва да наловя много мишки за жена си.

После се приближил до друга дупка и пак клекнал с думите:

— Мишко, улови се! Трябват ми мишки за жената!

Като обиколил така всички дупки, отишъл си в къщи, без да убие нито една мишка, защото само говорел, а не разравял дупките. Но когато се върнал в село, рекъл на жена си:

— Улових!

Жената се зарадвала, защото мислела, че мъжът й наистина е уловил много мишки, и рекла:

— Донеси тук мишките, които си уловил.

Но той не й дал нищо, а просто отговорил:

— Улових.

Тя пак повторила:

— Донеси ми онова, което си уловил!

Той мълчал. Тогава жената го попитала:

— Но какво си правил тогава?

И мъжът отговорил:

— Кляках до мишите дупки и им казвах…

Огорчила се жена му и рекла:

— Нямаш капка ум в главата!

На другия ден казала на мъжа си:

— Да идем заедно, ще ти покажа как трябва да се ловят мишки.

Отишли те при мишите дупки и, когато стигнали там, жена му взела една мотика и почнала да разкопава дупките и да трепе мишките. И като направила така, рекла:

— Виждаш ли как трябва да се лови! Не стига само да казваш, че си ги уловил! Трябва да копаеш дупките с мотика и да трепеш мишките. А ти само казваш: „Улових!“ — така нищо няма да уловиш!

След това мълчаливо се върнали в къщи. Когато вече наближавали селото, мъжът се спрял и рекъл:

— Сега знам как да ги ловя. Трябва ти да дохождаш с мене!
Край


Каквито и да сме с метла или без... е без нас не можете и нещо елементарно да направите! За сложните неща амиииииии  айде премълчавам си. 

Един,мъж,една жена,една приказка

Започна,като красива майска приказка.Искри в очите,радостни усмивки,срещнати погледи…Мъжът беше хубав,снажен,много обаятелен.Жената тръпнеше пред него,свеждаше поглед,усещаше мъжката му сила,беше готова да се покори,де се отдаде.Две души се сляха напълно.Само един миг красив и пламенен.После…мъжът стана звяр.Обяви жената за своя собственот,наклевети я.обиди я,последваха удари и заплахи за живота и,поруга честта и.Превърна живота и в кошмар.Започна да я следи,да подслушва телефона и,да я контролира изцяло.Аз съм деспот,ще те държа за юздата,никъде не ще ходиш сама,няма да танцуваш,няма да се срещаш с никой.Безкрайни разпити,литри алкохол,обиди.Жената му прости.Направи компромис,мислеше,че разговаря с мъж.Мъжът започна да наказва освен с думи и със сексуално насилие,извратени игри…Жената умря,вцепени се,стана на пепел.И видя през себе си една красива птица-Жар птица.И си каза:Аз обичам себе си,аз уважавам себе си,аз имам себе си.И стана и тръгна напред и мислите и бяха нагоре към Жар птица.Събра смелост и сили и каза не на страха.Превъзмогна срама,разбра,че има птиятели.Излезе от капана,в който беше паднала сама,разкъса омагиосания кръг и видя слънцето,гълъбите усети,че е жива и цяла.Пак е май.Жената няма да забрави.тя ще помнии ще се радва.че е успяла.Чуйте ме всички жени със сгърчени от болка души и тела.Свалете оковите на страха,гнева и срама.Говорете,борете се.Мъже,като този са слаби и безволеви.Колкото сте по уплашени и покорни,толкова повече ще ви унижават.Променете живота си.Радвайте се,мечтайте и живейте.Мъжът-ума ви и жената-душата ви ще се слеят в едно и ще сте щастливи.Вярвайте на себе си и в доброто в хората

- Ей, все не мога да си намеря жена дето да се оженя за нея!
- Защо?
- Майка ми все не ги харесва.
- А защо не намериш някоя, която да прилича на майка ти?
- Намерих, ама нея пък баща ми не я хареса!


Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо:
- Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф.
- Ама как така, Иванчо? – пита учителката.
- Ами вечер тати като види мама така вика “Боже, ти пак идваш”!


Примрял от глад каубой препуска през прерията и изведнъж вижда индианец, който пече месо на огъня. Каубоят спира до него и се нахвърля на месото. Като се позасища, решава от любезност да завърже някакъв разговор.
- От кое племе си?
- От чернокраките. – отвръща индианецът.
- Знаеш ли… – продължава каубоят, – нещо не ми харесва вашият вожд.
- Като не ти харесва, не трябваше да го ядеш!


Ден след сватбата младоженката се обажда на майка си и разказва през сълзи:
- Ужас, скарахме се с мъжа ми! Такъва скандал, такава караница!
- Няма страшно, във всяко семейство се случва. Успокой се.
- Добре, щом казваш. А с трупа какво да правя?

Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва:
- Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети!
Учителката се объркала и го води при директора.
- Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи!
- Ами добре, изпитай го да видим.
Почнала учителката:
- Колко е 3 по 3?
- 9.
- Правилно. А 6 по 6?
- 36.
- Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две?
- Крака.
- А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
- Джоб.
- Правилно! Ставаш за трети клас!
А директорът се обадил:
- Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!


Полицайка регулира кръстовище. Мърляво цигане я пита:
- А ма, како, какво правиш?
- Давам път.
- Е дай и на мене един път.


Срещат се двама приятели:
- Какво става с тебе?
- Ами ожених се.
- И как е жената?
- Много е добра – готви вкъщи, чисти, гледа ме…
- А красива ли е?
- Всички казват – жива Богородичка.
- Как така?
- Ами ела ми на гости да видиш.
Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне:
- Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
- Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
- Тате, ама то бил много хубав този свят.
- Ами хубав е.
- Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
- Ех, какво да правим сине – родина…

Планинска поляна. Овчар пасе стадо овце. Типична картинка – гега, ямурлук, капа. И изведнъж се разнася звън на мобилен телефон.
Всички овце като една се обръщат към овчаря и го гледат с недоумение.
Той бърка в торбичката, вади телефона:
- Ало, да? Аз съм. – обръща се към овцете. – За мен е.


Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла.
- На мен ми викат “Ваше преосвещенство” – казва епископът.
- А пък мен ме наричат “Ваше превъзходителство” – казва посланикът.
След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал:
- От нас тримата, аз съм с най-висок ранг.
- Какъв си пък ти? – в един глас питат двамата.
- Данъчен!
- Е защо да си с най-висок ранг?
- Защото като ме видят търговците и веднага викат – “О господи, пак ли си ти!


Полицай на първа среща с гадже:
- Виждаш ли Луната?
- Виждам я.
- Гледаш ли там планината?
- Да.
- А виждаш ли реката?
- Да, и нея я виждам.
- Е, стига толкова романтика, да преминаваме към секса!

Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят:
- Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет.
- О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино – всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари.
Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат:
- А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал.
- Ама ти как отиде, с коя агенция? – попитал другия.
- Че как с коя, с “Орбита”, нали е най-добрата туристическа агенция.
- Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с “Вермахта”.


Колко полицаи са нужни за да се смени една крушка?
- Шест.Един се качва на една маса и държи крушката, четирима държат масата за четирите края и я въртят а пък
шестият пази на вратата с пистолет в ръка да не би да дойде тока.


Едно циганче стои на една спирка. До него един българин го пита:
- Абе вие не се ли къпете?
- Е как бе бате, къпем се, как не?!
- Ами тогава защо така миришеш?
- Ами виж сега значи в банята с едната ръка си държа к..а ако някой си изтърве сапуна да го прецакам, а с другата си държа едно канче на гъза ако аз изтърва сапуна да не ме изненадат и с крака докъдето стигна.

 

Аз пък ша та цалуна!